СДС и ДСБ преговарят за препотвърждаване на “Синята коалиция” за общо явяване на парламентарните избори през 2013 г. От двете партии съобщиха, че вървят към подписване на коалиционно споразумение. Зам.-председателят на ДСБ Радан Кънев е част от преговорния екип. “Дневник” го попита докъде са преговорите с партията на Мартин Димитров, възможно ли е включване на други партии в съюза, както и какво е отношението на десницата към ГЕРБ и “България на гражданите” на Меглена Кунева.

След една година са парламентарните избори. Текат преговори между СДС и ДСБ. Ще се явите ли заедно като “Синята коалиция”?
– Преговорите вече приключиха. Преговорните групи са подготвили проект за споразумение. Надявам се, че в СДС мнозинството от хората ще приемат този вариант на сътрудничество на 15 май, когато ще има заседание на ръководството. На 30 юни ДСБ има насрочено национално събрание на партията, на което ще вземем решение за коалиционната политика, независимо какво е решило СДС.

Има ли разговори за включването на други партии в “Синята коалиция”?
– Няма такива разговори засега в ДСБ.

Възможно ли е сливане на СДС и ДСБ в една партия?
– Вярно е, че в двете партии има хора, които искат това нещо. Чуха се гласове, които искат това. Много хора не искат нестабилност в коалицията и виждат решението в някакъв вид федеративен субект. Няма да скрия, че в дългосрочен план съм един от тези хора. Според мен начинът, по който беше сформирана коалицията единствено за парламентарните избори през 2009 г., беше бомба със закъснител. Тя избухна на местния и на президентския вот.

Виждах как проблемът зрее между двата вида избори. По тази причина публично на националното събрание на ДСБ и на други затворени форуми съм казвал, че такъв тип коалиция не е добро решение, че е нужно още сега коалицията да бъде много по-интегрирана. Коалицията трябва да бъде общ политически субект с общи ценности, в който естествено съществуват две отделни партии, които имат своите различни позиции не по един или два въпроса.

Знам, че двете партии не са готови за обединителен процес. Това, което казва депутатът от СДС Михаил Михайлов – че трябва утре да започнем обединителен процес, би било бутафория. Двете партии не са готови. Има достатъчно чисто идейни различия, а не просто лични проблеми в един или друг град. Че трябва още сега коалицията да бъде по-стегната, по-обвързваща, отколкото беше до момента, и че би било добре след едни хубави резултати на парламентарните избори тази тенденция да се засили, е мое убеждение. Мисля си, че е безспорно убеждение на хора и от СДС, и от ДСБ.

Мартин Димитров извади като поука от изборите през миналата година късното започване на кампанията. Има ли план кога и как да се води кампанията за вота догодина?
– Историята на съюзите между СДС и ДСБ е почти толкова дълга, колкото историята на разделението. За мен това е по-различна тема, отколкото за мнозина други. Не съм бил член на СДС и не съм се занимавал с политика в епохата преди разделението. Едно от общите неща на коалициите през годините беше, че коалиционните споразумения бяха подписвани в последния момент, често пъти и кандидатът ставаше известен в последния момент. Той няма време за кампания, не може да бъде разпознат. Има и друг парадокс – има много места в България с високи резултати за десницата, където не сме били заедно.

Така се пораждат твърденията, че отделно сме по-силни. Това обаче въобще не е вярно. Вярно е това, че трябва да имаме време, да изберем безспорна фигура, която не е плод на компромис сама по себе си, силен политик, издигнат с обща воля.

Коалицията трябва да се създаде една година преди изборите. Да отмине неизбежното напрежение на водачите на листи. Това напрежение не е междупартийно, а вътре във всяка партия. Трябва да се даде достатъчно време, включително на кандидатите за народни представители, да развият личните си качества и регионалните си приоритети. Така цялата коалиция да се наложи. За разлика от политически опоненти, ние стъпваме на политически послания.

Как ще коментирате “придърпването” на десни лица от проекта на Меглена Кунева “България на гражданите”, който прераства в партия?
– Съвсем нормално е. Всеки, който е бил в ДСБ, и познава нивото на политическия дебат в партията, не може да бъде изненадан от това, че други политически фракции се домогват до експертизата, до опита, до посланията на ДСБ, а и на СДС. Този натиск по-скоро идва от ГЕРБ, а не от формацията Меглена Кунева. Тук няма изненада.

В решенията на един кръг от хора да променят партията си също няма изненада. За мен по-скоро неприятна изненада е моментът, в който смениха партията си. Те изведнъж загубиха патоса за силни силни политически послания, които имаха в ДСБ. Оправдаха напускането си с липсата на достатъчно ясна политика, а по-аморфно политическо формирование от зачеващата партия на Кунева в момента няма. И това е тъжно.

Защо?
– Защото колкото повече партии вървят по линията на политическата безличност, толкова по-голям е шансът тя да се наложи. Много е глупаво да стоим и да злорадстваме, че това е поредната партия без икономически послания. Ако всички партии, както се очертава, са без икономически послания, много ми е трудно да си представя как точно политическото лидерство ще помогне за излизане от кризата.

Къде поставяте проекта на Кунева?
– Много смешен разговор, в който Кунева и кръга около нея изглежда се вкарва сам. Да си говорят дали са десни или център. Ако са десни, дали са автентични и дали са по-автентични от ДСБ и СДС.

На първо място – това не говори абсолютно нищо на избирателите. Няма как да очакват, че българските граждани ще тръгнат да правят своя избор според това дали някой е автентично десен или не. Така че за мен какъв етикет си слагат тези хора няма никакво значение.

Те имат две неща – политическа история зад гърба си, която се олицетворява от Меглена Кунева и Даниел Вълчев, и политически послания пред себе си, които за момента не ги идентифицират никъде. За съжаление, всичко, което са казали до момента, е че са “десен център” или “дясно”, което се използва от Вълчев. Всичко друго може да бъде подписано от всяка партия в България и това важи за мнозина.

Възможно ли е сближаване на ДСБ с Кунева?
– Сближаване винаги е възможно. Голямото ми опасение е дали бъдещата партия на Кунева действително ще залитне по тази проектна идентичност. Преживял съм периода, в който ДСБ го направи – разсъждаваше за себе си като за проект, а не като за дългосрочен политически субект, зад който стоят избиратели и който има трайни идеи, непроменящи се от конюнктурата. Трябва да видим и какви са били позициите на Кунева в близкото минало, защото – макар и зад гърба ни, това е важно.

Трябва да видим и какви са нейните позиции по големите въпроси на близкото ни бъдеще, а те са големи. Каква икономическа, социална, европейска политика ще провежда България. По тези въпроси може да се говори само по два начина – смело или страхливо. Тук ляв и десен подход тук няма. Кунева в момента дава знаци, че ще говори страхливо, а ние категорично ще говорим смело. Ако тези тенденции продължат, мисля, че няма да има сближаване. Ако заговори смело, както говорим ние, всичко е възможно естествено.

Какво е отношението на ДСБ към ГЕРБ?
– Ясно е, че никой съществен политически субект преди изборите няма да прави специални политически коалиции. ГЕРБ ще участват самостоятелно, БСП в тяхната форма, в която не знаем имената на другите партии в съюза, ДПС ще са сами, Кунева заяви същото, ДСБ и СДС са на път да доразвият начина, по който са се явили на предишните избори.

Отношенията на ГЕРБ и “Синята коалиция” се определят от икономическата политика на ГЕРБ, политиката им по отношение на вътрешната сигурност и правата на гражданите и на това по какъв начин ГЕРБ се отнася към представителите на “Синята коалиция” в местата власт. Ако тръгнем отзад напред, виждам, че кметовете на СДС и на ДСБ са първостепенен враг на ГЕРБ.

В сферата на личната сигурност политиката на ГЕРБ е много лоша и още се влошава. Те не могат да се справят с престъпността. Битовата престъпност е проблем, който лавинообразно се влошава и при сегашното управление. Показаха, че опитите за справяне с организираната престъпност са единствено публични акции без всякакво съдържание. Положението по отношение на разделение на властите и индивидуалните права се влошава постоянно.

Остава големият въпрос за всяко политическо действие, което важи не само тук, но и в Европа като цяло – това е икономиката в широкия й аспект – финанси, решения в здравната политика, икономическа и индустриална политика. По всички тези теми Бойко Борисов и цялото му правителство предпочитат да не се говори. Най-важното в политиката при ГЕРБ е скрито, за да не се види, че няма такава политика.Към всичко това влизат и постоянните публични изяви на Симеон Дянков, който твърди, че харчи по-малко пари от предшествениците си, а цифрите показват обратното. ГЕРБ просто не говорят. В момента, в който започне да се говори за политика, те започват да питат защо биете негрите и да разправят истории от преди 6 или 12 години.

В може би най-тежката сфера – здравеопазването, смяната на четирима министри за три години е емпирично доказателство, че няма политика. Не може и да има, без един човек да поеме отговорност за малко по-дълго време. В сферата на социалната политика няма и една крачка напред. Един много лош модел – на Масларова, се влоши многократно. Наблюдаваме политическа безпомощност, бездействие и отказ от политика. Няма как дори да си помисли трезвомислещ човек да подкрепи подобно поведение в положението, в което България и Европа се намират, и в положението на съседните Гърция и Румъния, където икономическата криза стана и политическа.

Изборите във Франция и Гърция изведоха на преден план крайни формации. Възможно ли подобно развитие и у нас?
– Вкарването на Франция и Гърция в един кюп е много порочно, макар че много сериозни издания го направиха, защото звучи интересно. Нищо особено не се случи във Франция, включително шарените резултати на първия тур на президентските избори. Това е правилото, а не изключението, защото това се е случвало и в миналото.

В Гърция виждаме една десетилетна политическа система напълно срината и разтурена. Куп нови играчи в парламента. Партии, които преди сами са сформирали правителство, а сега нямат мнозинство. Дали е възможно на изборите, които предстоят в България, да видим гръцки сценарий с водеща роля на радикални парти? Мисля, че не е възможно. Надявам се, че не е възможно. По всичко личи, че няма такива радикални настроения и голяма част от хората ще се доверят на днешните големи партии.