Работата на Централната избирателна комисия трябва да стане прозрачна

Екатерина Михайлова: Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Дискусията, която днес се провежда, смятам, че е важна, но много по-важно е в крайна сметка какво решение ще вземе Народното събрание и дали ще предприеме необходимите действия наистина да направи промени в изборното законодателство, които да гарантират честни избори и да са съобразени с препоръките, които получаваме от Организацията за сътрудничество и сигурност в Европа.

Разбира се, в този доклад, който е предмет на разискване по повод питането, има мерки, които са насочени и към други институции и е важно и Министерският съвет, и съответните министерства, и Централната избирателна комисия, и в бъдеще следващите избирателни комисии по места да се съобразят и да предприемат определени мерки.

Искам да се спра на това, което смятам за абсолютно необходимо да бъде направено и то така да бъде направено, че да бъдат изправени едни от най-големите дефекти, които се проявиха на последните избори, които бяха проведени. Те са много ясно казани в препоръките. Аз няма да си ги измислям, няма да ги интерпретирам, няма да давам своите виждания и решения. Те са дадени, но тъй като в конкретния случай е по този дебат, ще се движа по него.

Абсолютно задължително е да бъдат направени промени в Избирателния кодекс в следните посоки: да бъде направена работата на Централната избирателна комисия прозрачна. Това е казано изрично в препоръките и трябва да бъде направено и разписано в закон, за да има гаранция, че няма да се сблъскваме с лошата практика, която видяхме на тези избори – да не получаваме информация; да не знаем мотивите й за вземане на решения както участниците в изборния процес, така и цялата българска общественост.

Другото нещо, което задължително трябва да бъде направено и да бъде формулирано в Изборен кодекс, за да бъде избегнато, е да бъде предприето действие, така че хората, които попадат в забранителни списъци да не се изненадват в деня на изборите. Нещо, с което се сблъскахме и което създаде впечатлението за опорочен изборен процес. Хиляди български граждани не успяха да упражнят правото си на вот, поради това че научиха в деня на изборите, че не могат да го упражнят. В много случаи това беше абсурдно и наистина трябва да бъдат предприети действия.

Държим изключително много да бъдат направени промени в Изборния кодекс, които да не допускат нещо, с което ние в Синята коалиция се сблъскахме – да бъдат регистрирани партии или коалиции, или инициативни комитети менте. Дори под името на един от кандидатите за кмет в областен град нямаше реакция на изборните комисии, нямаше отказ, като основанието им беше, че няма изисквания и забрани в Избирателния закон. Тоест задължително трябва да се предприемат действия.

Случаите във Варна, в Плевен, в Монтана, с които Синята коалиция се сблъска, се дължат на пропуски в Изборния закон. Никой не може да ме убеди, че не трябва да поправим закона.

Още нещо. Проблемът с обжалванията – може би един от най-тежките въпроси, който се повдига в препоръките. Разбира се, има и конституционен проблем. Искам да заявя от името на Синята коалиция, че ние сме за промяна в Конституцията, така че да се даде възможност на участниците в изборния процес да имат възможност да обжалват изборните резултати. Недопустимо е това, което имаме в момента. Ние знаем този проблем, който съществува и не само на тези избори. Ние сме готови да направим и да участваме в такава конституционна промяна.

Но това не е достатъчно. Трябва да бъдат направени промени и в Изборния кодекс, така че да се гарантира наистина едно честно състезание и във финалната му част – там, където са обжалванията. Защото все още не е приключил случаят с обжалването за кмет на Плевен, но там наистина имаме скандални неща, които бяха изнесени и бяха представени по време на съдебното заседание и които съдът въобще отказа да разглежда, и отказва да преброява. Това не е единичен случай. Тоест трябва да бъдат направени процедури в обжалванията, процедури, които няма как да бъдат направени, освен през Изборен закон.

Още нещо – медийната среда, публичността, равнопоставеността. Кои са собствениците на медиите, за да се знае кой кой е? Защото това също е част от изборната игра, това е част от честността на изборите.

Това, което искам на финала да кажа е, че ние смятаме, че препоръките, без да имам възможност за времето, с което разполага нашата група да ги изброя всичките, практически са един конспект, по който, ако парламентът и останалите институции желаят да направят нещо – много лесно ще го направят. Разписано е едно към едно какво трябва да стане.

Нашето предложение с допълнение към двете решения, което и да предприемете – и първото, и второто, предлагаме да има една нова точка, която да казва: „Народното събрание да приеме изменения в Избирателния кодекс, отговарящи на препоръките в доклада на Ограничената мисия на ОССЕ, СДИЧП за наблюдение на „Изборите за президент и местна власт – 23-30 октомври 2011 г.“ в срок до 31 юли 2012 г.“ Правим това предложение и даваме този срок, за да има достатъчно време да се направи, а в същото време да може българските граждани и участниците в изборния процес да бъдат информирани за промените в изборното законодателство.

Приключвам, господин председател, и Ви давам това предложение за всяко едно от решенията като редакционна добавка. Благодаря Ви.