Турски фирми със спорно реноме печелят ключови обекти в държавата, финансирани с пари от Брюксел

Пътят на България към Европейския съюз не мина през Босфора, както дълги години предричаше Ахмед Доган. Но когато става въпрос за турското участие при усвояването на европарите, предназначени за решаване на български инфраструктурни и екологични проблеми и подпомагане на икономиката ни, спор за пътя няма. Защото “Пътят през Босфора” беше превърнат в транзитна магистрала Брюксел – Анкара на управляващата ни тройна коалиция на Доган, Станишев и Сакскобургготски. По която милионите евро, дадени от европейските данъкоплатци за България, вместо да останат в родния бизнес и да повишат жизнения стандарт на българите, отиват в джобовете на турски фирми и граждани. Което на практика си е европейска помощ за турската икономика.
Това обяснява как, след като вече втори месец сме равноправни членове на ЕС, ни се струва, че не само сме сбъркали държавата, но и континента. Из парламентарните коридори нескрито се лее турска реч. Още по-силно кънти тя в министерствата на земеделието и горите, на околната среда и водите, на бедствията и авариите. И в още ред държавни изпълнителни агенции, национални фондове, кметства, че дори в Министерския съвет.
А и как да не се лее в министерството на земеделието, след като от средата на 2001 г. до сега ресорните министри Мехмед Дикме и Нихат Кабил са разполагали с 2.548 млрд. лв. само по програма САПАРД на ЕС. Какво от това, че Европейската служба за борба с финансовите измами (ОЛАФ) разкри престъпна схема за източване на 7.5 млн. евро по същата тази програма. Какво от това, че държавен фонд “Земеделие” е похарчил 17.6 млн. лв. в края на миналата и началото на тази година за луксозни коли, за скъпо обзавеждане и офис оборудване? Какво толкова, че членовете на управителния съвет на същия този фонд са си гласували хонорар от 700 лв. на заседание? И са планирали да изхарчат в близките месеци още 47 млн. лв. без ДДС. Защо това да е необичайно и какво толкова колосално има в харчовете? На фона на онези над 1.5 млрд. евро, които през тази и през идните две години ще разпределя разплащателна агенция “Земеделие”.
Касичката на нежната Доганова ръка Емел Етем, която вещо дирижира министерството на държавната политика по бедствията и авариите, също превъртя немалко пари през последните две години. Защото покрай природните бедствия в държавата в обръча от фирми на Ахмед Доган потънаха милиони левове. И продължават да потъват въпреки тревожните доклади на Сметната палата. Въпреки опитите на прокуратурата да пресече клиентелата на ДПС, която силно се е впила във властта и живее от нея, непрекъснато разширявайки подкрепата си, като раздава служби в централната и в местната администрация.
Екологичното министерство, начело на което стои Джевдет Чакъров, не прави изключение от правилото. Във ведомството са на финалната права при усвояването на над половин милиард евро от ИСПА и вече се готвят за лъвски скок към новите близо 800 млн. евро от Кохезионния фонд и от структурните фондове на ЕС. В момента текат търгове за голяма част от пречиствателните станции за отпадни води и депата за твърди битови отпадъци на територията на цялата страна. Тенденцията е доста неблагоприятна за българския бизнес. Отявлено се толерират турски фирми въпреки допуснатите от тях неудачи при изпълнението на предишни обекти.
Типичен пример се оказа откритата по време на предизборната кампания на президента Георги Първанов градска пречиствателна станция за отпадни води в Горна Оряховица. Тя беше изградената от турския консорциум “Тексер-Мапа-Масс-Гюнал” за над 14 млн. евро. Но тъй като станцията е преоразмерена, тя все още не работи. В резултат на което за пречистването на водите жителите на Горна Оряховица, Лясковец и Долна Оряховица ще плащат още години наред скъпо и прескъпо.
Под знака на скандалите минаха също търговете за пречиствателните станции в Севлиево, в бургаския квартал “Меден рудник”, а малко по-рано – в Стара Загора и Димитровград. Обектите се печелят от турски фирми и се анулират от Европейската комисия поради явни нередности в документацията на номинираните компании. Резултатът е, че реализацията по програма ИСПА закъсня недопустимо, а България ще загуби няколко стотици милиона евро заради лоши проекти.
Но нишката към Босфора очевидно не бива да се прекъсва и доказателство за това е изграждането на пречиствателните станции за градовете Монтана и Ловеч. То също беше възложено на турската фирма “Систем Яки”, а тя от своя страна ще усвои близо 30 млн. евро, за да реши българските екологични проблеми.
За жалост трасето към Анкара е още по-разширено при министрите, които отговарят за регионалното развитие и транспорта. Примери в това отношение дават както сегашните министри на регионалното развитие Асен Гагаузов и на транспорта – Петър Мутафчиев, така и предшествениците им Валентин Церовски и Николай Василев. Резултатът е, че по-голямата част от парите на ЕС за транспортна инфраструктура на България все по-често отиват в ръцете на турски фирми.
На компании от Турция са дадени търгове за общо 252.7 млн. евро, което е близо 60 на сто от всички средства (435 млн. евро), предоставени на България от европейските фондове за подобряване на националната пътна мрежа в периода 2002-2006 г.
252.7 млн. европейски пари отиват за турски фирми и за разкриване не на български, а на турски работни места. Да не говорим, че се наемат работници от Турция, на които се заплаща от 3 до 8 пъти по-висока надница, отколкото на българските работници и специалисти за една и съща работа и квалификация.
Какво става всъщност? На практика ЕС подпомага развитието не на българската, а на турската икономика благодарение на отсъствието на национална политика от страна на правителството на тройната коалиция. И вероятно с благословията на президента Георги Първанов, който се отплаща на ДПС, с чиито гласове беше преизбран за втори мандат.
Трябва да припомним, че България не стана член на ЕС, за да решава проблемите на Турция. Парите от европейските фондове ни се отпускат за развитие на българската икономика, на нашата инфраструктура, за преодоляване на регионалните диспропорции у нас, за догонване на европейците и тяхното развитие, за нарастване на доходите на гражданите и нарастване на качеството на живот.
Тези цели ще се окажат непостижими дори след сто години, ако фирми като “Догуш-Еко” печелят търгове за отсечки от магистрала “Тракия”, а “Мапа-Ченгис” – за магистрала “Люлин”.
“Догуш-Еко” спечели търга за 45.8 млн. евро, а впоследствие получи двойно по-високи суми за изграждането на отсечката Карнобат – Бургас от магистрала “Тракия”, която беше открита миналата година.
Съмнения за потенциала на консорциум “Мапа-Ченгиз” започнаха да се прокрадват още след провеждането на тръжната процедура за “Люлин”. Официално те бяха отхвърлени, а на консорциума се даде обект, финансиран от ИСПА и държавния бюджет. Нищо че първата фирма в консорциума досега е работила само по пречиствателни станции у нас и не е доказала опита си в пътното строителство. От консорциума обещаха да изградят магистралата за 137.3 млн. евро, въпреки че според експертни разчети от български строителни компании прекалено ниската цена трудно ще бъде постигната и крайната стойност на договора ще се окаже с 40 млн. евро по-висока. Освен това строителството на 19-километровия аутобан вероятно ще продължи повече от предвидените по договора 3 години. По част от трасето може да се стигне до свлачищни процеси, което ще наложи преработка на проектите и ще е добър повод за увеличаване на първоначално заложените цени за строителството.
Ако масираното навлизане на турски фирми у нас се развива успоредно с договореното споразумение между българското и турското правителство в социалната сфера, то целта явно е да се премахне защитата на българския пазар на труда, да се улеснят процедурите за издаване на визи за турски граждани и да се занижат изискванията, които българските закони, хармонизирани с европейските, поставят пред всеки чужд инвеститор.
Съгласно Закона за насърчаване на заетостта общият брой на работещите чужденци не трябва да надвишава 10% от целия средносписъчен състав в съответната фирма. Социалният министър Емилия Масларова обаче си присвоява функции и отваря българския работен пазар за турците. Типичен пример е реконструкцията на ТЕЦ “Марица-изток 1”, където турската фирма “Гама” е подизпълнител по проекта. От компанията са поискали разрешение за престой и работа на 400 турски граждани. Това би трябвало да означава, че в нея общо работят 4000 души, а това далеч не е така.
В момента ДПС с активната помощ на транспортния министър Петър Мутафчиев се опитва да наложи турските интереси и в автомобилния транспортен сектор. Отмяна на платеното транзитно преминаване през страната ни от турски ТИР-ове прави българските транспортни фирми неконкурентоспособни и противоречи на регулациите в ЕС, за което се очаква да бъдем санкционирани от Европейската комисия.
За жалост примерите не свършват дотук. Но явно правителството на Станишев нито си дава ясна сметка къде минава вододелът с Босфора, нито че коалиционният му партньор ДПС представлява не интересите на България, а на Анкара.