Пътищата пред дясното – разговор с Нено Димов и Диляна Грозданова

Водещ Бойко Василев: Единадесет десни партии избраха 10 ноември, за да говорят за общи действия и за това по кой път поема десницата. Сега в студиото са Диляна Грозданова от Съюза на свободните демократи, които участваха на срещата, и Нено Димов от Демократи за силна България, които не участваха – два ясно изразена полюса. Добър вечер. Диляна Грозданова: Добър вечер. Нено Димов: Добър вечер. Водещ: Когато ви представях, много внимавах още от началото, от преди предаването, как ще кажа думата демократи, да не си оплета езика от повторения. Дали които са си по-близки, толкова повече се карат, или това е само в семействата, не е в партиите? Д. Грозданова: Да, това щях да кажа – само в семействата. Ние… дай, боже, да има повече демократи, но не само на име, а наистина да са демократи. Водещ: А вие, господин Димов, как мислите по това психологическо въведение, което направих? Н. Димов: Аз не мисля, че в политиката може да се караме. Ние имаме принципи и всеки се отстоява принципите. Тук не става дума за каране. Водещ: Добре, нека да уточним принципите сега. Госпожо Грозданова, 11 партии, нали не греша, толкова бяха, цели 11 партии се събраха на 10 ноември, но дали от страх да не се скарат, стигнаха до един уебсайт. Това тълкувание вярно ли е? Д. Грозданова: Не само до уебсайт. На този 10 ноември беше извървян един много важен път от дясноцентристките партии, 11 на брой в случая. Но този процес е отворен, както ние заявихме, и това е пътят, най-вече извървян от една партия, да се приеме принципът на равнопоставеност и добронамереност, да не се казва аз съм по-голямата партия, а вие всички ще ми станете присъдружни организации и ще се подчинявате на това, което аз смятам, че е вярно, че е правилно, на пътя, който аз съм начертал, а напротив – всички равнопоставено, добронамерено се изслушаха един друг, със своите различия, разбира се, тъй като там бяха представени 11 партии, които имат различия, за това са и различни партии, на в крайна сметка можеха да седнат, да дискутират въпросите и да стигнат до някакво съгласие. Водещ: Добре, господин Ненов, и на вас един неприятен въпрос. Н. Димов: Казвам се Димов между нас казано… Водещ: Извинявайте, господин Димов, съжалявам. Защо всички като че ли искат да си говорят, а вие от партията на Иван Костов не искате да говорите с всички? Това задължително ли смятате, че е печелившо? Н. Димов: Първо, ние сме Демократи за силна България, а не партията на Иван Костов. Преди да отговоря на въпроса само искам да попитам госпожа Грозданова – опозиция ли е партията на Стефан Софиянски или е управляваща, за да мога да си развия тезата оттук нататък? Вие опозиция ли сте или сте управляващи? Д. Грозданова: Винаги съм казвала, че моята значимост се покачва, щом разговарям с някой от вашата уважавана партия. Това дали една партия е в дясното, в центъра или в лявото не зависи от степента на опозиционност. Иначе на тази маса трябваше да застане някой от БСП, тъй като те са също опозиционери на управлението в момента, и вие да си приказвате, както добре си партнирате и в парламента впрочем. Н. Димов: Не, аз само искам да попитам – вие опозиция ли сте или сте управляващи, това е един много прост въпрос? Д. Грозданова: Естествено е, че сме опозиция. Н. Димов: Е, вие сте в парламентарната група на НДСВ… Д. Грозданова: Чакайте сега, вие мен ли ме питате… Н. Димов: Ами, вие сте представителят на свободните демократи в парламента… Д. Грозданова: Ако един човек… Знаете ли дали Съюзът на свободните… Н. Димов: Аз ще ви кажа защо… Д. Грозданова: Не, един момент, да довърша. Извинявайте, след като ме попитахте, ще ме изслушате… Водещ: Все пак нека да отговори. Н. Димов: Разбира се. Д. Грозданова: Съюзът на свободните демократи не е представен в парламента. Ние не направихме парламентарна група, защото в никакъв случай не искахме да подменим вота на избирателите – така, както направиха Демократи за силна България. Водещ: Господин Димов, моля ви, понеже иззехте функциите ми, на три пъти попитахте, аз пак ще си повторя въпроса – сърдите ли се на всички и защо мислите, че това е много печелившо поведение? Н. Димов: Не, ние не се сърдим на никого. Ние не заставаме на тази среща, защото не виждахме смисъл още преди тя да се състои. Резултатите от тази среща показват, че наистина сме били прави, не е имало защо да се срещаме. На практика резултатите са два всъщност – единият резултат е, така, комичният резултат с общата уебстраница, събраха се 11 партии с 13 лидери и решиха да направят обща страница. Между другото документът, който… Водещ: Този въпрос вече го изяснихме, моля ви, за вас… Н. Димов: Да, аз обяснявам защо не е било необходимо да отидем. Между другото документът, който е приет, звучи по един, така, абсурден начин, казва се – добре е да сме богати и здрави, по-добре, отколкото да сме бедни и болни. Това нещо всеки човек може да го приеме. Второто нещо обаче, което се чете, е на практика тези 11 партии подписаха капитулация на собствените си тези на тази среща. Не може на едно място да се съберат партии, да си говорят дружески, които са опозиция и които са управляващи, които са леви и които са лесни, които харесват днешното управление и които не го харесват, които харесват предишното управление и други, които не го харесват. Просто такъв конгломерат, такъв диалог обезценява самите тези на тези парии. Водещ: Аз пак ви питам, господин Димов… Н. Димов: Затова участието в подобна среща би обезценило и нашите тези. Преди малко в това студио стана дума, че в момента нямало поглед напред, гледало се назад, какво ставало на 10 ноември преди 15 години. Има поглед напред, Демократи за силна България дадоха този поглед с каузата за силна България в Обединена Европа – това е погледът напред. Водещ: Значи, аз за последен път ще ви попитам и ви моля наистина за ясен отговор – смятате ли, че това, че вие не си говорите с голяма част от десните партии, е добре за вас или не е? Н. Димов: Аз ви казах – ние говорим, само че нашият разговор е на принципна основа. Между другото на 10 ноември, понеже ми задавате въпроса, имаше учредяването на градската организация във Варна, където присъства БЗНС – Народен съюз и Демократическата партия от Варна, които определено казаха, че те виждат в Демократи за силна България своя следващ партньор. Така че това е разговор. Водещ: Как ще ни убедите, госпожо Грозданова и господин Димов, че между партиите в дясното не стои нищо повече или стои нещо повече от едно лидерско честолюбие или няколко лидерски честолюбия? Д. Грозданова: Съюзът на свободните демократи, чиито представител в това студио съм аз, смята да убеди хората и зрителите като им казва истината, а не… аз тук чух поредица от, меко казано, неистини, по-грубо казано – от лъжи и опити за манипулация. Водещ: Кое имате предвид… Д. Грозданова: Какво се било случило на 10 ноември там, дето не са били тези, които знаят какво се е случило. Така, случи се нещо, пак казвам, нещо много важно – седнаха различни субекти, политически субекти, хора, между които действително стои историята – историята ги свързва, но историята ги и разделя, тези хора, които се бяха събрали сега на 10 ноември. Въпреки това те преодоляха своите дори и личностни противоречия, някой казал някога нещо за някого, и в името на една по-висша цел. Да се постигне тази цел означава да се постигнат принципите, които всяка една от тези партии има. Аз не виждам нищо, кой загърбил нещо си там, потъпкал друго, някакви такива заклинания, което абсолютно не е вярно. Принципите, около които ние се обединихме, са принципи на всяка една дясноцентристка партия в България. Нямаше никаква лява партия там, никаква управляваща партия там. Това са лъжи. Водещ: Господин Димов… Н. Димов: Значи, само ще репликирам. Народните представители от НДСВ, които са част от партията на Стефан Софиянски, свободните демократи, или българската евродесница, те са народни представители от НДСВ, тоест от управляващото мнозинство. Когато един човек е народен представител от управляващото мнозинство, той не може да бъде опозиция едновременно… или е опозиция, или е управляващ. Д. Грозданова: Господин Димов, аз се радвам, че ми говорите в множествено число, това показва уважение предполагам… Н. Димов: Българската евродесница е друго… аз говоря за две партии, които са в управляващото мнозинство. Д. Грозданова: Не, защото Съюзът на свободните демократи има само един депутат и той не е на Съюза на свободните демократи, тъй като, пак казвам – Съюзът на свободните демократи не съществуваше като политически субект, когато се произведоха изборите през 2001 година. Н. Димов: Но има своето представителство в мнозинството. Д. Грозданова: И Съюзът на свободните демократи имаше достатъчно… изпитваше достатъчно уважение към избирателите да не открадне вота на друга политическа сила и на неин гръб да състави своя парламентарна група. Водещ: Добре, да завършим с въпроса – всички мостове ли са изгорени, господин Димов? И като говорим за изгорени мостове и неизгорени, имаме предвид разликата преди изборите и след изборите, разбира се? Н. Димов: Значи, мостове няма изгорени, има две части на десницата – една проправителствена десница и една опозиционна десница. Разбира се, че ако проправителствената десница, или поне онази част от проправителствената десница, която реши в някакъв момент, че ще бъде опозиционна десница, ще бъдат водени разговори с тези, които са опозиционна десница, ние сме опозиция. Между другото българският избирател през 2001 година изпрати Обединените демократични сили да бъде опозиция в този парламент, а не да бъде управляваща. И в момента парламентарната група на ОДС е опозиция, една от малкото опозиции, да не кажа единствената, тъй като за разлика от Съюза на свободните демократи и госпожа Грозданова като негов представител тук, ние вярваме и сме убедени, че БСП е на власт в момента. БСП беше на власт и по време на всички вотове на недоверие, между другото, които госпожа Грозданова е подкрепила в Народното събрание, тоест подкрепила е правителството, правителството, в което участва и БСП. Така че в момента разделителната линия е между управляващи и опозиция. Проправителствената десница като част от управляващите, разбира се, е избрала своето място. Водещ: Добре. Госпожо Грозданова? Д. Грозданова: Да, да оставя настрана тези заклинания, защото вече се чувствам като в кабинет на някоя врачка… Водещ: Само да не съм аз врачката… Д. Грозданова: Не, нямах предвид това. Но реалностите са си реалности, фактите са си факти. В крайна сметка има един път, който води напред, и друг път, който води назад, според нас и другите десет партии, които се събраха. Пътят, който води назад, е свързан с едно доста реално бъдещо управление на БСП. Ние не искаме да има такова управление на БСП, тъй като България просто ще се върне назад, а няма да продължи напред към Европейския съюз, както станахме членове на НАТО, да влезем достойно в Европейския съюз и животът ни да стане по-добър. Всички, които са против тази теза, както ДСБ, на практика щат или не щат, играят за отбора на БСП. Н. Димов: Това изобщо не е вярно. Като ще си говорим за неща, които се казва, че не са верни, ДСБ не играе… напротив, ако има някой, който в момента може да спре БСП от власт и който е доказал исторически, че спира БСП от власт, който го е правил вече, това е Иван Костов. Така че… Д. Грозданова: О, нека не подменяме историята. Аз си спомням много добре… Н. Димов: Не, ние не подменяме историята, изобщо не подменяме историята. Д. Грозданова: Ами, подменяме я… Н. Димов: Той е човекът, който успя да спечели срещу БСП, който държа БСП достатъчно далеч… Д. Грозданова: Сега е култ към личността, аз не искам да участвам в това… Н. Димов: … от властта в продължение на четири години. Така че ако някой иска да държи БСП далеч от властта, да гласува за Демократи за силна България, да ги подкрепи. Д. Грозданова: Ето, това го чувам… отново култ към личността. Пак казвам – трябва човек да е демократ… Н. Димов: Партията Демократи за силна България е от личности, от личности, така че аз призовах подкрепа за… Д. Грозданова: Господин Димов, трябва човек да е демократ, а не само да се нарича така. Н. Димов: Аз призовах за подкрепа към Демократи за силна България, а не към една личност. Водещ: И двамата сте демократи, поне от партийните заглавия това личи. С това започнахме, с това и завърши, различните дефиниции на демократите. Благодаря ви за разговора.