Първа стъпка за изход от кризата: Оставка на кабинета!

в. СЕГА
– Г-н Кънев, протестиращите настояват за бързи предсрочни избори. Ако това се случи, ще има ли достатъчно време за десницата да се консолидира и да се превърне в алтернатива на досегашното статукво?
– Всички в десницата преживяхме изборна загуба, а в момента предприемаме сериозни вътрешни трансформации. Но това е наш вътрешен проблем. Големият обществен проблем е, че сегашното правителство не може да реши нито един от проблемите на хората. То няма вярна стъпка нито за икономическата криза, в която България е затънала вече много години, нито за политическата, в която страната ни се оказа от февруари. С това нулево доверие депутатите и правителството не биха могли да извършат никакви сериозни икономически или политически реформи в страната. А е очевидно, че те трябва да бъдат радикални и в двете сфери. Затова общественият интерес сочи избори вчера.
– Защо НДСВ отпадна от т. нар. реформаторски блок?
– НДСВ никога не е влизало в този блок. Тяхната позиция е, че бързата оставка на правителството не е решение. Това е далече от позицията за бързи избори, която заемат 5-те парии от реформаторския блок. За нас първата стъпка за изход от кризата е незабавната оставка на кабинета на Пламен Орешарски. По-голямата въпросителна е СДС. Нашето желание е да работим с тях. СДС има избиратели, които безкрайно уважаваме, които освен това са сред нашите познати и приятели. Това са хора, които от 10 юни 1990 г. досега не са гласували за повече от една партия, никога не са си сменили бюлетината. Аз уважавам това тяхно решение.
– Какъв е вашият коментар за новоизбрания лидер на СДС Божидар Лукарски и посланията, които бяха излъчени от последната национална конференция на партията?
– Не бих коментирал самата конференция, за нас са важни публичните политически послания. Посланията на г-н Лукарски бяха съвсем ясни. Той се обяви за разграничаване от ГЕРБ и сътрудничество с реформаторските десни партии извън ГЕРБ. Това отговаря на нашия възглед за консолидация вдясно.
– Фактът, че бившият лидер Емил Кабаиванов, както и други хора, които отстояват тезата за сътрудничество с ГЕРБ, станаха зам.-шефове, не ви ли притеснява?
– Не можем да коментираме самите избори. Ограничаваме коментара си до официалното, не ни интересуват скритите послания зад някакви хора. Това е тълкуване на процеси в друга партия и рискувам да сбъркам.
– С какви мотиви приемате Движение „България на гражданите“ в този реформаторски блок? В крайна сметка водещи лица от тази партия бяха част от тройната коалиция?
– Аз съм убеден, че са нужни разговори с тази партия. Ние не можем да се връщаме твърде назад в миналото, но държа на запазване на самостоятелността на всяка една от партиите. ДСБ носи история, която ни показва пътя в бъдещето. Ние считаме себе си за приемници на управлението на България в периода 1997-2001 г. и на опозиционното си поведение през следващите 12 години. Не сме единствените приемници, разбира се. В момента обаче България е изправена пред много големи въпроси, които са от днес нататък. Ние си пазим идентичността, но търсим близост с всички хора, с които сме на едно мнение за това как трябва да променим България. По тази тема сме на много общи позиции с всички партии, с които работим, включително с ДБГ. За мен важни са няколко много конкретни критерия, които касаят поведението на всяка една от тези партии по време на парламентарните избори – купуваше ли гласове, злоупотребяваше ли с власт, използваше ли неправомерен натиск и най-вече беше ли част от мръсната схема, която обединява пари, власт и медии. За всяка една от тези 5 партии, както и за СДС, отговорът е не. Затова казваме реформаторски блок, не говорим дори за ляво и дясно. Държавата е превзета от мафиотски интереси. Мафията се е окопала в правосъдието и вътрешния ред, тя е там още от 80-те години, много преди т.нар. промяна от 1989 г. Институциите трябва да бъдат отвоювани обратно.
– Ясно е защо партия ГЕРБ е изключена от преговори за реформаторския блок. Но така или иначе след едни следващи избори, когато и да са те, е много вероятно пред вашия блок да стои въпросът за сътрудничество с ГЕРБ, дори за общо управление.
– Един реформаторски блок може да получи много висок резултат, но не и мнозинство в следващия парламент. Ние ще се борим да бъдем първа политическа сила. Още в речта си пред последното национално събрание на ДСБ, на което бях избран за лидер, казах, че трябва да сме готови за много поред трудни коалиции. В много парламенти напред вероятно ще се налагат тежки компромиси и трудни коалиции. Нашата задача е там, където получим позиции, безпощадно да отстояваме тези реформаторски принципи и най-вече промените във вътрешната сигурност и правосъдието. Защото без законност честното забогатяване е непосилно усилие. Без истински съд няма истински бизнес. Където има корупция – няма богатство. Но реформаторският блок със сигурност няма как да бъде патерица на ГЕРБ. Надявам се, че и моето присъствие в него е някаква гаранция за това.
– Като казвате „трудни коалиции“, да не би да е възможно да има подобна коалиция и с БСП?
– След това, което те показаха в първите седмици на настоящото управление, аз не мога да си представя дори някакви разговори с тях по какъвто и да е въпрос.
– Защо сте против създаването на нова дясна партия, макар и в по-далечно бъдеще, която да обедини всички десни формации? В крайна сметка именно вашият предшественик Иван Костов беше човекът, който направи от СДС партия.
– В далечно бъдеще никой не е противник на единна партия. Естествено, че това е нормална крайна цел. Тя е може би отвъд времето, когато аз ще бъда активно в политиката. В България има съществуващи партии, които представляват хора със свои ценности и убеждения и които са им дали своето доверие на последните избори. Има много добри примери в европейската история на подобни блокове, които впоследствие бавно са се преобразували в единни партии. Има такива примери и в българската история.
– Как ще убедите хората, че не сте поредният продукт на олигархията, каквито съмнения безспорно съществуват?
– А, не е безспорно, това е обвинение на Бойко Борисов и то очевидно е лъжа. Дългият престой в опозиция е от голяма полза за нашите партии. След 12 години в опозиция ние почти нямаме хора, които да са били на власт. Имаме изключително много хора, които са живели живота на избирателите си. Виждали са административния рекет от страната на рекетирания, виждали са партийното уволнение от страната на уволнявания. Личната им история е на хора, които са се борили с олигархичната система, а не на хора, които са я създавали.