Хайде да направим София град за живеене, за дишане, за гледане на деца, за лежане на тревата и правене на пикник. Това е предизборната оферта на един от кандидатите за кмет на столицата от ДСБ и сегашен кмет на “Лозенец” Прошко Прошков. На 15 май той ще се яви на вътрешен вот срещу другия претендент на тъмносините Петър Москов. “Това е единственият начин да се чува мнението на хората. Кадруване и баене над определена фигура, над някаква маса в задимена атмосфера в късна доба е манталитет по-скоро на ресторант “Монтерей”, отколкото на ДСБ”, убеден е Прошков.

Г-н Прошков, вие сте кандидат на ДСБ за кмет на София. На 15 май предстои да се изправите срещу съпартиеца си Петър Москов на вътрешни избори. На 9 май пък е денят на Европа. Европейска столица ли е София според вас?

Географски да. София е един от най-старите европейски градове. Може би един от най-значителните градове, осъзнат още в Римската империя като важност, красота и стратегическо значение.

Но за жалост дотам. В настоящето единственото, с което можем да се гордеем със София, е тази нейна история. Но европейска столица в днешния контекст, а дори и в критериите, които се изискват София да стане европейска столица на културата през 2019 г., за което се борим всички, е по-скоро устойчивото й развитие е в бъдещето. Тоест град като град за живеене, град, който предразполага към добра социална среда и социална среда, предразполагаща хората към култура, към един по-нормален, по-спокоен живот.

Не е задължително да имаш много руини, за да бъдеш културна столица на Европа.

Тоест понятието, което днешна Европа разбира за културна европейска столица, се различава от това доколко тя е атрактивна като минало наследство, а по-скоро какво представлява в момента и доколко е удачна за живот за своите жители. Това е по-важно от всичко до момента. Защото настоящето и живите хора, разбира се, са приоритет.

Как конкретно може София да бъде превърната в европейска столица?

Когато започне адекватното планиране. Въпреки че в София се направиха стъпки в тази посока с приемане на общ устройствен план. С всичките недостатъци по изработването на този план. Но общ устройствен план на всички нива – план за развитие на града за отчитане на процесите по раждаемост, миграция, социалните привички на отделните типове хора, квартали, зони в София. И най-накрая това, за което говоря отдавна – поставянето на развитието на града на научна основа. Това го има в почти всяка европейска столица. Това означава

да впрегнем кадърните български специалисти, които са извън общината.

Има достатъчно ентусиасти, повярвайте ми, разговарям с такива ежедневно, специалисти от различни сфери, които да поставят задачите пред нас и планирането на София на по-аналитична основа. То да не бъде правено на парче, в хаос и през една администрация, която се стреми да централизира всичко на “Московска” 33, да превърне районните кметства в чиновници, което упорито се случва през последните 3 г. и да лиши гражданите от възможността да участват, колкото и клиширано да звучи, в управлението на своите малки зони там, където живеят.

Европейски ще стане градът ни, когато платените данъци и такси от нас, жителите на София, кореспондират с това, което получаваме от общината. Помните скандала с повишаването на данъците при презонирането на София, което нямаше нищо общо с качеството на услугата, която общината предоставя в зоните, чийто рейтинг беше повишен.

Искаме, когато се инвестира в даден район, то да бъде в това, което се изисква от жителите на този район.

Разбира се, периферията на града, жилищните комплекси, където данъците са по-ниски, трябва да бъдат субсидирани от по-високите приходи на централните райони. Но преразпределението трябва да има ясна и справедлива формула. Не може лицето на София за пред туристите да бъде третирано по същия начин като кварталите, в които живеем и отглеждаме деца.

Европейски град в днешния контекст означава град, удобен за живеене. Това го нямаме в София. София е стресиран град.

ДСБ е единствената партия, която ще излъчи кандидата си за кмет след вътрешни избори. Това проява на прекалено партийно селектиране ли е или израз на демократичност?

В ДСБ това не е нищо ново, нито пък е някакъв вид парадиране с нещо. Откакто е основана партията, а аз съм един от основателите й, седем години вече ние непрекъснато правим избори. Просто в момента има по-голям медиен интерес поради започването на цялостната кампания. За нас не е нищо ново. За всякакъв вид избори – на депутати, евродепутати, кметове. Самият аз съм минал процедура на вътрешни избори в ДСБ преди 3,6 г. преди да се кандидатирам и да стана кмет на Лозенец.
Единственият начин да има участие на хората, да се чувстват съпричастни, е да се чува тяхното мнение. Аз не мисля, че това е екзотично. По-скоро това трябва да е правило за всичко. Но за жалост в България се е наложил стилът на лабораторно създаване на кандидати, на лидери, на псевдо-лидери.

Кадруване и баене над определена фигура, над някаква маса в задимена атмосфера в късна доба е манталитет по-скоро на ресторант “Монтерей”, отколкото на ДСБ.

ДСБ е на обратния полюс. Ние сме общност от индивидуалисти и от хора с образование, изключително демократично настроени в душите си хора. Тези хора имат нужда да кажат мнението си. Така те стават съпричастни, независимо от избрания кандидат. Това е една загрявка за следващите избори.

Защото след това ще имаме избори в Синята коалиция. Нещо, за което настоявам от ден първи, защото изборите са автентичният начин да търсиш доверие.

Няма ли да се уморят десните избиратели да се явят пред урните веднъж за кандидата на ДСБ, после за този на Синята коалиция и накрая по време на истинските избори?

Нашите членове и симпатизанти не са хора, които се уморяват лесно от политическа дейност. Те са за това членове и симпатизанти, защото политическата дейност ги влече. По отношение на изборите в Синята коалиция, които не случайно правим отворени за всички софиянци – дори и тези, които не знаят дали ще гласуват за нас на есен, но могат да решат кой от нас искат да участва в надпреварата, ще имат възможност да дойдат и да дадат своя вот. Това няма да е никаква умора, нито ще обърка избирателите ни, които са опитни политически хора.

Ако има объркване и умора, то е в масата избиратели, защото хората доста често бъркат напоследък за жалост.

Голямата грешката беше, когато повярваха, че Борисов ще смени тройната коалиция и ще промени нещо. Нещата са си същите. Отново руснаците командват всичко, ще се строи АЕЦ “Белене”, олигархията е добре подкована, с държавни поръчки, със законодателни промени, които, ако проследите, ще видите, че са безбожни… Всичко това прекършва гръбнака на едва започналата да се оформя в България тъй наречена класа на нормално работещи хора, опитващи се да вървят напред.

Давам прост пример – готвят се законодателни промени в закона за обществените поръчки, които предвиждат без конкурс или търг да се дават поръчки на държавни или общински фирми. Това е нещото, което ще съсипе окончателно частния бизнес. Аз категорично се противопоставям на такова нещо и твърдя, че, ако бъда кмет на София, ще огранича общински фирми и дружества, управлявани от партийни бордове.

Кой е автентичният избор на сините според вас?

Автентичният избор на сините излиза през избори. Добрият стар начин на правене на политика – търсиш доверие. Не облъчваш хората през телевизори, билбордове, не ги манипулираш, търсиш доверие. Доверието при малки избори в партии и коалиции наистина се търси буквално човек по човек. Нещо, което аз правих, когато спечелих в “Лозенец” преди три години и половина.

На върха на славата на ГЕРБ едно момче от квартала спечели срещу тях, ходейки от човек на човек по улицата, говорейки с над 7-8 хил. човека лично за около три седмици. Това е добрият стар начин на правене на политика – да отидеш да кажеш в очите на хората, били твои съпартийци или твои коалиционни партньори, или просто жители на София –

да застанеш, да ги погледнеш и да кажеш – аз съм това, което съм

това ви предлагам, това мисля, че мога да направя. Когато не си успял нещо, защото в мандата ми имаше такива неща – не можеш всичко да направиш, особено с ограничените правомощия и когато си зависим от една община, управлявана от друга партия – ако отидеш и честно признаеш защо не си успял и как вървиш, хората отново не губят доверие в теб. Забравиха за това политиците. Добрият стар начин за правене на политика – доверие на хората, искреност и винаги в очите срещу всички. Нямам причина да не го правя, нямам от какво да се притеснявам, гордея се с всеки свой ден откакто съм в тази нелека работа. И така ще тръгна и напред. И мисля, че това трябва да направи автентичният кандидат.

Софиянци не са хора, които вече искат да слушат политически баяния или да им се поднасят миражи. Това, че живеем в пустиня е ясно, но миражите не вършат работа, трябват истински оазиси.

Вие сте един от петимата в Синята коалиция, които са били ГЕРБ на мажоритарни избори.

В “Лозенец” ние спечелихме много тежка битка. В труден район, в него бяха хвърлени много усилия от страна на партия, която беше в абсолютния апогей на славата и на възможностите си. Спечелихме без да сме чучела до някой лидер, застанали на плакати. Спечелихме, защото гледахме хората в очите. Защото не се спряхме и това го правя вече три години. Може да ви прозвучи популистично, но

дори и когато не можеш да направиш нещо, си длъжен да си обуеш гумените ботуши и да отидеш там, в калта.

Правя го всеки ден, съжалявам, че не мога да реша много проблеми. Не мога, защото нямам собствен бюджет, нито свои правомощия. Грехът, който ГЕРБ ще има и той ще е исторически за този момент, е, че се опитва да централизира цялата власт в себе си.

Хората трябва да бъдат оставени да се самоуправляват, а българите могат да го направят. Трябва да им се даде възможност да си повярват и да участват самите в процеса на взимане на решение при управление на своя град и квартал. В “Лозенец” работим с всички НПО, с всички по-активни хора от кварталите съм в личен телефонен контакт. Знам ги поименно – в кой квартал кой е активен, кой от какво се вълнува.

Цяла нощ отговарям на писма по имейл-а си. Правя го всяка вечер с удоволствие.

Това е работа, това е новият начин. Не искам да виждам повече хора, които ме облъчват от телевизора и продукти на някакви шаманствания и договорки. Демократичният начин го показваме ние. Борба за доверие. Който спечели – всички се обединяват зад него и тръгват. Това е.

В декларацията, с която обявихте, че ще се кандидатирате за кмет, заявихте, че ако загубите, ще подкрепите конкурента си Петър Москов. Очаквате ли реципрочност от негова страна, ако вие сте победител на вътрешния вот?

Разбира се, че очаквам реципрочност както от колегата ми Петър Москов, така и от г-н Владимир Кисьов, който е от СДС. Трябва да получим такава увереност, но мисля, че така ще бъде. Всеки един, който спечели битка, трябва да бъде подкрепен от другите. Аз затова публично го декларирах, защото веднага се появиха мнения на “доброжелатели”, че тези избори са нещо лошо.

Това ме провокира да напиша в блога си тази декларация, в която заявявам своята увереност и силата си, която чувствам, от това, че аз съм минавал през такива избори. Уверен съм, че мога да победя, че мога да се боря за своя град и за доверието на хората в него с това, което съм. Същевременно

на всеки един етап, когато мой съмишленик спечели избори, аз ще работя със същата енергия.

Очаквам реципрочност и от другите колеги – да работят със същата енергия, ако аз имам честта и получа доверието да бъда кандидат на сините. Принципните ни опоненти не са сред нас, нашите идеи са сходни. Нашият опонент в момента е калното управление на града, ако щете и на държавата.

Ако вие сте кандидатът на Синята коалиция, с каква визия за София “ще атакувате” столичани?

Ако получа доверието и честта да бъда кандидат, към което тръгвам с голяма увереност да бъда – искам зелен град. Ще кажете – всички говорят за зелен град, защото е клише и на всички им харесва. Не – истински зелен град. Нека да слезем от колите си с времето – бавно, постепенно, с удоволствие и усмивка. Живял съм доста време в Берлин, работех там, инженер съм, занимавах се с железопътни проекти.

Берлин е пример за голям град, какъвто може да изглежда и София. Град, в който автомобилите не са с предимство, а жителите на града усмихнати карат колела, ползват градския си транспорт. В градове като Берлин и Виена

се намаляват лентите за автомобили за сметка на ленти за пешеходци, велосипеди, майки с колички, за хората с увреждания.

Всичко това, повярвайте ми, може да стане с усмивка, без репресии, без пет лева за синя зона в центъра, а чрез изграждане на гъста метро и транспортна мрежа. Не казвам, че ще стане за ден, два или три. Но това трябва да е визията и посоката. В момента посоката е обратна. Планирането на София върви към разширяване на булеварди, кръстовища на две нива и други мегаломански проекти. Като изключим Околовръстното шосе, което е важно за международния трафик и поне един вътрешен ринг в София – дотук трябва да спрем.

Хайде да направим град за живеене, за дишане, за гледане на деца, за лежане на тревата и правене на пикник.

Когато видя софиянци седнали по парковете си на пикник, дошли с колелата си от вкъщи, усмихнати и спокойни хора, когато го видя това и когато аз самият ползвам колата си само в неделя за излет извън града, ще кажа че визията ми е изпълнена. Град, в който се диша свободно, можеш да отглеждаш деца и приоритет не са ни машините и изгорелите газове от тях.