Прошко Прошков: Примерът на Берлин е полезен за София

Искам зелен град – за живеене, за дишане, за гледане на деца

Прошко Прошков, кметът на район „Лозенец“, е един от номинираните в ДСБ за кандидат-кмет на Синята коалиция в София. В неделя двамата с д-р Петър Москов ще се изправят на вътрешни избори, които ще определят резултата от номинацията на партията за столичен градоначалник.

Прошко Прошков е роден на 31 август 1974 г. в София. По образование е инженер по автоматика и системотехника в Техническия университет-София. Работи в продължение на четири години по проект на Дойче банк за оптимизиране на транспорта. Научен изследовател и софтуерен аналитик в Техническия университет-Берлин.

Прошков е един от учредителите на ДСБ. През 2007 г. става член на софийското ръководство на партията. Същата година печели изборите за кмет на район „Лозенец“.

Г-н Прошков, вие управлявате един район в столицата. Как ще подходите, ако станете кмет на София? Кои ще бъдат вашите приоритети?

Управлението дори само на един район в София дава пълна представа за състоянието на града, а то не е цветущо. На първо място, София прилича на бойно поле с дупките и капаните по улиците. С достатъчно политическа воля и дисциплина, каквато аз притежавам, за един четиригодишен мандат София може да има улици, подходящи за европейска столица. Ако получа доверието на софиянци, на всички етапи, които в Синята коалиция смятаме за гаранция за демократичност, аз ще спра порочните практики в търговете за обществени поръчки и ще направя процедурите прозрачни. Друг значим момент е да бъде спряно унищожаването на архитектурни шедьоври на София с цел да се построят на тяхно място мастодонти от бетон и желязо, несъвместими с традицията и духа на столицата ни. В никакъв случай не трябва да се пренебрегват и екологичните проблеми и състоянието на зелените площи, или по-скоро все по-осезаемата им липса. Неотложно общината трябва да фокусира внимание както в планиране и изграждане на паркове, така и в ефективната им поддръжка. Парковете трябва да са място, в което софиянци могат действително да си почиват и спортуват спокойно сред природата.

Често се натъкваме на целенасочено унищожаване на зелените площи в града дори когато съдът се е произнесъл в тяхна защита, много често надделяват корпоративни интереси и градинки се превръщат в бетонови чудовища. Последният случай, за който „Класа“ писа, е за подобен проблем на ул. „Богдановец“ 16 в община „Красно село“, където неправомерно ще бъде застроена зелена площ. Как ще се справите с тези проблеми, ако станете кмет на София?

Огромен е проблемът с унищожаването на градинките и парковете в София за сметка на нас и децата ни и в полза на корпоративните интереси. Разрешението му се крие в категорична политическа воля за спазване на процедурите и налагане на пълна прозрачност при всички сделки с общинска собственост. Още в самото начало на своя мандат аз се боря за всеки квадратен метър зелена площ, който да не бъде застроен от съмнителни по отношение на законността и естетиката обекти. Но „зелените“ идеи са нещо повече от укрепването на сегашните и създаването на нови паркове и градинки, „зелените“ идеи са насочени преди всичко към предоставянето на условия за работа, отдих и спорт на жителите на града. София е град с уникални културни и исторически забележителности, които предоставят атрактивен начин за прекарване на времето на открито.

В този смисъл можем да посочим превръщането на Водната кула в „Лозенец“ в зона за отдих като успешен пример за защита на културните потребности на гражданите?

Един от успехите ми като кмет на район „Лозенец“ действително бе изваждането на Водната кула, културна и историческа забележителност на „Лозенец“, от собствеността на общинската фирма ВиК, за да я превърнем в място за отдих и културни събития, където хората могат да седнат на открито и да прекарват свободното си време на чист въздух. А във всеки един квартал на София има поне едно подобно на кулата място, което със съвместни усилия и малко поддръжка може да се превърне в място за срещи, отдих и култура.

София може да се превърне в истински зелен град, и то не само заради парковете и градинките, а и заради начина на живот. Това няма да стане като с вълшебна пръчка веднага, няма как всички софиянци да слезем едновременно от колите си и да тръгнем пеша или с велосипеди из града. Но, повярвайте ми, има как да стане, и то без санкции и рестриктивни мерки от общината или разширяване на „синята зона“ в центъра, а чрез изграждане на гъста метро- и транспортна мрежа. За да се случи, то трябва да е приоритет във визията за развитието на града. За съжаление сега в София без дългосрочен план за развитие се разширяват булеварди, кръстовища на две нива и други мегаломански проекти. Безспорно са необходими инвестиции в проекти за Околовръстното шосе, но те трябва да са съчетани с подобряване на предлаганите услуги от обществения транспорт и осигуряване на възможност за придвижване пеша или с велосипед. В този ред на мисли няма как да не отбележа инициативата на Христо Ангеличин от ДСБ, заместник-кмет на София, миналото лято три поредни неделни дни столичната централна улица „Цар Иван Шишман“ се превърна в пешеходна алея. Това беше първата акция от пилотния проект „София диша“. Надявам се заедно със софиянци да има още много дишащи и зелени дни в София.

Има ли шанс за облекчаване на трафика в столицата и за някакво приемливо решение за дупките по пътищата?

Както вече казах, осигуряването на адекватен обществен транспорт, отговарящ на нуждите на жителите на столицата, ще облекчи до голяма степен натовареността на трафика. Предоставянето на възможност за придвижване пеша или на велосипед – също. Сами виждате, че всеки един проблем на столицата е свързан по някакъв начин с всички останали и точно затова има нужда от визия и дългосрочен интегриран план за развитие на целия град, а не само за транспортната инфраструктура или озеленяването.

Дупките по улиците не са непреодолим проблем. Ако районните кметове имаха правото да определят къде в техните райони да се извършват ремонтите, положението щеше да е много по-добро, отколкото е в момента. Ако заслужа доверието на софиянци, ще спра и „хранилката“ при асфалтирането, обществените поръчки ще се печелят от фирмата, гарантираща интереса на жителите на столицата, а не своя собствен.

Често посочвате Берлин като столица, удобна за живеене, какво можем да вземем като пример от този град?

Берлин е място, където правилата и законите се спазват. В Берлин дори дограмата не можеш да си смениш, без да се спазва стилистиката на сградата. Това може би е най-важното, на което може да се научим от немците, да спазваме правилата. Берлин е голям град, в който автомобилите не са с предимство, а жителите на града усмихнати карат колела, ползват градския си транспорт. В градове като Берлин се намаляват лентите за автомобили за сметка на ленти за пешеходци, велосипеди, майки с колички, за хората с увреждания. Ако получа доверието и честта да бъда кандидат за кмет, към което тръгвам с голяма увереност да бъда – искам зелен град. Град за живеене, за дишане, за гледане на деца, за лежане на тревата и правене на пикник.

Какъв според вас е изходът от болната тема с детските градини?

Първото нещо, което направих като кмет на „Лозенец“ преди близо четири години, беше да освободя една детска ясла от неправомерно настанената в нея фирма. Това е част от решението на проблема – помещенията, предназначени за най-малките, за детски градини и ясли, да се използват само за тази цел. Не бива да позволяваме на бизнес интереси да отнемат възможността на децата ни да имат своето място. Също така, както направихме и в „Лозенец“, след внимателно проучване и планиране там, където е възможно, да се направят разширения на помещенията. Трябва да бъдат преценени и възможностите за насърчаване на частните инвестиции в сектора, като така освен всичко останало ще се освободи и допълнителен ресурс, който може да бъде използван за обзавеждането на детските заведения например.