Г-н Прошков, вие сте кандидатът за кмет на София на ДСБ. Преди да поговорим за кметски дела обаче, нека опитаме да ви представим на читателите и в малко по-различна светлина. Какво бихте ни разказал за живота на Прошко Прошков – къде премина детството ви, училищните и студентските години? В какво семейство израснахте?

Историята започва в края на лятото на 1974 година в Първа градска болница. Една уплашена млада майка, един баща събрал приятели в дома ни на края на улица “Раковски” до реката. Безгрижно и здраво детство по задните дворове около “Евлоги”, криеница по “Перловец” и малките улици на долен “Лозенец”, семейните излети до Етъра, уроците на баба по смятане и писане, футбол до тъмно и дядо, чието име нося (Бог да го прости), който макар и ослепял си играеше на “самолет” с мен. По нататък учих в 120 училище в Лозенец, завърших го със златен медал, продължих с техникум по електроника и след това Техническия университет.

Отраснах в семейство с главна буква. Семейство, което, горд съм да го кажа, никога не е правело компромиси с комунистите. Прошков е лесна фамилия и много лесно може да проверите, че няма нито един Прошков, който да е бил член на БКП.

С какво се занимавахте преди да станете кмет на Лозенец?

След дипломирането си заминах за Германия, където работих около пет години по проект на Дойче бан за оптимизиране на транспорта, включващ създаване на симулационни модели и проектиране на софтуер, а след това и като научен изследовател и софтуерен аналитик в Техническия университет в Берлин. Германия първоначално ме озадачи с подредеността и привидната си скучност, но впоследствие след като я разбрах стана повратна точка в разбирането ми за редно и нередно, за искрено и лицемерно. Честността, упоритият труд и усещането за принадлежност към общество при тези хора са ключовете към успеха им.

През 2004 година се прибрах в България за да бъда по-близо до семейството и приятелите си. Започнах да работя с екип инженери и създадохме редица добри софтуерни решения за големи клиенти в България. Участвах в учредяването на Демократи за силна България и през 2007 година бях номиниран за кандидат за кмет на моя район “Лозенец”.

И станахте кмет…

Спечелих изборите след шестседмична улична кампания, която направих с моите приятели от ДСБ. Говорих с повече от шест хиляди души лично и въпреки, че бях нов и неизвестен в политиката, получих доверието на хората. Победих ГЕРБ в тези избори тогава, когато ГЕРБ и Бойко Борисов бяха на върха на своята популярност. Спомням си, че в онзи момент никой не вярваше в победата, но ето че стана.

Какво правите през свободното си време? Остава ли ви такова? Разкажете ни за извън-професионалните си интереси? Къде може да ви срещне човек, освен в общината?

Ставам много рано, преди шест часа. Сутрин е моето време, в което чета новини, преглеждам пощата си, отговарям на електронни съобщения и след чаша кафе – колело или фитнес за час. Денят деля между работа в администрацията, Столична община, срещи с граждани. Късно вечер преглеждам сигналите изпратени до профила ми във Фейсбук или по електронна поща и правя график за разпределение на задачите за следващия ден. Разбира се, обичам да излизам с приятели на по бира, сега по-рядко от преди, не забравям и колекцията си от музика – моята голяма страст. Обичам да каня гости на питие и добър джаз. Така се зареждам много.

Известен сте като голям меломан. Каква музика слушате?

Когато бях четиригодишен татко ми подари малък зелен касетофон с няколко касети на Ray Charles и аз по цяла нощ слушах под одеялото. Когато отивах на гости при чичо ми, заспивах на канапето в хола докато той с приятели слушаше Led Zeppelin, Temptations или Eric Clapton. Моята любима баба Ани обожава Van Morrison, а майка ми винаги слуша AC/DC на слушалки докато превежда романи на компютъра си (така и не разбрах как успява). Да растеш в подобно семейство е радост и неизбежно води до пристратяване. Обожавам свободата на джаза, но имам всякаква музика в моята колекция от няколко хиляди заглавия.

Кметската позиция създаде ли ви нови приятели? Или може би врагове?

Принадлежа към амбициозните хора. Когато се хвана с нещо обичам да го свърша докрай. В политиката – обичам да побеждавам. А политиката е две неща – първо печелене на доверие, като кмет съм длъжен постоянно да се боря за доверието на хората и в тази битка наистина намирам много нови приятели. На второ място политиката е поставяне на политически граници, сблъсък на визии и характери. Боя се, че така се печелят и врагове. Всъщност не ми пука особено какви врагове си създавам; тъжно ми е само тогава, когато приятелите се превръщат в противници. Имам няколко такива случая и ме е боляло за всеки от тях.

Промени ли се животът ви?

Аз съм работохолик. Работата ме зарежда с повече енергия. Научих се на това в Германия, така че животът ми наистина се промени, но не се оплаквам от това.

Как протича денят на кмета на един от централните софийски райони? С какви проблеми се сблъсквате най-често?

Кметът няма работен ден, особено, ако влага страст. Звучи като изтъркано клише, но това не е работа, не е професия, а по-скоро лична кауза. Паузи и почивки не са възможни. Градът не е купчини от папки и документи, които чиновнически да се обработват. Това е жив организъм с ежедневна динамика и ако не усещаш пулса на общността едва ли би могъл да бъдеш добър кмет. Безсънните нощи са гарантирани, щастието от успехите, дори и от малките, е неизмеримо.

Голяма част на ежедневието ми е свързана с борбата с институциите, между които, за съжаление и самата Столична община, за да се случи и най-елементарното нещо.

Срещате ли се с жителите на района си? Хората могат ли да стигнат до вас?

Това е реторичен въпрос, на който никой политик няма да ви отговори по друг начин освен с да.

Кметската позиция “шефска” и еднолична ли е или работа в отбор?

Това пак е реторичен въпрос и обикновено се очаква човек тук да започне да говори за работата в екип и прочее. Истината обаче е, че да си пряко избран кмет е донякъде самотна работа. Аз съм поел отговорността. Аз подбирам екипа си. За гражданите на Лозенец аз ще съм виновен за това, което не се получава. Затова може би понякога съм по-твърд с подчинените си, по-трудно прощавам грешки. В крайна сметка ако стане издънка – всички ще се скрият зад гърба ми.

В какво виждате силните си страни като кмет?

Аз съм политик от ДСБ и по неизбежност реформата е най-силната ми страна. Едни от най-добрите практики, които съм въвел в администрацията и административното обслужване в район “Лозенец” съм взаимствал от начина на работа в Германия и в други европейски страни. По-лесно е да видиш успешния модел другаде, отколкото сам да измисляш топлата вода. Първото, което например направих е т. нар. “дълъг четвъртък”. В четвъртък администрацията ми свършва работа в 19.00 часа, така че един работещ столичанин, който има нужда да си свърши нещо в общината да не се чуди как да избяга от работа в работно време. Малко нещо, но ефективно.

Кои са успехите ви като кмет? Това, с което се гордеете и заради което пак ще участвате в избори?

За четири години в Лозенец бяха подмени и изградени над десет детски площадки, и в момента проектираме още. Във всички училища в района извършихме необходимите ремонти, в това число възстановихме фасадата на едно от най-старите училища в София – 120 ОУ. Освободих за най-малките деца детска ясла, в която неправомерно беше настанена една фирма. Преборих се зелени площи да си останат такива, а не да се превръщат в основа за поредните бетонни чудовища. Един от успехите ми като кмет на район “Лозенец” утвърждаването на Водната кула, културна и историческа забележителност на “Лозенец”, в място за отдих и културни събития, където хората могат да седнат на открито и да прекарват свободното си време на чист въздух.

А какво бихте казали за двамата софийски кметове, с които сте работели – Бойко Борисов и Йорданка Фандъкова?

Бойко Борисов не беше никакъв кмет. Двата му половин мандати бяха низ от несвършена работа – много приказки, много хвалби и никакъв резултат. Липса на воля за реформи. Липса на воля да се промени модела “Софиянски”. Липса на визия как да изглежда града ни и накъде да се развива. И всичко това обилно полято с евтин ПР за пред по-лековерните ви колеги. Що се отнася до Йорданка Фандъкова, тя определено е по-добрия кмет от двамата и по-добрия администратор. Проблемът при нея е, че не можа да се еманципира от собствената си партия и да се справи с натиска от Борисов. Показателно е, че г-жа Фандъкова дори не смее сама да каже дали иска да се кандидатира отново за кмет на София. Чака да й спуснат отговора отгоре.

Бяхте политикът от ДСБ, който най-остро реагира на случилото се пред джамията в София миналия петък. Белег за какво са подобни инциденти.

Няма значение според мен, белег за какво са. По-важното е, какво си мисли един потенциален чужд инвеститор, когато гледа кадри от България, в които мюсюлмани и неонацисти се бият пред джамията. Мисли си, че това е една несигурна страна, от която трябва да държи парите си далече. А какво си мисли един евробюрократ, от когото да речем зависи решението дали и кога България ще влезе в Шенген? Мисли си, че това не е европейска страна, а страна, която ако границите паднат ще изнася несигурност. Дори не искам да произнасям на глас, какво може да си мисли един ислямски екстремист, когато гледа подобни кадри.

Кой е виновникът, че се стигна дотам?

Големият виновник е Бойко Борисов, който в продължение на две години легитимираше Атака като едва ли не нормална партия. А тя е всичко друго, само не и нормална. Ако кретенизма пред джамията не ви убеждава, спомнете си идиотщините, които Волен Сидеров направи на Великден в катедралата Св. Александър Невски, или в Батак по време канонизацията на мъчениците. Оказва се, че освен мюсюлманите, на Атака им пречат и християните.

Предстоят ви предварителни избори, в които ще се състезавате с кандидата на СДС Владимир Кисьов за кметската кандидатура на Синята коалиция в София. Какви са вашите предимства пред г-н Кисьов и какви са очакванията ви за тези избори?

Аз, както и кандидатът за президент на ДСБ Светослав Малинов сме политици от ново поколение. Затова и двамата имаме привилегията да сме независими от призраците от миналото. Аз например не се познавам с лица като Евгени Бакърджиев, Стефан Софиянски или Антоан Николов. Не ги познавам. Виждал съм следите от модела на управление на София, който те бяха въвели и никога не съм бил вдъхновяван от него.

Друго предимство ми е, че аз никога не съм бил назначаван чиновник. В политиката съм влязъл с битка пред очите на всички. Печелил съм вътрешни избори. Печелил съм избори срещу БСП. И което е най-важното, печелил съм избори срещу ГЕРБ.

През последните години малко хора в десницата могат да се похвалят с това…

И ДСБ, и СДС имаме нужда да спечелим голям мач срещу ГЕРБ за да покажем, че не те, а ние сме истинската десница и единствения истински противник на БСП. Досега интуицията ми никога не ме е лъгала, а днес тя ми казва, че Борисов и партията му се сриват, а доверието в Костов и Синята коалиция расте. Може би не с темповете, които ни се е искало, но расте. Затова на есен ни трябва истинска битка, с кандидат, който влиза в мача за да го спечели.

Кажете на читателите на СЕДЕМ защо да гласуват за вас. Какво да очакват от вас, ако спечелите кандидатурата?

Читателите на СЕДЕМ са политически същества, които сами ще се досетят колко важни са тези предварителни избори за ДСБ. Ако ги спечелим ще покажем, че имаше смисъл да правим нова партия, че действително ние сме тези, които представляват политически по-образованите, по-предприемчивите и по-почтените български граждани. Скоро, най-вероятно на 12 юни в София ще има отворени предварителни избори, на които всеки гражданин на града ще може да каже кой да бъде кандидата за кмет на Синята коалиция. Ако всички демократи вземем участие в гласуването – то ще бъде генерална репетиция за реалните избори на есен. Ако си останем по домовете – изборите ще решат онези, срещу които преди десет години се борихме – тези от бордовете на общинските фирми, пазарите и прочее.

А ако успеете да спечелите реалните избори – какво ще е първото, което ще направите?

Ще спра унищожаването на историческия център на града – разрушаването на паметници на културата и безразборния строеж на молове и бизнес центрове. Ще спра унищожаването на парковете, градинките и тревните площи. Ще въведа най-сетне модели на управлението на трафика, които позволяват на градове с население многократно по-голямо от това на София да нямат задръствания. Ще спра “хранилката” при асфалтирането на улиците и ще покажа, че е възможно София да има нормални улици подобно на градове като Белград или Букурещ, а не пътища с кратери, все едно са ни бомбардирали. Ще спра превръщането на централни софийски квартали като например района на Женския пазар в гета. Не мога да откроя само едно нещо. Проблемите на София са хиляди.