Прошко Прошков е районен кмет на столичния квартал “Лозенец”, издигнат от “Демократи за силна България” на изборите през 2007. Завършил е Техническия университет. През 1998 г. е поканен да работи по проекти на германските железници (Deutsche Bahn) и като научен изследовател и софтуерен аналитик към Техническия университет в Берлин. През 2004 г. се връща в България и работи по изграждането на информационни системи за бизнеса до избирането му за районен кмет. В неделя спечели вътрешните избори на “Синята коалиция” за десен кандидат-кмет на София срещу кандидата на СДС Владимир Кисьов.
На редовните местни избори кандидатът на коя политическа сила ще е основният ви опонент?
Кандидатите на всички партии са опоненти, но, разбира се, основният ще е този на ГЕРБ, защото смятам, че ще победя кандидата на БСП. Казвам на ГЕРБ, защото все още има някаква остатъчна инерция, която чисто оперативно носи доверие за тях. Иначе основният ми противник е начинът на управление на София, започнат от модела “Софиянски” и продължен и по-нататък.
Като споменахте Стефан Софиянски, който смята отново да се кандидатира за кмет, как ще отговорите на твърдението му, че не сте квалифициран за този пост и нямате нито една ясна идея за управлението на София?
Досега бях в кратка вътрешна кампания, в която съм маркирал някои от основните си идеи. Предстои да запозная избирателите в София с цялостната си програма за управление. А доколко съм квалифициран бих отговорил така: след четири години работа като районен кмет съм по-квалифициран от мнозина, които не явно не са в състояние да видят и реалните проблеми на отделните хора. Напълно съм наясно със системата на Столичната община и изключително добре познавам наследството на Софиянски. В този смисъл Софиянски е прав – наистина не съм квалифициран в това да правя заменки, да застроявам зелени площи и да разграбвам общинската собственост. Там той е ненадминат. С това приключвам за него и моралното му право да очаква доверие от хората, които изостави, без да почисти след себе си през 2005 г
Откъде се надявате да привлечете гласове освен тези на привържениците на ДСБ и СДС?
Вече съм мобилизирал гласове извън тези на ДСБ и СДС и на предварителните избори. Разбрах го от хората, които ме поздравяват и с много от които съм се срещал в рамките на кампанията си. Като кмет на район “Лозенец” имам и много лични контакти, няколко хиляди човека. Хора с различни политически убеждения ме подкрепят мажоритарно и това ми дава сили за изборната битка през есента. Разбира се, за нея основно ще разчитам на моите приятели и партньори от ДСБ и СДС, с които винаги съм бил в прекрасни отношения. Не съм бил част от някакво болезнено минало на десницата. Когато сините са се делили и цепили, това, с което съм се занимавал, е да разпределя влаковете на “Дойче бан” върху релсите в Германия. Моят багаж наистина е друг. Протягам ръка към нормалните, честните хора да измием петното от тези, които се наричаха навремето десница в София и които в момента са се обединили зад кандидатурата на човека, за когото споменах, че няма морално право да се явява на избори.
Кои ще са проблемите на града, с които ще се захванете на първо място, ако станете кмет?
Спомням си, че когато питаха Бойко Борисов какво ще е първото нещо, което ще направи, той отговори, че ще запълни конкретна дупка. Може би оправи тази дупка, но не оправи проблема с дупките. Няма начин да започна само с едно нещо, но при всички случаи сред първите ще са няколко неща – например спиране хранилката с асфалта и порочната практика да се асфалтират едни и същи дупки всяка година. По-добре е да си купим нов костюм, отколкото да кърпим все една и съща кръпка на сакото. Има начин това да престане и ще преразгледам и затегна драстично контрола от асфалтовата база до полагането. Това ще спести до 30% от парите, които се хвърлят за асфалтиране, за да се увеличат цялостните ремонти на улиците и тротоарите, които трябва да станат проходими и достъпни, включително за майките с колички и за хората с увреждания. Това е битов проблем на София, който никой досега не реши. Ще се преборя за това да има проходимост в града ни. Друго нещо, с което веднага ще се захвана, е отварянето на общината към гражданите под формата на електронна община. В нея ще има информация за всичко, което се случва – договорите, разходите, които се правят, регистрите на собствеността и на всички сделки, информация за инвестиционните намерения във всеки район и всеки квартал. Целта на това освен прозрачност и дисциплиниране на администрацията е максимално много софиянци да са съпричастни към това, което правим. Ако успеем да постигнем това, може би ще спре и рушенето на общата собственост. Софиянци са най-осъзнати граждански, но сега не знаят за какво се харчат парите им. Няма да допусна бюджети, в които да има кухи проекти, за които е ясно, че няма да станат, но се заделят пари, които после да се харчат по преценка на чиновниците на политически или друг принцип.
Ще започна работя с районните кметове, защото те наистина познават проблемите най-отблизо -мога да им дам повече правомощия да ги решават, а не да ги използвам само като буфер за недоволството.
Третото е зелената система. Задължително мащабно почистване на реките в София и устройствени планове на всички паркове. Провеждане на процедурите по отчуждаване, за да можем да изградим цялостни паркове. Такива процедури не са започнати дори.
Не бива да се допускат проекти на парче като втория “София ленд” в Южния парк, който предизвика брожения миналата година. Няма собственик, който да иска езерото или тревата да са в неговия терен, те трябва да бъдат отчуждени и да бъдат направени цялостни, хубави паркове. И в тези паркове да не пише “Не газете тревата”, а да можем да си правим пикник и наистина да си почиваме в тях, а децата на София да играят. За всички тежки проблеми на общината, които са отлагани с години и са станали хронични, е крайно време да решенията “на парче” да се заменят с реални политики, в които да се вижда ясно от какво състояние тръгваме, докъде искаме да стигнем и как ще го направим. В противен случай ще продължи пилеенето на пари и усилия.
Липсата на средства обаче винаги е било основното оправдание, а и София наистина е с много по-малък бюджет от другите европейски столици. Вие откъде ще набавите пари за идеите си?
В момента София неумело събира своя бюджет, тя може да има повече приходи. Не само кризата е проблемът. Мога да инвестирам в това да отворя общината, за това пари има. Мога да инвестирам в доверие от страна на хората. Парите са ясни, те са Х, в случая 1.2 млрд. лв. Но когато хората видят, че тези 1.2 млрд. лв. се харчат ефективно, че има план и виждане, ще има и разбиране. Досега само се създаваха конфликти, софиянци са се превърнали в хора, които не вярват и на общинското управление, и на другите около себе си. Трудно се решават съседските спорове, трудно се формират етажните собствености… Мисля си, че това се дължи и на на факта, че няма общо виждане за града и как по-добре да живеем в него. А това означава най-вече диалог с хората – за да повярват, че можем заедно да променяме нещата, които не ни харесват, и да развиваме града си като привлекателно място и за бизнес, и за живеене. Разбира се, че няма да стигат парите, но това е и стимул за ефективното им изразходване.
Какво бихте променили в управлението на общинските дружества, които са известни най-вече със скандалите около тях? – Общинските дружества са нещо, което изцяло трябва да бъде преразгледано и да се реши кои трябва да останат и кои не. Аз съм на мнение, че “Софийски имоти” например не трябва да функционира. Това дружество е било винаги икона на корупцията.
Като районен кмет съм натрупал доста опит, защото видях цялата порочна система – администрация и политически назначения срещу интересите на гражданите. Този модел е закоравял и може да се промени само с реална политическа воля. Знам, че който започне да го прави, ще бъде подложен на ужасен натиск, а единственият му имунитет ще бъде широката обществена подкрепа. Но накрая ще се получи.
