Снимка в. “Дневник”, Красимир Юскелиев
Вие сте един от първите районни кметове, които ще се отчитат за свършената работа през първите шест месеца от мандата си. Какво успяхте да направите досега?
– Да започнем първо с кога и къде ще е отчетът – на 20 май в 18.30 ч. в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Разлепваме съобщения в квартала и се надяваме хората да дойдат. Отчетът е нещо, което е задължително за всеки политик, въпреки че аз не се определям като такъв. Районният кмет е нещо средно между администратор, изповедник, омбудсман, свещеник и какво ли още не. Очакванията на хората са много високи и именно за това на някакъв етап от работата трябва да им се покаже какво се върши.
Какво успяхте да свършите досега?
– Структурата на администрацията беше напълно незаконна и се наложи да я променя. За преструктурирането помогна примерна структура, която беше препоръчана от общината. Промяната ще влезе в сила след около месец и половина, защото трябва да се добавят длъжностни характеристики, които липсваха.
Освен това нямаше правила за каквото и да било – за документооборот, за финансов контрол, за обществени поръчки, за нищо. Първо регламентирахме ясно провеждането на обществени поръчки, въпреки че ние не обявяваме често такива. Довършваме и системата за финансов контрол.
Увеличихте работното време на администрацията, която предоставя услуги на гражданите. Има ли вече резултати?
– В четвъртък администрацията работи до 19 часа, а през цялата седмица няма обедни почивки. Служителите почиват, но на смени и фронт офисът не се затваря както преди за по час и половина. Засега не ни посещават много след 17 часа, защото повечето граждани не знаят, че могат да дойдат тогава. По обед обаче постоянно има хора пред гишетата, което означава, че мярката е полезна за тях. В тази посока ще въведем електронно деловодство. Така работата на администрацията ще стане по-бърза и преписките ще се придвижват по-бързо по системата. Ще е възможен и контрол на изпълнението на сроковете за обработването на документите. Планираме да направим виртуално деловодство, за да могат фирмите, които имат електронен подпис, да подават документите си с две движения на мишката.
За какво най-често се обръщат към вас гражданите?
– За какво ли не. Огромен проблем е невъзможността на Столичната община да отчуждава имоти за улици. Това пречи и на инвеститорите, и на собствениците на имоти. Инвеститорите са готови да даряват на общината канали и всякаква инфраструктура, защото това повишава цената на строителството им. Едва ли не й се молят да отчужди имотите. Това обаче става трудно заради съдебни спорове и липса на пари.
Другите проблеми, за които често ме търсят, са междусъседските спорове. И там обаче нямаме големи правомощия. Дано с новия закон за етажната собственост да се получи нещо по-добро.
След първите шест месеца – какви са проблемите на районния кмет?
– Освен че се опитвам да се преборя с вредните навици на служителите си, насаждани през годините, водя голяма битка с фирми като “Софийска вода”, “Топлофикация” и БТК. От “Софийска вода” например въобще не ме уведомяват, когато тръгнат да копаят в района. Използват текст в наредбата, който им позволява да не ми казват, че разкопават някъде, когато отстраняват авария. Те обаче го използват и при плановите ремонти и така избягват процедурата по издаване на разрешително за строеж. Освен това закриването на дупките е много некачествено, а аз не мога да направя друго, освен да поискам от Столичната община да ги накаже. Досега обаче това не се е случило, въпреки че от “Топлофикация” са оставяли отворена шахта, в която може да пропадне човек или кола.
Говорите за липса на права – докъде се простират правомощията на един районен кмет, който е избран с гласовете на жителите от квартала? Все пак хората търсят първо вас, когато имат проблеми от общински характер.
– Това е много болен въпрос, защото децентрализация на местната власт в България няма. Възможността за пряк избор на районните кметове в София, от една страна, беше хубаво нещо, защото се даде правото на малката общност да избере най-доброто за себе си. Хората обаче натовариха кметовете с големи очаквания, а те не могат да ги изпълнят. Ако един човек дойде при мен и ми каже, че лампата на улицата му не свети, аз не мога да направя нищо. Мога само да обясня, че фирма “Улично осветление” вече е частна и има договор с голямата община, която може да я контролира. Аз мога да пиша писма, да звъня постоянно, но не мога да накарам фирмата да смени крушката на лампата. Искам да се оправи тротоарът, но не го правя аз. Искам да няма дупки по улиците, но не мога да ги запълня аз. Системата е централизирана до безобразие.
А как стоят нещата с бюджета на районите?
– Те също са централизирани и се определят от Столичната община. Райони като “Лозенец” са големи генератори на приходи, защото са стопански активни. Кметът на София се оплаква от това, че столицата осигурява много приходи в държавния бюджет, а получава много малка част от тях. От същото обаче могат да се оплачат и районните кметове. Преразпределението въобще не е съобразено с приноса им в цялостния бюджет. По стопански активните райони хранят тези, които не осигуряват много приходи. Хората обаче казват: “Плащам високи данъци и искам качество в замяна.” Аз обаче не формирам бюджета си. Ако имах това право, можех да правя данъчна политика, да помогна за подобряването на условията на живот в квартала. Можех да определям приоритети – тази година повече пари за озеленяване, догодина – за ремонт на улиците. Това обаче на този етап е невъзможно. Не мога дори да увелича заплатите на служителите си. Може да се направи така, че те да получават част от таксите за услугите, които изпълняват. Така хем ще взимат по-големи възнаграждения, хем ще имат стимул за работа.
Колко е бюджетът на район “Лозенец” за тази година?
– Около 8 млн. лв., но повечето от тях отиват за заплати в училища, детски градини и ясли. Пречи ни и начинът, по който се прави бюджетът. Сумите за районите и отделните дейности се формират на базата на миналогодишните плюс процента на инфлацията. Средствата на практика не се увеличават, а качеството в най-добрия случай остава същото.
Ако районните кметове сами формират бюджетите си, няма ли да се създадат предпоставки за злоупотреби?
– На микрониво много по-трудно може да има злоупотреби. Трябва обаче да има контрол от страна на гражданите. За по-добро управление би било добре да има и консултативни съвети, в които да участват жители на квартала и представители на местните граждански организации. Такава структура може да помага за по-добрата и ефективна работа на кмета и за правилното открояване и степенуване на проблемите на квартала. В същото време тя може да контролира работата на кмета, както би трябвало да го прави общинският съвет. Без да се формализира, при нас и сега има такъв съвет най-вече за проблемите на екологията.
Хората разбират ли, че районният кмет няма правомощията да реши проблемите на квартала?
– Не. Те очакват всичко.
Не можете ли да увеличите бюджета си с пари по европейски проекти?
– Не можем да кандидатстваме по европейски проекти. Ако имаме идея, трябва да я предложим на голямата община, тя да подаде документите от свое име и съответно да получи средствата. Парадоксалното е, че общината може да напише проект за ремонтиране на 10 детски градини в столицата. Подбрани са най-нуждаещите се в цяла София, а ограничението за финансирането е 6 млн. лв. Тази сума за Столичната община е нищо. Тя обаче не може да кандидатства за повторно финансиране, докато не я изхарчи, а това отнема време. В същото време за района 6 млн. лв. са много пари и с тях могат да се направят много подобрения. Ние обаче нямаме право да получим финансирането
Наскоро кметът Бойко Борисов обяви, че ще промени структурата на Столичния инспекторат и контролът по дейността на фирмите за чистота ще премине към районите. Това ще промени ли нещо?
– Не ни се делегират пари и правомощия, а само отговорности. Контролът няма да е ефективен, защото инспекторатът ще има двама господари – остава си директорът му, но служителите ще трябва да се отчитат и на районните кметове. Аз твърдя, че за много по-малко пари районът може да чисти сам много по-добре, и то с по-съвременна техника. Ако районните администрации получат това право, малките улици могат да се почистват от снега, което не се прави от години, могат да се мият повече от веднъж годишно, тревните площи да се поддържат много по-добре, кошчетата за боклук да не преливат от отпадъци.
Предлагате районът сам да купи техника и да извършва дейностите по чистота?
– Това е единият вариант. Може да се намери техника за почистване с много по-добри параметри от тази на концесионерите и на сравнително добра цена и да се чисти много по-качествено с нея. Може да се наеме и фирма, с която да бъде сключен изгоден договор. И в двата случая резултатът ще е по-добър.