С промяната, която предлагат, ГЕРБ ще превърнат районните кметове от политици в чиновници

– Г-н Прошков, защо ДСБ -София, реагира толкова остро на предложението на управляващите районните кметове да станат назначаеми, а не пряко избирани от населението?

– Това е позиция на ДСБ откакто партията съществува. В миналия парламент нашата парламентарна група подкрепи именно въвеждането на пряк избор на районни кметове, първо, защото така е по-демократично, второ, защото така е по-ефективно от гледна точка на управлението и, трето, защото това отговаря на един куп европейски директиви, призоваващи към децентрализация на местната власт. По тези причини позицията, която ДСБ – София, заяви, беше единствената логична и възможна.

– Ако кметовете ще бъдат назначавани от общинския съвет, какъв е проблемът с демократичността? Нали общинският съвет също е определян на избори.

– Ще ви кажа. Аз съм от “Лозенец”. В моя район, а и в столицата като цяло хората са демократично мислещи, образовани, предприемчиви и информирани. Демократично е районът да бъде управляван от кмет, избран от хората, а не назначен на масаа на партийните пазарлъци. Изборът на кмет е мажоритарен. Друг е въпросът за правомощията на районните кметове, които не им дават възможност да управляват реално. Вместо да се проведе дебат по отношение на децентрализацията на властта, се премахва изборността на принципа “Есть человек – есть проблема, нет человека – нет проблемм”, което е заявка на ГЕРБ, че няма да направят никакво усилие за реформа в неефективното и централизирано по сталински държавно управление.

– Контрааргументите обаче са, че именно назначаването на районните кметове прави управлението на града по-ефективно, защото така общината и районите ще работят екипно.

– Тези аргументи са откровена глупост. Знаете ли къде е разликата между политика и чиновника? Политикът е човек, който мисли преди всичко останало за доверието на хората. Той знае, че ако не управлява ефективно, след четири години просто няма да бъде избран. По тази причина политикът е носител на визията в управлението, на волята за реформи, за промяна. Той е двигателят, който задвижва тромавата бюрократична машина (а и се опитва да я направи не толкова тромава). Чинов никът е точно обратното, за да съхрани позицията си, той по-скоро би предпочел да остави нещата на самотек, да не рискува с решителни действия, всичко да си върви постарому. С промяната, която предлагат, ГЕРБ ще превърнат районните кметове от политици в чиновници. Кажете ми сега, ако вие сте кмет на София, с кого ще направите по-работещ екип? С хора като вас, за които най-важна е оценката на обществото за това как се управ¬ява градът? Или с назначени чиновници, които ви сервилничат и треперят за креслата си?

– Но ако принадлежат на различни партии, това няма ли да накара районния кмет да саботира общинския?

– Представяте ли си Столична община да иска да направи нещо хубаво в “Лозенец”, а аз да взема да ги саботирам? Да не съм идиот? Примерно те идват и казват, че искат да направят градинка или детска площадка, а аз казвам – не, не ща. Точно обратното е, пряко избраният районен кмет ще направи всичко възможно да защити интереса на своя район, включително в конкуренция с останалите райони. Назначеният, напротив, ще се съобразява с реалните и въображаемите приоритети на голямата община и ще се гърчи пред администрацията й.

– Каква е причината тогава ГЕРБ да предлагат подобен проект? Желание да вземат цялата власт в града?

– Естествено. В главите на милиционерите, които ни управляват, идеалната държава ще да прилича на Русия на Путин, където кметът на Москва беше уволнен, тъй като е загубил доверието на бащицата. И ГЕРБ не са първите. Досега в България всяка политическа сила, дойде ли на власт, достига до “гениалното” хрумване да си гарантира властта не чрез политически действия, а с манипулиране избирателния закон. Само че България не е Русия и винаги се стига до едно и също – въпросната партия бива наказана от избирателя и промяната се обръща срещу нея. Спомнете си само БСП с техния псевдомажоритарен елемент и си спомнете кой накрая спечели от него. Сега ще стане същото. ГЕРБ не виждат нищо около себе си и мислят, че още са на гребена на “народната любов”, така че това, което ще им се случи на изборите догодина, ще им дойде изневиделица; Както на последните избори стана с БСП, преди това с НДСВ и дори със СДС през 2001 г. Знаете ли какъв ще е най-лошият ефект от този закон обаче?

– Какъв?

– В момента, за да станеш кмет на район, трябва да си издигнат от сериозна политическа сила. Затова в София има кметове само на ГЕРБ, на Синята коалиция и на БСП. След промяната изведнъж всяка партийка, която сама не може да постигне нищо, ще търгува подкрепата си в общината или в парламента срещу такива назначения. Ще се появят кметове на “Атака”, РЗС, Ковачки, Алексей Петров, Първанов, на вчерашни, днешни и утрешни политически тарикати. А това означава само едно – политическа корупция и реабилитации на модела “Софиянски”.

– Звучи доста притеснително. Какъв е начинът да се противодейства на това?

– Всеки да направи каквото може. Аз настоях софийската организация да излезе с категорична позиция по въпроса. Заедно с Атанас Атанасов и Маргарита Гутева направихме пресконференцията. В парламента имаме един изключителен специалист в лицето на Екатерина Михайлова, която ще предложи алтернативни текстове на закона. Координирахме нашата позиция и с колегите от СДС и другите партии от Синята коалиция. Във вторник организирахме и дискусия, на която алармирахме политическите наблюдатели, медиите и гражданското общество. И няма да спрем дотук.

– А ако все пак нищо не се получи?

– Ами тогава ще ни остане само едно. Да се стегнем и ние да объркаме сметките на ГЕРБ на предстоящите избори. Градовете с районни кметове са София, Пловдив и Варна. Това са градовете, в които десницата има най-много избиратели. Все ми се струва, че на дясномислещите българи им писна за десен да се представя човек, който хълца от умиление пред Тодор Живков и се прегръща с Путин. Иска ми се да го кажа ясно – ГЕРБ не е десница. ГЕРБ може да са популисти, може да са центристи, може дори да са левица, но десница не са. В дясното просто място за Живков и Путин няма. Така че да се вземем в ръце и да влезем в една истинска битка за нашия си град. Това ще е рецептата, когато всички други пътища бъдат отрязани.

– Звучи прекалено хубаво, за да стане наистина…

– Миналата седмица в София беше организиран протест срещу Паметника на съветската армия, този чудовищен белег, че комунизмът още не си е отишъл. Тръгнах натам с притеснението, че ще има малко хора, а се оказа, че има поне 200 – 300 души, голяма част от които млади хора. Нещо става в София напоследък. Нещо се пробужда и това нещо е желанието на хората да се върне нормалността в политиката. Затова съм оптимист.

в-к “Седем”