Ако „Синята коалиция“ не успее да излъчи единна кандидатура не само за кмет на София, но и за президент и за кметове на големите градове – това не е никаква коалиция. Днес има очакване автентичната десница да даде политически сигнал, че ще е на висотата на момента, защото с провала си в управлението ГЕРБ дава територия за политици, които наистина имат смелост да правят реформи. Ако се явим на изборите разединени, образно казано ще се застреляме в краката.

В момента има трима кандидати – Владимир Кисьов, Петър Москов и аз. На 15 май в ДСБ ще направим вътрешни избори, за да определим своя кандидат. Това ще стане като цял ден в централата на ДСБ всичките ни членове и регистрирани симпатизанти ще могат да гласуват за това дали аз или Петър Москов ще бъде кандидатът на ДСБ. След това този кандидат ще отиде на предварителни избори с излъчения от СДС Владимир Кисьов. Така че, надявам се през юни ще знаем кой е кандидатът на истинската десница.

Защото само демократичният избор може да те направи по-силен. Искам да припомня, че възходът на десницата през далечната 1996 г. започна именно след първични избори между тогавашния президент Желю Желев и Петър Стоянов. Единственият начин да си върнем доверието на хората е да покажем, че тяхното мнение е важно. Аз лично изпитвам непоносимост към задкулисни договорки. За мен политиката е битка на полето на публичния дебат, а не апаратно занимание. Всеки е по-силен, когато знае, че зад гърба му е доверието на хората.

Десните софиянци ще решат кого да предпочетат. Аз ще приема избора им и ще работя за успеха на десницата при всеки един резултат. Вярва, че всеки един от опонентите ми ще има силата да декларира същото. Ако трябва да говорим за предимства то аз вече съм печелил мажоритарни избори в един труден район в момент, когато ГЕРБ беше на върха на своята популярност. Имам опит като кмет в продължение на четири години. Тези, които ме познават са наясно, че обичам родния си град София и работя със страст.

На най-светлите православни празници винаги съм в София със семейството и роднините си. Разбира се, бях свидетел на безумните задръствания. Решението на проблема, който трови всекидневието ни, се отлага с години и обикновено се артикулира с политически заклинания от типа – околовръстно шосе (южна дъга, северна тангента), огромни булеварди, кръстовища на две нива и други ретроградни урбанистични идеи. Безспорна е нуждата от инвестиции в околовръстен път заради транзитния поток и поне един вътрешен пръстен за трафика между районите от вътрешната периферия на града. Всичко останало, което предвижда както Общия устройствен план на града, така и политиката на Столична община, а именно да се даде приоритет на частните автомобили чрез разширяване на булеварди, естакади, отвоюване на повече място за асфалт за сметка на зелени площи или части от културното ни наследство, ще доведе до още по-голям проблем. Автомобилният трафик е ненаситно животно, ще изпълни всяко предвидено разширение и ще предизвиква проблеми в други части на града – като домино. Подобно развитие на града, не само няма да го направи европейска столица, а ще го тласне в орбитата на градовете-кошмар, по подобие на африкански и азиатски мегаполиси. За да бъдем в крак със съвременните научно обосновани тенденции, трябва да се даде път на алтернативите на автомобилното движение, които са градски транспорт, велосипеден транспорт и условия за пешеходците. Метрото само по себе си е добра стъпка, но ще стане ефективно едва когато представлява гъста подземна мрежа с кръгови линии, повече от два лъча и когато има добре проектирана свързаност с надземния транспорт. С няколко думи, по-добре да проектираме град за живеене, общуване и отглеждане на деца и да харчим по-малко средства за поддръжка на пътна инфраструктура, отколкото да се поднасят асфалтови и бетонни миражи на зажаднелите за нормалност хора.

Да се рекултивират зелените площи и да се преосмисли значението им като място за отдих и социално общуване, защо не и като алтернативни пространства за култура – в Лозенец го направихме частично с Водната кула. Да се експонира историческото наследство на града. Да се свалят хората от автомобилите, но не насилствено, а чрез последователна и разумна политика, такава, че да го сторят с удоволствие. Това само малка част от белезите на един добър за живеене европейски град.

Да превърнеш църковната служба на най-големия православен празник в поле за избиване на собствените си комплекси показва само падението до което е достигнала политическата ни класа. Вижте – хора като Първанов, Сидеров, Доган и прочие са скачени съдове. Наливат си гласове един на друг като имитират скандали и противоречия, а задкулисно се договарят. България трябва да скъса с този модел. ГЕРБ имаше историческия шанс да го направи, но вместо да се опита се сговори и така се превърна в част от модела. Съжалявам, че трябва да го кажа, но явно от хора с милиционерско мислене повече не може да се очаква. Затова казвам, че днес „Синята коалиция“ има определена отговорност, на висотата на която трябва да стои. Иначе утре ще бъде късно.