Професор Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (SIEPM). Автор на книгите: “Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията”, “Религиозно-философски размишления”, “Философски опити върху самотата и надеждата”, “Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие”, “Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието”, “Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението”, както и на много студии и статии за православната духовност, философията и средновековната история. Член е на Националното ръководство на ДСБ.

Г-н Янакиев, по какъв начин ще се отрази на църквата разкриването на досиетата?
– Българската православна църква, повтарям го още веднъж, се състои най-вече и преди всичко от своите многобройни миряни, от онези, които вярват в Бога и се спасяват в нея, от своите свещеници и най-сетне от своите митрополити. Въпросът по-скоро се отнася до това как ще се отрази на митрополитите, които бяха уличени. Не предполагам, че хората, които са въцъркворени и които вярват, ще променят с нещо вярата си, защото те все пак не вярват в митрополитите – нито в тези, които не са имали връзка с Държавна сигурност, нито в тези, които са имали, а вярват в Иисус Христос. Следователно въпросът е за тях – на тях как ще се отрази. Аз силно се надявам те да направят поне някакво обяснение с елементи на разкаяние към църковната общност.
Защо толкова дълго се забави отварянето на тези досиета и защо висшите духовници бяха против?
– Естествен човешки страх, който за висши духовници не е никак похвален. Те не би трябвало да се страхуват. Веднага ще трябва да изтъкна, че един измежду тях – американският митрополит Йосиф, навремето написа и се обясни, и се разкая по някакъв начин пред обществеността, но веднага трябва да кажем, че поне за двама от осветените митрополити (прочетете внимателно данните на комисията) няма податки за това те да са писали донесения, т.е. трябва да се гледа внимателно и индивидуално в случая. Митрополитите Неофит и Йосиф именно никога не са писали донесения. Поне това са данните на комисията. Остават другите, които трябва нещо да кажат на обществото – преди всичко на църковното общество, защото те са негови епископи.

Дали фокусирането в тази тема не измества друга тема – за насилието над свещениците по време на комунистическия режим?
-Точно така. Адресатите на общественото внимание почти при всички категории на разкривани сътрудници са изцяло сътрудниците. Сега особено по отношение на църквата аз се заинтересувах и внимателно прочетох и видях, че двама или трима са водещите, вербуващите офицери на практически всички митрополити, които са уличени в сътрудничество на Държавна сигурност. Това са имената на Христо Маринчев, на някой си майор Котов. Искам да попитам, а за тези хора кога ще чуем нещо? А тези хора кога ще обяснят нещо пред обществото? Единият от тях не е жив, доколкото знам, за другия нямам представа. Но тези офицери, които са истинските инквизитори на Българската православна църква, които собствено са покрити с позор, тях кога някой ще ги потърси и ще ги попита нещо? Кога те ще станат център на общественото внимание? Защото да, доносничеството е изключително позорна дейност, безспорно, но и политическото инквизиторство също е позорна дейност и за нея трябва да се носи също отговорност. Морална имам предвид.

Намирате ли разлика в отношението на тоталитарния режим към православното християнство и другите вероизповедания?
– Безспорно, че много силно внимание е отделяно на православната църква, тъй като тя е най-масовата, най-масовото вероизповедание в България, но, вижте, не можем да кажем, че само един от католическите свещеници е уличен – те са общо двама или трима, доколкото знам, т.е. процентът е немалък. От двама или трима – един. Там също трябва да се гледа конкретно. Нямам мисията да се изказвам по този въпрос. Най-вероятно католическата църква в България също ще трябва да направи своите изводи. Естествено е вниманието на Държавна сигурност да е било фокусирано върху Българската православна църква, защото е била най-масовата.

Какво според вас ще се отрази най-силно върху облика на църквата – досиетата, арогантното поведение на някои висши духовници или нещо друго?

– Пак казвам – нищо няма да се отрази и църквата няма да пострада, защото църквата е общност от вярващи в Иисус Христос. Исус Христос е етичен, без грях. Той не може да бъде обвинен в нищо. Що се отнася до медийния образ на църквата, възможно е той да пострада по някакъв начин, преди всичко ако архиереите не намерят някаква форма да обяснят на хората причините на онова, което са правили, и причините за това да сътрудничат на един престъпен режим, какъвто е комунистическият.