Проф. Калин Янакиев: С архонтската титла е извършена измама

Проф. Янакиев, през последните дни избухна скандал около удостояването с титлата архонт на бизнесмена Слави Бинев. Чуха се много противоречиви мнения от представители на Българската православна църква за това легитимна ли е тази титла и съгласно каноните ли е станало това. Каква е вашата позиция по този проблем?

Вижте, никъде в каноните и в устава на Българската православната църква не фигурира подобна титла или звание. Не е ясно дори какъв статут има тази титла дали е светска или е църковна. Нещо повече, и в двата случая нейното присъждане на Слави Бинев представлява закононарушение.

Защо?

Първо, ако титлата е църковна, митрополит Галактион, който я е дал в замяна на пари, говори се за 300 000 лева, е извършил т.нар. симония тежък грях срещу църквата, състоящ се в даване на духовни дарове и чинове срещу заплащане. Ако пък титлата не е църковна, а е светска, то се появява въпросът на какво основание църквата в лицето на един неин митрополит я дава. Ако титлата е светска това пък представлява намеса в прерогативите на държавата при това в противоречие с републиканския характер на тази държава, който не допуска каквито и да било благороднически звания, при това предавани по наследство. Както виждате и в двата случая е извършено нарушение, ако не и престъпление. Освен това трябва да се каже, че митрополит Галактион си е послужил с измама като е отправил към Ватикана молба да отслужи молебен за приемането на България в Европейския съюз. Тук трябва да се уточни, че е нарушение на каноните православен митрополит да отслужва молебен за каквото и да било на територията на чужда, различна от православието юрисдикция. Но така или иначе става дума за извършена измама. С това е хвърлено петно върху междудържавните отношения между България и Ватикана.

Кой носи отговорност за това?

Разбира се, на първо място самоволно, без разрешение на Светия Синод действалият митрополит Галактион. Но аз тук бих искал да ви обърна внимание на нещо много важно. В държавата Ватикана България има посланик. Отговорността на посланика е да не допуска подобна измама и подобен скандал, който уронва престижа на държавата. Във Ватикана в момента наш посланик е Валентин Божилов, пенсионер, бивш зам.-директор на „Овергаз“. По моя лична информация той е син на шивача на комунистическия диктатор Тодор Живков. Това е очевидно един крайно некомпетентен по отношение на дипломатическата дейност човек, който е още по-некомпетентен, тъй като е изпратен в държавата с най-сложния церемониал и дипломатически етикет. Той очевидно не може да се справи, очевидно носи голяма отговорност за петното в междудържавните ни отношения, а заедно с него солидарна отговорност, разбира се, носи онзи, който го е изпратил посланик там. А както знаете на първо място това е президентът на България Георги Първанов. Солидарна отговорност с него по моему, разбира се, носи и министърът на външните работи Ивайло Калфин. Бих искал да обърна внимание, че обществеността би следвало да потърси отговорност и от този посланик за това, че със своята некомпетентни действия и поведение той е допуснал да бъде измамен, да се случи неприятната и нежелана от Католическата църква церемония в „Санта Мария Маджоре“ и да бъдат усложнени по един недопустим начин отношенията между нашите две държави. Би следвало да бъдат алармирани онези, които носят отговорност за некомпетентното поведение на дипломата.

Самият митрополит Галактион трябва ли също да бъде санкциониран по някакъв начин от Българската православна църква?

Абсолютно безусловно той трябва да бъде санкциониран, най-малкото защото не е действал със съгласието на Светия Синод. Неговото действие представлява същинско самоуправство. Да не говорим, разбира се, за това какъв е общественият образ и популярността на онзи, който той е възвел в тази измислена и недопустима титла. Известен е бизнесът на Слави Бинев. Той не просто няма нищо общо с църквата, неговото награждаване от църквата представлява същинско издевателство над църковната съвест и на миряни, и на свещенство в България. Очакваме от Светия Синод да вземе съответното решение за порицание и наказание на митрополита и този път ние, образованите миряни на Българската православна църква, обещавам това, в никакъв случай няма да спрем своя обществен натиск по този въпрос. Този път този обществен натиск ще изхожда от църквата, от вярващите на църквата, от хора, които добре познават църквата.

Какви са възможните наказания за митрополит Галактион?

Нямам компетенциите да отговоря на този въпрос. Очаквам обаче Светият синод да постъпи достатъчно решително по повод на неговото действие, поради всички тези причини, които вече посочих и най-вече поради оскърблението, което представлява за българските църковни християни награждаването тъкмо на един такъв човек като Слави Бинев с подобна титла.

Според вас Българската православна църква достатъчно категорично и навременно ли реагира на този скандал?

Българската православна църква все още не се е произнесла и аз подозирам, че по старата синодална тактика въпросът ще бъде отлаган във времето. На 19 февруари започва Великият пост. Тогава за повече от 40 дни Светият Синод не се събира. Ще минат два месеца от скандалния казус и очевидно в Светия Синод очакват случаят да се забрави. Аз пък разчитам обществеността и вие журналистите да не го забравите.

Това обаче не е първият скандал, който избухва покрай Българската православна църква…

В последните години наистина силно е нарушен общественият авторитет на Българската православна църква. Нейната спасителна сила, която произхожда от Господ, слава Богу, не би могла да намалее. Но именно общественият авторитет е нарушен. Отговорност за това, за кощунственото поругаване свещената същност на църквата, изцяло пада върху неколцина митрополити и първо и преди всичко върху временно ръководещия Светия синод митрополит Кирил Варненскопреславски. Той, както е известно на обществеността, е превърнал епархията си в същинско търговско дружество. Скандални сделки с църковни имоти, загуби за стотици хиляди левове, както станалата печално известна сделка около село Рогачево, кощунствена злоупотреба с църковни средства и земи, на които се строят заведения, нямащи нищо общо с духовността. Митрополит Кирил има просташко поведение, позорящо църквата, всеки път когато общува с обществеността и с медиите. Ще припомня неговите прословути изказвания на банкет на покойния Илия Павлов: „Хайде, догодина повече ешмедемета и още повече каймета“ и наскоро произнесената му и съвършено безвкусна и оскърбителна за християнската съвест фраза: „Аз съм преди всичко православен християнин, добър българин и фен на ЦСКА“. Цялата тази редица издава невероятна липса на духовен стил. Именно митрополит Кирил въплъщава в най-голяма степен една тревожна тенденция за извършващ се алианс между част от висшия клир и съмнителния бизнес, едрите бандите в България. Засвидетелствана е и открита привързаност между тези две групи. Доказателство за това е опелото на Илия Павлов, на което присъстваха и в което участваха седмина висши архиереи на Българската православна църква. Откъсването на висшия клир от свещенството и миряните и свързването с бандитите довежда дотам, че в България се оформят нещо като две църкви. Едната – Христова, спасяваща, другата – бащиния на част от митрополитите, въртящи сделки и далавери. Със своите връзки със съмнителни бизнесмени от страни извън Европейския съюз, аз бих казал, че те застрашават в определена степен и националната ни сигурност. Крайно наложително е поради тази причина митрополит Кирил да бъде порицан и да бъде отстранен от ръководството на Светия Синод, което именно по него време доведе до това авторитетът на църквата ни да бъде до такава степен уронен.

Вие говорите за връзки между висши духовници и мафията…

Ами вижте, тази връзка е съвършено очевидна. Връзката между митрополит Галактион и Слави Бинев е точно такава връзка.

Освен за връзки с бизнесмени, много често се говори в обществото и за извращения сред представители на църквата. Знаете ли за подобни случаи?

Не, нямам подобни сведения и не мога да кажа нищо по този въпрос.

След картината, която очертахте, е очевидно, че Българската православна църква се намира в криза. Според вас, къде е изходът от нея и въобще какво е мястото на Българската православна църква в XXI век? Адекватна ли е тя на съвременния живот?

Аз не бих употребил думата „криза“, тъй като църквата е особена институция. Тя, казано на богословски език, е богочовешки организъм. Благодатта на Господа Иисуса Христа по никакъв начин не намалява, въпреки нашите все по-увеличаващи се грехове. В този, спасителния смисъл на думата, нашата Църква, слава Богу, не е и не може да бъде в криза. В криза е, както казах аз, нейният обществен образ. Нейният обществен авторитет. И понеже аз съм консервативен човек, особено в църковно отношение, бих казал, че църквата не бива да става модерна. Не бива да се модернизира, тъй като тя не е обществена институция. Тя е спасително тяло на Бога. В този смисъл нейното обновяване е равно не на изменение и на модернизиране, а на освестяване. Нужна е свяст в нашата църква. Нужна е духовна чувствителност към ближния, духовна чувствителност към стенещия, към нещастния. Нужно е църквата ни да се очисти от наносите на фолклорните суеверия, на битовизма, на останалите от XIX век народнически наслоения. Нужно е да се очисти от онзи нанос, който хвърлиха върху нея най-вече комунистическата държава, но и миналото, в което църквата бе привиждана като особен обществен институт, призван да обслужва определени патриотични, националистични и други интереси. Църквата е тяло на Христос. Тя трябва да си спомни за Христос. Тя не е духовна лечебница, която дава здраве, а място, в което се спасяваме, в което получаваме вечен живот. Ето това е църквата и, ако тя припомни това, тогава тя ще стане църква. Такава тя трябва да влезе в XXI век, а не да се нагласява спрямо стихиите на този свят, защото това, че тези стихии са съвременни, все още не ги прави добри. Църквата никога не е изповядвала прогресистка идеология, а е анахронична, в буквалния, етимологичен смисъл на думата, т.е. тя е развременена. Тя е отвъд времето, във фундамента на времето.

Какво, според вас, е състоянието на нисшия клир в България по места?

Много е различно. Има епархии, особено на митрополитите, за които споменах, в които състоянието на духовенството също не е на високо равнище. Тук-там, разбира се, има и достойни свещеници, но обикновено те биват притеснявани от тези митрополити. Знам за подобни случаи тъкмо в епархията на митрополит Галактион. Знам също така за епархия, понеже нямам сигурни документи, няма да я назова, в която митрополитът умишлено поддържа манастири, които са на негово подчинение, с по-малко от петима монаси, за да може свободно да оперира със земите и имуществото им. Т.е. състоянието на нисшия клир също не е на завидно равнище на определени места. И все пак в Българската православна църква има свещеници, които достойно носят своето служение, там е работата, че те го носят без истинска духовна връзка със своите епископи, а Православната църква, както и римокатолическата, е силно епископоцентрична и нарушаването на тази връзка е кризисно явление.

Друг актуален въпрос в последно време е защо се бави изборът на Пловдивски митрополит?

Доколкото разбирам този каноничен избор би следвало да бъде извършен на 4 февруари. Знам не повече от онова, което се говори в обществото забавянето на избора се дължи отново на апетитите на митрополит Кирил, който в момента ръководи Светия синод – да извършва определени сделки с овдовялата митрополия. Но не мога да бъда сигурен дали това е така.

Проф. Янакиев, как вие виждате образа на Българската православна църква през следващите години?

От всичко, което казах преди малко, мисля, че станах ясен аз виждам изцелението на православната църква по нашите земи в нейното освестяване, в нейното осъвестяване. В придобиването на памет, че това е църква на Христос, а не църква на епископите чорбаджии.

Т.е. вие сте оптимист?

Вижте, нека да кажа така: Не бих се изказал в категориите опитмизъм-песимизъм. Това, което бих искал да отправя като послание е, че в България вече има образовани, съзнателно обърнали се към вярата християни с публично присъствие в нашия обществен живот. Към тях, считам по някакъв начин, че принадлежа и аз. Искам да кажа, че ние, образованите и имащи някакви позиции в обществото християни, няма да оставим църквата ни на безобразията на неколцина нейни митрополити. Общественият натиск този път няма да се прекрати. Този път той няма да изхожда от разколни среди, няма да изхожда от среди, извън Църквата, а ще бъде настойчив, настоятелен и много упорит, за да бъдат прекратени тези безобразия.