Проф. Калин Янакиев: Митрополити с дебели досиета не стават за патриарх

Архонтите са влиятелни хора, които са далеч от църквата
Русия вероятно ще се опита да влияе в избора ни на духовен глава
Строим храмове, но е хубаво да напълним тези храмове и с църкви, казва богословът
Интервю на Мая Стоанова
-Проф. Янакиев, ще успее ли след смъртта на патриарх Максим църквата най-после да се освободи от десетилетните си предразсъдъци, зависимости и комплекси, и да се върне при миряните като истинска опора на тяхната вяра?
– Първо бих искал да кажа, че патриарх Максим едва ли носи най-големия дял за отговорността от тази зависимост. Днес вече и историците ни показват, че през първия период от неговото патриаршество по времето на комунизма, той е бил специално обграждан с владици, които са били креатури на комунистическата власт, а досиета на по-старите митрополити бяха изнесени напоследък. Тези митрополити уви остават потенциални кандидати за патриаршеското було, защото според каноните и устава на нашата църква поне 50-годишен трябва да е кандидатът и да има 5 години на митрополитска катедра, а такива са почти всички от осветените за агенти. Затова изборът ще бъде изключително труден. Но на мен много би ми се искало да се откажат някои от митрополитите, които, нека така да кажем, имат най-дебели досиета, за да не поставят на изпитание каноничността на бъдещия предстоятел на православната ни църква. По страшното обаче, знаете ли кое е? Не че част от тези евентуални кандидати са доносничели, което е разбира се морално укоримо, но чисто канонично някои от тези духовници вероятно са получили епископския сан със съдействието на ДС. Това може да се установи при четенето на техните досиета. И ако се потвърди, че епископ е получил своя сан със съдействието на светската власт, според 30-то апостолско правилно би трябвало да се низвергне и даже да се отлъчи от църквата. Това означава, че той не е каноничен. Ако някой от тези митрополити бъде избран за патриарх, това ще постави наистина отново под много голямо съмнение каноничността на предстоятеля на Българската православна църква (БПЦ). И на мен много би ми се искало тези хора да не се кандидатират.
– Кой от духовниците от Светия синод е най-некомпрометиран?
– Разбира се, не всички епископи имат досиета. Има такива, с много дебели папки и са се поддали, за да бъдат издигнати в сан. Но един от невербуваните е Нюйорският митрополит Йосиф, който практически не е доносничел. При това в един момент съвсем съзнателно и отчетливо е отказал да сътрудничи на Държавна сигурност. И при все, че не е доносничел, е единственият, който се разкая далеч преди отварянето на досиетата. Чист е единствено Ловчанският митрополит Гавраил. Аз виждам като най-безупречни кандидатурите именно на Нюйорски митрополит Йосиф и Гавраил Ловчански, дали ще бъдат избрани те – е под въпрос. Но да не забравяме, че изборът на патриарх не е просто сбор от човешки сметки. Той винаги се избира с всеизмолението, по примошлението, по допустението на Господния Исус Христос, защото той представлява неговата църква.
– Съществуват ли външни кръгове, които ще се опитат да се намесят в избора на новия църковен глава?
– Трудно ми е да кажа, но допускам и даже съм почти сигурен, че такива, извънцърковни сили отново ще се опитат да кадруват, но това е ужасно, и е буквално светотатство. Не може да се краде от властта на Духа Свети онова, което е в негова власт. Но такива кръгове все пак има и това не е случайно. Затова на времето ние, миряните на БПЦ, протестирахме срещу произвеждането на класи църковни и на класи благороднически – чинове в лицето на архонтите. Това са влиятелни хора, които са далеч от църквата и са по-склонни да образуват лобита за един или друг кандидат, което пак подчертавам е светотатство. Допускам, че Руската патриаршия, която е единствената, с която БПЦ поддържа по-активни отношения, също ще се намеси, но не пряко. Защото за съжаление с другите православни църкви, при това на страни, които са и в ЕС, ние не поддържахме активен диалог. Затова допускам, че Руската патриаршия вероятно ще се опита да влияе в избора за патриарх, но сигурно няма да го направи открито, да посочи кой да бъде и да окаже натиск. Това не бива да се допуска. Нашата църква, за добро или за лошо, е автокефална, тя трябва да избере сама своя предстоятел и най-вече трябва да го избере по църковен начин, не със съдействието на извънцърковни среди. Подчертавам извънцърковни среди, защото за мен, откровено казано, архонтите са никакви чинове в църквата, по-голямата част от тях не са и миряни, защото не живеят църковен живот. Защото са случайни фигури просто, те са едни външни сили.
– В медиите се прокрадна идеята, че може да има промяна в устава на БПЦ, за да бъде поставен подходящия патриарх, но под претекст, че са нужни по-млади и по-активни хора, които да постигнато обновление.
– Патриарх от гръцки означава „началник на отците“ или „отце началник“. Поради тази причина съображението с подходящия човек не е особено удачно. Църквата представлява Дом на Бога и някой трябва да предстоятелства този дом, трябва да бъде на възраст подобаваща, за да бъде Отец, за да бъде Началник на отците и в този смисъл не е нужно да бъде млад човек. Разбира се не бива да бъде и човек в немощ, защото ще трябва да ръководи църковните дела, което си е тежък кръст и тежка работа. Не всички биха могли да го извършат, така както патриарх Максим го правеше до края на дългия си живот. Наистина се говори, че някои среди биха искали да променят устава, за да може да бъде кандидат и пловдивският митрополит Николай, който няма изискваната от досегашния устав – 50-годишна възраст. Аз мисля, че уставът трябва да бъде спазен. Не съм от тези, които обичат да фаворизират младежта винаги и навсякъде. Но владиката на един дом трябва да е на подобаващата възраст, за да бъде домовладика на този дом. Така е в светския дом, така е в семейството, така е в църквата, която е дом Божий. В края на краищата не всички митрополити са в преклонна възраст. В силите си и в една почтена възраст е и митрополит Гавраил, също така и нюйоркският Йосиф.
– Споменахте на няколко пъти имената на двама митрополити, те ли са най-достойни за патриаршеската корона?
– Аз не бих могъл да кажа, дали те са най-подходящите, защото това звучи малко нагло. Бог избира своя предстоятел. Но от друга страна, има и владици, които са в тежка немощ. Такъв е Сливенският митрополит Йоаникий, той е възрастен, слаб, немощен, не зная дали е в напълно бистро съзнание, за да може да изпълнява тази толкова отговорна мисия.
– Мислите ли, че дебатът за бъдещия патриарх може да отвори една по-широка дискусия за реформи, смятате ли, че Църквата се нуждае от тях?
– Думата реформа може би не е най-подходяща. Църквата би трябвало да се върне към своите корени, към своите извори, защото често пъти тя се отдалечава от тях. А има предизвикателства пред Българската православна църква и проблеми, които своевременно трябва да бъдат решени. Първият, например, е подновяването на един истински диалог, особено между висшия клир и миряните. Това не е нещо ново, това не е някаква реформа, нещо, което ще промени истинното състояние на църквата. Защото църквата представлява Божия народ. Няма епископ, ако няма Божий народ, общност от християни, който той да предстоятелства. А това означава, че предстоятелите трябва да бъдат в единение с миряните, с Божия народ, а не да общуват изключително помежду си, не да са затворени във високомерието на своя сан. Един от митрополитите обича да цитира Светоотеческото изречение, че „църквата е в епископа“, но забравя, че този цитат продължава така: „Църквата е в епископа, но и епископът е в църквата“, тоест, в Божието събрание, защото църква означава „събрание на Божия народ“. Не мога да си спомня кой, но това са думи на благочестив и състоятелен българин, който наскоро е казал едно изречение и то много ме впечатли: „Строим храмове, но е хубаво да напълним тези храмове и с църкви“, сиреч – със събрания на Божия народ. Това е нещото, което трябва да се случи в България. Друго важно е решаването на религиозната грамотност на българите, която е на ниско равнище. И на трето място трябва да се преодолее провинциалната изолация на БПЦ. Православната църква не е етническа институция, не е национална институция, въпреки, че това се повтаря от времето на Георги Димитров у нас. Църквата ни е част от Вселенското православие и би трябвало да започне едно активно общуване със сестринските православни църкви. Тоест, да се преодолее двустранчивата близост на БПЦ изключително с Руската православна църква, защото в цветущо състояние в момента са Гръцката православна църква, която има богословски капацитет. Огромно е количеството на монасите и са многолюдни и цъфтящи манастирите на Румъния, Сръбската православна църква също има изключителен богословски капацитет. Но нашата църква практически не общува с тях, тя е в провинциално състояние в сравнение с останалите, и това трябва да се преодолее.
– Много се говори за агентите сред митрополитите, но нищо не се казва за агентите в администрацията на Синода и митрополиите. Трябва ли и те да бъдат осветени?
– Това е мой принцип, мое лично становище – всичко, което е било извършвано от ДС, трябва да престане да бъде секретно и да излезе на повърхността. Защото ние трябва да прочетем и да видим ужасяващото лице на комунистическия тоталитаризъм и да се избавим от глупашката носталгия, която владее някои среди на българското общество. Но на първо място, все пак, е важно това, че ние вече разполагаме и можем да прочетем досиетата. И това е много важно, защото трябва да сме убедени, че този, който ще бъде избран начело на БПЦ, и ще служи в нея е канонически безупречен.