Проф. Калин Янакиев: Има страх, че сенчести лобита ще наддават за бъдещия ни патриарх

– Проф. Янакиев, в навечерието на Рождество Христово Църквата стана обект на обществен гняв по няколко направления. Сама ли си го направи тя,, или хората не я разбраха?

– Църквата не се състои от нейните митрополити. Това масово отъждествяване е дълбоко невярно. Тя се състои от своя епископат, своето свещенство, своите миряни. В този смисъл тя не е предизвикала никакъв скандал. Недоразумения създадоха неколцина митрополити и една от комисиите на Светия синод, която се произнесе по определени биоетически теми. Това провокира общественото мнение.

– Първият скандал се оформи около внезапното нежелание на владиците да бъдат отворени досиетата им, когато дойде техният ред. Трябва ли това да се случи според вас?

– То ще се случи при всички положения по силата на приетия закон. А дали е правилно и морално – да, разбира се. Няма как публични фигури, които и до ден днешен олицетворяват свещената власт в тази Църква, да запазят в тайна своята зависимост от комунистическите тайни служби. Тъй като тази зависимост би могла да играе роля и до днес.

– Как си обяснявате тогава закъснялата им съпротива?

– Съвсем естествена реакция на хора, които се чувстват заплашени от огласяване на подобна връзка. Но е важно да се знае, че казусът с Църквата е по-особен. Тя умее да прощава, има вътрешни механизми за това. Така че притеснението на висшите архиереи е пресилено При всички положения хората ще искат да знаят какво точно са правили свързаните с ДС митрополити и епископи. Никой не си прави илюзии, че по онова време можеше да се стане епископ без взаимоотношения с репресивните органи на държавната власт. Ще трябва да се види кои просто са се подписали, за да бъдат ръкоположени. И кои са извършили и уронващи престижа на Църквата дейности и са обслужвали тази репресивна власт.

– Сериозен ли е аргументът, че държавата не издържа БПЦ и затова законът за досиетата не може механично да включва й висшия й клир?

– Не. Законът предвижда да се огласят тези връзки на публични личности. Независимо дали са държавни чиновници, или представляват вероизповедание. Да, Църквата е отделена от държавата. Но тези хора са публични личности пар екселанс. –

– А не е ли основателно притеснението, че тези разкрития ще причинят морален трус в доверието към Църквата изобщо?

– Епископите би трябвало да знаят най-добре, че в самото Евангелие е казано -няма нищо тайно, което да не стане явно. Моралния срив ще преживеят тези, които дълбоко морално са съгрешили. Те трябва да минат през горнилото на покаянието Не е добре да се пази фалшив и привиден образ на такава институция като БПЦ. За нея не е добре.

– Излиза, че съпротивата е твърде човешка и плашлива. Подхожда ли това на висши духовници?

– Съгласен съм с определенията. Такава е. Не е достойна църковна позиция.

– Така ли стоят нещата и с позицията на Светия синод срещу процедурите ин витро и заместващото майчинство

– Това е съвършено друг казус. Църквата има право и свещено задължение да се изказва за определени възможности, създавани и развивани от съвременната наука, които влизат в противоречие с божествените закони на човешката природа. Тя има велико преимущество, че, за разлика от партиите, не я избират. И не е нужно да проявява крива дипломация към обществото.

БПЦ се изказа по законопроекта, предвиждащ узаконяване на т. нар. заместващо майчинство, по-известно като сурогатно. Както католическата, така и православната църква са против това. Затова нашата Църква огласи една общохристиянска позиция. По някакво недоразумение към този актуален въпрос бе добавено и отношение към ин витро процедурите. При това гарнирано с дълбоко некомпетентни от гледна точка на медицината разсъждения. Само че това недоразумение бе коригирано веднага в лицето на митрополит Гавриил, който дори поиска прошка за случилото се и напълно оттегли текста за ин витро процедурите. Аз като православен християнин стоя зад позицията на Църквата против узаконяването на сурогатното майчинство.

-Защо?

– Споделям личното си мнение. Първо, защото има опасност раждането да се сведе до комерсиална дейност и покупко-продажба. Всяка заместваща майка е личност и превръщането й просто в утроба под наем е удар върху достойнството й.

Второ, може да се появи феноменът, който на Запад наричат „репродуктивна експлоатация“. Макар да не се предвижда заплащане за заместващата майка, на нея все пак ще се дават определени средства, свързани с бременността. Много бедни жени дори само за това биха се решили да станат майки под наем. Трето, предвидено е всички решения във връзка със запазването или прекъсването на бременността да се вземат от заръчалата раждането семейна двойка. Значи при най-малко съмнение за увреждане на плода те могат да изискат аборт. А ако заместващата майка не желае? А при обратното положение? Това е репродуктивно робство И накрая – няма никаква възможност съвременната наука да предвиди всички възможни психологически травми, сривове, постнатални депресии, които могат да настъпят у заместващата майка. Тя самата не може да ги предвиди. Тоест предварително сключеният договор ще бъде базово нечист. Заради всичко това консервативните среди и в частност църквата не приемат подобно нещо. И позицията на БПЦ е напълно естествена. А т. нар. скандал по нея се получи именно поради застъпването на няколкото случая, около които се зашумя. Към досега обсъжданите можем да добавим и нелепата подписка на група леви интелектуалци в защита на БПЦ. Самите те до ден днешен не са успели да ни обяснят каква точно опасност за нея виждат.

– На какво е хубаво да се вози един митрополит?

– Това не е най-същественото. Нещата около Варненския митрополит Кирил наистина се развързаха покрай неговата кола. И то, защото той се похвали по груб и неподобаващ на високия му сан начин. Действително би могъл да се вози и на добра кола, защото е митрополит. Но „само аз и Обама имаме такава“ – не бива. Варненският митрополит обаче отдавна е в центъра на вниманието по повод съмнения за скандални сделки с църковни имоти, употребата им за предприятия с откровено антицърковно съдържание, за лобистки свързаности с недотам чисти, включително и руски бизнесмени. Другият проблем в Светия синод – със Старозагорския митрополит Галактион, също е известен. Той се прочу с практикуването на забраненото от Светия синод звание архонт, което раздаде на две одиозни фигури – Слави Бинев (дори не в качеството му на евродепутат, а на стопанин на заведения за стриптийз) и небезизвестния Чомбе от Петрич. При създаването на подобна традиция обществото не може да не си помисли, че епископатът на БПЦ изпада в материална зависимост от сенчестия бизнес. И започва да подозира, че един ден е възможно изборът на следващия български патриарх да бъде в ръцете именно на такива лобита от сенчести бизнесмени и да стане обект на наддаване

– А Кирил е сред най-спряганите.

– Да е жив и здрав патриарх Максим, но той е много възрастен вече… Всички митрополити без двама могат да се кандидатират. Затова държа да кажа – става дума точно за митрополитите Кирил и Галактион. Те систематично скандализират общественото мнение. Но аз съм против обобщенията. Има други, които се отличават драстично в благоприятна светлина – например ловчанският Гавриил, русенският Неофит, сливенският Йоаникий.

– Как си обяснявате демонстрацията с линкълна, която сякаш сложи емблема на целия висш клир?

– Не мога да си я обясня. Освен с ниската култура на Варненския митрополит. Това е реакция на новобогаташ, на парвеню с незавидна обществена култура.

Според мен Светият синод трябва да го порицае. Знам колко е трудно това, защото, както казахме, всички са кандидати за патриаршеско було. В БПЦ няма монархическо единоначалие и патриархът не може просто да се скара. Затова действията на синода са парализирани.

– Ако синодът реагира адекватно за сурогатството, прави ли го във всяка друг» ситуация?

– С болка признавам, че не. И то поради отсъствието на традиция, която трябваше да бъде въведена. Все по-често ще се изправяме пред проблеми от биоетическата и морално политическата сфера. На тях Църквата трябва да реагира още в зародиш. Може да го прави, ако поддържа постоянна връзка с компетентното мирянство. Митрополитите няма как да са специалисти по всичко. Но има предостатъчно специалисти, които са църковно вярващи. Просто трябва да бъдат потърсени.

– А близо ли е Църквата до хората в ежедневието?

– Близо до хората са енорийските свещеници. В повечето градове те са добри, загрижени, дружелюбни, сърдечни и образовани хора. Все още твърде далече са отново епископите. Печална е гледката, когато някой епископ посети енорийски храм в своята епархия. Посрещат го с речи и букети като чуждоземен гост. Част от епископата е наистина е далече, отделен, високомерен и откъснат.

Калин Ананиев е роден през 1956 г. в София. Професор доктор по философия, преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Автор е на множество книги, по-голямата част от които са посветени на християнската духовност. В края на 90-те години бе член на комисията за въвеждане на обучение по религия в училищата към просветното министерство. Член е на Националното ръководство на ДСБ.