Фокус: Проф. Янакиев, кое ви впечатли най-много на изборите в неделя?
Калин Янакиев: Най-характерното на тези избори е увеличаващият се популистки вот. Популисткият вот не е концентриран само в онези, които избраха “Атака”. Това са и всички онези избиратели, дезориентирани от многобройните популистки лидери и медийни звезди; част от тези избиратели вляха своите гласове към настоящия президент Първанов, а други ги пръснаха към т.нар. други десни представители в тези избори. Това увеличаване на популисткия вот е последица от един по-рано извършил се и според мен – изключително тежък политически удар върху системата на партийността в България. Това е прословутото и толкова желано преди време от леви политолози и политици разбиване на двуполюсния модел в България. Двуполюсният модел в България, който бе толкова руган като генератор на ненавист и остро политическо противопоставяне, едва сега ни се разкрива като нещо, което всъщност беше благо за младата ни демокрация. Защото двуполюсният модел е най-модерният политически модел. Не е тайна, че след Втората световна война този изначално англо-саксонски политически модел дори е бил предмет на износ от страните на англо-саксонската демокрация, тъй като той позволява едно честно, ясно и последователно политическо състезание между едно ясно и нормално дясно и едно ясно и нормално ляво. Точно такава ясна и имаща тенденцията да се нормализира политическа демокрация в България беше започнала да се гради, но с усилията на редица фактори от ляво в България, с идването на правителството на Симеон Сакскобургготски, този модел беше разбит. Ние сме свидетели на това какви са последиците от разбиването на този двуполюсен модел. Това е разтварянето на едно широко, неопределено политическо блато, което позволява на политическия пазар да излязат популистки сили с неясни политически стоки, които да отклоняват избирателя в погрешна и неадекватна посока, да правят избора на българите смътен и хаотичен.
Избирателите на Първанов не бива да се радват, че днес част от този вот е отишъл при тях. Утре, на местни или на парламентарни избори той отново ще се пръсне по такъв начин, че най-вероятно картината в следващия парламент ще бъде още по-трагична, отколкото е в този.
Фокус: Как виждате десните партии след президентските избори?
Калин Янакиев: Бих искал да кажа малко повече за т.нар. “поражение” на десните в тези избори. Поражението в политиката само на повърхността се изразява в спечелените ниски проценти и в загубата на избори. В по-голяма дълбочина обаче (говоря и като политически ангажиран човек и като интелектуалец) поражение в политиката е това – да си се разминал с истината. А десните в България не са претърпели такова поражение и това трябва да им се каже напълно ясно!
Истината и беше, и сега е, на страната на десните. Истина се оказа техният цивилизационен избор – Европейският съюз и НАТО. Раздържавяването. Идеята за малка, но силна държава. За равенство на всички пред закона. Тук поражение през годините претърпяха по-скоро левите, които бяха против всичко това, и които му попречиха. Истина е това, което десните казват и днес: че в страната управлява олигархия. Че ключовите позиции и публичният комфорт за шефовете на комунистическата “Държавна сигурност” дълбоко корумпират обществото. Истина е, че цели градове, цели региони в България са окупирани и тормозени от обръчите от фирми на ДПС. Истина е, че затваряйки си очите за това положение, за да спечели поне 8 – 10 процента от турците, Първанов поражда “Атака” и Сидеров. Всичко това е истина. Истина е всичко това, което сочат и сочеха в предизборната си кампания лидерите на десницата, и за промяната на което гласуваха десните избиратели. Ако всичко това не е истина – тогава десницата е претърпяла поражение. Но то е истина. Независимо, че я осъзнават и споделят 10 – 15 % у нас. Истината, и когато е в малцинство, е истина. Объркаността, апатията и неадекватността, и когато събират 60 %, си остават обърканост, апатия и неадекватност. Ето това трябва да знаят десните избиратели! Тяхната позиция е най-зряла. Тя впрочем е и най-твърда.
В този смисъл – нека не бързат да погребват десницата. Защото онези, които вървят с истината, именно защото искат да вървят с истината, а не – с моментната конюнктура, въобще няма да се разколебаят от тежкия факт, че в момента са малцинство, че са загубили. Още десет път да загубят, тези 15 % няма да се огледат встрани, дори да им е тежко. Толкова са хората, за които свободата да държат на онова, което виждат, стои над жаждата непременно да се окажат в лагера победителите.
Нека да кажа и това: десните загубиха, защото дясното бе рушено. Рушено бе в продължение на години. Дясното и дясната решимост рушиха всички онези лидери, които от края на правителството на Иван Костов и до днес търсят по-скоро какви компромиси и с кои звезди на деня да направят коалиция и колаборация. Които предпочитат да станат мнозинство дори с цената на това – да не са с истината. Те обезвериха десните като първо търсиха сближаване с царя и ДПС, после захванаха да услужват на Бойко Борисов… Вечно събираха, изваждаха проценти… Сега хора, които не само не са десни, а и са яростни врагове на дясното, искат оставки. Оставки десните няма да им дадат. Десните искат победа, разбира се, но не я искат непременно днес и непременно на всяка цена. Десните не искат да побеждава за нас и с нас Бойко Борисов и измисленият му ГЕРБ. Защото десните не могат да познаят десен лидер в простащината, в евтиния популизъм, в неспособността да се решат дори градски проблеми. Не искат нито утре, нито когато и да е да побеждават с неговите проценти, защото това не са десни проценти. Десните не искат нито днес, нито утре да се пънат да побеждават с нас разни стари седесари, връщащи се от небитието като Бакърджиев и Софиянски. Десните ще поискат оставка от Костов не когато не побеждава, а ако престане да е с истината и с дясното. А Костов не е престанал да бъде с тях. Десните не са просто за процентите, а са за истината. И десните знаят, че истината може да остане с 10 – 15 % в една страна, а неадекватността и отчаянието да придобият 65 %. За десните това е, разбира се, тежка и горчива ситуация, но това не може да бъде сигнал за промяна на пътя им. Това е по моему позицията, която трябва да бъде заета по въпроса за т.нар. поражение на десните сили.
Фокус: Така или иначе, десният кандидат не стигна до балотажа. Какъв ще бъде изборът в неделя, според вас, каква е оценката ви за Георги Първанов и Волен Сидеров?
Калин Янакиев: Нека кажа така. Г-н Първанов каза на пресконференцията след първия тур, че в страната има остър дефицит на справедливост. За мен това е цинично изказване, защото то иде от страна не на кого да е, а на досегашния държавен глава на тази страна. Който бе държавен глава в продължение на тези години, в които беше натрупан острият дефицит на справедливост в нашата страна. Този дефицит се натрупа именно под неговия пасивен поглед, именно под неговото мълчание, именно защото той зависеше както от предишната коалиция, в която участваше ДПС, така и от тази коалиция, която е водена от ДПС. За него тези 8 – 10 % турски гласове, гласове на ДПС, са по-важни отколкото дефицитът на справедливост в нашата страна. Аз съм удивен от това, че един кандидат за президент, който не кандидатства за първи мандат, а който завършва първия си мандат дава такава диагноза на страната, на която бе пет години държавен глава.
За Волен Сидеров. За мен Волен Сидеров е представител на определени руски империални сили в България. Това личи от неговата политическа биография. Бих искал да припомня нещо, което медиите не припомнят в достатъчна степен: Волен Сидеров, след като престана да се числи към демократичните сили и да бъде главен редактор на в. “Демокрация”, не стана тутакси националист, което той твърди, и твърди, че винаги е бил последователен. Той работи известно време като Пи Ар в “Овъргаз” ли, в “Топенерджи” ли, не мога да си спомня, но за всеки случай, в която и от двете организации той да е работил като Пи Ар или като говорител, ние знаем, че тези две организации са свързани с руските петролни интереси в България.
След това – както вече е известно на всички медии, в 2002 година, Сидеров е бил на конференция в Москва. Всички медии отбелязаха, че на тази конференция са присъствали ислямски фундаменталисти, представител на Ку Клукс Клан и множество безумци – антисемити. Но пропуснаха да кажат, че тази конференция е била организирана в Москва от Академия, която е правоприемник и наследник на Комсомолската академия в Москва и веднага след завръщането си от тази конференция в Москва – Сидеров започва да създава партия “Атака”. Телевизия “СКАТ” започва да работи изцяло за него. В телевизия “СКАТ” очевидно има пари, след като тя може да работи изцяло за един кандидат и за една партия вече години наред. Волен Сидеров получава поздравителна телеграма за изборния успех на “Атака” от 2005 година от Едуард Лимонов, председател на Национал-болшевишката партия на Русия и от Александър Дугин, виден и много зловещ геостратег, съветник по едно време на председателя на руската Дума, който изповядва идеологията, че буферните страни между западна Европа и бившата Съветска империя би трябвало отново да бъдат по някакъв начин овладени от Русия, за да не бъдат пуснати в клещите на Запада. Тези хора поздравяват Волен Сидеров. Тези хора са поканили Волен Сидеров на прословутата мракобесна конференция в Москва. Тези хора, чиито главни петролни интереси в България, вървят успоредно с политическите, покровителстват Волен Сидеров очевидно от Берово време насам.
Следователно – ние трябва да си дадем сметка – кого представлява Волен Сидеров във външнополитически смисъл? В края на краищата – избираме президент, който е преди всичко външнополитическа фигура в нашата политика. И да не бъркаме Волен Сидеров с Льо Пен и с австрийския Йорг Хайдер. Не! Волен Сидеров е по-скоро българско копие на руския национал-болшевик Едуард Лимонов, за когото и за интересите на руския империализъм Сидеров най-вероятно работи в България.
Съвършено прав е в едно свое интервю Иван Костов, който казва, че състезанието между Волен Сидеров и Георги Първанов е състезание между гущера и отрязаната от него собствена опашка. Волен Сидеров представлява просто носталгията. Той представлява БСП от времето, когато тя защитаваше Милошевич, Саддам Хюсеин и бе яростно антиамериканска. Същата позиция сега заема Волен Сидеров. Съвършено същата. Моето убеждение е, че той я заема с руска подкрепа.
Как биха могли демократичните избиратели в България да изберат между един циник, който ни съобщава след петгодишно пребиваване като държавен глава, че в страната има огромен дефицит на справедливост, и един национал-болшевик, работещ за руските национални интереси. Съвършено очевидно е, че демократичните избиратели в България с тежест на сърцето изглежда, че ще трябва да се въздържат от избор следващата неделя.
Фокус: Вие лично така ли ще постъпите?
Калин Янакиев: Най-вероятно ще постъпя точно така. Не бих могъл да избирам между президент, който заради личните си политически интереси държи цели региони в страната под дерибейството и тормоза на хора на ДПС. Да избирам между президент, който с действието и бездействието си породи трагедията “Атака” и това, което се създаде. Мисля, че ще се въздържа от такъв избор.
Фокус: Според Вас какъв ще бъде европейският прочит на резултатите от българските избори?
Калин Янакиев: Европейската журналистика и европейските политически среди, разбира се, ще бъдат впечатлени най-вече от настъплението на един креслив и популистки национализъм в България. Те за съжаление няма да могат, защото и не им е работата да се задълбочават чак толкова много в нашите дела, да си дадат сметка, че настъплението на този популизъм в края на краищата идва от катастрофата на двуполюсния модел, която бе съзнателно режисирана от левите сили в нашата страна. Много се надявам европейските читатели на нашите избори също така да обърнат внимание, че на първия тур на изборите от седмината кандидати, трима бяха доказани, самопризнали се дори, сътрудници по един или друг начин сътрудници на службите на бившата “Държавна сигурност”, а за още един, четвърти, аз продължавам да храня съмнения за неговата принадлежност. Спомнете си, че той бе изваден от царските листи през 2001 година без да ни се даде обяснение защо това се случи. Ако аналогични са били причините с тези, които извадиха Венцеслав Димитров, значи стават четири души. Двама генерали от комунистическата армия и един, само един, неангажиран с тези структури, който уви, получи 10 % от тези избори. Това е факт. Това е печален факт. Дано в Европа да го прочетат правилно.
Фокус: “Атака” опасна ли е за европейското бъдеще на България след 1 януари 2007 година?
Калин Янакиев: Ако “Атака” продължи да набира скорост, тя би могла да стане определена заплаха. В рамките на досегашните проценти на Волен Сидеров, тя не би могла да има кой знае какво присъствие. Но все пак – нека си припомним, че в България предстоят далеч по-важните за политическото здраве на страната ни местни избори. А малко по-нататък – и нови парламентарни избори. Казвам: Ако “Атака” продължи да набира скорост, тя в тези следващи избори, ако би увеличила успеха си, вече би могла да застраши европейското бъдеще на страната ни. Вина за това ще носят тези, които създадоха феномена “Атака”. Аз пак казвам: феноменът “Атака” беше създаден като допълнителен политически субпродукт от разбиването на здравословния двуполюсен политически модел в България. “Атака” е елемент от политическото блато, ширнало се между лявото и дясното, което отначало се наричаше НДСВ – царското движение.
Фокус: Извън конкретните имена и лица – според Вас какъв президент е нужен на страната?
Калин Янакиев: Мога да говоря от собствените си позиции и това, което лично аз направих миналата седмица. За мен достойният президент на страната бе г-н Неделчо Беронов. Съзнавам, че съм един от онези десет процента български граждани, които го оценяваха като такъв. Но при ширещия се в България популизъм, към който трябва да прибавим и редица медии, които през цялото време препятстваха посланията на Беронов да стигнат до избирателя не непременно, за да ги хареса той, а да може въобще да ги прецени. Тези медии понякога грубо и безпардонно се гавреха с неговата възраст и по някакъв начин носят вина, че достойният кандидат на тези избори не можа да ги спечели. Оставам с уважение към г-н Беронов, мисля, че той щеше да бъде достоен президент на Република България на прага на влизането ни в Европейския съюз. Сега ще влезем с президент, който не може да ни представлява достойно в тази структура, най-малкото поради това, че по собствените му признания, е бил сътрудник на службите на фалиралия, на катастрофиралия комунизъм. И това е просто печално.