Водещ: Професор Димитър Камбуров, Демократи за силна България. Вие сте, господин Камбуров, и заместник-председател на Парламентарната просветна комисия.
Димитър Камбуров: Да, господин Конакчиев, добър ден.
Водещ: Ами преди матурите, да ви попитам едно кратко, така, мнение за здравната реформа. Би трябвало и там да поназнайвате, защото до колкото си спомням бяхте ректор, или не, или греша…
Димитър Камбуров: Бях ректор на Варненския медицински университет два мандата, да.
Водещ: Е, как я виждате реформата?
Димитър Камбуров: Ще бъда откровен – реформа въобще в момента не върви. Загубиха се много години, 5-6 години се загубиха в едно непрекъснато търсене на начини и форми и, разбира се, политически интереси да се създаде впечатлението, че нещо се прави в българското здравеопазване – за съжаление, това не е така. Това е един много голям въпрос и тъй като животът ми е преминал 45 години в тази област, можем да говорим много, предполагам, друг път.
Водещ: Добре. Сега за матурите. Законът за просветата.
Димитър Камбуров: Законът, който се прие в петък в пленарна зала, както самият председател на Народното събрание Георги Пирински спомена, е много важен закон. Той е важен и заради това, че ангажира много хора в нашата държава – това са учители, родители, деца, политически лидери, политици, журналисти и т.н.
Водещ: Може би всички, почти.
Димитър Камбуров: Когато на нас ни представиха проекта за закона в Комисията по образование, ние бяхме впечатлени, разбира се, в негативен план от предложението да отпадне т. 4 от чл. 16 – изискването за държавни образователни изисквания по книжовен български език. Ние реагирахме остро още в комисията, преди да е влязъл проекта на първо четене в пленарна зала. Тогава и председателството на комисията предостави на всички висши училища, които се занимават с обучение по български език и литература, едно писмо от 1 април тази година, на което всички без изключение университети, като започнем от най-стария – Софийския университет, Пловдивския университет, Шуменския университет, Търновския университет, НАТФИЗ и т.н., свои становища до членовете на комисията. Преподаването и усвояването на книжовния български език бих казал е гръбнака на цялостното обучение на учениците в българското училище, защото чрез този език и на този език се получават и се усвояват знанията по всички предмети. Може да се каже, от степента на владеенето на книжовния български език зависят и възможностите на учениците да получават добро и адекватно образование и да продължават в по-горните степени на образователната система. Затова и нашето становище беше, че усвояването на книжовния български език е conditio sine qua non на образователния процес. Освен това отмяната на т. 4 на чл. 16 обезсилваше действието на т. 2 и т. 3 от чл. 16, които се отнасят до основни неща, а те са общообразователния минимум, учебния план и учебното съдържание. Ние сме доволни, че комисията взе под внимание нашите забележки и на гласуването в петък това предложение отпадна.
Водещ: Да, тази тема сме я разисквали, но предложението отпадна. Сега, проф. Камбуров, имам няколко въпроса, така, кратичко и стегнато. Ще имат ли ефект матурите? Сега, казва се, няма да се пишат двойки. В такъв случай…
Димитър Камбуров: Вижте, матурите смятам, че ще имат ефект и те трябваше много отдавна да бъдат въведени в образователната система. Само да спомена и да напомня, че това беше изискването на една програма на Световната банка от 2000-2001 година – 64 млн. евро, в която за едно от условията за развитие на българското образование се определяха матурите. Аз знам, че ние сме “за” това да има матури, безспорно, “за” това са и всички граждански организации, родители.
Водещ: Някои родители не са, някои ученици – също.
Димитър Камбуров: Ние не можем да останем зад всички страни от Европа. В продължение на 33 години от 1975 година в България няма матури. Това е един начин, в който ние трябва да стандартизираме образованието, да определим стандарти, по които ние ще определяме нивото на обучение чрез матурите и на второ място те трябва да послужат като входна врата във висшите училища на България, както е в целия свят. Друг е въпросът, че чрез PR акции се създаде впечатление в хората, в родителите, в гражданите на България, че всички университети в България ще приемат въз основа на резултатите от зрелостните изпити – това не е така. Това се отнася само за университети, към които има сравнително малък интерес, които не могат да наберат и достатъчно кандидати. Атрактивните специалности, там, където винаги е имало желаещи да учат, безспорно е, че ще продължи старото правило. Аз обаче имам доста неща, които искам и които в края на краищата представляват проблем по-нататък. Това е на първо място – ще има ли безработни учители? Въз основа на това, което говорим и във връзка с политиката, която ще се води за закриване на маломерните и смесени паралелки…
Водещ: То това върви вече.
Димитър Камбуров: Това вече е факт, но това още не е в истинския си смисъл навлязло в сърцевината на образованието в България. Другият въпрос е съдбата на хората в малките селища.
Водещ: Може би по-късно да дойдете в студиото и да говорим с други хора.
Димитър Камбуров: Третото е – ще фалират ли български училища след въвеждането на така наречените делегирани бюджети. Ние приехме една точка, с която тези, които надхвърлят 20% от полагащия им се бюджет, ще трябва да бъдат освободени. И много други проблеми, които безспорно вълнуват хората и трябва да поговорим върху тях.
Водещ: В студиото трябва по-широк кръг от хора. Добре, разбираме се така. Ще остане ли България без професори?
Димитър Камбуров: България по пътя, по който върви, има голяма опасност да остане без професори, тъй като аз и член на специализирания научен съвет по хирургия. Трябва да ви кажа, че от 1250 души професори в България, 620 са над 65-годишна възраст. Представете си какво представлява висшето образование при нас и резките, бързите, навременните мерки, които трябва да се вземат във връзка с промените в Закона за висшето образование и Закона за научните степени и звания.
Водещ: Те закъсняват.
Димитър Камбуров: Ние имахме уверение, че те ще бъдат представени на вниманието на комисията през октомври месец миналата година. Мина вече половин година, но в края на краищата нямаме още проект. Водят се едни безконечни разговори, но в края на краищата не сме пристъпили към нещо по-радикално.
Водещ: Последно – ще има ли сливане в едно по-далечно бъдеще, предполагам, между Демократи за силна България и ОДС, между ОДС и ДСБ?
Димитър Камбуров: Това ще го решат безспорно не само ръководствата, но това ще го решат и хората отдолу, от градовете, от селищата, които ще се произнесат по този въпрос. Конкретно за Демократи за силна България това ще стане.
Водещ: Вие “за” ли сте или?
Димитър Камбуров: Аз мисля, че този въпрос може да се обсъжда, особено в ситуацията, в която могат да изпаднат десните партии след приемане на новия Закон за изборите. Това ще се реши на 7 юни в Шумен, където ще бъде Националната конференция на Демократи за силна България.
Водещ: Седми юни, Шумен.
Димитър Камбуров: Шумен, да.
Водещ: Благодаря ви, проф. Камбуров. Приятен ден.
This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.