Не знам дали съм споделял с вас – но освен биологията, астрономията, космонавтиката, химията, физиката, аз изключително много обичам и историята. Заобичах историята като предмет в училище доста късно – в далечната 2004-та година, когато бях дванадесетокласник. Просто за пръв път случих на учител по история, който изискваше от нас да разбираме логиката на историческите последователности. Не просто да зазубряме факти.

Защо ви го казвам това? Защото в този свят има една простичка истина: ако ти не познаваш собствената си история и допуснатите в миналото грешки, ти си обречен да ги повториш.

Както много от моите читатели знаят, през 2009 година участвах в едно политическо риалити на БНТ – “Големият избор”. По време на това предаване имах възможността да се запозная и да говоря с много политици. Тогава някъде се сблъсках с другарката Меглена Кунева. Някои от младите участници в предаването харесаха Кунева – тогава тя дойде сред нас като възпитана и любезна жена, която се интересуваше от проблемите на младите.

Няколко месеца по-късно се случи едно събитие, което силно повлия живота ми. Съвсем закономерно след приключването на политическото риалити, ние се ориентирахме да помагаме в предизборната кампания на някои партии – или открито да им симпатизираме. Аз лично избрах да помагам на “Синята коалиция” и смятам, че тогава направих правилния избор. Но тогава за мен и за много други сини симпатизанти Меглена Кунева беше също една добра кандидатура, за която, макар че нямаше да гласуваме, се надявахме да бъде нещо по-различно от тогавашната Тройна Коалиция. Груба грешка!

Та събитието, което повлия живота ми, бяха … изборите за евродепутат. Меглена Кунева се кандидатира като лице на НДСВ, но хората гласуваха за нея изцяло мажоритарно. Това беше доказано по-късно по време на изборите за парламент, когато НДСВ не събраха нужните 4%. Именно след изборите за евродепутат Меглена Кунева извърши гнусна подмяна на вота. Тя се отказа от длъжността, за която хората бяха гласували, за да дойдат на нейно място поставени хора от НДСВ. Благодарение на Кунева като “локомотив” дълго време Синята Коалиция имаше само едно евродепутатско място (на Надежда Нейнски) и дълго време Светослав Малинов не встъпи в длъжност като евродепутат. През месец юли 2009 година писах статия, озаглавена : “Меглена Кунева загуби моето уважение”. Така беше тогава. Така е и сега. Аз не уважавам Меглена Кунева като политик.

Веднага след това злополучно събитие аз писах много в социалните мрежи. Може би имам няколко Unfriend-а тогава във Фейсбук поради тази причина. Миналата година, когато Кунева се кандидатира за президент, аз напомнях на хората – “Внимавайте, тя е подменила вот, не може на такъв политик да се гласува доверие”! Но хората ми казваха, че прекалено много се вманиачавам в един-единствен факт. Казваха ми, че това е някаква дреболия – постъпила е така някога, но надали ще постъпи пак днес по същия начин. С други думи – казваха ми да млъкна.

Събитието бе потулено и забравено. На президентската кампания избирателите се оказаха късопаметни. Те гласуваха отново масово за Кунева, която се нареди трета зад кандидатурите на ГЕРБ и БСП. Този резултат доведе до формирането на политическо движение…

И политическото движение извърши отново подмяна на вот. Три години по-късно…

Знаете ли кое ме притеснява в цялата тази история? Българският избирател не помни едно събитие от преди две-три години. Днес се повтаря една и съща грешка от преди три години. Но ако българският народ не помни събития от преди три години, как изобщо да разчитаме, че той ще запомни събития от преди 20 години? Ами прехода? Ами зверствата на тоталитарната държава? Ами от преди това – кой знае какво е станало на 16-ти април 1925 година?!

По какъв начин обаче през 2012 година бе подменен отново вот? Беше използвана една слабост, която е от дълги години характерна за автентичната десница. В началото на месеца четирима членове на ДСБ напуснаха партията. Сред тях е и кандидат за кмет Прошко Прошков. На 25-ти април т.г. нови 17 члена на районните ръководства напуснаха. Сега познайте къде отидоха някои от напусналите?

В движението на Меглена Кунева.

Трябва да ви кажа следното – през изминалите няколко години политиката на “Синята коалиция” ме разочарова на няколко пъти. Може би най-голямото ми разочарование беше нарастващият популизъм и инициативата да се забрани отглеждането на ГМО-растения у нас за каквито и да е цели. Аз се противопоставих на това решение, защото то пречи на учените. Пречи на научните проучвания с трансгенни растения. Това беше моето истинско голямо разочарование тогава.

Но какво направих аз? Отказах ли се? Пребоядисах ли се? Не, разбира се!!! Аз знам, че и в ДСБ и СДС има хора, които мислят като мен. Може да са малко, но… тук опираме до нещо много съществено! Аз все още си обичам автентичната десница, каквато и да е… разочаровала ли ме е, радвала ли ме е – аз си я обичам, защото и до ден днешен мога да изразявам собственото мнение, без да ме е страх, че някой ще ме обвини само заради това, че имам мнение. В БСП не се толерира инаквомислието, макар че самите БСП-ари ще го отрекат. В ГЕРБ също имаме лидери, които не толерират чуждото мнение, които недоволстват, че им е поставена оценка не “Отличен 6″, а “Много добър 5″.

И именно това е уникалната трагедия на нашата автентична десница – че тя е демократична десница, а не тоталитарна псевдодемократична формация. И именно поради това тя често се тресе из основи.

Чета следното: “Напускаме с огорчение, защото каузата се превърна в инструмент за политическо оцеляване”… Това ли ви е проблемът, неуважеми бивши членове на ДСБ и настоящи Куневисти?

Ако се отърсим от негативните нотки около думата “политическо оцеляване”, ние ще осъзнаем, че самата автентична десница е създадена в условия, в която основната цел е … политическо оцеляване! Политическо оцеляване от явни комунисти, от пребоядисани комунисти, от маскирани ченгета. Да, автентичната десница трябва да оцелява, защото за гореспоменатите личности основна цел ще бъде… нейното унищожаване. Та това ли ви е проблемът, неокуневисти?

Затова през последните повече от 20 години бяха вложени много усилия, за да бъде съсипана тя. Пребоядисани комунисти бяха вкарани в старото СДС, за да бъде унищожено. Бяхме свидетели на разцепления, на разделянето на СДС от ДСБ, на новото обединение. Помня краха на президентските избори от 2005 година и неуспеха на Неделчо Беронов, заедно с абсурдното ситуация за балотаж между Сидеров и Първанов. Разбира се ,помня и от 2009 година поредното разцепление в СДС и регистрацията на СДС-Юруков. Автентичната десница се тресе… и оцелява… все още!

Движението на Кунева е поредният проект, който цели унищожаването на автентичната десница. То се ръководи от същата тази личност, която през 2009 година подмени евровота. Досега то се възползва от няколко слабости, от които сините могат да се поучат.

Първата слабост беше известна още от вътрешнокоалиционните избори за кандидат-президент от лятото на 2011 година. Хубава беше инициативата да се проведат избори както на сестринската Републиканска партия в САЩ, макар че лично аз бих желал в такива инициативи да участват повече от двама кандидати. Слабостта на тогавашния вот беше, че ние предварително знаехме, че симпатизантите на ДСБ са склонни да гласуват на президентски избори само за Светослав Малинов – не и за Румен Христов. Голяма част от сините фенове не излязоха да подкрепят Христов, а някои – сред които и уважаваният син блогър Ангел Грънчаров (помня!) прегърна кандидатурата на Кунева! Някои от другите подкрепиха Плевнелиев или Светльо Хиподила – последният съвсем не изненадващо получи толкова гласове, колкото… Румен Христов.

Сините избиратели не излязоха да подкрепят Христов. Кампаниите се провеждаха активно само за кметските избори, не и за президентските. Фейсбук стените мълчаха… Точно сред това упорито синьо мълчание излезе Кунева, която се обяви за дясна.

Днес какво правят автентичните десни в България? Ближат рани и се мъчат да преглътнат разочарованието. Какво правят ГЕРБ и формацията на Кунева? И двете практически са една стъпка пред нас и са в предизборна кампания – от ГЕРБ бързат да прережат лентите на метрото предсрочно, докато куневистите правят медийни изяви и казват : “Ето, виждате ли! Разочарованите от старата десница идват при нас!”

От цялата тази създала се ситуация има само един изход – десничарите да спрат да се мотаят и да се залавят за работа! Да се направи равносметка – ако на Прошко не може да се разчита – на кои от младите хора може да се разчита и кои от младите биха моги да излезнат на преден план, за да представят десницата на следващите парламентарни избори. И да се влезе в предизборна кампания още от сега с реални идеи за бъдещето. И да се говори за миналото – без цензура.

Друг път не виждам.