Веселин Методиев: Благодаря Ви, госпожо председател.
Няма да чета декларация, ще взема отношение по повдигнатата тема от името на нашата парламентарна група.
Първо, искам да кажа, че Народното събрание на Република България има оценка за тази дата. Тя е направена с декларация от Тридесет и деветото Народно събрание – оценката е негативна!
Какво мислят колегите, които се занимават с миналото, си е техен въпрос. Къде е спорът в историографията, си е техен въпрос – не е работа на пленарната зала, на Народното събрание.
Народното събрание е изразило политическа воля, българското Народно събрание, с която тази дата е приета в негативен план. Тя е приета като военен преврат, приета е като дата, на която България е напуснала възможността да бъде европейска държава и е прекратила своя естествен път на еволюция от ХІХ век. Това е дата, която политически сме оценили.
Ако колегите искаха това, което казаха господин Стоилов и господин Пирински – да постигнем съгласие, да ставаме на крака, за да признаваме взаимно жертвите на другата страна – за това имаше страшно много време. За това имаше страшно много време!
Тук е имало предложение – 23 август, по силата на една Декларация за европейската съвест и тоталитаризма, да стане дата на почит към хората, загинали от тоталитарни режими през ХХ век – нацистки, фашистки, комунистически, нямаше значение. Не се прие.
Председател Цецка Цачева: Има такова решение.
Веселин Методиев: Сега все още продължаваме да спорим.
Колеги, нямате основание да дразните залата с такива искания. В момента вие не постигате съгласие. Вие поставяте Парламентарната група на ГЕРБ, която има първи мандат пред себе си, да се чуди как да отговори толерантно на едно нахалство. Това е политическо нахалство! Това не е ден, в който вие искате да се изправим, за да преценим и преклоним глава пред жертвите.
Понеже колегите ми го дадоха, ще ви го кажа: Седемнадесети септември 2004 г., публикувано е в “Държавен вестник”, брой 81-ви от 2004 г., декларацията е приета от Тридесет и деветото Народно събрание на 9-и септември 2004 г. и е подпечатана с официалния печат на Народното събрание. Завършва със следния текст: “Ние, народните представители от Тридесет и деветото Народно събрание, осъждаме комунистическия режим, установен на 9-и септември, и отдаваме почит на жертвите му!” Какво повече искате?!
Веселин Методиев: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, няма да споменавам имена. Датата е 23 август. Председателят на сегашното Народно събрание, седем години след тази декларация, на 23 август е била да почете паметта като наш представител, от наше име, на жертвите на тези тоталитарни режими. Нали е така? Тази дата си е ваша.
Не говорете за конюнктура! Просто не е вярно. Аз ви помолих да не навлизате в полето на историята, защото ще ви дам други аргументи, ще ви кажа други факти. Не това е въпросът.
Въпросът е, че Европа – малко по-големичка е от вас – Европа се е съгласила да е 23 август. Ние всички, ако искате да уважаваме повече този ден, дайте, заедно ще го уважаваме. Не е тази датата и няма никаква конюнктура. Ние бяхме в опозиция и тогава – 2004 г. Нали помните? Не е въпрос на конюнктура. Явно, че българското общество си пораства и то не живее в преход, да ви кажа и това накрая. За голямо съжаление на всички нас, то продължава да бъде в пост-комунизъм.
