Водещ 2: Добро утро.
Иван Костов: Добро утро.
Водещ 1: След напускането на господин Константинов, който стана прицелна точка на концентриран огън от ляво и от дясно по отношение на прозрачността и честността на наближаващите избори, ще настъпи ли спокойствие в традиционните политически партии? Имате ли още някакви съмнения, че резултатите от изборите могат да бъдат манипулирани?
Иван Костов: Да, продължаваме да имаме сериозни съмнения. И те са свързани, както с начина, по който ще бъде отчетен вотът в секциите, така и с начина, по който ще бъде направена публична информацията, затова как се брои, т.е. софтуера да бъде показан и да може да бъде повторен от всички. Това от гледна точка на самия изборен процес. Прав е господин Константинов тук да казва, че зависи от изборните протоколи. За да се упражни, обаче контрол върху това дали изборният протокол отговаря точно на числата, които се внасят в Районната и Централната избирателна комисия, съответно е хубаво това да става в режим онлайн, т.е. да се вижда в интернет какъв протокол се внася. Но освен тези тревоги, свързани със самото броене има и други. Те са свързани с купуването и контрола на гласовете.
Водещ 2: За първи път на тези избори ще има по-сериозни уж мерки от страна на МВР, ще има прокурори, които ще дежурят, по приемат сигнали за евентуални нарушения по време на предизборната кампания, в дните непосредствено преди изборите – това не гарантира ли по-сериозна, по-голяма честност?
Иван Костов: Изборите се правят от около 70 хиляди души. Това трябва да го кажем, за да го разбират хората. Изборите се правят от представители, изпратени в изборните секции и в Районните избирателни комисии от парламентарно представените политически партии. Техни представители присъстват, те присъстват, те правят протоколите, те приключват, те се съгласяват с тези резултати. От тази гледна точка основната сила, която може да контролира да няма купени гласове, да няма контролиран вот са самите тези 60-70 хиляди души, които трябва да установят. Ние направихме такова предложение на министър-председателя да установят контакт с районната прокуратура и с районния шеф на МВР и да разчитат, както на тяхната подкрепа, така и самите те да декларират, че няма да контролират вот, нито да купуват гласове. И тъй като има съмнение в това, че по места има срастване между тези, които купуват гласове, т.е. търговци на гласове и контролиращи гласове групи с местните власти в лицето на местното Министерство на вътрешните работи и прокуратура е добре те да бъдат и ротирани. Това бяха нашите предложения. А ротацията е познато явление на държавни органи – ротира се митнически служители, НАП и т.н. Самата полиция ротира служителите си лятото на морето, изпраща специални части и така.
Водещ 1: Усещате ли у държавните органи, да кажем МВР желание за борба с явленията. Ние между другото в „По света и у нас“ показахме един много любопитен случай – преди години наш колега засне купуването на гласове. Прокуратурата упорито се съпротивлява срещу завеждане на досъдебно производство и вкарването на случая в съда.
Иван Костов: Да, да. Ето затова говоря. Аз казвам, че има подозрение в обществото, не само у нас, че има свързаност, обвързаност има по места между тези, които купуват гласовете и отгоре тези, които ги покриват.
Водещ 2: Добре, господин Костов, обаче Михаил Константинов казва, че опозицията има мнозинство във всички секционни избирателни комисии. В този ред на мисли, ако има някакъв тип обвързаности, за които вие говорите сигурно и някаква част от представителите на опозицията би трябвало да са намесени?
Иван Костов: Аз не изключвам големите търговци от миналото на гласове, нали, така че и контролиращи партии. Въпросът е да се създаде такава система на взаимен контрол на участниците в секционните бюра и на щабовете по места, за да може да се препятства. Защото ако обявим всички за крадци на гласове, нали призивът ще е да крадем по-малко. Ако кажем, че в тези 70 хиляди души има и много почтени хора. И огромната маса са почтени, както и щабовете на участващите в изборите политически партии. Освен това има граждански движения, има неправителствени организации. Те могат да бъдат много активни и имат специални познания за наблюдаване на изборния процес. Ако се отвори обществото към този взаимен контрол и се създаде доверие, тогава шансът да бъдат обявени изборите за манипулирани или непочтени е много по-малък.
Водещ 1: Другата гледна точка обаче е, че някои партии вдигат шум около купуване на гласове и манипулация на изборите, тъй като така биха оправдали едни неблагоприятни резултати на изборите. Последните социологически проучвания сочат, че ДСП е на „кантар“. Сигурен ли сте, че ще влезете в следващия парламент? Как ще се явите на тези избори?
Иван Костов: Аз съм сигурен в едно, че хората, които ще гласуват разумно, и които ще си спомнят, че България е била в такива кризи и извеждана от такива кризи вече два пъти, в техния живот са много повече от тези четири процента, за които ме питате. Но според мен проблемът не е ще прескочим ли ние или който и да било, ще влезе ли в Народното събрание и сигурните, които ще присъстват там, към тях същият въпрос е легитимен – защо влизат в Народното събрание и какво ще помогнат? Какъв им е анализът на бедността, какъв им е анализът на безработицата, защото бедността и безработицата, особено сред младите хора е ужасно очевидна. Тя е нещо абсолютно ясно. Но да се обяснят и да се предложат на хората реалните причини затова защо се стигна дотук и да се посочат решения е много по-трудна задача. Някои се крият зад такива разговори, просто защото нямат анализ на причините и нямат и предложения за решение.
Водещ 2: Обаче така и не отговорихте, господи Костов, на въпроса как ще се явите на изборите вие?
Иван Костов: Вижте, защо сме толкова стриктни ние в това? Защото всички партии първо трябва да се регистрират, да се приемат документите им за абсолютно изправни и едва тогава има едни 5 дни, между 27-ми и 1-ви, когато се регистрират коалициите. Тъй като ние очакваме „Сила и единство“ да се регистрира в изборите, изчакваме да видим как ще се развият нещата около неговата регистрация. Все пак тя трябва да мине редовно.
Водещ 1: Т.е. няма промяна в решението ви да се явите в коалиция с „Единство“, а говорили ли сте вече за листите? Кой ще води?
Иван Костов: Говорили сме и ще имаме вероятно още един партньор. Но нека тези неща станат факт, нека станат действие и тогава ще го обясним на хората.
Водещ 2: Тройна коалиция заформяте, така ли?
Иван Костов: Да видим как ще се получи. Много по-важно обаче е, пак да ви върна на въпроса, защото в общественото пространство се носят какви ли не небивалици като обяснение за кризата. Например политическите партии вкупом са виновни. Т.е. представителната демокрация е виновна за бедността и за безработицата, нали има и такива неща, или Конституцията. А пък причините са много по-близко до самата бедност и до самата безработица. И трябва да се назовават директно и да се питат политическите партии как ще решат въпроса – дали ще ходят да режат ленти, дали ще взимат заеми? Ето, Българската социалистическа партия /БСП/ ще реши проблема с бедността, увеличавайки с 50% данъците и осигурителните вноски. Това решение или не – е добре да седнем на една маса и да премерим силата на своята аргументация. Според мен не е, защото истинската причина за бедността и затова, че ударът на 15-процентното обезценяване на доходите падна върху хората с фиксирани доходи е обстоятелството, че неправилно е разпределена данъчната тежест върху данъкоплатците. Специално върху платците на данъка „Доходи физически лица“. Това е очевидно несправедливо разпределено тази данъчна тежест.
Водещ 2: И вие сте против плоския данък?
Иван Костов: Ние още при приемането настоявахме да има освободен необлагаем минимум. Защото по този начин ще се получи една плавна скала, която ще освободи тези хора, които са в наистина неудържима бедност поне да получат някакво реално увеличение примерно с 10% на доходите, което в тези условия никак не е малко за тях.Другите неправилни обяснения, които слушаме, че трябва да се извърши завой на ляво, да се заемат пари. Това да се вземат кредити и да се оправят доходите. Това дори си го позволи и Кристалина Георгиева, европейският ни комисар да го каже. Бойко Борисов възложи лява програма. Това е много опасна плоскост за българската икономика, защото вие познавате ли семейство, което е решило проблемите си с доходите, взимайки заем?
Водещ 1: Ако основе добър бизнес. Това е един добър вариант.
Иван Костов: Ако основе бизнес, но ако не основе? Държавата не основава бизнес с тези пари, т.е. не ги инвестира. Предложението беше да вземем пари да решим въпроса с доходите. Вижте, какво просто решение има за хората, които са изпаднали наистина в много тежко положение. Да се даде възможност, ето тази готовност, която виждаме в българското общество за благотворителност, за състрадание и за солидарност да се прояви, правителството може да участва по много лесен начин. Данъкът добавена стойност, който взима от даренията, примерно материални дарения за хора нуждаещи се, намиращи се в крайна бедност, нуждаещи се от хранителни продукти и прочие, този Данък добавена стойност да участва като съфинансираща институция към дарението, което ще се извърши от неправителствена организация, примерно от Българския червен кръст. Това би било, наистина много силен стимул и би решило много повече проблеми. И не би струвало на бюджета кой знае какви пари. Виждате колко лесни решения има стига, разбира се човек да е достатъчно компетентен, да познава системата и да знае как се…
Водещ 1: Само една забележка в името на коректността. Кристалина Георгиева в последствие отрече да е правила такова изявление. Но да ви попитам…
Иван Костов: Много хубаво, ако е отрекла, защото това разпространиха медиите.
Водещ 1: Да, но след това тя го отрече. Да ви попитам вие ще се отворите ли към гражданска кандидатура, защото сега стана много модерно партиите да привличат граждани, дори така много интересна практика – човек да се самопредлага за депутат въведоха някои партии?
Иван Костов: Да, ние, аз онзи ден предложих, тази седмица, която мина, предложих гражданска кандидатура за водач на листата в Хасково и беше приета много хубаво от хората. Това е Деница Сачева.
Водещ 2: Имате ли притеснения, господин Костов, от новите евентуално лица, които ще влязат в следващия български парламент? Преди малко тук беше представител на протестиращите. Знаете, те се прицелиха в 160 депутатски места. С цялото ми уважение към тях, най-вероятно това няма да се случи, но така или иначе най-вероятно ще има доста нови хора в следващия български парламент. Отиват ли си старите лица?
Иван Костов: Вижте, ГЕРБ също бяха съвсем нови хора и една огромна част от депутатите останаха и непознати на хората, нали така? Преди това съвсем нов човек управляваше без какъвто й да е опит, говоря за господин Станишев, впрочем също се отнася и за господин Борисов. И той е ново лице в политиката на тези нива. По-преди това съвсем нови лица дойдоха от движението на Симеон Сакскобургготски. Те също бяха съвсем нови. Четири години, осем, част от тях дойдоха от чужбина, нали, те все бяха нови лица. Т.е. 12 години българинът в стремежа си да избере да гласува срещу статуквото не е избрал да гласува да запази нещо, да го съхрани, защото в него има нещо добро и да го развие. И поради тази причина в Народното събрание просто много често се среща липсата на какъвто и да е професионализъм, каквато и да е компетентност. Да не говорим за куража да се влезе в дебат, защото много от депутатите така и не се появиха и не застанаха на трибуната дори да произнесат или да заемат позиция, по който и да е въпрос.Т.е. пробването с новите вече ще бъде за четвърти път.
Водещ 1: Може ли да се очакват някакви големи изненади от тези граждански сдружения, тъй като социолозите сега мерят подкрепата за партиите, но те се сформираха буквално последните дни? Какви са вашите очаквания?
Иван Костов: Вижте, аз така като политически анализатор ще бъда слаб, ако участвам, защото ще бъда един от многото политически, опитващи се да анализират, освен това, това не е моята сила. Аз обаче мога да подложа на много сериозно разглеждане от политическа гледна точка дали са приложими или неприложими мерките или предложенията, които направиха протестиращите в различните им крила. Това мога да го направя, наистина компетентно. Един ваш колега съвсем скоро ме обвини, че дори и аз съм тръгнал след протестиращите, забравяйки че веднага след първия протест, когато той още не беше формулирал искания, бяха само срещу тока, ние излязохме и поискахме експертно и програмно правителство, още в понеделник след него, веднага. От тази гледна точка, съм наблюдавал всички искания и мога ясно да кажа кои са крайно реакционни, кои връщат България далеч назад в миналото и я пращат чак преди промените, мога да кажа кои искания са приложими при много специални обстоятелства и кои искания напълно съвпадат с това, което ние много преди протестиращите сме изложили – това е антимонополното законодателство, сериозните, дълбоки промени в Конституцията и т.н.
Водещ 2: Имат ли евентуалните бъдещи депутати от страна на протестиращите във ваше лице, как да кажем, не приятел, но хайде партньор в бъдещия парламент, могат ли да имат?
Иван Костов: Вижте, много зависи какво се опитват да направят. Има един такъв пример, който наблюдаваме сега в италианския парламент. Сигурно знаете, Бепе Грило вкара една много внушителна група в парламента и в момента групата, ако не се разпадне, т.е., ако не се раздели на леви „грилини“ или на десни „грилини“ ще бъде цяло чудо, нали. Да видим как ще стоят на идеята си да бъдат самостоятелна сила. Не са много решенията, искам това да кажа. Част от решенията се знаят. Например, БДЖ и НЕК са обявени, БДЖ министърът наскоро каза, че бил във фалит от 2008 г. Той не е точно от 2008 г., той още не е във фалит, но БДЖ е огромен проблем със своите огромни задължения. НЕК е огромен проблем. Тук става въпрос за конкретни решения. Вие си спомняте, че 73 такива предприятия, като структуроопределящи, както ги наричаха, през 1996 г. бяха по силата на натиска на Международния валутен фонд вкарани от Жан Виденов практически в несъстоятелност. Сега какво правим тези 2-3 предприятия, които са натрупали гигантски задължения, зад които има цяла верига от неразплатени сметки? Аз питам тези, които искат да се занимават с политика как биха решили ето този проблем, как биха решили проблема с БДЖ? Защото вижте как го реши или направи опит да го реши администрацията, министрите на Бойко Борисов. Разделиха го на една условно печеливша част ти една условно губеща. И опитаха „Товарни превози“ – условно печелившата, да я приватизират, нали. И то не стана, Бойко Борисов стана и каза – аз за един лев няма да приватизирам нищо и какво остава да се случи на тези огромни, държавни и господстващи в своите отрасли фирми? НЕК, „Булгаргаз“, БДЖ – какво ще им се случи? Това решение изисква много политическа смелост, за да го прокараш. То не е само да говориш и да се правиш на добър, защото в улея на популизма се намират всички. Хайде да видим от тях кой наистина би се осмелил да произнесе решение на тези въпроси.
Водещ 2: Ще бъде интересно да гледаме дебатите предизборните, например, когато вие задавате тези въпроси и да чуем отговорите и от страна на протестиращите. Лидерът на ДСБ Иван Костов в студиото на Българската национална телевизия.
