Радан Кънев: Здравейте! Както поехме ангажимент преди 2 седмици днес ви представяме нашия пакет мерки, който е изключително съсредоточен върху трудовата политика. По тази причина е озаглавен “Реформи за заетост”. Това са нашите реформаторски антикризисни мерки за подкрепа на пазара на труда, осигуряване на алтернативна, перспективна и устойчива заетост не само в момент на криза, но и с идея за развитие и отвъд кризата.
Представяме ви нашия анализ на условията на кризата в заетостта като нещо специфично в него е, че ние от ДСБ никога не сме разглеждали кризата единствено като процес, който протича през последните 2 години и някак си изведнъж ще отмине тази пролет както очакваха управляващите.
Заетостта в България както и българското стопанство страдат от сериозни структурни дефекти. Мерките, които предлагаме са отговор не просто на международната стопанска криза, не само на фискалната криза пред която в момента е изправено правителството, но и на тези дефекти, които българското стопанство по принцип има.
Нашите приоритети и съответно нашите мерки са обособени в три основни части.
На първо място, създаване на нови работни места чрез насърчаване на малкия и семеен бизнес, занаятчийството и самонаемането. Условията за малкия бизнес и само осигуряващите се лица.
В това отношение ние виждаме и предлагаме 6 мерки. Тяхната есенция е намаляване на административния натиск, намаляване на разходите на тези предприятия и преодоляване на един голям проблем. А именно това, че особено започващите предприятия, тези на които ние разчитаме да създадат новите и перспективни работни места, тези които се развиват дори и във време на криза често пъти са облагани върху доходи по-високи от реализираните. Това нещо ние трябва да преодолеем защото то е спирачка пред започването на бизнес. Не може във време на криза да се слагат спирачки за започване на бизнес.
В шеста точка изнасяме една нова и много важна идея – незабавното приемане на Наредбата за директните плащания. Това означава даване на възможност на малките семейни ферми да продават продукцията си не на прекупвачи, а да я продават директно на пазара на достойна цена.
Вторият ни приоритет е подкрепа на усилията на бизнеса за запазване на заетостта, но и защита на правата на работниците. Тук предлагаме неща, които не веднъж сте чували на пресконференции в тази зала. За съжаление ГЕРБ се забавят с тези реформи. МТСП не е внесло тези законопроекти за гъвкаво работно време, за почасово заплащане, за надомна работа. Също така предлагаме и важни точки, които са защита правата на работниците. България е една от малкото страни, в които работници нямат право да искат несъстоятелност при неизплатени заплати. Затова наблюдаваме един много странен феномен – стачки за неизплатени заплати. В Европа за това не се стачкува, а се води дело в съда иска се фалит на фирмата и тя си плаща заплатите.
Нещо ново и много важно, което предлагаме днес е въвеждането на единен фиш за заплащане на труда и преформулиране на основните понятия за брутна и основна работна заплата. Това означава документ, на който работника освен ведомост, че е получил заплатата си има данни, има прозрачност за всички осигуровки внесени върху неговото възнаграждение. Защита срещу проблема с невнесените осигуровки, което в момента много работници търпят, както и прозрачност относно реалната цена на труда на работника. В единен документ работника получава данни какво в същност е цялото финансово изражение на неговия труд. Знае и колко от тях получава нетно разбира се.
Като цяло останалите мерки по тази глава втора са свързани с това, което всички знаем, че кодекса на труда е изключително остарял. Той е предвиден за стари, големи, соц предприятия. Или има 8 часов работен ден, или има работа на смени. Всички други форми на заетост и на заплащане просто не са предвидени. Работодателите търсят начин да заобикалят закони, постоянно са в правонарушение вместо да си изпълняват задълженията, да си изплащат заплатите и осигуровките. Това важи особено много за малките предприятия и особено много за сектора на високите технологии. Имахме десетки срещи с работодатели, с асоциации на работодатели, неправителствени организации. Въпроси, които всички поставят. Излишно е да казвам, че във вашата работа, както и в IT сектора няма такова нещо като 8 часов работен ден.
На трето място, създаване на условия за обучение и квалификация за заети или вече безработни лица. Абсолютно единодушно и на всички хора, с които сме се срещали е мнение, че програмите за квалификация и преквалификация не срещат търсенето на пазара на труда. Изхарчиха се гигантски пари. Продължават да се харчат. Срещу тези пари има хора, които са съкратени вече или за съжаление биват съкратени в процеса на намаляване на заетостта. Те са обучени. Парите по програми на МТСП са изхарчени. Оказва се, че никакво търсене за тази квалификация няма. Загубено е тяхното време, времето на работодателя, парите на данъкоплатеца. По тази причина ние предлагаме една спокойно можем да я наречем реформа в системата на професионално обучение и квалификация. Тя има за цел, на първо място, да се съгласува с работодателите какви са тези програми. На второ място, самите работодатели да провеждат обучение на хора, от които реално имат нужда и срещу това да получават държавна подкрепа. Разликата е много сериозна затова ние смело го наричаме реформа в системата на професионалното образование.
Основен проблем тук и това са неща, на които ще се спрем допълнително на отделна пресконференция е факта, че българската образователна система явно произвежда кадри от които българския бизнес няма нужда. Това е както на ниво средно образование, така и на ниво висше образование. Шегувахме се сега на национално ръководство, защото може би знаете че аз съм адвокат, но изглежда, че системата при която Техническия университет произвежда юристи не е най-насърчителната за бизнеса в България. Не се осигурява особено голяма заетост на тези юристи от Техническия университет или от Одеската свободна академия.
Във време на криза, във време когато се търси енергичност и иновации, създаване на нов бизнес може би техническите специалности са по-добри за обучение в Техническия университет например.
И накрая в документа, който сме ви раздали има една малка част, който също е нещо ново. Нещо което за съжаление правителството не прави, когато представя документите си. Какъв е очаквания резултат от тези мерки и какви прогнози за устойчивост дори и отвъд времето на кризата имат.
С това искам да завърша. Ние предлагаме мерки на пазара на труда, които да отговорят на неговите търсения и след като острата фаза на кризата отмине.
Петър Москов: Само да допълня с две думи. Както и миналия път заедно с г-н Кънев казахме изрично, така и сега ще си позволим да повторим. Целият раздел, целият проблем, цялото решение във връзка със системата на осигуряването на пенсионното и здравното осигуряване ние ще предложим на вашето внимание и на вниманието на обществото на съвсем отделна пресконференция. Това са тежки въпроси и за нас е важно до каква степен експертния съвет, който в момента разсъждава главно в посока пенсионно осигуряване ще се произнесе в една или друга насока. И съвсем скоро, защото ние държим винаги на думата си ще обявим нашите приоритети и решения от гледна точка на промяната в осигурителния модел.
Каква безработица прогнозирате? И относно първата мярка “Намаляване до разумни и диференцирани граници на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица” какъв предлагате да бъде дохода?
Радан Кънев: Ще започна с втория ви въпрос. По отношение на минималния осигурителен доход през декември месец, преди да влезе това увеличение правихме пресконференция с г-н Цветан Костов, народен представител от СДС. Още тогава поискахме и за съжаление не сме получили отговор един строг мониторинг върху приходите в НОИ по отделни видове професии на самонаети лица. Тогава предупредихме и днес виждаме резултата, който е малко по-лош от нашите предупреждения. Увеличаването във всички свободни професии и на всички самонаети лица на дохода от 420 лева ще доведе до много остра миграция към сивия сектор. Това нещо се наблюдава. Важно е да се направи анализ, но това могат само управляващите да направят. Те разполагат с тази информация, кои професии на практика колабираха в следствие на това увеличаване. И да се водят с тях преговори за намаляване до разумни граници.
По отношение на размера на минималната работна заплата ние сме заемали вече не веднъж позицията, че през 2010 година не смятаме за уместно увеличаването на размера на минималната работна заплата.
По отношение на безработицата нашата песимистична прогноза, която за съжаление няма причина в момента да се отхвърли е някъде в рамките на 15%. Надяваме се да не се стигне до там. Като конкретна цел на нашите мерки ние сме поставили безработицата да не надмине границата от 11-12 %.
Има един друг проблем обаче, който е съпътстващ на безработицата и е особено тежък за всички социални системи и за бюджета и това е както казах миграцията в сивия сектор. Ние предлагаме преди всичко мерки срещу този процес. Защото нашите солидарни системи и пенсионна, и здравна, и социално подпомагане в момента вече издишат от намаляването на приходите. Ние предупредихме, че увеличаването на праговете ще доведе до намаляване на приходите. Сега наблюдаваме този процес. Бягство в сивата икономика, намаляване на приходите в бюджета и срещу това предлагаме конкретни мерки.
Благодарим ви!
