Пресконференция на НР на ДСБ: Реформи срещу кризата в здравеопазването

Петър Москов: Добър ден! Да започнем пресконференцията след заседанието на нашето ръководство. Темата на днешната пресконференция, която бихме искали да предложим на вашето внимание е продължението на пакета от антикризисни мерки, които ДСБ предлага в различни сфери на обществения живот. Този път това касае реформата срещу кризата в здравеопазването. На вашето внимание предлагаме три приоритетни цели, които да бъдат реализирани през 13 конкретни мерки. Това вижда ДСБ като начин за справяне с кризата в здравеопазването. Какви са според нас трите основни цели към които трябва да се стреми системата.
Първо, осигуряване на достъпна за всеки един български гражданин здравна помощ.
Второ, гарантиране на модерна и качествена медицинска помощ чрез бързо преструктуриране на системата за здравеопазване.
Трето, налагане на максимална ефективност на публичните разходи за здравеопазване.
Може би тези цели ви звучат референтно, но ще видите по-нататък в мерките, че именно така оформени целите всъщност дават и целия комплект от мерки, който трябва да бъде анализиран.
Считаме, че антикризисните мерки трябва да бъдат разглеждани в две основни направления. Едното е политиката в болничната помощ, а другото е политиката свързана с определянето на цените и разпространението на лекарствените средства.
– От гледна точка на болничната помощ. Първата мярка – формиране от болниците на публичен регистър на безспорните и изискуеми задължения. Това е въпроса със старите дългове на болниците. Виждате как всеки ден излизат нови и нови фирми и структури, които предявяват различни изисквания към болниците за задължения. Никой нито на централно, нито на местно ниво не е на ясно с цялата структура на тези задължения. Формирането на този регистър, признаването на тези задължения по официален път след одобрение на принципала е мярката, която ще даде оценката за качеството на мениджърските екипи във всяка една болница. Когато в една болница се е случило така, че задължение от еди-колко си пари е оставено да излезе в просрочие, а за сметка на това други задължения на други фирми са изплащани на 100 % буквално на същия ден. Това е достатъчно основание този мениджърски екип да си търси друга работа. Това е начина, по който новият екип на Министерство на здравеопазването би могъл да реализира и чисто управленска промяна в начина, по който болничната ни система работи.
– Второ, формиране на регионални здравни карти и стратегическа национална здравна рамка със задължителен характер, които да дефинират максималния необходим брой болнични легла, които могат да имат достъп до публичния ресурс. Това означава следното. Вие, ние, всички, обществото, министерството, парламентарното мнозинство дефинира предвидима система от финансова гледна точка на болнично здравеопазване. Това означава, че нуждите от болничен ресурс, от болници за активно лечение на територията на даден регион, а след това и мултиплицирано в цялата държава имат определено количество. Вътре в рамките на това количество вие можете да допуснете всякаква форма на собственост – частна, публично-частно партньорство, държавно, общинско и т.н. Но това означава следното, че излизаме от затворения кръг създаден от ред лобистки администрации, който изглежда по следния начин. Всеки може да отвори болница и Касата е длъжна да сключи договор с него. Закон, правило в сферата на управлението на здравеопазването е „има ли разкрито легло за него се намира пациент“. Това е причината всички ние да казваме, че няма качество срещу нашите здравноосигурителни вноски. Когато тази система на болнично здравеопазване бъде рамкирана като количество осигуряващо достъпност, качество и минималните нужди, тогава вие ще имате яснота и прогнозируемост дали може да говорим какви трябва да бъдат нашите здравни вноски. Преди това да бъде направено означава да бъдат захранвани корпоративни системи, които през мантрата „осигуряваме добро лечение“ всъщност източваме публичния ресурс.
– Трето, изработване на ценови механизъм за отчитане на различното качество при изпълнението на едни и същи клинични пътеки в различните категории болници, заложени в националната здравна рамка. Това означава следното. Има болници, които поддържат тежки, високоспециализирани екипи, сложна, скъпа, модерна апаратура. Има и болници, които не го правят. Добре нека да съществуват различни категории болници, но не може лечението в една болница, която поддържа всичко това и то струва тежък финансов ресурс да бъде остойностено по същия начин, както в другата болница. Когато в една болница за всички видове заболявания се използват десет лекарствени позиции на хапчета тя не може да получава същата цена за изпълнението на клинична пътека, както голямата болница в рамките, на която вие получавате изследване, диагноза и модерно лечение.
– Замразяване на процедурите за закупуване с публични средства на апаратура и дълготрайни материални активи до приемане на здравната рамка. Утвърждаване на инвестиционна програма за обезпечаване на лечебните заведения съобразно целите в дългосрочната програма на МЗ. Нека да кажем само, че това е стъпка, която ние сме консултирали с настоящия министър на здравеопазването и тя трябва да бъде реализирана във всеки следващ момент. Защото това означава яснота на къде се насочват нашите средства, на къде се насочват средствата от данъци, за каква апаратура, с какви цели, какви са параметрите – логистични и медицински, в които се развива здравеопазването.
– Изработване на механизъм за остойностяване на труда в здравеопазването базиран на нивото на съответната болница и личната квалификация на работещите. Много държим на този момент. Това означава следното. Към момента труда на работещите лекари, медицински сестри и санитари е процент от стойността на клиничната пътека, с която те работят. Това от една страна означава, че ние лекарите хората, които работим в здравеопазването сме принудени от икономическия механизъм да търсим, да намираме и да лекуваме все повече хора независимо от това дали те имат нужда. Това е откровения разказ за това, какво се случва в системата. Когато нашето възнаграждение бъде отделено от този механизъм и бъде приведено към начина, по който се получава възнаграждението на хората работещи в здравеопазването в Германия, Франция, Испания, Англия, Италия и т.н. Тогава тази причина за свръххоспитализация, която има икономическия си мотив ще престане. Освен това труда на хората не е процент от някакъв консуматив. Когато достигнеш по лобистки начин до огромни стойности на консуматива, с който работиш то ти си богат лекар, когато не можеш да го направиш ти си беден лекар, което означава лош, което означава, че си взимаш шапката и заминаваш в други държави.
– Въвеждане на електронно здравеопазване. Много важен от наша гледна точка пункт. Индивидуалната здравна електронна карта води със себе си най-малко два ефекта. Първият, е възможността недобросъвестни хора от системата да отчитат всеки един от нас като прегледан, лекуван, опериран и т.н. без това да се е случило. Това ще е невъзможно, защото този информационен носител е всъщност документа върху, който е записано вие били ли сте там, лекуван ли сте и т.н. и той стои във вас. И второ, което за мен дори е по-важното. Това означава обръщане на тази безумна система на регулативни стандарти, на талоните от които хората толкова много страдат. Всеки един от нас с тази здравна карта, всеки един здравно осигурен български гражданин отива със своето право на определен пакет от изследвания, на неговата виртуална част от общата ни солидарна здравноосигурителна система. Това не е подчинено на административни лимити. Лимита, задръжката, разрешението не стои при общопрактикуващия лекар или специалиста. Ние го носим със себе си.
– Средствата по програма „Човешки ресурси“ на ЕС за здравеопазване (284 млн. лева) да бъдат насочени за извършване на структурната реформа. Това означава различен подход към изразходването на тези пари. Нека да кажа какво се случваше до сега. Определени болници, определени региони дават заявки за някаква апаратура от която те считат, че имат нужда. Това не е подчинено нито на целите на министерството, нито на целите на мнозинството, които те искат да направят, нито на някакви приоритети и дългосрочно планиране за бъдещето на съответния регион или болница. Ще дам конкретен пример: една от големите български болници е успяла да си поиска нещо, което се нарича плазмена стерилизация. Ще обясня за какво става въпрос. За 2 милиона лева. От плазмена стерилизация има нужда, когато в болницата има инвазивна кардиология или кардиохирургия. Консумативите, които се използват там се нуждаят от такава плазмена стерилизация. Въпросната болница няма инвазивна кардиология, нито кардиохирургия, но има цял отдаден етаж под наем на частна такава. Ето ви типичния пример как 2 милиона лева се използват не от гледна точка на преструктуриране на системата в този регион, а от гледна точка на задоволяване на нуждите на частна структура, която трябва да бъде развивана с нашите публични фондове.
– Не на последно място от гледна точка на болничната сфера. Сериозна административна реформа на структурите на МЗ, съобразена с новите приоритети на здравната политика. Новите евро региони, новия начин, по който министерството трябва да контролира случващото се и т.н. Тази администрация трябва да бъде преструктурирана и намалена. Един от проблемите на екипа на министър Нанев беше невъзможността на тази администрация да висши обороти с ясна цел.
От гледна точка на лекарствената политика. Първо, закриване на досега съществуващите девет на брой институции. Повтарям девет на брой. Не искам да ви ги изброявам. Там са институции от типа на Комисия за позитивен списък към Министерски съвет, Комисия по цените на лекарствените продукти към Министерски съвет, Информационно и аналитично звено към Комисия по цените на лекарствените продукти към министерство на здравеопазването, Централна комисия за разпределение на скъпо струващи лекарства към МЗ и така до девет. Това всичко са колективни органи. Те не носят отговорност. Това са хора събрани по някакви критерии от различни институции, които два пъти в месеца се виждат и гласуват за това кое лекарство да бъде достъпно за българските граждани. Закриването на всички тези девет институции и създаването на тяхно място на Агенция за лекарствена политика, регулация на цените и контрол върху лекарствената терапия към Министерски съвет. Изключително важна мярка. Смисъла на това нещо е следния. Всички знаем за позитивно-реимбурсните списъци. Позитивно означава медицинска необходимост. Специалистите преценяват, че определен медикамент е добре да бъде на българския пазар и да бъде ползван от здравно осигурените хора със съответната степен на финансиране от държавата. Реимбурсно означава финансовата възможност на заплати за този медикамент. Към момента на базата на тези девет институции няма видимо място за среща между тези два компонента. Между медицинската необходимост и финансовата възможност. Когато това бъде поставено на една ясна, открита, прозрачна, със сериозен кредит на доверие институция, в която работят хора назначени в Министерски съвет специалисти по фармако-икономика, тогава има ясни нива на отговорност и е ясно пред цялото общество на това ниво на здравно осигуряване, на това ниво на развитие на икономика на обществото, на това ниво на развитие на взаимоотношения в здравеопазването нашето общество може да си позволи това, това и това. И вече няма как едно лекарство да бъде вкарано по лобистки принцип от някой след като няма възможност то да бъде финансирано. Защото до сега се получава следното. Определена фирма вкарва скъп медикамент в тази позитивна листа и от там нататък група граждани с цялата си болка отиват пред съответните институции и започват да протестират защо това не им е платено, защото никой не се интересува има ли пари за това. Тоест среща на видимо място на медицинската необходимост с финансовата възможност.
– Изработване на комплексен механизъм за регулация на цените на медикаментите от Агенцията. Това означава следното. Качествено нов подход към начина, по който се подхожда към фармацевтичния пазар. Фармацевтичните фирми не са врагове. Много администрации до сега обясняваха своята невъзможност или неспособност с това, че едни зли фармацевтични концерни, гиганти правят корупция, правят страшни неща и затова нещата не вървят. Просто фармацевтичните фирми в различните си характеристики трябва да бъдат поставени пред ясни правила. Трябва да е ясно до къде върви пазара на генеричните медикаменти. Какво се случва с родния ни гигант Софарма, който някак си заема много стабилни позиции в управлението ни в момента. Трябва да е ясно на големите концерни, че начина новите продукти, от които всички ние имаме нужда които са плод на много сериозни изследвания и на много ресурс могат да влезнат на нашия пазар и могат да бъдат достъпни с Касата само и единствено ако старите медикаменти вече не бъдат на това ниво на реимбурсация. Вече не бъдат на това ниво на заплащане от касата. Далаверата в момента е на същото това ниво. Старите медикаменти, trash– а на тези фирми бива реимбурсиран, бива заплащан от Касата на 50, 75 и 100%. Това не освобождава ресурс за новите медикаменти, за иновативната медицина, което е модерния подход в тази област. Така че трябва качествено нов подход и това не са общи приказки. Ако това не се случи всякакви други разкази, че фирмите до края на годината ще намалят с 2 % цените на медикаментите и т.н. това са неща на парче, но това уверявам ви няма да реши нищо.
– Прехвърляне на процедурите по разплащане на лекарства от МЗ към НЗОК. Всяка година Министерството на здравеопазването провежда търгове на скъпо струващи медикаменти различни от тези, които провежда Касата и т.н. Министерството на здравеопазването не е търговец. Има финансова институция на здравеопазването и тя се нарича НЗОК. Няма нужда да поддържаш две администрации, различни критерии, различна философия на формиране на лекарствен пазар през тези институции. Мястото на това нещо е в НЗОК и ефектите са както върху философията на лекарствената политика, така и от гледна точка на съкращение на ненужни администрации.
– Въвеждане на принципа Заплащане за резултат при договаряне на скъпоструващи медикаменти. Какво означава това. Има тежки заболявания, скъпо струващи заболявания. Държавата, обществото, солидарната система на здравеопазване за това са направени така, за да могат да осигурят на нас, коректните към системата български граждани, възможността ние да имаме достъп до тези медикаменти. Разковничето в случая е в следното. Не може да се продължи да се плаща върху някакво фиктивно количество, което да задоволява фиктивен брой хора, които имат нужда от това. Плащането трябва да бъде за резултат. Когато една такава ползваща се с висок кредит на обществено доверие Агенция се срещне с фирмите производители на тези скъпо струващи медикаменти се разписват ясни правила. Какъв е ефекта от този медикамент? Дали раково болния ще бъде жив още 6 месеца? Дали показателите, които лекува този медикамент ще бъдат в следващите 3 месеца до такива и такива стойности? И фирмите получават фактурата за изплащане на медикаментите си моментално при постигане на ефекта. Това не е български патент. Англия е една държава с много сериозна социална политика в тази сфера въвежда тези неща. Това е единствения начин фирмите да се превърнат от инструмент за натиск върху публичния ресурс в контрольор сами по себе си. Защото тогава самата фармацевтична фирма ще изисква показанията при които определен пациент бива включен към програмата за това скъпо струващо лекарство да отговарят на истината, защото тя ще получи парите си само при доказан ефект. Ще изисква тези медикаменти да не бъдат правени в Равниколец, Радомирско, защото те са скъпо струващи медикаменти, изискват тежка апаратура и сериозни специалисти, които да ги прилагат. Това са милиони и милиони годишно, които изтичат в земята. Срещу това няма ефект. Хората продължават да страдат, продължават да умират, а разказа „ние нямаме достъп до скъпо струващи медикаменти“ се мултиплицира и някак си става ежедневие за нас. Тоест плащане при резултат. Всеки един от пациентите, от пациентските организации не би могъл да има нищо против това ако неговото лекарство е осигурено. Но никой не би искал да бъде лекуван с нещо което няма да доведе до резултат. Разбирам, че фармацевтичните фирми ще имат известен проблем с това, но всеки е длъжен да пази собствения си интерес. Интереса на политическото мнозинство и на Министерството е интереса на обществото и държавата.
– Допускане на тръжни процедури за лекарства с публични средства на не повече от един представител на производителя за определена лекарствена позиция. Това означава следното. В момента на всеки един от търговете на Министерство, на Каса и т.н. се явяват три, четири, пет представителя на определен производител. Те играят за едно и също лекарство, произведено от една и съща фармацевтична компания, но играят през маржа на търговската си надценка. Това е начина фирмите да не спазват лоялната си конкуренция. Това е начина част от тези фирми, които са подставени да създават дъмпингови цени, да вадят от пазара коректните и стойностните фирми и да реализират една печалба, която е за сметка на всички нас. Такъв подход ще даде възможност за договаряне на немислимо по-големи обеми с наличния финансов ресурс.
Стига да не сме били отегчителни искам да повторя и да насоча вниманието ви на това, че това не е всичко, което трябва да се свърши в здравеопазването. Това са спешните неща, които ние сме извадили от големия документ, който се нарича Реформаторска програма на здравеопазването на ДСБ. И трябва да бъдат случени веднага. Това изисква законодателни инициативи буквално в следващия месец в Закона за лекарствата, Закона за болниците, Закона за здравното осигуряване. Това изисква сериозни структурни реформи. Това изисква политическа воля на мнозинството. Сам човек не може да бъде оставен там. Може би въпроса, който някак си витаеше в обществото „Защо вие имате такава безрезервна подкрепа към новия министър на здравеопазването?“ Ето за това. Ако той успее заедно с политическо мнозинство, което се обединява около тези неща, да прокара тези работи нещата ще тръгнат. Ако не септември месец ще бъде тежък, много тежък. Но не бих искал да говорим черни неща.
Радан Кънев: Петър Москов общо взето изчерпа темата. Аз искам само да обърна внимание върху това, че в този пакет мерки в момента ние не предвиждаме и не настояваме спешно за реформата в системата на здравното осигуряване. Осигурителната политика изобщо отсъства в този документ. Тя ще бъде предложена от нас на следващ етап. Тя заема много важна част от предизборната програма на Синята коалиция, в програмата на здравеопазване на ДСБ. Но не е в момента тема на това, което предлагаме. Това са много по-спешни мерки, по които трябва да се вземат решенията по тях веднага, за да имат резултат през 2010 г.
Петър Москов: Ако имате някакви въпроси?
Консултирахте ли някои от мерките с новия здравен министър и срещнахте ли разбиране?
Петър Москов: По сериозна част от тези антикризисни мерки ние срещаме сериозното разбиране и желание на новия министър професор Борисова те да бъдат извършени. Но още веднъж искам да подчертая, че това не може да бъде индивидуалното желание на министър. Трябва воля на мнозинство, което да застане зад тежки и непопулярни неща. Ние от ДСБ декларираме, че ще застанем и в парламента и пред обществото в защита на тежки и непопулярни мерки, които се извършват. ГЕРБ трябва да декларират същото. Ако тези неща бъдат оставени на отделен човек да се справя с тях това е предварително обречено. Ние правим това. Декларираме, че при спазването на тези параметри и извършването на тези неща ние ще застанем публично с всички негативи, които това носи в защита на тези мерки.
Има идея да бъде отблокиран фискалния резерв на Касата. Смятате ли, че това трябва да стане сега?
Петър Москов: Категорично считаме, че на резерва на касата в този момент трябва да бъде гледано като на последна осигурителна мрежа преди свободното пропадане. Ако мнозинството, екипа на министерството успее да прокара тези неща и още неща, които вероятно има в главите на хората в министерството тогава нуждата от такова деблокиране ще бъде съмнително. Разказа „няма пари, трябва да отблокираме резерва, трябва да актуализираме бюджета, трябва да налеем повече пари, защото няма пари“ е разказ, който гледахме години наред. Проблема е, че това са нашите пари. И ако тези наши пари бъдат отблокирани в същата тази система ние отново няма да получим качество и достъпност. Системата, веригата от добре изградени и смазани механизми за поглъщане на пари обаче ще ги получи. Ако не бъде разрушена тази верига, разказа „ще отблокираме, ще дадем и т.н.“ е несъстоятелен. Ако някой е против това, той трябва да излезе и да каже за какво е.
Радан Кънев: Аз искам на този въпрос, защото е много важен да добавя, че ние вече не веднъж казваме и това е в основата на всичките ни предложения за реформи и за конкретни антикризисни мерки, че сегашното правителство наследи наистина изключително скъпи социални системи. Това се отнася за здравеопазването, за социалното подпомагане и за образованието в същата степен. А те бяха изградени в един период на доста нестабилен икономически възход. Като с политическа цел, най-вече предизборно бяха увеличавани разходите без по всякакъв начин да бъде установяван контрол. Освен много скъпи тези системи са и много добре пригодени от последните две правителства за крадене от тях. Дори и да не се крадеше те биха били много неефективни. Те обаче са предвидени за крадене. В момента, в който в тези системи сегашното правителство реши да налива вече оскъдния ресурс то се погубва. Това е тъжната истина. Избора е изцяло на кабинета. Кабинета може да избере – да съхрани пробитите каци и да сипва малкото, което има в тях или да запушва. Ние сме го казвали и ще продължаваме да го казваме, че ще ги подкрепяме до колкото запушват дупките в каците.
Петър Москов: Благодарим ви за вниманието!