Изборите предполагат да има дискусия и общо съгласие, поне, че макроикономическата стабилност няма алтернатива и че е необходим много ускорен икономически растеж, за да бъде скъсено огромното ни изоставане в благосъстоянието. Дискусия няма. Тази статия е предназначена да я предизвика. Най-трудни в една политическа, но и икономическа дискусия са оценките за
препятствията пред нашата икономика.
Голямата ни бедност ни превръща в периферия на ЕС, нежелани като равноправен партньор, избягвано място от големите инвеститори. Ниските доходи се дължат на ниската производителност и ефективност на производството. Те – ниските доходи и ниската ефективност пречат да се развиваме. Първо трудът трябва да увеличи производителността си, за да го последва заплащането. Обратното унищожава конкурентоспособността. Икономическата ни активност е затворена между: ниска производителност ó ниско заплащане ó ограничен пазар. Колкото по-дълго време остане затворена, толкова по-устойчиви ще станат сегашната ни бедност и неразвитост.
От друга страна политиката на създаване на временна заетост и не ниски социални осигуровки, провеждана от това правителство допълнително разрушават слабата мотивация на заетите. Това води до недостатъчно търсене на работа и нежелание за повишаване на професионалните качества, независимо от високата безработица. Трудовият пазар е лишен от гъвкавост. Все повече работодатели се оплакват, че не могат да намерят работници и служители за съвременни технологии. Икономическото развитие се затваря отново. Този път между: ниски качества на труда ó технологическа изостаналост ó фирмената неконкурентоспособност. Този порочен кръг пък от своя страна води до развиване само на силно трудоемки дейности, с ниски заплати и невисоко качество на труда.
Изправени пред посочените препятствия българските предприемачи са затруднени сами да намерят отговор. Те очакват с нарастващи опасения конкуренцията не от ЕС, а от тихоокеанските страни и Китай. На тази опасност те няма как да отговорят със сегашните си специални преимущества като ниско заплащане, относително евтини публични услуги, ниски първоначални инвестиции и разходи за издръжка на капитала. Това заплашва цели новосъздадени български сектори.
Българските производства с по-висока добавена стойност ще се сблъскат с все по-силна конкуренция на фирмите от ЕС. Тук трябва навреме да бъдат въведени европейските стандарти и да се отговори на изискванията за качество, безопасност на продукта и прилаганите технологии, което нашите фирми ще направят със собствени сили. При това те трябва едновременно да запазят относителните си преимущества, което няма да могат да решат, ако квалификацията и производителността на заетите не нарастват бързо. Предприемачите не могат да защитят и разширят пазара си сами. Необходими са им силни екипи и общи икономически условия с висока динамика. Първото зависи само частично, а второто не зависи от тях. Има само един отговор на посочените предизвикателства. Той е правителството и парламента да създадат предпоставки за
растеж на БВП с темпове от над 7-8 на сто годишно.
Първо, такъв растеж е възможен чрез увеличаване на ефективността на производството. Само когато тя се увеличава с по-бързи темпове от брутната добавената стойност е не само оправдано, но и неизбежно повишаването на заплатите. Високата производителност ограничава търсенето на нискоквалифицирани и нископлатени работници и служители. Вместо ниския сегмент на трудовия пазар, се развива професионализма на вече наетите и се увеличава тяхната мотивация.
Второ, нарастването на заплащането предпоставя диференциация на заплатите между различните категории заети, а това мотивира заетите да се конкурират за по-високи позиции с лични качества. Това създава най-важната предпоставка за развитие на производства с висока добавена стойност и преориентира предприемачите към сектори, където не могат да бъдат конкурирани от производители с евтина работна ръка.
Трето, растежът на БВП и оттам на бюджетните приходи, ще позволи завършване на реформите. Например затрудненията, които отлагат края на реформите в здравеопазването и образованието се свързват главно с ограничените бюджетни възможности за компенсиране на негативните последици. Незавършените реформи в тези и в други сектори са причина за неефективни разходи, голямо отнемане и преразпределение на доход чрез бюджета и съответно нисък икономически растеж. Този порочен кръг е един от най-тежките проблеми на бъдещото управление. Провеждането на отлаганите реформи на свой ред ще съкрати неефективни разходи и ще позволи да се увеличат публичните инвестиции за инфраструктура.
Изводът е, че високите темпове на растеж на БВП решават най-сложните и нерешими по друг начин икономически и социални проблеми. Това прави политиката за бърз растеж обективна необходимост без алтернатива. Вярно е, че прилагането на средствата за ускоряване на растежа ще причини тежки първоначални проблеми на правителството, но друг начин да се разкъсат порочните кръгове от препятствия няма.
Възможности за ускоряване на растежа.
Има три начина за ускоряване на макроикономическия растеж, които не са равностойни помежду си, но се допълват и усилват.
І. Класическото средство за стимулиране на частните инвестиции и на потреблението, водещо до здрав икономически растеж е намалението на преразпределението от държавния бюджет. ДСБ предлагат намаление на дела на приходите в БВП от 41.5 на сто до 35 на сто. Предлагаме също, това да стане чрез намаление на данъчно-осигурителната тежест общо с 15 пункта и на ДДС от 20 на 18 на сто. По този начин у работодателите и заетите ще останат 2.1 млрд. лева по изчисление в бюджетните мерки на 2005 г. До 2009 г. тези преотстъпените на данъкоплатеца средства ще бъдат 11.5 млрд. лева – около 8.7 млрд. лева за частни инвестиции и 2.7 млрд. лева за потребление. Това е в състояние да ускори много темповете на икономическо развитие на страната.
Икономическата наука и практика не познават друг път за по-бърз растеж на БВП и доходите, за по-бързо техническо и технологично обновяване на производството и за нарастване на неговата конкурентоспособност. Предприемачите трябва да разполагат с повече от създадените от тях приходи за икономическото си развитие.
ІІ. България има лоша инфраструктура. Освен това сме поели ангажимент пред ЕС да изпълним амбициозна програма за развитието й. Тя с изразява в изграждане най-вече на пътища, развитие на публични услуги като, водоснабдяване, канализация, събиране на отпадъци, пречистване на води. Без такава инфраструктура не могат да бъдат привличани и стимулирани сериозни частни инвестиции.
Мандатът на сегашното управление показа колко е трудно едновременно да се изпълнява Национална програма за развитие на инфраструктурата и да се подържа нисък бюджетен дефицит при наличието на нереформирани публични сектори. Бюджетните разходи за инфраструктура бяха първите, които бяха пожертвани, за да бъде балансиран бюджета четири години подред. За либералите е характерно да изключват дълбоко ангажиране на държавата с икономическите проблеми, в това число и тези на инфраструктурата. Но това едва ли е оправдание за пълното изоставяне на Националната програма. При наличието на бюджетни излишъци и на европейските предприсъединителни фондове, значителна част от нея можеше да бъде реализирана.
Това, което не стана ясно на сега управляващите е, че самото изграждане на инфраструктура е фактор за бърз икономически растеж. При това растеж, който не увеличава отрицателното салдо на търговския баланс, а връща непрекъснато на вътрешния пазар европейските и нашите пари. Това дори бе наречено кейнсианство. Напомням, че всяка теория за икономически растеж признава нуждата от висок дял на инвестициите в структурата на използвания БВП. Това е условието “без което не може” да се постигнат високи темпове на увеличение на брутната добавена стойност.
ІІІ. Третият двигател за бърз икономически растеж е пълното усвояване на европейските предприсъединителни фондове, а след пълноправното ни членство – на структурните фондове и на другите финансови инструменти и инициативи на ЕС. Сегашното правителство усвои едва около 9 на сто от предприсъединителните фондове без САПАРД. Така по време на сегашния мандат загубихме над 2 млр. лева, които можеха да динамизират българската икономика. До приемането ни в ЕС вероятно ще загубим почти всички неусвоени досега средства от предприсъединителните фондове. А те бяха за жизненоважната за българската икономика инфраструктура.
В първите три години след приемането ни ЕС ще даде възможност България да използва над 1.6 млр. лева годишно по финансовата рамка. Те се разпределят в пропорция 60:40 между транспортна инфраструктура и опазване на околна среда. Сегашното правителство не е направило нужното за да бъдат усвоени тези средства, както и тези за подкрепа на земеделските производители. И отново най-лошата новина е по отношение на инфраструктурата – нямаме готови нови проекти, с които да кандидатстваме за финансиране пред ЕС.
Една смела политика за стимулиране на бърз икономически растеж трябва бързо да реши тези проблеми. Преди всичко за това са необходими решителност и компетентност.
