Президента наруши Конституцията на страната

Иван Костов: Добър ден! Ние обсъдихме участието си в дискусията в сряда, когато ще подкрепим убедено повдигането на обвинения срещу президента за това, че е нарушил Конституцията на страната. Считаме, че събраните 162 подписа означават, че президента не е президент на нацията. Той получава по този начин категоричен вот на недоверие от Народното събрание и остава президент на провалената „тройна коалиция“. Остава президент на едно минало време, времето на олигарсите и на тежките злоупотреби. Той не намери в себе си сили, мъжество, широта на възгледите, за да застане до едно правителство, което да изведе страната от кризата. Ние считаме, че тези 162 – ма души, които са подкрепили повдигането и поддържането на обвинение срещу президента за нарушение на Конституцията са огромната сила на Народното събрание за преодоляване на кризата, която не можем да не кажем, не се използва по подходящия начин. Това е сила, която може да промени Конституцията, това е сила, която може да подкрепи мощни антикризисни мерки, за да излезем от ситуацията, в която се намираме. Ние пожелаваме на ГЕРБ да използва това огромно мнозинство за тези полезни цели. Освен това искаме да кажем, че вместо този дебат, за който ние сега говорим да се проведе дебат за това готово ли е правителството за кризата или не. И искаме да кажем, че ние в такъв дебат няма да участваме. Такъв дебат ако желаят и ако трябва някой да го води, трябва да го водят ГЕРБ. Основната причина е, че ние не сме имали политически консултации, не сме обсъждали антикризисни мерки. И в момента ние не знаем какви точно антикризисни мерки готви правителството на ГЕРБ. В този смисъл считаме, че този дебат е неуместен и освен това той не е по нашите възможности. Това е позицията ни за сряда. Имате ли въпроси?
Вчера казахте, че днес ще се срещнете с Главния прокурор, за какво ще е срещата?
Иван Костов: Срещата е на обяд. Ще ходя с папка с документи, в която е анализирана и е събрана от Вътрешната ни комисия по инфраструктура и енергетика. Тази комисия е обработила сериозно материалите. Основният източник са шест доклада на Главният инспекторат на Министерски съвет до министър-председателя, в който го предупреждават за извършени изключително тежки и мащабни нарушения от трима министри в периода 2004 г. – 2007 г. Това са Милко Ковачев, Мирослав Севлиевски и Румен Овчаров. Този доклад не е стигнал там, където трябва, по него не са взети мерки, тези практики не са прекратени. Ние анализирахме много внимателно съдържанието на този доклад, защото Главният инспектор е отправил и препоръки към министъра на икономика, които той трябва да обясни на компетентните органи дали ги е приложил и в каква степен. Ние сме снабдили този материал с конкретни доказателства за извършени операции, които са нанесли щети на държавата. Направили сме и наказателно правен анализ. В него сочим, че всяко едно от 6 основни обвинения трябва да бъде проследено и разследвано от прокуратурата и компетентните органи. До тук срещнах пълно съдействие от всички с които сме говорили. Ние проведохме с министър Трайков една среща с Иван Иванов. Аз проведох с г-н Цветлин Йовчев и с вицепремиера г-н Цветанов. Доклада е подаден от г-н Иван Иванов до мен като председател на Комисията по контрол на ДАНС и по преценка аз съм изпратил доклада на съответните инстанции.
Кои са най-тежките нарушения? За какви средства става въпрос като обем?
Иван Костов: Ние предпочитаме да не навлизаме сега в подробности. Говорим за нанесени огромни щети чрез дезорганизиране на цялата система за производство, изкупуване, продажба, износ на електроенергия и т.н.
До кога Синята коалиция ще продължи да подкрепя управление, което обмисля откровено леви и както ги нарекохте прокризисни мерки?
Иван Костов: Ние сме убедени в ръководството, че за всяка от мерките, които сега се носят в общественото пространство ако бъде подкрепена от правителството ще трябва да влезе в Народното събрание. Всяка от мерките. Например, повишаването на ДДС от 20% на 22% трябва да бъде дискутирано и прието от гласовете на народните представители. Огромната част от мерките са от такова естество. Ако например, трябва да се облагат пенсиите за това, че човека работи и взима пенсия пак трябва да се мине през Народното събрание. Огромната част от нещата, които се коментират… Взимането на заем от МВФ и от други финансови институции също би трябвало да става с дебат. Така че политическия дебат предстои.
Значи вие не сте сигурни, че те няма да вземат предвид мерките, които вие предлагате?
Иван Костов: Да ние не знаем какво ще вземат. Във всички случаи те трябва ако управляват мъдро да вземат нашето съгласие по ключовите мерки преди да ги вкарват в Народно събрание. Защото ако те предложат в Народно събрание неприемливи за нас мерки ще попаднат под кръстосан огън. И под кръстосани критики и от ляво и от дясно, което ще бъде задълбочаване на кризата, а не нейното решаване независимо какъв ще бъде изхода от гласуването.
Асен Агов: Необходимо е широко съгласие по всички тези въпроси. Няма как с правителство на малцинството да се иска широк обществен сговор, за да може да се излезе от кризата. Ето това е смисъла на дебата, за който говори г-н Костов. Ние настояваме за такова съгласие. Искам да припомня, че през 1997 г., когато страната беше в много тежка криза първият документ, с който влязохме, в първият ден на парламента беше Декларация за национално съгласие за приоритетите за излизане от кризата. Сега е необходимо такова съгласие. Президента руши това съгласие и затова трябва да си ходи. Това е задължение на хората, които имат мнозинство в този парламент.
Г-н Костов, как така в последните два месеца България се оказа от балансиран бюджет в края на годината, а сега отиваме към дефицит? Говори се за цифрата от 2 милиарда, а от снощи и за 7 милиарда. Каква е истината?
Иван Костов: Истината е, че Министерство на финансите очаква да отчете 7,5 милиарда по-малко реални приходи отколкото в записаните в Закона за бюджета за 2009г. Това поне обяви министерството. Отчета се появява след 30 март. След 30 март започват да се консолидират всички сметки и тогава едва може да се каже какъв е действително размера на не събраните данъчни и неданъчни приходи. На фона на тези несъбрани данъчни и неданъчни приходи трябва да добавите следната мрачна картина. Първо, сключени договори, извършена работа и неизплатени обществени поръчки. Или сключени договори, неизвършени, но предявени от фирмите за извършени обществени поръчки. Вие чухте председателя на извънредната комисия, която беше създадена по наше настояване, на Синята коалиция. Той говори за над 2 милиарда и 150 милиона. Ето такива скрити дефицити. Това е истински скелет в гардероба. Нали така говореха от НДСВ навремето въпреки, че нямаше никакви скелети в техния гардероб. Освен това, за да стабилизира изпълнението на бюджета и да го отчете като малък касов дефицит министърът на финансите Симеон Дянков задържа ДДС. Като задържа ДДС той успя да влезе в зададените от самия него параметри. Отчете по каса бюджета с по-малък дефицит въпреки, че той вероятно ще излезе по европейската статистика с 2 милиарда дефицит над този , който те се опитаха да стабилизират. От тази гледна точка наследството наистина е кошмарно.
Това значи ли, че 2 млрд. и 7 млрд. стават общо 9 млрд?
Иван Костов: Те не се смятат точно по този начин. Компенсирал е, но с изкуствени мерки част от тези 7,5 млрд. Те реално ще се проявят в европейската статистика на отчета, т.е. не е съумял да отрази цялата криза министър-председателя и министъра на финансите. Така че той влиза в следващата година с тези тежки ангажименти и трябва да се оправя с тях. Така се развива фискалната криза тя е изцяло завещание от предишното правителство. Но освен фискална криза има и криза на икономическата дейност, която не трябва да се бърка с тази фискална криза. Точно стремежа да бъде преодоляна тази фискална криза може да задълбочи тежко кризата на стопанския сектор. Аз дадох пример вчера в едно предаване. През юни 1996г. обзет от паника кабинета на Жан Виденов вдигна ДДС и буквално съсипа страната с тази мярка. Тоест тя беше една от съсипващите икономиката мерки.
По това време имаше ли ДДС?
Иван Костов: Щом го казвам значи е имало. Ако искате елате с мен. Ще ви дам документа от Народно събрание, с който се мотивира покачването на данъка. Сигурно няма да говоря така нещата ако не съм абсолютно убеден. В средата на годината, скок на ДДС, пълно разтройване на финансовата система, на неговото събиране, инфлационен шок и влязохме в края на годината с 12,8 % дефицит на бюджета. В условия на страхотна инфлация. 7 % спад и т.н.
Сега може ли да се прави аналогия с онова време?
Иван Костов: Не трябва да се вдига ДДС, защото е прокрисизна, ускоряваща кризата мярка. Щом не сте професионалисти в дадена сфера мислете аналогично.
Асен Агов: Благодаря ви.