Представяне на втората част от Антикризисната програма на ДСБ

Иван Костов: Добър ден! След като изложихме като първа част от антикризисните мерки – промяна в централното управление на европейските фондове сега обсъдихме втората част , която наричаме неотложни икономически мерки срещу кризата. Документа, който ще получите е във вида, който е влязъл в Националното ръководство. Искам да направя тази уговорка. Бяха направени редица предложения от колегите, които не са отразени върху този документ, но нямахме възможност да го направим. Затова частично ще отразим някои бележки при представянето. Иначе очаквайте с направените промени и след внимателно изчитане и редактиране на текста да бъде качен на сайта на Демократи за силна България. Така че съжаляваме, но нямаме такъв окончателен документ защото до последния момент сме го работили.

Тази втора част съдържа няколко пакета от мерки, които се стремят да решат някои от най-тежките проблеми на кризата.

Първият проблем е проблемът с неизпълнените държавни задължения към фирмите. Натрупали са се значителни държавни задължения. те бяха скрити. Не влязоха в бюджета. И първият пакет от мерки, за който считаме, че е оригинален и интересен представлява административни и нормативни промени, които ще дадат възможност да се погасят заварените задължения. Изобщо по веригата, по която министерствата и другите държавни възложители на обществени поръчки възпира целият процес на разплащане между фирмите да бъде отпушено това финансиране.

Вторият пакет от мерки. Ние предлагаме да се зададат антикризисни приоритети на публичните инвестиции. Директно посочваме как считаме, по какъв начин трябва да бъдат подредени тези приоритети на публичните инвестиции. Тъй като според констатацията, която ние правим част от тези инвестиции имат прокризисен или кризисен ефект а не представляват антикризисни действия.

Третият пакет от предложения, които правим е свързан с това да бъдат зададени нови правила за започване и правене на бизнес в условия на криза. Защото само бизнеса може да намери истинските отговори на кризата.

Последният пакет от мерки аз бих го нарекъл нови правила за финансова дисциплина, за ограничаване на сивата икономика.

От всички тези пакети аз си избирам първото. Г-н Бъчваров ще представи някое от другите. Ще очакваме от вас въпроси. Ето как предлагаме да се реши въпроса за погасяване на заварените задължения. Първо, размерът им е около 1,5 милиарда лева. Те не могат да бъдат взети веднага както изисква бизнеса, тъй като това ще означава веднага голям бюджетен дефицит. От друга страна те се мултиплицират по веригата на доставчиците и стигат до цялата икономика. Предлагаме да бъде решен въпроса по следния начин. Всички министерства и други държавни възложители на обществени поръчки в това число влизат и едноличните държавни фирми, примерно в сферата на енергетиката и транспорта да създадат регистри и да поддържат регистри за своите безпорни и изискуеми задължения към фирмите. Министерството на финансите да обобщи задълженията в централен регистър. След това да утвърди срокове за погасяване на всяко задължение от централния регистър, които трябва да бъдат между 6 и 18 месеца, както и размера на дължимите лихви за забавяне. Да поддържа този регистър в интернет, за да бъде публичен. Да поддържа в интернет списък на непогасените задължения от централния регистър. Като им задава основания, бенефициент, срок на погасяване и лихвата. Да поддържа в интернет и списък на погасените задължения от страна на държавата или чрез факторинг по размер, бенефициент и дата на погасяване. И накрая да осъществи превенция на корупцията чрез явен ред на погасяване на задълженията на принципа „първи по време, първи по право“. Министерския съвет съответно да определи срокове и лихви за погасяване на задълженията. Да приеме възможността кредиторите на държавата да прехвърлят своите вземания от централния регистър на трети лица с единственото условие, кредитора незабавно да уведоми министерството на финансите за извършеното прехвърляне. Ето как работи цялата тази система. Първо, обявяват се като безспорни изискуеми, т.е. държавата и държавните органи и държавните фирми застават зад един регистър от безспорни изискуеми задължения. Това съдържа важна информация за всички фирми, които имат да получават, кредитори на държавата и за финансиращите ги банки. Освен това ако се обявят сроковете, лихвите и прочее става ясно точно кога се погасяват задълженията. Така на базата на тази публичност, на тази поддържана информация системата сама ще се раздвижи, тъй като банките имайки уверение, че фирмата ще получи плащане в определен момент примерно ще удължи кредита или ще даде нов кредит и т.н. от друга страна предвиждаме да разширим възможността, която има по закон. Тези кредитори на държавните органи, примерно държавните предприятия, фирми доставчици по Закона за обществените поръчки да могат да продават своите вземания. Да ги продават, разбира се, по пазарни правила. Като отново зад гърба на тази система за продажба стои, така да се каже официално признатите като безспорни изискуеми задължения от страна на държавата. Ние считаме, че самото наличие на регистъра, възможността да се урежда чрез факторинг и сроковете, и лихвите са като наистина неотложна и с много бързо действие мярка, да се освободи това запушване на цялата система на разплащане.

Може би ви прозвуча много сложно, но продължението е работено много дълго време. Сега ще дам на г-н Бъчваров да си избере друго да предложи.

Димитър Бъчваров: Да подхвана втората тема. Това е инвестиции с максимален антикризисен ефект. Задаване приоритет на инвестиционната програма на правителството. Изхождаме от разбирането, че финансовата помощ от европейския съюз е най-силната антикризисна възможност за държава като България във валутен борд и с бюджет, който трябва на всяка цена да се стреми към минимален дефицит. И дори към балансирано приключване. По тази причина абсолютен приоритет в разходите на държавата, в инвестиционните разходи трябва да бъде съфинансирането на европейските пари. То трябва да бъде осигурено изцяло. За целта предлагаме следното:

Бързо стартиране на процедури по възлагане на изпълнението и ускорена подготовка на проекти по изграждане на отсечки от основните трансевропейски коридори. В това число:

– общоевропейски транспортен коридор № 8, Автомагистрала „Тракия“;

– софийски околовръстен път (северна дъга обслужва коридор № 10);

– Автомагистрала „Марица“;

– Автомагистрала Люлин

– И специални мерки от страна на правителството за публично частно партньорство за ускорено изграждане на Автомагистрала „Хемус“. Всички тези проекти имат европейско съфинансиране или могат да получат такова и те трябва приоритетно да бъдат финансирани от държавата.

Другото нещо това ускорено стартиране на програма за цялостно саниране на панелния сграден фонд, както и на програми за повишаване на енергийната ефективност в индустрията и бита и транспорта. Това са програми, чието съфинансиране от държавата трябва да бъде също абсолютен приоритет, защото те имат много голям ефект. Особено по време на криза за повишаване на конкурентоспособността по отношение на енергийната ефективност и за разкриване на работни места при саниране на огромния сграден фонд, който е проблемен това е именно панелното строителство в България.

От друга страна след абсолютния приоритет за съфинансиране на европейските програми трябва да се разгледа въпроса с инвестиционните намерения на правителството, които не са свързани с европейско съфинансиране. Тук трябва да се направи много внимателен подбор на базата на мерки, методика за оценка на антикризисния ефект на инвестициите на държавата и на едноличните търговски дружества в транспорта и енергетиката. Тази методика трябва да отчита следните фактори: възможност за запазване и разкриване на работни места в България; възможност за използване на местни стоки и услуги за цялостния срок на изпълнение на инвестиционния проект; осъществяване на алтернативни възможности за енергийни доставки и четвъртото подобряване на енергийната ефективност.

Всички проекти с антикризисен ефект под определен праг по тези критерии трябва да отпаднат от програмата за държавно финансиране и по този начин да се намалят като цяло публичните разходи.

Да се прекрати финансовото участие на държавата и държавните енергийни дружества в проекти, които имат прокризисен, а не антикризисен ефект. Тези проекти са АЕЦ „Белене“, „Южен поток“, „Бургас-Александруполис“. Всякакво влагане на държавни средства в период на криза в тези проекти, всъщност въвлича държавата в бъдещи разходи без антикризисен ефект по критериите, които посочихме по-горе. И още едно нещо.

Задължително включване на клаузи за „офсетни“ инвестиции на доставчика, а това означава … Офсетни означава да разкрие съпътстващи местни производства и поддръжка при договорите за внос с бюджетни средства на технологии над определена значителна стойност. Тоест там, където е необходимо да се инвестира в специални технологии или услуги с определена стойност, т.е. да се извърши внос. Няма антикризисен ефект. Всеки внос ражда работни места в чужди икономики. Ако има обаче внос, необходимостта е да се обвърже с „офсетни“ програми. Тоест доставчика да разкрие нови работни места за производство, поддръжка и услуги.

Иван Костов: Колегите ме помолиха да обърна внимание на това какво би се случило на българската икономика ако не се приложат тези неотложни мерки. Първо, това запушване на задълженията което е направено непрекъснато се засилва поради обстоятелството, че държавата поема нови задължения към фирмите. Фактически образува една огромна поредица от задължения, които първо не са ясни кога ще бъдат покрити и по този начин запушването отива надолу по цялата икономика. Това спира стопанския живот на страната. Това е основната причина ние да акцентираме вниманието си върху тази мярка с нормативни и административни мерки да бъде направено необходимото да се отпуши разплащането между фирмите.

На второ място какво би се случило ако не се зададат тези антикризисни приоритети на публичните инвестиции. Предполагам, че става ясно от изложението на г-н Бъчваров. Част от инвестиционната държавна политика също има антикризисен ефект. Това означава, че държавата би задълбочила кризата ако осъществява инвестиционни проекти от които няма непосредствена ефективност. Няма непосредствена полза. Няма полза по време на самата криза. Тоест, разделяме и раздаваме приоритетите по нов начин с оглед на това наистина по спешен начин да ориентираме възможностите на държавата спрямо публичните инвестиции, които ще имат антикризисен ефект.

Какво очакваме да стане с този материал. Първо, ще отразим предложението на колегите. След това ще го изпратим на министър-председателя Бойко Борисов и на вицепремиера отговарящ за икономическата политика и финансовия министър г-н Симеон Дянков. Ще очакваме от тях инициативата ако желаят ние ще бъдем готови да се срещнем както сме го направили във връзка с предишното си предложение. Да напомня това беше за промяна на централното управление на европейските фондове. Да дадем подробности, да дискутираме с тях тези предложения.

Периодът от 6 до 18 месеца не е ли твърде дълъг за погасяване?

Иван Костов: Това е стандартно време. Навсякъде в Европа се наблюдава този процес. При положение, че има този механизъм, който развързва плащането 18 месеца не са.

Цялата комбинация от 6 до 18 месеца плюс факторинг има сигнали, че включително и сенчести структури са се подготвили да изкупуват точно такива вземания от държавата при голям номинал. Не се ли създават така условия фирмите да продадат вземанията си на загуба, а след това другите да ги получат осребрени при пълната стойност?

Иван Костов: Основният аргумент да предложим това не е точно системата „факторинг“, а публичността и признаването на задълженията от страна на държавата, на министерствата и на съответните държавни органи като безспорни и като изискуеми. Това е силата на това предложение. Подреждането им, даването на срокове, посочването на момента, в който ще се плаща, изчистването на принципа, по който ще се погасяват „първи по време, първи по място“. Това ще развърже самата система, може би „факторинга“ няма да работи толкова много. Разбира се, тези които са най-притеснени може да прибягнат и до „факторинга“. Но „факторинга“ могат да го правят и банките с лихви за забавяне и т.н. Там цената може да се окаже и по-ниска.

Трябва ли да е публичен и купувачът?

Иван Костов: Да, трябва. Когато се осъществява „факторинга“ кредитора информира министерството на финансите да отрази в централния регистър, че това задължение е отпаднало, то е уредено. Всъщност, то е обект на „факторинг“.

Димитър Бъчваров: Ако мога да поясня. Смисъла на това обратно обявяване, че има погасено задължение, независимо дали пряко от държавата или ако то е прехвърлено на друго лице е да знаят по веригата доставчиците, на този държавен кредитор, че той е получил парите. За да може по веригата да тръгнат разплащанията. И това, когато се прави публично, по стриктни правила не може да породи опасност от както казахте вие сенчести групировки и т.н. Плюс това има лихви за забавяне, има три алтернативи за всеки кредитор. Първо, да изчака падежа и да си вземе сумата с лихвите. Второ, действително да осъществи „факторинг“. Трето, със списъка от централния регистър в банката да санира своето финансово положение. Банката ще признае този ангажимент на държавата. В това няма съмнение. Тоест, всички тези възможности практически ще решат проблема в този кризисен период.

Може ли вашият коментар? Вчера Симеон Дянков обяви програмата на правителството за стимулиране на бизнеса и посочи, че има готови 35 мерки. Едната от мерките е приватизацията на 55 миноритарни дяла на български компании. Какъв е вашият коментар?

Иван Костов: Бива да се търсят всякакви мерки. Това е подсказване за г-н Бъчваров да ви изложи … нашите не са 35, но считаме че са много ефикасни.

Димитър Бъчваров: Ако мога да ви кажа първо въпроса с приватизацията. Има един проблем, че съгласно закона, особено последните изменения. 100% от приходите от приватизация отиват в Сребърния фонд, където както знаете тяхното разходване е блокирано за много дълъг период от време. Това едва ли би могло да бъде някакъв ресурс или резерв на държавата за решаване на финансови проблеми по време на кризата.

Иван Костов: Тоест не дава финансов ресурс на държавата.

Това е точно това, което те търсят – средства за бюджета.

Иван Костов: Да не дава в бюджета. Продажбата на миноритарните пакети, парите отиват в Сребърния фонд. Това е първото нещо.

Димитър Бъчваров: Ние предлагаме следните решения на проблемите на бизнеса по време на криза. Като предварително казвам, най-големи са проблемите в малкия и средния бизнес, затова и нашите мерки са насочени преди всичко към тях.

Първото нещо е това, че по време на криза разходите на бизнеса в пари и време за стартиране или за получаване на най-различни разрешения, за най-различни взаимодействия с държавата остават постоянни при свиване на приходите. Този разход на време и пари се оказва фатален за много малки и средни фирми. Пропорционално неговото нарастване ги изправя вече пред фалит. Затова ние предлагаме следното:

– Ускорено законодателно въвеждане на принципа на мълчаливо съгласие за всички видове разрешения от държавни и общински фондове. Уреждане със закон. Това ще улесни първо стартирането на дребния и семейния бизнес като алтернатива на безработицата. Увеличаването на безработицата поставя редица хора, особено тези, които имат някакви малки финансови възможности пред алтернативата да започнат свой бизнес и те трябва да го започнат при облекчени условия. Без да правят високите разходи за съгласуване, постоянни разрешения и т.н.

– Второ, ще насърчи стопанската експанзия във фазата на излизане от кризата изключително много. Втората мярка, която е по-радикална и много важна, тя е залегнала в програмата по предложение на Синята коалиция това е създаване и приемане на „Кодекс на изискванията за извършване на стопански дейности“. В този Кодекс ще се включат всички изисквания за всички видове дейности, както и санкциите за нарушаване на тези изисквания. Този кодекс ще бъде публичен в интернет. Всеки ще може да започне подготовката на своята фирма, на своята стопанска дейност без предварителни разрешения. Единственото, което ще бъде задължение е когато приключи подготовката за стартиране на своя бизнес да го регистрира и да чака последващ контрол и санкция ако нещо не е изправно. Тоест, заменяме системата на предварително разрешение и контрол със система на последващ контрол. Освен това тази система на последващ контрол ще обвърже самите проверяващи органи с точни и единни фишове за контрол и ще премахне всеки произвол и възможности за корупция. Това е изключително силна мярка. По същество това означава премахване на всички лицензионни и т.н. режими от страната по време на криза. За малкия и среден бизнес това е най-добрата среда за бързо развитие, експанзия, а по-нататък и икономическото оживление. И най-важното, това силно ще намали разходите. Както номиналните разходи за предварително разрешение, така и разходите за корупция и всякакви други нерегламентирани отношения, от които бизнеса страда.

Това е нашето предложение за новите правила за стартиране и извършване на стопанска дейност по време на криза.

Това означава ли, че вие ще противостоите на това предложение за приватизиране на миноритарните дялове?

Иван Костов: А, не. Това може да се направи, но няма спешен антикризисен ефект.

Г-н Костов, оказа се че те са измислили схема как парите да не влязат в Сребърния фонд, а да се вкарат като приходи в бюджета за тази година. Смятате ли, че парите Сребърния фонд трябва да отидат за покривана на текущи разходи?

Иван Костов: Предстои да обсъдим тази мярка, но по-скоро възраженията ни в момента са много повече, отколкото аргументите „за“. Вие знаете, че ние сме основните радетели за това средствата от приватизация да отиват в Сребърния фонд. Ние не можем да променим тази политическа позиция заради тези временни затруднения.

Кога ще представите тези мерки в Министерски съвет и кога очаквате да бъдете поканени?

Иван Костов: Ще работим днес, вероятно най-късно утре ще изкараме мерките в този вид, в който ще ги предложим в писмо до министър-председателя и до г-н Симеон Дянков и след това ще очакваме. С всеки министър, който би желал да говори с нас. С министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с г-н Плевнелиев – за магистралите. Всичко можем да изложим спокойно и да дискутираме.

Може ли ваш коментар по повод изявлението на президента, че премиера е станал жертва на „костовизация“?

Иван Костов: Аз отговорих. Вчера имаше такъв въпрос във в-к „24 часа“. Аз смятам, че името ми е синоним на реформи, решителни и смели, на финансово и икономическо стабилизиране на страната, на война с организираната престъпност. Сега е ред президента да отговори защо е против тези неща. Какво лошо има в това да има решителни реформи и война с организираната престъпност? Да има икономическо стабилизиране и бързо извеждане на страната от кризата. Какво лошо има в това?

Г-н Костов, как си обясняване това, че вие бяхте една от основните фигури засегнати в речта на президента?

Иван Костов: Аз мисля, че това не си заслужава да бъде коментирано, защото въпросите са ви реторични. Всички знаете тези отговори. Това са неща от миналото. Това отношение е пренесено от времето от преди десетина години и по никакъв начин не позволява страната да се изправи и да реши днешните си проблеми. Това няма отношение.

Г-н Първанов поиска от Бойко Борисов да разкрие олигарсите, които са давали значителни спонсорски суми на фамилните фондации. Имате ли някакво притеснение от това?

Иван Костов: Не. Много добре знаете, че нямам никакви притеснения. От десет години се правят тези проверки. Всичко е ясно. Ако на някой му се е искало да прочете тези папки. Тези папки са пълни. Там досиетата са пълни. Тези проверки са правени по пет пъти. Има пет ревизии на фондациите, на фондация „Бъдеще за България“. Предполагам, че той нея нарича „семейна фондация“, грубо изкривявайки действителността и клеветейки със самото наричане на „семейна фондация“. Защото тази фондация е осъществила огромна благотворителна дейност, което няма нищо общо със семейството. Та там, казвам, папките са пълни. Да извадят онези папки за олигарсите да видим в тях какво има натрупано в последните десет години. Това казвам аз. Да не се окажат тези папки съвсем празни.

Димитър Бъчваров: Бих допълнил, че би било интересно да се напълни папката по сделката „Петрол срещу храни“. Ето това е едно икономическо досие, което си струва да бъде съставено и отворено.

Иван Костов: Защото то има една блестяща фасада. На Беловодски път от дясно се виждат следите от програмата „Петрол срещу храни“. Там от дясно има едно блестящо стъклено нещо, което е част от програмата. Къде му е досието на него? Захари Захариев там е направил един наистина много помпозен офис. Но аз не искам да влизаме в тези безкрайно неприятни престрелки. Ако искате просто изличете това, което казах. Това не е нашият стил. Ако говорим съществено по темата това е един повод да представим съвсем кратко четвъртата част – финансова дисциплина срещу сива икономика.

Димитър Бъчваров: Направо предлагаме следните мерки:

– Данъчен контрол чрез специализирани звена, промяна на системата на данъчен контрол. За персонални ревизии във всички регионални дирекции на НАП. Специализирани мощни звена за персонални ревизии на физически лица. Така ще се съставят досиета. Ако щете на прехода, ако щете от тук нататък.

– Второ, тази система да бъде обвързана със система за подбор на ревизираните лица чрез анализ на рискови фактори, тоест не случайно а целенасочено, но с регламентирана система. Както и компютърна система за случаен избор. По този начин всеки гражданин ще знае, че може да попадне в случайния избор, ако не е интересно лице от друга гледна точка и да бъде проверен. Това има огромен дисциплиниращ ефект. Самото съзнание за тази система.

– И трето, за да се избегне произвол и използване на системата на персоналните ревизии за други цели – вътрешно звено за стриктен контрол на спазване на правилата, по които тя ще бъде изградена и по които ще се подбират ревизираните лица.

– Следващата мярка, законодателното уреждане на верижни ревизии, с който проверката задължително се пренася върху лицата посочени от ревизираното лице като негови дарители, заемодатели или предоставили му права за ползване. Ние предлагаме това да се уреди законодателно и забележете не по преценка на данъчния орган, задължително. В момента, в който едно проверявано лице казва – тези пари или този имот ми е дарен, задължително се пренася ревизията върху посочения от него източник. Това е принцип, който действа силно и ефикасно в целия цивилизован свят.

– Следващо, законодателна уредба на данъчния архив и базата данни, които да предвиждат съхраняване на данъчните декларации и всички съпътстващи ги документи не по-малко от 25 години.

– И не на последно място по значение – законодателно уреждане в ДОПК на данъчен контрол за съответствие между реално произведените стоки и услуги и такива, които са осчетоводени. Тоест за какво става въпрос? За контрол на нещо, което в България съществува и подхранва сивата икономика. От всеки три камиона на редица предприятия, които напускат портала един е с неосчетоводена продукция. Това трябва да бъде прекратено. Това са мерките.

Иван Костов: Имате ли други въпроси?

Отделни програми със СДС ще представяте.

Иван Костов: Кой е като ГЕРБ? Представете си в комфорт са. От всякъде им се дават идеи и те трябва само да избират.

Това не е ли малко обидно те имат свои специалисти?

Иван Костов: Национален дълг е всеки, който има идеи и ясна представа за това как страната може да излезе от кризата, това е национален интерес да помогне на правителството. Без да гледаме кой, каква компетентност има. Това наистина е едно от предложенията на колегите да наблегнем пред вас точно на обстоятелството, че антикризисните ни идеи и предложения са направени от позицията на защита на интереса на страната. Благодаря Ви!

ДСБ – АНТИКРИЗИСНА ПРОГРАМА

ЧАСТ ВТОРА – НЕОТЛОЖНИ ИКОНОМИЧЕСКИ МЕРКИ

  • РАЗПЛАЩАНЕ НА СКРИТИТЕ ДЪРЖАВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

  • НОВИ ПРИОРИТЕТИ НА ПУБЛИЧНИТЕ ИНВЕСТИЦИИ ЗА МАКСИМАЛЕН АНТИКРИЗИСЕН ЕФЕКТ

  • ОБЛЕКЧЕНИ УСЛОВИЯ ЗА ЗАПОЧВАНЕ И ПРАВЕНЕ НА МАЛЪК И СРЕДЕН БИЗНЕС

  • УВЕЛИЧАВАНЕ НА ФИНАНСОВАТА ДИСЦИПЛИНА И НАМАЛЯВАНЕ НА КОРУПЦИЯТА И СИВАТА ИКОНОМИКА

І. НЕПОГАСЕНИТЕ ДЪРЖАВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ КЪМ ФИРМИТЕ

Тройната коалиция натовари държавата с договори без осигурено финансиране на обща стойност около 1.5 млрд. лева. Тези скрити задължения не бяха предвидени в държавния бюджет за 2010 г. Тяхното незабавно погасяване би довело до дефицит, който ще изключи възможността България да кандидатства за Еврозоната. Но, от друга страна, забавянето на плащанията поставя коректни фирми в критично състояние и мултиплицира непогасените държавни задължения като междуфирмени, а това усилва кризата и безработицата.

Предлагаме следните мерки за погасяване на заварените задължения:

1. Министерствата и другите държавни възложители на обществени поръчки да създадат регистри на своите безспорни и изискуеми задължения към частните фирми.

2. Министерството на финансите:

2.1. да обобщи горепосочените задължения в централен регистър;

2.2. да утвърди срокове за погасяване на всяко регистрирано задължение до 12 месеца, както и размера на дължимите лихви за забавяне;

2.3. да поддържа в интернет:

– списък на непогасените задължения от централния регистър – регистърът съдържа основанието, размера, бенефициента, срока за погасяване и лихвата за забавяне за всяко задължение,

– списък на погасените задължения от страна на държавата или чрез факторинг по размер, бенефициент и дата на погасяването;

2.4. да препятства корупцията чрез явен ред на погасяване на задълженията по принципа „първи по време – първи по право“;

3. Министерският съвет:

3.1. да определи срокове и лихви за погасяването на задълженията;

3.2. да приеме възможността кредиторите на държавата да прехвърлят своите вземания от централния регистър на трети лица, с единственото условие кредиторът незабавно да уведоми Министерството на финансите за извършеното прехвърляне.

ІІ. НОВИ ПРИОРИТЕТИ НА ПУБЛИЧНИТЕ ИНВЕСТИЦИИ С МАКСИМАЛЕН АНТИКРИЗИСЕН ЕФЕКТ

Усвояването на финансовата помощ от ЕС е най-силната възможност за въздействие срещу кризата, чието реализиране е основа на антикризисната политика. Затова предлагаме публичните инвестиции да се разглеждат в две категории:

І. Проекти с европейско финансиране.

Тези проекти трябва да се осъществяват с предимство пред всички останали. Тяхното съфинансиране от бюджета да се осигурява изцяло. С цел максимално усвояване на безвъзмездното финансиране от ЕС предлагаме специален патронаж на министър-председателя и администрацията на МС над големите инфраструктурни проекти.

За ускоряване на проектите с европейско финансиране предлагаме министърът по европейските фондове, заедно със съответните отраслови министри да стартират процедурите по:

1. възлагане изпълнението на проекти за изграждане на отсечки от основните трансевропейски сухопътни коридори в т.ч.: №8 – АМ Тракия; №4 – АМ Струма с АМ Люлин, №10 – АМ Софийски околовръстен път и АМ Марица;;

2. изграждане на АМ Хемус по правилата на ЕС чрез Публично частно партньорство или Проектно финансиране от стратегически инвеститори и изпълнители;

3. реализиране на програми за саниране на панелния сграден фонд и на програми за повишаване на енергийната ефективност в бита, индустрията и транспорта.

ІІ. За реализирането на проекти без финансиране от ЕС предлагаме.

1. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма да разработи „Методика за оценка на антикризисния ефект от инвестициите на държавата и на едноличните държавни дружества в енергетиката и транспорта“. Критерии да бъдат:

а. възможността за запазване и разкриване на работни места в България;

b. ниската импортоемкост на публичната инвестиция;

c. повишаване на енергийната ефективност.

d.осигуряване на алтернативни възможности за енергийни доставки;

2. Да се прекрати държавното финансиране на проектите с антикризисен ефект под определения в методиката праг

3. На горното основание да се прекрати финансовото участие на държавата и държавните енергийни дружества в проектите с очевидно кризисен ефект и срокове на реализация звън периода на кризата (напр. АЕЦ „Белене“).

4. Задължително включване на клаузи за „офсетни“ инвестициина доставчика, за съпътстващи местни производства и поддръжка при договорите за внос с бюджетни средства на технологии и/или услуги над определена значителна стойност.

ІІІ. ОБЛЕКЧЕНИ УСЛОВИЯ ЗА ЗАПОЧВАНЕ И ПРАВЕНЕ НА МАЛЪК И СРЕДЕН БИЗНЕС

Правителството и парламента могат да облекчат условията на бизнеса като намалят разходите за бюрократични процедури. Високите административни разходи влошават конкурентноспособността и заетостта на малките и средни фирми, и ги принуждават да преминат в сивия сектор. Ясният признак за това е спадането на индекса на икономическата свобода в нашата страната, който прогонва чуждестранните инвеститори.

Предлагаме следните мерки за стимулиране на бизнеса:

1 . Въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие за действащите лицензионни и разрешителни режими за стопанските дейности, чрез което ще се улесни стартирането на малкия бизнес като алтернатива на безработицата и ще се насърчи икономическата активност във фазата на възстановяване след кризата;

2. Създаване и приемане на „Кодекс на изискванията за извършване на стопански дейности“. С Кодекса трябва:

– да отпаднат всички изисквания за предварителни разрешения за започване на стопанска дейност с изключение на тези, които изрично са уредени в европейските директиви;

– да отпадне системата на предварителен контрол за започване на бизнес и се премине към система на последващ контрол и налагане на предвидените в кодекса санкции за всяко нарушено изискване;

– да се въведе унифициран фиш за проверка и санкции на нарушенията на всяка стопанска дейност, което силно ще ограничи възможностите за корупция;

– да се намалят таксите и съпътстващите разходи на фирмите за стартиране на стопанска дейност, както и разходите на държавата за контрол.

ІV. УВЕЛИЧАВАНЕ НА ФИНАНСОВАТА ДИСЦИПЛИНА И НАМАЛЯВАНЕ НА КОРУПЦИЯТА И СИВАТА ИКОНОМИКА

Кризата поставя на сериозно изпитание приходната част на бюджета на държавата и общините. За разлика от предходните години, сега те нямат планирани буфери. Поддържането на нисък дефицит изисква максимална финансова дисциплина както в бюджетната сфера, така и от страна на фирмите и гражданите. Основен проблем са ниските рискове от санкции на закононарушителите, които укриват обороти и облагаеми доходи. Това стимулира сивата икономика и ерозира солидарните принципи, на които се опират НОИ и НЗОК.

Затова предлагаме следните мерки за засилване на финансовата дисциплина:

1. Да се повиши ефективността на данъчния контрол чрез:

– Създаване на специализирани звена за персонални ревизии във всички регионални дирекции на НАП;

– Въвеждане на система за целеви подбор на ревизираните лица чрез анализ на предварително определени рискови фактори и сътрудничество с правозащитните органи;

– Въвеждане на компютърна система за случаен подбор на ревизирани лица;

– Създаване на система за вътрешен контрол и на правила, изключващи всяка възможност за субективизъм и злоупотреба при избора на ревизирани лица.

2. Законодателно уреждане на верижния принцип при персоналните ревизии, с който проверката задължително се пренася върху лицата, посочени като дарители, заемодатели, или предоставили права на ползване на ревизираното лице.

3. Законодателна уредба на данъчния архив и бази данни, които да предвиждат съхраняване на данъчните декларации и свързаните с тях документи не по-малко от 25 години.

4. Законодателни мерки за ефективен данъчен контрол на съответствието между реално произведената и осчетоводената продукция.