– Г-н Кънев, кои ще са първите ви задачи от днес като лидер на ДСБ?

– Истината е, че още днес следобед ще отида за три дни при семейството си на почивка. Казвам го открито, защото едно от нещата, които видях по време на предизборната кампания, е, че хората отчаяно търсят да се идентифицират с действащи политици. Спечелих много симпатии, макар и не толкова много гласове, от това, че виждаха в мое лице човек като тях, с техния живот и грижи. Днешното поколение политици са минали по същия път, по който минават хората, чиито гласове търсят. Като нормален човек с дете на 4 г. аз ще отделя поне 3 дни да съм с него на море.

– Похвално е, че сте открит, но събитията в страната се сменят с часове.

– Затова много активно ще започна да работя от 1 юли. В първите дни ще проведа серия от разговори с хора, които срещам всеки ден на протестите. Това са представителите на IT бизнеса. Всички са на улицата – и служителите, и собствениците на фирмите, и фрилансърите, и хората с малките фирми. Давам като пример този сектор, но същото се отнася и до другите независими фирми и хора, които не правят парите си от връзки с властта. Всички те търсят контакт с нас. Редно е да се отзовем веднага. Вече провеждаме срещи и с неправителствени организации, ще разговаряме и с партии.

– Кои? Чу се призив от Бойко Борисов за среща с вас.

– Контакти с ГЕРБ не са приоритет и това е меко казано. Червено правителство е голям дразнител в България и много хора очакват това, което предлага Борисов -някакъв вид единен десен фронт между ГЕРБ и по-малки десни партии. Но хората, които искат това, са направили своя избор и те гласуват за ГЕРБ. Неслучайно призивът излиза от Борисов. Десетки хиляди българи с реформаторски възгледи, които искат да видят модерна България, категорично не избират това. Една част от тях избраха ДСБ, друга част движението на Кунева, немалко избраха доста по-малки партии. От социологическите проучвания и от личните си фокус групи виждаме, че голяма част от тези десни хора не избраха никого. Много пъти казвах, че ДСБ се надбягваше със себе си. Ние бяхме на свободна писта, надявахме се на доверието на конкретни хора, които или щяха да излязат да гласуват за нас, или щяха да си останат вкъщи. Голяма част от тях направиха второто.

– Да не забравяме, че и вие, и СДС им помогнахте много в този избор.

– Същественото тук е, че тези хора са избрали да не подкрепят ГЕРБ. За тях ГЕРБ не е алтернатива, аз като избирател съм един от тях. Ако не гледах като политик на тези процеси, моята симпатия към ГЕРБ щеше да е още по-малка. Контрата наистина е в нас. Ние не можахме да убедим тези стотици хиляди, че сме сериозна алтернатива. Оттук нататък задачата ни не е да се прикачаме към ГЕРБ и да търсим подслон, а да отговорим на очакванията на избирателите.

– Как би изглеждал този десен реблок? Има очаквания енергията на протеста да се използва за нов десен проект. Как се вписва ДСБ в този процес?

– Има много пътища, когато има обществена енергия, но много от тях са грешни. Имаме тъжен опит. През 2004 г. ние от ДСБ сме тръгнали с погрешното очакване, че създаването на нова партия, в която бяха безспорно огромната част от авторитетите и експертите на СДС, ще измести СДС и ДСБ ще обедини десницата. Много горчив опит натрупахме, докато разберем, че това очакване е било грешно. СДС не само че не изчезна, напротив, влязохме в дълги години на спорове. Това допринесе до постоянното маргинализиране на десницата и изобщо на реформаторската политика. Нещо подобно се опита да направи партията на г-жа Кунева – да излезе на чист терен, да привлече известни личности от няколко партии, да измести това, което в очите на някои изглежда умряло, и да обедини десницата. Оказа се, че резултатът е същият, но по-бърз. Аз не предлагам коалиция между няколко партии, които да съберат твърдите си ядра. Предлагам друго -да се създаде реформаторски блок на база на съществуващите партии, защото всички те са били на избори, получавали са гласове, борили са се, оценявали са грешки. Това е безценен опит. Това трябва да е траен съюз, който да заяви, че не е за едни избори напред. Върху него да се надгражда от много хора, които досега не са били в политиката.

– Звучи утопично за нашата действителност.

– Не е утопично, защото средната класа излезе от състоянието на вътрешна емиграция. През последните 12 г. политическата пасивност беше един от белезите на тези хора. Част от тях гласуваха, по-мълчаливо, но никой не се занимаваше с обществена дейност. Резултатът от последните избори предизвика много сериозен стрес в тази общност, а последвалите събития направо я взривиха. В момента имаме едни остро политизирани хора, които бяха извън българската политика. Като казвам средна класа, аз не правя имуществено деление на българите, защото би било некоректно, но правя деление на отношение към демокрацията, към пазарната икономика, към образованието. От тази среда ще се появят много хора, които ще се включат в политиката лично.

– Дано сте прав, защото мнозина от тях са с единия крак на терминал 2.

– За мнозина терминал 2 не е изход, може би те вече са не чак толкова млади. Аз съм на 37 г. и не обичам да говоря за моето поколение като за много млади хора. Това са хора в ранна средна възраст, но заради тъжната демографска картина ние непрекъснато сме млади. Всички сме родители, утвърдени в професиите си, повече или по-малко приключили с образованието си. Нашето поколение е в нова роля. Ние за първи път протестираме като родители, участвали сме преди 15 г. в протести, сега сме с децата

си на улицата. Много от нас са началници, работодатели, хора с големи отговорности и сякаш е дошло време да поемем и следващата задача – сериозната обществена работа. Но нека да сме наясно, че не можем да очакваме никакви революции. Много наивно е да се мисли, че бушуващата в момента обществена енергия може да доведе до мнозинство на която и да е партия. В момента сме в началото на много бавен процес на промяна. На всяка крачка ще се сблъскваме с пазителите на статуквото, ще се сблъскваме с много странни парламентарни мнозинства и всяка промяна ще е мъчителна. Хората на около 40 г., които са двигателят на протеста, трябва да са наясно, че днес сме там заради децата си. За да не изживеят те нашия път.

– Напълно ли изключвате ГЕРБ от десния блок?

– Категорично! Целта на едно такова групиране трябва да бъде обединение на всички хора, които не приемат ГЕРБ и БСП като алтернатива. Самата персона на Делян Пеевски, която взриви обществените настроения, е символ сега на управлението на БСП, но е символ и на управлението на ГЕРБ.

– Вярвате ли наистина, че олигарсите са заобиколим фактор?

– Те не са заобиколим фактор, а фактор, с който трябва да се сблъскаме челно. Неслучайно съм в ДСБ. Моето мнение е, че в периода 1997-2001 г. беше направен такъв опит, след което последваха 12 г., в които мафията превзе държавата, докато ни докара до днешния момент, в който политическо лидерство в България няма.

– Ще излезете ли от сянката на Иван Костов?

– Който и да бъде председател в ДСБ след Иван Костов, ще е нужно време хората да го приемат. Това може да стане само през действията му, в случая моите. Тук не става дума да се излезе ревниво от сянката му, това би било пагубно за всеки, който се опита. Не става дума и за имитация, защото тя е непостижима и също би била пагубна.

Единственото, което убеждава хората, че един избор е бил правилен, е, ако той дава резултат.

– Защо искате бързи избори, след като не сте готови за тях?

– Ако ние като партии, тежко загубили изборите, имаме нужда от време, а хората искат веднага вот, то проблемът си е наш. Надявам се, че правителството няма да успее в стратегията си да измори протеста. Ще си позволя една прогноза, нека да я обсъдим след 2 г. – БСП по този път упорито върви към положение на второразрядна политическа сила. За нея второто място скоро ще бъде труднопостижимо.