Водеща Даниела Якова: Сега продължаваме с още един събеседник – депутатът от „Синята коалиция“ Иван Иванов. Изслушахте, г-н Иванов, мненията търпеливо, надявам се. Здравейте.
Иван Иванов: Да. Здравейте.
Водеща: Вие смятате, че българските граждани и българският бизнес са подложени на терор с непосилно високите цени на горивата. Чухме от г-н Алексиев от Института за пазарна икономика, че той се надява, а и всички ние би трябвало да очакваме от държавата да гарантира прозрачност. Когато казахте това за терора, беше месеци преди Комисията за защита на конкуренцията да излезе с решение по констатациите, че има картелни споразумения. После нещата се развиха по друг начин. Картел няма според комисията.
Ив. Иванов: Да. Ако ми позволите…
Водеща: Кажете какво става.
Ив. Иванов:…ще взема отношение точно по този въпрос. Г-н Алексиев изтъкна фактори, които са извън страната и по които ние не можем да…
Водеща: Дали загубихме тази връзка? Да опитаме отново.
* * *
Водеща: Г-н Иванов, надявам се да имаме шанса да довършим този разговор.
Ив. Иванов: Аз се надявам, аз не съм усетил дори кога е прекъснала телефонната връзка. Не зная дали изобщо нещо се чу от моите…
Водеща: Не. Започнете оттам, докъдето… казахте всъщност, че г-н Алексиев е използвал факторите, които са извън нашата страна.
Ив. Иванов:Точно така и след това той изтъкна, че основната причина е ниският стандарт на българите. Е, моят въпрос е защо, след като България е с най-нисък стандарт от 27-те страни – членки на Европейския съюз, 16 от тези 27 страни имат по-ниски производствени разходи при производството на течните горива от България. Как тези страни с много по-голям жизнен стандарт имат много по-ниски производствени разходи? Пред мен е Енергийният портал на Европейския съюз, който дава тези данни ежедневно и всеки може, отваряйки интернет, да провери това. Когато Комисията за защита на конкуренцията… (техническо прекъсване -бел. ред.)… до основните търговци на течни горива в страната,тя каза, тя излезе с определение, че счита, че има картел. След това…
Водеща: Да, после какво се случи изведнъж? Г-н Николов се яви и в парламента и ви убеждаваше в това, че…
Ив. Иванов: Да, той ни убеждаваше, че ще излязат с решение, след като изтече срокът в който четирите компании, които бяха обвинени за картела – това са OMV, „Петрол“, „Лукойл“ и „Ромпетрол“, дадат своите възражения. След това, това беше в края на месец юли, се излезе с кратко съобщение от Комисията за защита на конкуренцията, че картел няма. Аз поисках от г-н Николов да ми предостави мотивите, с които те бяха излезли с определението, че има картел, и след това мотивите, с които оттеглиха своите доводи. Той ми отговори, че това не може да се направи, защото това е вътрешна процедура. Извинете, дори и съдът, когато се произнася с решение, той излага своите мотиви. Комисията за защита на конкуренцията, и ще го кажа съвсем ясно, нейната абревиатура е КЗК, вече аз не я чета като Комисия за защита на конкуренцията, а като Комисия за защита на картелите в България…
Водеща: Впрочем аз предлагам на нашите събеседници въпроси от тези, които хората си задават в интернет и един от тези въпроси е, след като няма картелно споразумение и Комисията за защита на конкуренцията излезе с такова становище, защо се получава така, че над 200 вносители, които имаме у нас, вдигат вкупом всички цената?
Ив. Иванов: Има над 200 вносители, но реално големите вносители са само няколко. Най-големият безспорно търговец на течни горива е „Лукойл“ и причината, за да няма реална конкуренция, е обстоятелството, че течните горива като акцизна стока трябва да
минат през така наречените данъчни складове. Над 70% от обема на данъчните складове в страната се държи от „Лукойл“, също има данъчни складове и на „Петрол“ и OMV, които почти изчерпват количеството, което може да бъде съхранявано в данъчните складове. Тези останали търговци, за които става въпрос, внасят с цистерни малки количества горива за конкретни предприятия. Това, което не беше направено от сегашното управление, е пълното транспониране на директива на Европейския съюз, която беше от декември 2008 година.
Водеща:Да, какво има в тази директива?
Ив. Иванов: В тази директива директно се заявява, че за да се разшири конкуренцията по отношение на течните горива в страните членки се дава възможност и се насърчават страните членки да позволят специален режим на движение на акцизните стоки, имат се предвид течните горива с отложено плащане, като сключват двустранни споразумения с други страни – членки на Европейският съюз. По подразбиране България би могла да сключи такива споразумения с двете съседни страни – членки на Европейският съюз, Румъния и Гърция, като в тези 2 страни търговците на течни горива използват данъчните складове в Гърция и Румъния. Искам да отбележа, че само 4 страни в Европейския съюз, едната от които е България, не са се възползвали от тази възможност. Нещо повече – тази възможност не е и предвидена в Закона за акциза и данъчните складове. Бях отправил въпрос към министър Дянков, получих един неадекватен отговор, за който той дори се извини и каза, че ще направи проверка защо не е предвидена тази възможност. Тази възможност би дала, така, нужната мотивация на други големи доставчици на течно гориво да съхраняват в съседство на България гориво и да го внасят. В противен случай това, както сега го няма, те трябва да плащат много големи наеми на собствениците на данъчни складове в страната, както ви казахосновно „Лукойл“. Държавата не е предвидила и още една друга възможност в държавните складове, това са складове за военно временните запаси, там, където има големи свободни количества, да ги предостави под един разходоориентиран наем на търговци, зада могат да доставят течни горива. Само силната конкуренция на други големи доставчици по отношение на „Лукойл“ и тези други три компании, които бяха заедно сезирани за картел, може да доведе до намаляване на цените. Само това. Аз помня, когато миналата година беше поискано да бъде елиминирана биосъставката в дизела, от тази година и в бензина. Сега при тази висока цена на петрола и на дизела биосъставката се оказа практически на същата цена даже и на по-ниска цена, тоест това не може да се направи. Имаше искане за намаляване на акциза, България има най-нисък акциз в Европейския съюз заедно с още две държави, с Румъния и Кипър, и очевидно и това не може да се направи. Само прозрачност по отношение на производствените разходи на „Лукойл“може да даде отговор на въпроса къде може да се намали цената. Не случайно въпреки нашите настоявания нито КЗК, нито самата компания обявиха публичност в своите разходи.
Водеща: Добре, благодаря ви. Чухме и мнението на депутата от „Синята коалиция“ Иван Иванов.