Правителството не издържа теста “Лукойл”

(видео)

Водещ: Съпредседателят на Синята коалиция Иван Костов е мой гост в лятното студио на “Здравей, България. Здравейте.

Иван Костов: Здравейте.

Водещ: Предлагам Ви да започнем с темата “Лукойл” и решението на Върховния административен съд, който всъщност потвърди предишното решение на по-долна инстанция и на практика “Лукойл” ще продължава да работи без лиценз за неопределен период от време.

Иван Костов: Да. По въпроса за отнетия лиценз ще се произнесат допълнително и Софийският административен съд и Върховният административен съд. Кога ще стане това в момента не е ясно. Това означава, че е възпрепятствана проверката дали “Лукойл” участва в източване на ДДС и акцизи, и дали има някакво укриване на данъците от “Лукойл – Нефтохим”. Нека го кажем съвсем ясно, не е “Лукойл България”, защото “Лукойл – Нефтохим”, който е неизправен по отношение на Агенция “Митници”, е предприятието, което произвежда.

Водещ: Кой възпрепятства тази проверка – съдът ли?

Иван Костов: Да, сега вече не може да бъде направена, защото технологично в предприятието, в “Нефтохима”, влиза суров петрол и излиза от преработено гориво и е трудно да се осъществи контролът. Докато при спряно предприятие, може точно да се установи, на базата вече на проверки.

Водещ: Преди време министър-председателят каза, че тази криза с “Лукойл” е един тест и явно тестът някой не го е издържал. Кой е този някой, дали е шефът на Агенция “Митници” и финансовият министър, дали е някой друг от министрите или съдът?

Иван Костов: Цялото правителство не издържа, включително и министър-председателят, когото ние призовахме да застане твърдо и категорично зад действията на Министерство на финансите и на митницата.

Водещ: Според вас, той направили го?

Иван Костов: Той извика на червения килим за обяснение и държа назидателен тон на тези, които предприеха мерки да защитят обществения интерес, а не ги защити.

Водещ: Това беше преди, а сега?

Иван Костов: Сега е същото. Просто прехвърлен беше въпросът в съда, специално по отношение на мерките, и съдът спря изпълнението.

Водещ: Сега поне публично това, което се декларираше, е, че министър-председателят е дал възможност и на шефа на митницата, и на ресорния вицепремиер Симеон Дянков да работят.

Иван Костов: Това е един от редките случаи, в които едно говориш, не редките случаи, в които едно говори министър-председателят, а съвсем друго става. Ако министър-председателят беше дал силна подкрепа на действията на финансите и на митниците, нямаше да има този резултат.

Водещ: Резултатът е след решение на съда, а не след действията на финансите и на митниците.

Иван Костов: Г-н Колев, председател на Върховния административен съд, беше назначен на този пост без да има каквато и да е конкуренция от ГЕРБ, и специално от г-н Цветан Цветанов. Това не е тайна.

Водещ: Това ли е вашето обяснение?

Иван Костов: Да, разбира се, че е това, защото на заседанието на кабинета министърът, който се е възпротивил и който се е изказал срещу налагането на санкцията, е бил министър Цветан Цветанов. И това се вижда от стенограмите.

Водещ: Според вас решението на съда е по-скоро политическо, отколкото изцяло съобразено със законодателството?

Иван Костов: Политическо и по-целесъобразност, защото ще се нанесат големи загуби на руския монополист, който злоупотребява с монополното си положение.

Водещ: И защото ще се окажат много тежки загуби за железниците, за въздухоплаването, за транспорта.

Иван Костов: Не, това не е вярно. Точно това не е вярно, защото доставчик е Стоковата борса в София, където може да бъде доставено гориво и чрез внос. Казвам, бял внос, такъв, не контрабанден, нормален внос. И тогава щеше да се види, че цената на горивото в страната ще падне, защото е повдигната, както установи Комисията за защита на конкуренцията, от картелно споразумение.

Водещ: Да, казвате картелно споразумение, да, виждаме атака някаква, на която вие не вярвате съвсем, от страна на правителството към “Лукойл” и въпреки това едва днес, на втората седмица, ако не се лъжа, горивата тръгнаха малко надолу и при все, че вече седмица петролът на международните пазари е на по-ниски цени. Какво говори това, според вас?

Иван Костов: Това говори, че “Лукойл – Нефтохим” е запазил господстващото си монополно положение и злоупотребява с него.

Водещ: А тези цени, които виждаме днес, те адекватни ли са?

Иван Костов: Ефектът трябваше да бъде сериозно падане на цените от действията на правителството.

Водещ: Кое е сериозно?

Иван Костов: Сериозно падане на цените е 15-20 стотинки при тази ситуация.

Водещ: А вместо това, те паднаха всъщност миналата седмица с няколко стотинки, след като се роди дъщеря на шефа на “Лукойл” Валентин Златев, и тази седмица паднаха с още няколко стотинки.

Иван Костов: Да де, но това са много малко стотинки. Не са на фона на това, което трябва да се постигне, ако няма злоупотреба с господстващото положение. Това е съвсем очевидно.

Водещ: Обаче хората одобряват действията, очевидно, на властта, защото вероятно видяхте социологическите проучвания – 4% за Борисов, 8% за Дянков и като цяло на правителството действията.

Иван Костов: Хората одобряват намерението, защото действието не доведе до резултата, който трябваше да се получи. Така е според мен, защото падането на цената на международните пазари на петрола обяснява, защо може да се продава без да се губи злоупотребата, без да се разрушава злоупотребата с господстващо положение да се намали и цена.

Водещ: Как си обяснявате, че “Лукойл” две години не е на печалба?

Иван Костов: Не мога да си го обясня.

Водещ: Как не можете да си го обясните, вие сте бил министър на финансите?

Иван Костов: Да, но трябва да гледам документи. Трябва да направя анализ на приходите и на разходите, да анализирам сметката и тогава мога да разбера защо е така.

Водещ: Това простичко нещо, да си лидер в производството на нещо на дадена територия и да не си на печалба, това случва ли се някъде по света, имали го?

Иван Костов: Кой точно не е на печалба, знаем ли?

Водещ: Знаем, че “Лукойл – Нефтохим” не е на печалба.

Иван Костов: Ами може би печалбата е в “Лукойл България”, може да е в доставчика, може да е в самия “Лукойл” печалбата. Тя може да е трансферирана, защото това е холдинг. Холдинг “Лукойл” доставя петрола, преработва го в предприятието и го търгува. Къде той решава да премести печалбата с цел облагане е негова работа.

Водещ: Холдингът плаща корпоративен данък принципно, нали така?

Иван Костов: Плаща, но на различни места.

Водещ: Обяснете тази разлика?

Иван Костов: Примерно данъкът “Лукойл” като доставчик го плаща вероятно в Русия, на бюджета на Руската федерация.

Водещ: И това е разковничето всъщност, от което става ясно къде отива корпоративният данък?

Иван Костов: Възможно е да е там. Аз казвам, че трябва да се анализират данните.

Водещ: Преди време, когато се анализираха данните, преди няколко месеца, заради цените на горивата и Валентин Златев обяви в едно писмо, че явно министърът на икономиката Трайчо Трайков не може да смята, за да се съмнява в числата, че “Лукойл” не е на печалба, тогава Трайчо Трайков каза следното, цитирам го по памет – ако толкова не изкарва пари “Лукойл” да си го вземем обратно, да си го купим. Според вас авантюристична ли е тази идея или би могла да се приложи наистина?

Иван Костов: Това е изказване, което показва колко абсурдни са претенциите на “Лукойл”. Аз така тълкувам изказването на Трайчо Трайков.

Водещ: А можем ли да си го купим обратно?

Иван Костов: Не, не, това е просто, за да се покаже, колко е абсурдно поведението на монополиста.

Водещ: Просто заяждане?

Иван Костов: Не, не е заяждане, а да се покаже пред хората колко абсурдно е поведението на монополиста. Това е направил министърът. Така го тълкувам аз.

Водещ: И тогава, вероятно отново, за да покаже и без да има претенции, че ще се случи някой ден, монополистът, както вие казвате, каза 1,5 млрд. и сме съгласни. Това ли е цената на “Лукойл”?

Иван Костов: Който губи две години подред?

Водещ: Да, който губи две години.

Иван Костов: Очевидно не е. Все пак “Лукойл” е епизод на фона на това, което се задава. И аз мисля, че ще бъде много по-полезно да ми дадете възможност да кажа за това, което се задава, защото това, което се задава, е много по-мащабно, отколкото …

Водещ: Каква е цената на “Лукойл”, според вас, в такъв случай? Питам ви, защото всички упреци към критиките, които вие отправяте, които ви се връщат, са, че ето, Костов говори за “Лукойл”, за проблемите на “Лукойл”, обаче те са наследени, защото той го продаде навремето. За колко беше продаден тогава “Лукойл”? Също така, отчитате ли тази продажба като грешка на вашето правителство?

Иван Костов: Несравними са условията преди 13 години с условията сега, на едно социологическо предприятие монополист, изпаднало в дългове, със сегашното предприятие “Лукойл – Нефтохим”. Абсолютно несравними са. Няма икономист, някой трябва да напише много сериозна дисертация, за да изследва какво е станало и това ще бъде добра дисертация, примерно, по индустриален мениджмънт.

Водещ: Отчитате ли като своя грешка това, че беше продаден на този купувач?

Иван Костов: Разбира се, че не е грешка.

Водещ: На руснаците, че продадохте “Лукойл”, както казват.

Иван Костов: Москва е единственият доставчик на суров петрол в Черно море. Петролът е неин и производство технологично на територията на страната може да има едно предприятие от типа на “Лукойл – Нефтохим”.

Водещ: Каква беше цената да ни припомните?

Иван Костов: Аз не си спомням цената, честно. Аз и не разбирам какъв е смисълът на целия разговор около цената. Една имагинерна цена, поискана от монополиста, искате да сравняваме с реална цена на плащане. Те претендират 1,5 млрд., които никой няма да им даде.

Водещ: Всъщност, те казват, че са направили много инвестиции в последните години, че са развили предприятието и т.н.

Иван Костов: Такова ново предприятие в момента струва много по-малко от 1,5 млрд. – чисто ново.

Водещ: Колко струва?

Иван Костов: Трябва да се заровя в интернет няколко часа и ще ви кажа колко струва, но струва много по-малко. Г-н Борисов, българският премиер каза, че Алекперов му обещал да вложи 1 млрд. в “Нефтохим”. С 1 млрд. може да се построи нов “Нефтохим” изцяло, а не да се сложат, както се подразбираше от изказването му, измервателните уреди, за да се проследи дали има злоупотреба с монополното положение.

Водещ: Толкова ли много струват тези измервателните уреди?

Иван Костов: Разбира се, че не струват толкова много. 1 млрд. е нов завод и съм сигурен, че дори е по-евтин. Защото знаете ли какво е? Ако си спомняте по химия, това е едно просто рафиниране на суровия петрол и излизат фракции, които са с различни свойства. Това е цялата работа. Това не е сложно производство.

Водещ: Според вас след тези две решения на ВАС и Софийския административен съд и след продължаващата съдебна сага, ако до края на годината “Лукойл” не направил нищо и не сложи измервателните уреди, какво да направи държавата? Какъв е начинът, по който би могла да окаже натиск?

Иван Костов: Държавата по принцип трябва да защитава българските семейства и фирми от злоупотреба с господстващото монополно положение, на който и да е на пазара.

Водещ: След като се отнеме лицензът на едно предприятие и то продължава да работи без лиценз, как да се окаже последващ натиск, след като това не върши работа? Дайте идея?

Иван Костов: Не мога да ви дам идея в момента.

Водещ: Не на мен, естествено.

Иван Костов: Не давам идея на никой в момента, ако питате мен. Това, към което насочвате разговора, е, че ме карате да коментирам неща без да имам информацията за тях, без да имам балансите, без да имам числата. Никой не е в състояние да ви отговори на тези въпроси. Това са въпроси, които може да задава “Нефтохим” към всеки и да го кара да отговаря на неговите собствени проблеми. Как ще ни накарате вие да влезем в релси, след като нямате средства? Не е ли време да признаете, че сте капитулирали пред нас? Това означават вашите въпроси. Аз не искам, обаче това да означават тези въпроси.

Водещ: Аз въпросите ги задавам, естествено, след като съм следил темата през последните седмици и след като чух, да кажем, Валентин Златев да казва, че премиерът губи от него на карти. Това е може би метафора за същото, което вие преди малко казахте. Дайте следващата тема – кризата. Преди няколко дни министър-председателят каза, че държави като Италия и САЩ трябва да се поучат от нашата финансова дисциплина и да започнат да работят, както в България. Споделяте ли това мнение? Ние наистина ли сме такъв пример за финансова стабилност?

Иван Костов: И всички замълчаха. Никой не е коментирал тези изявления на българския премиер. Защото това е учтивият начин на някой да му се каже, да не говорим празни приказки. Несравними са условията, не могат да бъдат съпоставяни. Не може изобщо да бъде правен паралел, въпреки че има известни основания, но те не са тези, които правителството твърди, че е успяло да наложи, това, което правителството е направило по време на тази криза. Между другото, аз съм тук да кажа, че кризата ще се задълбочи. И това е много по-сериозно от целия разговор, който водихме предварително.

Водещ: Световната криза ли ще се задълбочи, или тази в България?

Иван Костов: Не, аз казвам, че кризата в България ще се задълбочи. Мен не ме интересува световната криза толкова, колкото ме интересува какво ще се случи в страната. Това, което искам да кажа, е, че ще се задълбочи кризата. Всички знаци и свидетелства са налице, че шансовете тя да се задълбочи в страната са по-големи, отколкото да ни се размине от самосебе си. Това е много важно.

Водещ: Защо така мислите? Ето, например това, което казват управляващите, е – ние затягахме колани, докато те харчеха до безобразие гърци, американци, италианци и ето, за това сега ние строим магистрали, а те фалират.

Иван Костов: Затягат коланите българските домакинства. Те са затегнали коланите.

Водещ: Ние българите, да.

Иван Костов: Българските семейства. Те имат точно антикризисно поведение. Какво са направили домакинствата в тези две години? Първо, поели са по-голяма данъчна и осигурителна тежест от страна на правителството. И аз ви показах това нещо. Ако можете да го покажете.

Водещ: Да, вие показвате една статистика.

Иван Костов: През миналата година и сегашната година данъците, които плаща домакинството са се увеличили от 66 лв. на 99 лв., значи почти на 100 лв., а осигуровките от 74 лв. на 115 лв. При това положение домакинствата са поели допълнителна данъчна и осигурителна тежест от страна на правителството, намалили са разходите си и са увеличи спестяванията си с 11%.

Водещ: Как се е случило това нещо при положени, че чуваме непрекъснато, че в България не се увеличават данъци, че са се запазили от равнището преди?

Иван Костов: Аз ви благодаря, ако сте показали това, защото то показва, че данъците са увеличени за домакинствата, говорим, че за хората са увеличени.

Водещ: Кои данъци са увеличени и как?

Иван Костов: Нека да го обяснят от Министерството на финансите, нека министърът застане и да каже как е успял да извлече тези данъци. Аз предполагам откъде са извлечени допълнително, но е факт, че върху домакинствата е паднала допълнителна тежест.

Водещ: Само да уточним източникът на тази статистика.

Иван Костов: Националният статистически институт.

Водещ: Т.е. няма начин да е сбъркана.

Иван Костов: Да, няма начин да съм си я измислил.

Водещ: Предположете откъде е възможно да е дошло това увеличаване, понеже аз знам, че плоският ми данък преди беше 10% преди и 10% ми е сега?

Иван Костов: Ще кажа. Цялата картина, обаче е следната. Домакинствата са намалили потреблението си и това се вижда в общото потребление на страната. То продължава да стагнира и една година по-късно, примерно юни месец тази година спрямо юни миналата година показва продължаващо намаляване на потреблението, което означава, че хората пестят и едновременно с това увеличават влоговете си в банките. И ако се погледне кой увеличава влоговете в банките, се вижда, че това са преди всичко по-големи влогове. Да речем 10-20 хил., 50 хил. Това са хора, да кажем, от средна ръка. Те не отиват на пазара да си купят каквото и да било, а влагат парите си. Т.е. те имат типично антикризисно поведение, което, ако имаха правителствата в целия свят, кризата щеше да ни се размине, второто задълбочаване на кризата щеше да се размине. Що се отнася до правителството, то само е прехвърлило тежестите на кризата и я е прехвърлило не само върху домакинствата, а и върху малките и средни фирми. Те са в много тежко състояние. Това може да се види, примерно, по състоянието на техните депозити и кредитите, които банките раздават. Вижда се, например, че малките и средни предприятия са във все по-тежко положение. Те трудно се справят в момента. Т.е. тежестта на кризата правителството я е прехвърлило върху хората, върху домакинствата и върху малкия и среден бизнес, а не върху “Лукойл”. Тежестта на кризата, която то трябваше да отрази по друг начин – със силна антикризисна политика то трябваше да даде възможност, дори да поеме финансова тежест върху себе си, само и само да позволи на домакинствата и на малкия и среден бизнес да изведат страната от кризата. Т.е. в страната няма антикризисна политика.

Водещ: Разбрах ви тезата. Това, което се случва в света – в САЩ, в Европа проблемът с дълговата криза – дали е едно връщане от кризата 2008 г., някакъв вторичен трус или не е толкова значително?

Иван Костов: При много по-лоши условия става това. Например, ако се задълбочи кризата, българското правителство, например, както и американското нямат резерви, за да посрещнат кризата. Защото то наследи кризата и бюджета от Станишев, но в него имаше голяма фискален излишък. Сега вече този излишък го няма. Сега е на санитарния минимум фискалният излишък и правителството трябва да излезе на пазара на ценните книжа, за да финансира дефицита. То води правилна политика на намаляване на дефицита в момента, но не чрез свиване на разходите и това, което то трябва да направи задължително е да приведе в действие реформите, които отлага. Аз съм сигурен обаче, че трудно ще събере воля, а и компетентност и способност да проведат тези реформи. Аз говоря това като човек, който е посрещал такава криза, който е отразил такава криза и говоря като човек, който е предупреждавал за първата вълна на кризата, сегашната, правителството на Станишев и е предлагал мерки и на Станишев, и на Бойко Борисов. И нищо от това, за което те са съветвани, не е приложено на практика.

Водещ: Вие казвате, че те не затягат достатъчно коланите, а в същото време това, което разбираме отново от държавата е …

Иван Костов: Не, не че не затягат коланите, а трябва да има структурни промени, трябва да има реформи на цели сектори, трябва да има административна реформа, трябва да има голяма реформа в здравеопазването, в образованието, в МВР и т.н. Това са големи структурни реформи, а не са затягане на коланите.

Водещ: Знаете ли дали се е променила политиката на нашата държава по отношение на приемането ни в Еврозоната? Това, което разбираме, е, че ние вече не искаме да се присъединим към Еврозоната днес, утре или следващия месец, а да се присъединим към нея едва, когато тя се реформира и започне да се стабилизира. Има ли промяна в политиката?

Иван Костов: Това, което накара правителството да смени отношението си към Еврозоната в краткосрочен период, не в дългосрочен, е тежките проблеми, които преживява Еврозоната. Начинът, по който САЩ и ЕС ще излязат от кризата, от тази, или ще се опитат да излязат, е чрез печатане на пари, чрез вдигане на паричната маса. Това ще донесе инфлация в страната, която без друго, тук по повод на опита на министъра на финансите да спори с мен, казвайки, че няма увеличаване на безработицата, той беше опроверган от НСИ миналата седмица, но да продължа, инфлацията в нашата страна е повече от два пъти по-висока от цялата в ЕС. Всъщност, инфлацията ще се увеличи в България. Това, което искам да кажа на фирмите и на хората, на домакинствата, на главите на домакинствата или на домакините, които държат парите, е, че много е вероятно в следващите години, поради начина, по който ЕС и САЩ ще се опитат да излязат от това задълбочаване на кризата, е печатането на пари. Това може да предизвика затруднение, например, за българския износ. Да речем, ако цените в България изостанат от тези, които ще има в другите страни. Поведението на домакинствата сега е правилно.

Водещ: Пестете.

Иван Костов: Тези, които имат сигурни работни места, могат и да не пестят, защото в условия на инфлация те ще имат възможност по-лесно да обслужват кредитите си, но трябва да имат абсолютно сигурни работни места.

Водещ: Което никой няма.

Иван Костов: Да, което никой няма. Неблагоприятната последица от високата инфлация е, че засяга преди всичко хората със слабо социално положение и икономиките в слабо положение по отношение на другите. Инфлацията не удря най-мощните икономики в света и богатите хора. Както и на “Титаник” – в първа класа са загинали пасажери, но много по-малък процент, отколкото тези, които са били в трета класа.

Водещ: Благодаря ви за този разговор.

Споделяне: 

Facebook

Последни Новини

Стоян Михалев: Трябва ни реформаторско програмно правителство с...
ПП-ДБ няма да направи компромис и да участва в управление, в което е ДПС...
Атанас Атанасов: Има риск под давление на Пеевски...
"Служебната власт е изключително удобна на статуквото. Но основният въпрос на тези избори е...
Свободата е ценност, за която е наша отговорност...
Да гласуваме преди бандата, която управлява България, да стане мафия. Ярки гласове на демократичната...
20 години Клуб “Лучников”
Националния клуб за демокрация "Светослав Лучников" отбеляза 20 години от създаването си. 20 години...
Йордан Иванов: Иска ли (може ли) Борисов да...
Нескрит принцип е, че политиците говорят пред медиите това, което искат да се чуе....