Правителството на ГЕРБ не търси политически консенсус

(видео)

Водещ: Добро утро отново. Вие сте със сутрешния блок на БНТ. Добро утро казвам на лидера на ДСБ и съпредседател на Синята коалиция – Иван Костов. Здравейте.

Иван Костов: Добро утро.
Водещ: Втори ден от стачката в БДЖ започна преди 15 минути. Правилна ли е позицията на ръководството на БДЖ да не отстъпва нито на йота от плануваните реформи, господин Костов?
Иван Костов: Не е правилна. Те имат основания в определени неща, в други нямат никакви основания.
Водещ: В кое имат основание и в кое не?
Иван Костов: Вижте, първо според мен, ръководството не е наясно точно в каква процедура се намира. Те тук, пред вас, говорят че правят реформи, всъщност те не правят реформи. Реформа е дума, която се използва за други неща в държавното управление. Те правят план за преструктуриране, който е спасителен план в условия на несъстоятелност. А са в несъстоятелност, защото не могат да плащат по задълженията, които имат и не могат да издържат една постоянно губеща компания. Те трябва да обяснят на синдикатите и на обществеността, че са принудени да приложат този план. И всъщност собственика сам отива към тази процедура, която е защитна, преди да се отиде към фалит. На практика плана е за намаляване на разходите, за намаляване на дейности, за постигане на платежоспособност.
Водещ: Нима не адмирирате този план?
Иван Костов: Моля?
Водещ: Нима не адмирирате този план?
Иван Костов: Ние не го знаем какъв е планът. Ние извикахме министъра на транспорта, в Народното събрание, той ни говори, без да навлезе в конкретност, може би, не беше подготвен. Но той не ни каза нито мерките, нито сроковете, в които ще се проведат, нито какво ще струват тези мерки, нито ефекта, който ще дадат. За да можем да преценим ние дали тези мерки, т.е. този план за преструктуриране и оздравяване на компанията, е в състояние да я предпази от несъстоятелност, да кажем не сега, а примерно след 6 месеца или след 1 година. Така че след като той не даде тази информация, ние няма как да имаме становище. И в тази връзка първия път към постигане на някакво политическо съгласие, за да се осъществи спасителна операция по отношение на БДЖ, е да се каже истината в Народното събрание.
Водещ: Ще успее ли тази спасителна операция, както вие я наричате?
Иван Костов: Европейския съюз (ЕС) изразява сериозно съмнение. Аз го прочетох от трибуната на Народното събрание. Те казват, че се съмняват, че този план е в състояние, дългосрочно, да стабилизира компанията. Това е истината.От друга страна в какво има право ръководството. Ръководството фактически се бои, че във всеки момент кредиторите на дружеството могат да го обявят в несъстоятелност, т.е. във фалит. Да поискат синдик, да наложат план, вече може този план за преструктуриране може да е някой още по-суров план за преструктуриране. В смисъл, още по-висока цена. И тогава те наистина ще останат без работа. Това ръководство ще бъде уволнено, но тогава и синдикатите ще се наредят на опашката като едни от тези, които да взимат от едно дружество, което се намира във фалит. Това нещо се случи през 1997 година, когато 76 предприятия бяха в същото състояние и те бяха огромни предприятия от социалистическата индустрия. Трябваше да се избира – или да бъдат фалирани, или да се отиде към приватизация. Ние избрахме да ги приватизираме и знаете каква цена сме платили след това. Но огромната част от тези предприятия, 73, останаха и в момента са жизнеспособни. Наистина 3 поеха по пътя на ликвидация, но това означава, че те са били неспасяеми. От тази гледна точка, реална реформа, ако говорим за реформа в един спасителен план, би било държавата да отиде към приватизация на дейности, свързани с железопътния транспорт. Но това е вече политическо решение, това е нещо от друг вид.
Водещ: Всъщност, сам знаете, че когато се спомене Иван Костов и приватизация колко хора изваждат далеч много критични аргументи за приватизацията, която се случи…
Иван Костов: Сега ще разберат точно какво е било тогава, защото тогава много хора не разбираха. Тогава много хора не знаеха какво означава несъстоятелност, сега виждам, че дори ръководството не знае, не съвсем наясно, на БДЖ, в каква процедура се намира. Министърът не знаеше и той говореше за реформи. Постепенно всички ще разберат какво е точно състоянието на едно предприятие, изпадащо в несъстоятелност в условия на пазарна икономика с търговски закони като в европейските страни. От друга страна синдикатите трябва да знаят следното, една горчива истина и за тях, защото и те са прави в известно отношение. Прави са, примерно, да се съмняват, че една част от средствата са откраднати, защото действително една част от средствата са откраднати. Тъй като, примерно, част от дейностите в момента се купуват на над 4 пъти по-скъпа цена, отколкото преди 12 години. Така че може би, имат основание. Но те трябва да знаят нещо съвсем сигурно – не може държавата да покрие загубите на БДЖ. Не може, защото това означава срещу България да започне процедура за нарушаване на европейските правила за отпускане на незаконна субсидия и помощ за дружество. В този смисъл, държавата дори да имаше възможност, държавата е със забрана да го направи и не може да го направи.
Водещ: Сега с риск да навлезем много в темата на БДЖ, но развийте тезата си за приватизацията на БДЖ – как, кой ще приватизира БДЖ?
Иван Костов: Правителството може да приватизира части от БДЖ или определени неща. Но това пак могат да го кажат само управляващите, аз не мога да развия тази теза. Аз мога само да кажа пред широката публика, че приватизацията е възможност да бъде спасено предприятие, което е изпаднало в несъстоятелност, защото този, който купува предприятието фактически в процеса, в който го купува, може да плати такава цена, че да поеме много малко от пасивите на дружеството. Т.е. той може да започне в някакъв смисъл на чисто. И има сила, инвестиционни възможности, да го оздрави. Това е смисълът на операцията, тя не е нещо страшно. Наистина той ще отиде и към оздравяване към фирмата. Както направиха новите собственици на 73 предприятия от онова време.
Водещ: Кога, господин Костов, е по-лесно да се правят реформи – сега или преди 10 години?
Иван Костов: Сега е много по-лесно да се правят, защото тогава нямаше Европейски съюз, но държавата нямаше никаква…
Водещ: Виждате, че стачката на БДЖ ви опровергава, напротив – трудно е, болезнено е.
Иван Костов: Не, тази процедура не е кой знае колко трудна. Ако хората, които я провеждат знаят точно какво правят, спазват точно законите и правилата на ЕС, би трябвало да се справят. Вижте къде е проблемът обаче – трудна е процедурата поради следната причина. ГЕРБ управлява с политическо малцинство в парламента. Той няма свое мнозинство в Народното събрание. От друга страна наскоро проведените избори показаха, че ако се гледа по-пропорционалните избори за общински съветници, ГЕРБ няма мнозинство пак, за да управлява страната. ГЕРБ би взел, ако с тези милион и 20 хиляди гласа, той би взел 106 народни представителя. Т.е. в страната доверието не е в такава степен, че да му е позволено, без да получи съгласие на други политически сили да отиде към по-сурови действия. В този смисъл, ГЕРБ е много по-слаб отколкото бяхме ние през 1997 година. От тази гледна точка, наистина срещу несериозен, не толкова страшен проблем, застава една доста по-слаба политическа формация.

Водещ: Възможно ли е обаче, да се случи този политически консенсус, за който говорите? Или ако става въпрос за сериозни реформи, ако се потърси такъв политически консенсус, по-скоро той би заприличал на политическа какафония.
Иван Костов: Вижте, ако имаш 30% от действителния вот на избирателите, трябва да търсиш консенсус, ако искаш да управляваш в полза на страната. И за пенсионната реформа, и за оздравяването на БДЖ, за всичко трябва да се търси консенсус, просто защото това диктува политическото състояние. Това е положението. Защо да се получи какафония? Сега от Тристранния съвет какво излиза на практика?
Водещ: За сега, нищо.
Иван Костов: Вие различавате ли ясни гласове или чувате един хаос? Една какафония не, ами, оттатък. Те се обвиняват взаимно, напускат, влизат, излизат, не поема никоя страна отговорност. Това показва, че този диалог… Какво заменя опита да се постигне консенсус в Народното събрание? За който призовават, между другото, и от ляво, и от дясно призоваваме. Заменя се от тристранния диалог и от диалога с профсъюзите. Това е, което е заменило. Всъщност правителството на ГЕРБ, което е в малцинство, пак да подчертая това, заобикаля необходимостта да търси политически консенсус и го заменя с опит да постигне консенсус с работодателите и със синдикатите. Но сега се вижда, че там не се постига абсолютно нищо и те дори да постигнат някакво съгласие, временно, не могат да понесат отговорността за действията, които ще последват след това.
Водещ: Според вас, прав ли бе премиера Бойко Борисов, когато вдигна жълт картон на социалния министър за това, че не обяснява какво всъщност предстои да се случи в сферата на пенсионната реформа – нито на синдикатите, нито на обществото?
Иван Костов: Не, това е пилатовска позиция. Ако позволите само 1 дума да кажа? Същият този план за преструктуриране беше готов преди година и нещо и трябваше да влезе в действие. Абсолютно същия план за преструктуриране, разбира се, при друго ръководство беше готов да влезе в действия. Ако беше влязъл тогава, нямаше да има натрупани задължения, които в момента още повече утежняват задачата.Този, който спря провеждането на реформата е Бойко Борисов. Бойко Борисов е човекът, който наблюдава тристранния диалог, който знае какво е говорено на тристранния диалог, тъй като с нас никакъв разговор не е водено по отношение на пенсионната реформа, не е търсено съгласие от никой, на този тристранен диалог, на практика, от синдикатите и може би, от работодателите бяха скрити част от мерките на пенсионната реформа. Например – вдигането на пенсионната възраст.

Водещ: Само ми кажете каква е чисто политическата изгода на премиера да блокира една реформа, която след време, ако тя не се е случила както трябва, ще рефлектира върху самия него, върху собственото му правителство?
Иван Костов: Това е просто обикновена слабост, неспособност да се действа. И, разбира се, се инкасират тези удари. Така че не е прав да казва, че Тотю Младенов не могъл да обясни. Защото те въобще не го обясниха, те се опитват да го направят зад гърба на профсъюзите, примерно, тази мярка. и фактически да вкарат между 1-во и 2-ро четене в Народното събрание. Т.е. да я скрият от народните представители на 1-во четене да не знаем въобще всъщност за какво сме гласували на 1-во четене на законите. Вижте, по отношение на тази мярка исках да кажа нещо, защото имаше референдум между хора, които много разбираха за какво става въпрос и хора, които въобще не разбираха за какво става въпрос. Всички променливи, свързани със системата на здравеопазване, постоянни или променливи величини, всички неща, от които зависи колко пенсия ще взимаме, на каква възраст ще се пенсионираме, какви вноски ще се плащат и т.н., са свързани със система. Това е система от уравнения. В тази система от уравнения може да се променят определени величини, накрая се получават точно определени значения. Има такъв модел – вътре, той е създаден още 2000 година в НОИ. Малцина знаят, че такова нещо има. От тази гледна точка, примерно, да се твърди че непременно трябва да се вдигне възрастта за пенсиониране, без да се види как върху система ще окажат въздействие всички останали мерки, които примерно, синдикатите и ние бихме приели, е просто криене на реалността. Казват – ще приемете тази мярка, но няма да ви кажем какво е точно положението. И това е просто непочтен начин да се управлява страната.

Водещ: Е, какъв би бил според вас, ефектът, ако управляващата партия все пак реши да вдигне възрастта за пенсиониране от 1 януари 2012 година? Как тази променлива величина ще повлияе на управлението?
Иван Костов: Аз искам да се провери това на самия модел, той е математически модел. Просто там трябва да се поставят величините и трябва да се види. Трябва да се намали ранното пенсиониране, трябва да се поеме истинско заплащане за тези служители държавата да внася, в пенсионното осигуряване, истинската стойност на тези служители, защото в последствие те излизат в пенсия и я получават твърде рано. След това трябва социалното подпомагане изцяло да се отдели от пенсионния фонд. Защото през нашите пенсии, през вноските, които ние правим се осъществява политика на социално подпомагане, която държавата трябва да си я прави сама. Нека такива и много други подобни неща да се махнат от пенсионната система, да се изчисти и след това да седнем и да гледаме – средната ни продължителност на живота, годините ни за пенсиониране. Например, по време на референдум се даде пример, че в страните от ОЕЦД, които са най-високо развитите страни в света, средната възраст за пенсиониране била 64 години и нещо. Да, 64 години и нещо, но колко е средната продължителност на живот? Тя е с 10 години по-висока отколкото в България. Т.е. ако ние се пенсионираме на същите тези 64 години, нашите пенсионери ще взимат почти 10 години по-малко пенсия. Това не може да го говори сериозен човек, нали така? Все пак между нашата възраст за пенсиониране и нашата продължителност за живот си има българско съотношение, то трябва да бъде спазено. И от тази гледна точка не може да се позоваваме нито на чужд опит, нито…

Водещ: Всъщност, ако не бъркам все още не сте изпълнил условията за пенсиониране? Все още не сте се пенсионирал?
Иван Костов: Аз не.
Водещ: Кога предстои да се пенсионирате?
Иван Костов: Зависи каква ще бъде промяната в пенсионната система,но след години сигурно.
Водещ: След години. Някакви притеснения?
Иван Костов: Имам, разбира се, като всеки човек. При това силно разклащане на пенсионната система… Вижте, големия разговор, много големия разговор, който тук въобще не започва и големия дебат, който никой от управляващите няма кураж да каже е – до каква степен в България могат да бъдат запазени и до каква степен трябва да бъдат демонтирани елементите на социалната държава. Защото социалната държава в момента фалира европейските страни.
Водещ: Добре, трябва да приключваме. Един въпрос, обърнат към партията ДСБ – в събота в 8-мото национално събрание, ще има избор на национално ръководство на ДСБ. Имате ли, господин Костов, и най-малкото съмнение, че може да загубите лидерски пост в ДСБ?
Иван Костов: Първо, аз не съм човека, който непременно желае да запази лидерския си пост.
Водещ: Така ли?
Иван Костов: Така – не съм от тези политици. Отдавна нямам това желание да стоя начело на всяка цена и да изгарям от…
Водещ: Според мен, кокетничите в случая?
Иван Костов: Не, не кокетнича, говоря абсолютно сериозно. Аз съм си подавал оставката, правил съм опит да се оттегля от политиката. Разбира се, намирали са се хора, които са ме убеждавали да се върна, но това е друга тема.
Водещ: При вас нещата изглеждат някак монолитно, за разлика от СДС.
Иван Костов: Най-същественото, което аз трябва да кажа още веднъж е, че ние на тези избори, на които сме участвали, ние сме участвали на изборите за местна власт. На изборите за общински съветници, ние имаме напълно приемлив резултат. Ние с нашите партньори имаме 205 хиляди гласа. При предишните избори – 2007 година имаме 209 хиляди гласа. Имали сме 103 общински съветника, сега имаме 100. Имали сме 2 кмета, извън София, и сега имаме 2 кмета извън София. Подкрепили сме и сме избрали 17 кмета с нашите гласове. Това са съвсем прилични резултати.
Водещ: Добре, благодаря ви за този разговор. Това беше лидера на ДСБ и съпредседател на Синята коалиция – Иван Костов.