Г-н Малинов, възможно ли е проблемите на България във вътрешен и международен план да се превърнат в европейски каузи?
– През последните три-четири години България не присъстваше активно в европейската политика. На фокус по-скоро бяха Гърция и отчасти Кипър. Тези страни влязоха в специфични кризи – финансови, банкови, бюджетни и в този смисъл невинаги е лошо, ако не си в центъра. Лошото обаче е, когато пропускаш възможността националните ти интереси да се осъществяват през европейски политики. Например кризата в Крим. Днес Европейският съюз (ЕС) говори за енергийна независимост. Това означава, че България трябва да намали своята от Русия. Преди месец американският президент Барак Обама обеща помощ на Европа с нови технологии и запаси от втечнен газ, за да се разнообразят и диверсифицират доставките. В този случай международната ситуация превърна един български приоритет в европейски.
Несправянето на нашата държава с бежанците също се оказа проблем. Той обаче мина на друго ниво. А именно как да се промени правната рамка така, че да има повече солидарност и държавите, които са на първата линия като Гърция, Кипър, Италия, Малта и България, да не страдат толкова. Това е доказателство за ползата от ЕС. Сами няма как да се справим.
Какво друго дава ЕС на България ?
– Дълбоко убеден съм, че ако не бяхме страна членка на ЕС, у нас нямаше да има дори сегашното ниво на демокрация, пазарна икономика и т. н. Присъединяването ни към общността дава много възможности – помощ и пари. Статистиката сочи, че съотношението между това, което получаваме, и онова, което даваме, е три към едно. Влагаме едно евро, а три евро се връщат в България. Въпросът е защо при такава пропорция гражданите не го усещат. Но дори и при днешното ниво на корупция сред управляващите българите виждат проекти и знаят къде са отишли поне част от европейските пари.
Каква е разликата да сте депутат в национален парламент и представител на дадена държава в ЕП?
– За разлика от ситуацията на родна почва, в Брюксел нямаш връзка с избирателите. Те не могат да ти заръчват нещо, което да свършиш в ЕП. Той се занимава основно с юрисдикция.
Другата голяма разлика е ритъмът. В Брюксел нещата стават много по-бавно, работи се пет пъти повече, а резултатите се случват три пъти по-бавно.
Вие сте втори в листата на Реформаторския блок за европейските избори след Меглена Кунева. Смятате ли, че възможността за пренареждане ще ви изстреля на първото място?
– Листата е наредена с единодушие, така че всякакви дребни страсти около нея на нас са ни чужди. Няма нищо по-естествено водач на листа на която и да е партия, в която и да е държава да е бивш еврокомисар. Преференцията е нещо, за което ние винаги сме се застъпвали и сме приятно изненадани от тази възможност.
В интернет пространството се завъртя клип, в който определяте Кунева като “червена кукувица, която се опитва да снесе яйце в синьото гнездо” . Това ще попречи ли на бъдещата ви работа, ако допуснем че и двамата влезете в ЕП?
– Не, разбира се. Още повече че това е отпреди две години, когато бяхме конкуренти. Тогава имаше възможност “Движение България на гражданите” (б. авт. ДБГ – партията на Кунева) да влезе в сътрудничество с политически формации извън десния сектор. През последните 12 месеца виждаме категорично отказване от тези възможности.
Реформаторският блок се състоя най-вече защото избирателите го поискаха. Днес в България всичко е объркващо, недостойно. Дори намекът, че Делян Пеевски може да бъде евродепутат, потвърждава казаното.
А като представители на дясното ще се опитате ли за евроизборите на 25 май да “прихванете” от гласоподавателите на центристките партии?
– ДСБ и СДС са в Реформаторския блок и това са двете десни партии, които са в ЕНП далеч преди ГЕРБ. Така че ние сме корените на десницата в България. Всъщност ДБГ е центристка. При всички положения обаче ние имаме много по-голям потенциал, отколкото механичният сбор на гласовете на партиите ни. Към момента те стигат за двама евродепутати, но смисълът на тази коалиция е да покаже растеж. Това е ново в българската политика.
Другото ново е “България без цензура” на Николай Бареков. Тя е създадена, за да измести изключително отблъскващата “Атака”. В ЕП е съсипващо да си в коалиция с нея. Затова управляващите предпочитат да си имат друг помощник.
Приоритет в настоящия Ви мандат като евродепутат беше отпадането на визовия режим за българите, пътуващи в САЩ и Канада. Ако бъдете преизбран, ще продължите ли да се борите за решаването на този въпрос?
– В случай че остана в Комисията по граждански свободи, вътрешен ред и правораздаване аз ще продължа да действам в тази посока. Много е важно да извоюваме положението си на страна членка на ЕС в света. Убеден съм, че в рамките на следващия ЕП, визите за българи ще отпаднат. Дано само България остане в ЕС и не се държи като съюзник на Русия.
Наскоро обявихте, че депутатите от ЕП вече не вярват в България. Защо? И как може да бъде възстановено доверието?
– Позволете да ви коригирам. ЕП беше една от малкото институции, в която мнозинството бе в полза на това България и Румъния да се присъединят към Шенген, но засега губим тази подкрепа. В нашата държава обаче ще има нови избори, ще дойдат други хора и тогава правителството ще трябва да даде нови доказателства. Преки следствия по усвояването на фондовете не се очакват.
Но на финала на мандата на този ЕП се показва влошаване на отношението към България.
Допускате ли, че Европа ще е лява след 25 май?
– Подобна хипотеза е безсмислена. Колкото и да се надуват и надъхват хората около Сергей Станишев, те нямат мнозинство в Европа и това го показват избор след избор.
Изборите във Франция показаха, че крайнодесните партии набират скорост. Смятате ли, че eвроскептицизмът се разширява и вярата в съюза намалява?
– Истината е, че голяма част от бившите леви отиват при крайните националисти. Тъжно е, но в България типичен пример за това е “Атака”. Аз обаче съм убеден, че 4/5 от депутатите в ЕП ще продължат да следват политиката на интеграцията, като в тази група влизат либералите, социалистите, християндемократите и зелените.
