Докато здравната система на България е в колапс, със задлъжнели болници и без необходимия медицински персонал, парите за здраве, които Българите внасят, потъват в непрозрачни канали и злоупотреби.
В опит да проследим как се събират, управляват и изразходват парите от здравните вноски на българските граждани, в края на 2020 г., заместник председателят на Демократи за силна България г-жа Цецка Бачкова, съвместно със здравния екип на ДСБ, зададе серия от важни въпроси към отговорните институции.
Въпрос 1:
В края на 2010 г. целият наличен резерв на НЗОК в размер на 1.4 млрд. лева беше национализиран и прехвърлен по сметки на републиканския бюджет.
Поискахме да бъде предоставена публична информация за какво са изразходвани тези средства и ако не са изразходвани, къде се намират в момента?
И до днес отговорните институции отказват да дадат ясен и честен отговор пред обществото! Според отговора на НЗОК, средствата са били включени в преходния остатък на централния бюджет за 2010 г. и като такива са били елемент от формирането на бюджета за следващата година. Дали с тях са изплащани пенсии или са били похарчени на общо основание, не става ясно. Със сигурност обаче са били щедро раздавани от първо лице и с гръмко и широко отразяване. Такъв винаги е произходът на милионите, които хвърчат от прозореца на премиерския джип.
Какво можеше да се направи с тези средства, ако те бяха налични в резерва на Здравната каса в условията на пандемия:
- Да се осигури допълнително заплащане на ВСИЧКИ лекари в страната, по 3000 лв., за 12 месеца;
- Да се направят по 2 безплатни PCR теста за ВСЕКИ пълнолетен български гражданин;
- Да се оборудват ВСИЧКИ болнични легла в страната с нови апарати за обдишване;
- Да се закупят 6 медицински хеликоптера;
- Да се закупят поне 1000 нови оборудвани линейки;
- Да се закупят по 2 хладилника за съхранение на ваксини (до -70 градуса) за ВСЯКА община в България.
Крайно време е, прокуратурата да се самосезира и да потърси отговорност за откраднатите спестявания за здраве на българските граждани!
Тези пари можеха да спасят животи!
Въпрос 2:
Съгласно чл. 53, ал. 3 от Закона за здравето 1% от постъпилите в бюджета средства от акцизи върху тютюневи изделия и спиртни напитки се използва за превенция на социално значими заболявания и финансиране на програми за ограничаване на злоупотреба с алкохол, цигари и наркотични вещества.
Попитахме отговорните институции колко са средствата, постъпили в държавния бюджет от акцизи и какъв е размерът на финансираните по този член от закона мерки и програми през 2019 година?
Според отговора на Агенция „Митници“ през 2019 г. от акцизи върху тютюневи изделия и спиртни напитки в държавния бюджет са постъпили близо 3 млрд. лв. От тях по програмите за превенция са изразходени едва 185 хил. лв. Къде са потънали останалите средства до лимита от 1%, или 30 милиона, остава загадка.
Въпреки пълното отсъствие на активна държавна политика в областта на профилактиката, обосновавано именно с ограничените финансови ресурси, се оказва, че пари има, но липсват желание и способност те да бъдат инвестирани в полза на хората.
При наличие на политическа воля и добра организация значителен финансов ресурс от акцизите, вкл. при по-висок размер отчисления, може да бъде инвестиран в работеща система за профилактика и превенция, която да подобри здравния статус на българите и да облекчи болничната помощ.
Въпрос 3:
Колко плаща НЗОК на НАП за събиране на здравноосигурителните вноски на българските граждани?
Звучи нелепо, но е факт. Оказва се, че само през 2019г. Здравната каса е платила на НАП такси в размер на 5 058 000 лв. за събиране на здравноосигурителните вноски на българските граждани.
През същата година над 30 милиона лева допълнителни възнаграждения са раздадени на служителите на НАП за постигнати резултати. Бонусите са на фона на безпрецедентния теч на лични данни от там през същата година, заради която на НАП беше наложена глоба в размер на 5 милиона и 100 хиляди лева.
Оказва се, че всеки месец 0,2% от събраните от гражданите средства за здраве отиват за чиновническа услуги, извършвани от държавна агенция, която е на бюджетна издръжка! За последните 15 години средствата, които са изтекли от вноските ни за здраве по това перо възлизат на около 50 млн. лв.!
Пътят на парите в България е дълъг и сложен, именно за да няма прозрачност и проследимост къде изчезват и в чии джобове потъват.
Въпрос 4:
Колко са внесените от страна на държавата здравни осигуровки за държавните служители през 2019 г.?
Докато частният бизнес всеки месец внася в НОИ осигуровките за своите работници, държавата като работодател отказва да предостави каквато и да било информация и отчетност за внесените здравни осигуровки на държавните служители. Още повече, на наше питане по ЗДОИ, както НАП, така и Министерство на финансите отговарят, че не обработват и не разполагат с данни за това!
Това поражда сериозни съмнения дали осигурителни вноски за държавните служители изобщо постъпват в бюджета за здраве или работещите в реалния сектор солидарно плащат за всички и понасят цялата финансова тежест. Така, както бизнесът отчита своите приходи и разходи, е редно да го прави и държавата. В противен случай излиза, че тя е некоректен платец, а работодател, който не плаща осигуровки за служителите си, реално е в „сивия сектор“!
Във времена на пандемия и здравна криза, в които бизнесът изнемогва, много производства са свити до критичен минимум, а услугите и туризмът са на командно дишане, вместо да увеличава с 30% заплатите на държавните служители, държавата би следвало коректно и прозрачно да внася в бюджета за здраве вноските си за тях.