Популизъм в политиката се прилага в известна доза и в някои нормални държави. Но той започна да се шири у нас ( където в мнозинството си гласоподавателите нямат елементарна политическа култура ) особено от началото на 21-ви век. Когато у нас се появи Симеон Сакс Кобург Гота ( същият на 22 февруари има нахалството от чужбина да направи обръщение към протестиращите от цялата страна ). Да напомняме ли, че той щеше да оправи страната за 800 дни!?! Неговият популизъм доразви бодигардът му Бойко Борисов. За да продължи развитието му в предизборното послание на БСП, прието преди дни на нейния конгрес, в което Серьожа Димитриевич и неговите социалисти ( разчитайки, че мнозинството българи имат къса памет ) набелязаха куп фантастични неизпълними за кратко време обещания. Като използват похватите, прилагани по време на комунизма.
Но ето, че дойдоха протестите на младите политически неориентирани хора, които не искат и да видят и подвизаващите се на политическата сцена хронично проявяващите се популисти Яне Янев и Волен Сидеров. Някак и салонно изживяла своите досегашни дни „гражданка“ Меглена Кунева започна да се чувства не особено уютно. Много е прав проф. Д-р Милан Миланов, който в една от телевизиите отбеляза, че се налага протестите да бъдат „канализирани“. Било от самите протестиращи или от такива, които знаят и могат да им помогнат. Но нека прибавим – като по никакъв начин за помощ да не бъдат използвани живущите у нас сега партизани – популисти.
В една такава обстановка здравото ядро на СК ( въпреки трудностите, които и създават безличните „седесари“ – самозванци ) за сега се държи напълно адекватно. За това безспорно определена роля играе и ДСБ. Достатъчно е тук да отбележим, че по време на политическата криза СК предложи да се състави в нейния мандат програмно правителство с работещ парламент. Както и приемането, по нейно предложение, решение от 41-вото НС за отхвърляне на проекта АЕЦ „Белене“, във връзка с проведения референдум.
Очевидно в оставащите месеци до парламентарните избори ДСБ и Единство трябва да насочат погледа си към онези гласоподаватели, които по никакъв начин не могат да бъдат нахранени с някакъв популизъм. Към хората, които са в състояние да разберат реалното състояние на нещата у нас и пътищата, по които те трябва да бъдат решени. Стъпка по стъпка.
