Нахлуването в местната власт на лица и формации чрез купуване и продаване на гласове стресна българското общество. Ясно е, че политическата система в България е дестабилизирана и се движи в нежелана посока. Като причина за това президентът посочи избирателната система и направи предложения за реформа на политическия модел http://www.president.bg/news.php?id=3076&st=0 на страната*. В първия раздел „Законови и обществени гаранции за национално представителство на партиите“ са предложени три мерки, рестриктивни за малките партии и коалиции, които нямат никаква обосновка. С тях

просто се ограничават конституционни и избирателни права

Като условие за участие в местни и парламентарни избори се въвежда изискването за регистрирани структури на партиите минимум в 2/3 от общините. Какво ще стане, ако една партия има регистрирани структури в София, Пловдив, Варна, Русе и Бургас, където живеят повече от половината български избиратели, а няма в Дряново, Мирково, Трекляно и Челопеч? Може би с оглед контрола ще се правят държавни партийни преброявания, като държавните синдикални преброявания ще са през няколко години?

В раздела „Прозрачност на финансирането на партиите“ се съдържат мерки за забрана партиите да се финансират от юридически лица и се предлага въвеждане на публичен регистър на рекламните, социологическите и PR агенциите, работещи за политически партии. Това си е чист популизъм, защото е нормално партиите да бъдат финансирани (законно и прозрачно!) от бизнеса и да възлагат поръчки на социологически и рекламни агенции, които никой не е освободил от задължението да декларират своите източници на доходи и разходи пред НАП, нито от задължението да си плащат данъците. Няма нормална европейска държава, в която можеш да развиваш дейност, без да докажеш произхода на парите си. В България обаче може и излиза, че PR агенциите са виновни в България да няма прозрачност във финансирането на партиите! Мярка № 8 е за партийните клубове, които не следва да се преотдават за търговска дейност. Всеки, който разбира от партии и политика, е наясно, че от наеми на партийните клубове не се осигуряват финансово предизборните кампании. Президентът знае, че през последните години общинската и държавната икономика са основните източници за това. Но той мълчи за партийните назначения в общинските и държавните фирми, във фондовете и агенциите, които разпределят пари.

Няма и дума за партийния контрол върху обществените поръчки

за замените „кон за кокошка“ на партийни приятели, нито пък за офшорките и тяхната дейност, които са основна предпоставка за корупция в България на всички нива, включително и партийното.

„Възвръщането на доверието на избирателите чрез реформа на избирателната система“ президентът вижда във въвеждане на мажоритарен елемент с промяна на избирателните райони, а именно „мажоритарните кандидати се кандидатират в окрупнени едномандатни избирателни райони, което допринася за тяхната обществена разпознаваемост и позволява ефективен контрол срещу купуването на гласове“. С тази промяна, известна с термина джеримендъринг, се очертават границите на избирателните райони спрямо политическите нагласи, така че да спечели кандидатът на управляващите. Проста хватка, която помага в някои страни с 15-20% от действителните гласове определен кандидат да бъде избран. Освен това окрупнените едномандатни райони не допринасят за обществената разпознаваемост на кандидатите, а точно обратното. И не е ясно как с тази промяна ще се преустанови купуването на гласове, което не е резултат от дефекти на избирателната система, а показва слаба власт и липса на воля за справяне с проблема.

Несъмнено избирателната ни система се нуждае от преосмисляне.

Тя възникна чрез преговори и компромиси с бившите комунисти

и резултатите от нейното прилагане са налице. Но посоката на промяната й зависи от това какво искаме да се получи като политически резултат. Например, ако при сега действащата избирателна система за парламентарни избори с многомандатни райони и изборна граница от 4 % се измени мащабът на избирателните райони или нивото на изборната граница, ще се получи различно политическо представителство в НС. Или ако в закона за избиране на народни представители се възприеме избирателна квота вместо бариера, представителство в парламента ще имат всички, получили поне 1/240 от общия брой на действителните гласове, което е по-малко от половин процент, или 9-10 пъти по-малко от действащото условие. Вижда се, че само този елемент освен върху състава на НС може

да повлияе и върху политическия модел на управление

Реформата в избирателната система е своеобразно политическо инженерство с граници, определени от конституцията от политическата, историческата и културната традиция, както и от социалния модел на страната. Много често изменението на даден елемент с цел повишаване на ефективността на избирателната система в една посока води до загуба на ефективност в друга, а внасянето в нея на нови елементи води до ново качествено взаимодействие, чиито резултати е трудно да се предвидят в дългосрочен план. Затова промените се правят с малки стъпки и те задължително се предхождат от:

· действия за стабилизация на политическите партии

· анализ на резултатите от действащата избирателна система

· заявяване на целите на нейното изменение

· оценка дали промените водят до политическа стабилност и представителство без голямо отклонение в съотношението гласове – мандати; до баланс на обществените интереси и до стабилни политически мнозинства

· оценка на предлаганите промени за утвърждаването на демокрацията и традициите на българското общество.

Но преди всичко стои оценката на наложения политически модел и очертаване на общите рамки на желаната политическа промяна, което президентът е пропуснал. А ако трябва да се предвиди резултатът от направените предложения, той ще е в посока към ликвидиране на малките партии и цялостен контрол на олигархията над политическата система, което устройва тройната коалиция.