Скъпи демократи за силна България,

Драги гости, госпожи и господа,

Приветствам ви с Първото национално събрание на нашата партия и ви пожелавам плодотворна работа. Ще започна с темата за

Създаването на ДСБ

Само преди 9 месеца се учредихме в тази зала. Това бе предхождано от провеждане на инициативни събрания в страната. Ние сме най-гражданската партия в България. Създадени сме от инициатори от десетки и стотици общини. С уважение и възхищение за извършеното от вас ви запознавам с резултатите от нашите общи усилия.

1. Ние създадохме национална политическа партия: учредени са 195 общински организации на ДСБ в 2/3-ти от общините, където живеят 86.8 на сто от българските граждани; в още 21 общини има инициативни съвети и инициативни ядра; наши членове и симпатизанти са хора от всички етноси и вероизповедания, носители на културното многообразие на българското гражданско общество.

2. На фона на разпадането на политическите партии в България ние създадохме партия с масова подкрепа от хората. Подкрепиха ни общо 18 382 души, от които 12 657 члена и 5 725 регистрирани симпатизанти. Това са високо образовани и активни български граждани, които ни превръщат в повечето общини в първа или втора по големина политическа формация сред останалите.

3. Партия ДСБ е готова да влезе в предизборна кампания. В почти всеки многомандатен избирателен район са изградени нашите областни структури от регионални координатори, предизборни щабове и партийни арбитражи. В Софийска област и Кърджали процесът ще приключи следващата седмица, така че и там ще могат да изпълнят решенията на Националното събрание за номиниране на кандидати за народни представители.

4. Проведохме 29 семинара за подготовка на нашите ръководства, на нови говорители, на предизборните щабове и за дискусия на отделни глави на Предизборната ни програма. Те показаха силна сплотеност и висок дух на привържениците на ДСБ.

За тези само 9 месеца се олющи фасадата на старата десница и стана видима причината за нашето учредяване. Хората, които учредихме ДСБ, не могат да бъдат накарани да избират между две софийски групировки – тази на Софиянски около Общинска банка или тази на Надежда Михайлова и Любен Дилов-син около “Софийски имоти”. И двете групировки станаха скандално известни – едната, че открадна управлението на Общинска банка от Столичния общински съвет, а другата, че хариза част от Южния парк на София на организираната престъпност и мафията (според собствените им думи).

Ако не бяхме учредили ДСБ, сега трябваше да подкрепим едните или другите бизнесинтереси в абсурдната компания на лица, които се извиниха или отрекоха нашето управление, които го обявиха за мит или за провал, които го оклеветиха и обругаха. Трябваше да сме с тези, които припознаха за свое управлението на Сакскобургготски и Доган.

Обръщам се с благодарност към всички участници в гражданската инициатива за създаването на ДСБ, защото те съхраниха приноса на българската десница за България и я запазиха като политическа алтернатива на БСП и на царедворците. Като имаме предвид кризата вдясно и малобройните членове и формални организации на формалното движение “Симеон Втори”, можем да имаме самочувствие.

Ние успяхме да създадем в много кратки срокове най-многобройната, добре организирана и единна национална партия вдясно от политическия център.

В опозиция на управлението Сакскобургготски-Доган

ДСБ сме безкомпромисна опозиция на т.нар. либерално-социално сегашно управление. То е така наречено, защото всъщност е управление на международни аферисти в единодействие с организираната престъпност и олигархията на бившата комунистическа партия. То бе инсталирано у нас от върхушката на бившия репресивен апарат и реализира нейните планове за България. То подкрепи публично сенчестия и черен бизнес още с първите си стъпки. Ние никога не сме го припознавали като дясно, нито като центристко. Никога не сме искали за него втори мандат.

Това управление почти четири години спира нарастването на реалните доходи на българските граждани. То не завърши реформите и спря устрема на страната. Не пусна нито един километър магистрала. Не построи планираните 12 язовира и не премахна никъде режима на водоснабдяването. Не изгради десетките предвидени от нас пречиствателни станции и стотиците други обекти от Националния план за развитие. Не завърши реформите в здравеопазването, образованието, администрацията, МВР и досъдебното производство.

Това управление вкара без избори БСП на ключови позиции във властта; скри отново досиетата на бившата ДС. То обаче изпълни едно от своите обещания – разби политическата система на страната. Отслаби държавните ни институции. Допусна страната да стане арена на гангстерски войни и територия на организираната престъпност. Превърна многопартийната българска демокрация в пародия.

Наскоро приключилата парламентарна и правителствена криза свали маската му и видяхме истинското му лице – нова, невиждана досега от българите, неморалност и непочтеност във всичко. Видяхме далаверата, изнудването и “грабежа като за последно”, практикувани от сегашната управляващо мнозинство.

Без да е спечелил доверието на българските граждани, лидер на това управление е бившият сътрудник на ДС Ахмед Доган. Той превърна останалите в заложници. Успя да осребри скъпо и прескъпо това, че представлява изолираните в икономическо и социално гето български турци.

Видя се ясно, защо г-н Симеон Сакскобургготски дойде в България. Заради семейното обогатяване посредством “реституция” на българска държавна собственост, вредни за бюджета спекули с българския външен дълг, продажба на безценица на най-печелившото българско предприятие – БТК, дългосрочно задължаване на нашата държава да плаща на концесионера за ползването на магистрала “Тракия”, да плаща за ненужна техника и остаряло въоръжение за Българската армия. Постигането на целите на премиера стоварва тежко и несправедливо бреме върху българския данъкоплатец за десетилетия напред.

Но най-лошото за България е отсъствието на политическа воля в това управление. Очевидна е неспособността на министър-председателя да взема решения. Всички се убедихме с каква ловкост избягва той своите отговорности. Това е основната причина три години и осем месеца България да няма изпълнителна власт, която да разрешава енергично проблемите, да пресреща предизвикателствата, да спомага и насърчава положителните усилия на фирмите и гражданите. Българските власти нямат въображение желание да поставят и постигат високи цели. Страната ни се движи по инерция, по линията на най-малкото съпротивление.

В сектора за сигурност и отбрана най-ясно се вижда, че България няма компетентно и отговорно управление. Заради това страната ни пое военни ангажименти в чужбина, без да има военна и политическа представа за приноса, който може да даде и, съответно, без да има готовност да ги изпълни. След атентата, който изведе от строя нашия военен контингент в Ирак, въпреки нашите настоявания и предупреждения, управляващите не направиха политически и военен анализ, не извадиха поуки за бъдещите мисии и загубите на български военнослужещи продължават.

Тандемът Сакскобургготски-Доган ще трябва да докаже пред избирателите, че нарасналата реално с 2.4 процента средна заплата за 3 години и половина е обещаното бързо и не символично нарастване на доходите. Ще трябва да ги убеди, че това мизерно увеличение трябва да бъде предпочетено пред 2.7 пъти реално нарастване на средната работна заплата, постигнато по време на нашето управление. Ще трябва да доказва също, че увеличените двойно цени на електроенергията и на лекарствата, драстично скочилите цени на хляба и отоплението са за предпочитане пред цените по време на нашето управление; че е по-добре вместо да строиш пътища, магистрали, язовири, пречиствателни станции, както правехме ние, е по-добре да правиш малки демонстрационни обекти и да им слагаш благодарствени табелки; че вместо да отстояваш българските интереси, както правехме ние, е по-добре да затвориш 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй” и да приемеш безропотно всички условия, които ти поставят за членство в ЕС.

Днешните управляващи няма да могат да докажат това на българския избирател. Както няма да могат да докажат, че пълзящите монархически напъни и унизителни верноподанически изблици на управляващите царедворци са за предпочитане пред предишното смело и решително наше управление.

ДСБ срещу БСП

ДСБ не сме забравили, че БСП на два пъти предизвика национална катастрофа през зимите на 1990/91 и 1996/97. Ние сме управлявали след тях и знаем колко мъчително и трудно беше преодоляването на тяхното наследство. Днес БСП не е показала, че си е направила изводи от своите управленски провали. Тя не е признала дори пред себе си, че организирано саботира и дълго време спираше преориентацията на България към европейската и атлантическата общности. БСП се противопоставяше на всеки реформаторски акт, на връщането на земята и отнетите имоти на техните собственици, на възмездяването им, на приватизацията, на реформите в армията, в МВР, в здравеопазването, в образованието, на банките. БСП насила и неискрено се присъедини към победителите в историческото противопоставяне. Тази партия остава с две лица – едното на бившата ДС и другото на неевропейска левица.

Ние сме срещу БСП не само, защото не споделяме тяхната измамна и погрешна идеология. БСП се явява на изборите, криейки своите действителни намерения. По нито един ключов въпрос те нямат ясна позиция. По тази причина, в нормална демократична среда, те въобще не биха могли да бъдат претенденти за доверието на избирателите. ДСБ сме против тях, защото от откъслечните им откровения виждаме или опасни за България замисли, или хаос и противоречия. Сред тях ще посоча само най-вредните:

1. Идеята им за премахване на валутния борд през 2007 г., от което председателят им бързо се отказа (Това може да заяви само партия, която въобще не си дава сметка за цената, която българският народ плати за паричната си, бюджетната си и банкова стабилност днес);

2. Оценката им, че нашата страна няма макроикономическа стабилност (Това може да направи само партия, която се готви да причини отново икономическа и финансова дестабилизация на страната или въобще не разбира функционирането на пазарната икономика, основана на капиталистически принципи);

3. Желанието им за връщане на държавната намеса в икономиката, чрез субсидии за определен вид губещи производства; чрез бюджетни преференции за банковото кредитиране; чрез определяне на минимални и максимални държавни цени (Това може да иска само партия, която има намерение да саботира функционирането на пазарната икономика в България);

4. Критиките им срещу разширяването на икономическата ориентация на България към Европейския съюз и акцентирането върху външноикономическите отношения със страните от бившия Съветски съюз. (Това може да направи партия, която не е изживяла комунистическата си носталгия.)

Затова БСП е наш основен политически противник. ДСБ ще направим всичко, което зависи от нас, за да лишим тази партия от възможност да състави правителство в следващия парламент.

Изводът, който следва да направим, е че можем открито да се обърнем към избирателите. Към тези, които помнят двете национални катастрофи, причинени от БСП в последните 15 години. И към тези, които си дават сметка за истинската природа на управлението Сакскобургготски-Доган. Те са почти две трети от българските избиратели. Към тях трябва да насочим своите послания. На тях трябва да припомним постиженията на своето динамично и смело управление през 1997-2001 г. От тях трябва да поискаме доверие и мандат за управление на страната.

За явяването на ДСБ на парламентарните избори

ДСБ се опитахме да спасим по-голяма част от българската десница за каузата. Направихме опит за консолидация с предложение да създадем единствената дясна коалиция, която имаше ясен политически смисъл. Обърнахме се към Народен съюз, защото те никога не се бяха отказали и опетнили нашето управление, и, защото винаги бяха категорична опозиция на сегашното управление. Първоначално те бяха близки до нашите принципи и дори ги подкрепиха. Но след това ги напуснаха. Разпаднаха собствената си десетгодишна коалиция. Изградиха безпринципни съюзи – с тези, които подкрепят премиера Сакскобургготски или с тези, които обругаха и оклеветиха нашето управление и хвалят Доган.

От името на Националното ръководство и народните представители на ДСБ предлагам Националното събрание да реши следното за явяването ни на изборите:

1. Да се регистрираме на парламентарните избори със своето име – политическа партия “Демократи за силна България”. Ще добавя от себе си. Много искам да вярвам, че оттук насетне ще останем винаги верни на своите ценности и принципи, за да не сменяме панически името си и да се крием в коалиции с чужди имена, както виждаме да правят другите. Да останем верни на каузата и името си. Да ги пазим и увеличаваме техния авторитет.

2. Да оставим отворени своите кандидат-депутатски листи за политически партньори, с които споделяме общи принципи и ценности и да продължим да търсим такива не само сред политическите партии, но и сред гражданските сдружения и сред авторитетните личности на националната ни общност. Да се отворим за авторитетни представители на българските турци и роми, и разбира се, за авторитетни личности. Моята лична позиция е, следната. Не споделям деленето на демократите за силна България на стари и нови лица. Считам за вредно деленето ни на бивши седесари и нови членове и симпатизанти. Не приемам правото на когото и да било да претендира, че е по-добър от другите, без да се състезава с тях. Ако е – да спечели доверието на нашите членове и регистрирани симпатизанти. Лично аз съм против разпалването на излишни страсти около нашите листи и партньори.

3. Да съобразим своята окончателна регистрация в ЦИК с изборното законодателство. ДСБ нямат проблем да се регистрират при каквито и да било утежнени условия. Ние ще настояваме за такива промени в изборното законодателство, които да създават отговорно и сериозно отношение към парламентарните избори, каквото сега в България няма.

За Предизборната ни програма

Националните вътрешнопартийни комисии успяха да решат много трудна задача. Това даде възможност днес да обсъдим и приемем Предизборната програма “За силна България в Обединена Европа”. Трудността дойде от нашия амбициозен политически проект, обявен във Възванието от 28 февруари 2004 г., в Учредителната декларация и Програмните насоки.

Гражданският проект на нашата инициатива е за десетилетия напред. Той чертае пътя на България след излизането ни от злощастния комунистически експеримент и отвъд членството ни в НАТО и Европейския съюз. Нека си припомним, че ние сме първата и засега единствена политическа формация, която си поставя такива високи цели и толкова трудни задачи. Всички останали партии остават вторачени в прехода или в европейските предприсъединителни фондове. За разлика от тях, ние знаем, че развитието на нашата страна може да дойде само от нашите усилия, от стремежа на българските граждани за лично благополучие чрез честен труд и предприемчивост.

Предлагаме ви предизборна програма, в която е показано открито и честно какво ще направим в изпълнителната и законодателна власт, ако избирателите ни дадат своето доверие. Ние успяхме да конкретизираме своите учредителни документи в изпълнима и реалистична програма за периода 2005-2009 г. Ние казваме не само как ще управляваме, но и с какви средства.

Главната цел на нашата предизборна програма е България да влезе със силен старт в Европейския съюз и с високо динамична икономика да започне да намалява огромната разлика в стандарта и качеството на живота между българските граждани и средния европеец.

Колегите ми от Националното ръководство поискаха вчера да сведем своята предизборна програма до няколко послания. Това, според мен, е направено. Прочетете самото съдържание на програмата и ще се убедите.

България може повече от това да поддържа постигната от нас парична, бюджетна и финансова стабилност. Ние можем да постигнем много по-бързи темпове на икономически растеж и на нарастване на заплатите и пенсиите; ние можем да построим само за 4 години нужните за гражданите и икономиката магистрали и пътища, язовири и пречиствателни станции. Ние можем да обещаем …

Защото знаем със сигурност, че България може повече!

Очаквам да стане оживена политическа дискусия по предизборната програма и политическите позиции и да чуем конкретни предложения на делегатите.

Ще завърша с един от най-важните въпроси, които трябва да реши нашето Национално събрание. Това е въпросът за

Политическите цели на ДСБ на изборите

Нашият Национален предизборен щаб обобщи целите, които си поставят предизборните щабове по многомандатни избирателни райони, и направи критичен анализ на заявените от тях цели. На тази основа Националното ръководство проведе разискване и направи следните изводи.

Първо, за нас е безспорно, че без ДСБ не може да се формира дясно управление на България.

Второ, старата десница навлезе в “жълтото блато” на политическия център, така изневери на своите избиратели и това породи очаквания на десния избирател към ДСБ за политическо представителство.

Трето, ние сме задължени да си поставим високи цели на предстоящите избори.

Затова предлагаме на Националното събрание да определи следните конкретни политически цели за парламентарните избори 2005. Тези цели позволяват да се осъществят политическите позиции, заявени при нашето учредяване: завършване на реформите и ускорена модернизация на страната; спиране на БСП; и, недопускане на втори мандат на Симеон Сакскобургготски.

Тези две цели са:

1. ДСБ да стане първа политическа сила в дясното пространство на ХL-то Народно събрание.

2. ДСБ да има достатъчно голяма парламентарна група, която да позволи реализиране на дясно управление на страната, ако избирателите поискат това.

Плановете на нашите предизборни щабове по многомандатните избирателни райони показват, че това са постижими цели.

Скъпи приятели,

Всички заедно, устремени и решителни,

да направим Демократи за силна България

Първа дясна политическа сила на следващите парламентарни избори,

да дадем силен старт на България в европейското й бъдеще!