Скъпи демократи за силна България,

Скъпи гости,

Редно е политическият доклад пред извънредното отчетно-изборно Национално събрание на партията и дискусията след него да бъдат отражение на нашето реално състояние. Крайности в оценките не са нужни. Нужни са ни откровеност и критичност, но ако някой очакваповече, надявам се, да остане разочарован. Призовавам всички днес да смебез черни или розови очила, с доброжелателност помежду ни и с обич към общото ни дело.

За организационното състояние

Организацията на партията бе създадена през есента на 2004 г. Тогава в рамките на половин година се учредиха общинските, районните и градски организации на ДСБ. На I-то Национално събрание през март 2005 г. имахме 195 общински и районни организации в 2/3 от общините на страната, където живеят 86.8 % от избирателите. В партията се бяха записали 18 382 души, от които 12 657 членове и 5 725 регистрирани симпатизанти.

На ІІ-то Националното събрание през есента на същата 2005 година броят на организациите достигна 224, записани бяха 21 661 души, от които 14 395 членове и 7 266 регистрирани симпатизанти. Това е най-големия брой организации и членове на ДСБ за отчетния период.

Едно от решенията ни тогава бе да изградим местни сдружения, формирани по професионален признак и по местоживеене; да присъстваме не само в общинските центрове, но и в много други населени места.Не изпълнихме това решение. Днес, преди изборите за местна власт, се вижда колко важно е било то.

На ІV-то Национално събрание делегатите представляват 193 общински и районни организации; 18 875 дейци на ДСБ, от които 11 360 членове и 7 515 регистрирани симпатизанти. Както се вижда, това е най-малкото число на членовете, а обратно – при регистрираните симпатизанти е най-голямото. В тези три години партията е преминала зенита на общия брой членове и симпатизанти и в момента преживява трудности. Мотивацията дори в ръководствата не е на ниво. Нерядко събранията се провеждат при падащи кворуми. Нередовно се плаща членският внос.

Не хоризонталната структура на партията обаче е виновна за загубата на подкрепа и много слабото функциониране на ДСБ по места, а липсата на истинска политическа работа. Причините за това са няколко: неопитни хора на ключови позиции, незаинтересовани председатели на структури, които бързо губят интерес към партийната работа, конфликти по места, които разделят организациите.

Организационната работа във всяка партия е изключително важна. Това е политическа, а не административна работа. Тя трябва да се извършва от местните ни ръководители, от депутатите и от членовете на Националното ръководство. Грешка е, че ние се опитахме да прехвърлим голяма част от тази работа на малцината служители в партията. Това е една съществена причина за лошото ни състояние.

Колко дълбоки са и преодолими ли са тези организационни слабости ще покажат местните избори. Ще покажете вие, хората в тази зала.

За изборните ни загуби

След като още на парламентарните избори през 2005 г. не постигнахме първоначално обявените от нас цели, допуснахме поредица от последователни изборни загуби. Непрекъснато губим гласове. На последните избори за Европейски парламент ни подкрепиха близо три пъти по-малко избиратели, отколкото на парламентарните избори. Най-важният показател- относителното политическо доверие към нас, намаля с 32% от 6.44 на 4.35 % от гласовете на избирателите. След европейския вот се видя, че избирателите привиждат като алтернатива на управляващите ГЕРБ и Атака. ДСБ изпадна в криза на доверието.

Допуснахме многобройни слабости в кампаниите. Сред тях се очертават: липсата или неубедителността на стратегията и тактиката; насочване на кампаниите единствено към определените като верни на ДСБ избиратели; разчитане на “служебен успех” от ниска избирателна активност; липса на разбиране и усилия да търсим разширяване на подкрепата от по-широки среди; непрофесионална организация при провеждането на самите кампании; недобри връзки с общинските организации, довели до тяхната пасивност; кандидатурите ни не бяха проверени за обществено одобрение.

ДСБ общува по неефикасен начин с хората: имаме трудно разбираеми, макар и иначе верни политически послания; звучим демодирано и неясно; не пресрещаме очакванията на избирателите; кампаниите ни бяха безлични – едноцветни, едностилни, без изненади и способност да мотивират; избирателите не ни различаваха от фасадните десни партии.

Недобре отразявахме непрекъснатите атаки и клеветнически кампании. Започнахме да се затваряме и изолираме в тясна политическа среда. Пренесохме отношението си към продажните социологически агенции към социологията и общественото мнение въобще. Занемарихме социологическата и политологична експертизи и това доведе до несъответствия между поведението на партията и обществените очаквания.

За политическите ни грешки

Националното ръководство и неговият председател надцениха много електоралните възможности на ДСБ. Участвахме във всички избори веднага след създаването си, което за нас като млада и неукрепнала организационно партия се оказа изтощително и обезсилващо. За сравнение може да се отбележи, че Атака пропусна междинните избори за София, а НДСВ пропусна президентските избори, но никой не ги обвини за това.

Партията ни се натовари с непосилната задача да преодолее кризата на българската десница. Не отчетохме трезво нежеланието на самата десница да преодолее своята криза.

Четирите кампании, проведени в отчетния период, се различаваха много помежду си. Кампаниите за националния и европейския парламент бяха изцяло партийни. За тях издигнахме и избрахме кандидати на делегатски събрания. Определихме кандидатите си за мажоритарните избори за президент и за столичен кмет по спорен начин и това отблъсна част от избирателите. Коалиционната кампания за президент създаде непреодолими трудности за ефективно участие на ДСБ и се съчета с поетата непосилна отговорност за общия кандидат. Тази грешка трябва да бъде ясна за общинските ни ръководства, за да не я допуснат сега.

Бяхме непоследователни в отношенията си с другите партии от десницата и центъра-от отрицание до коалиране. Така загубихме стратегическото си предимство да бъдем различими от тях.

Започнахме да губим доверие, поради собствената си влошаваща се позиция. Непостигнатите цели демотивират нашите привърженици. В очите на избирателите се загубихме като опозиция. Това стана след като допуснахме на президентските избори да бъдем изместени от кандидата на Атака и след като не изпратихме депутати в Европарламента. Сега трябва да направим крайни усилия за да излезем от спиралата “загуба на избори -загуба на присъствие”. Губейки избори, ние преставаме да бъдем алтернатива на управляващите, преставаме да сме политически фактор в страната, източник на перспектива за бъдещо управление. В тази спирала надолу гласовете ни се губят с простия аргумент -“от тяхнищо не зависи”.

За съжаление, нямахме сили да проведем добър дебат дори след оставката на сегашното ръководство. Инициативата за него взеха симпатизиращи ни или болеещи хора отстрани, от вестници и медии. Темата бе изместена в самото начало и, вместо трезв анализ на кризата, се разисква съдбата на председателя на партията. Това предизвика излишна острота и непремерени удари и подмени изцяло истинските ни теми. Надявам се, че днес ще има откровен и открит дебат, без излишни провокации и войнстващи защити. Да не забравяме най-важното – че всички тук, в тази зала сме хора близки по дух, ценности и идеи, че сме от една традиция и с обща нравственост.

За партийната система

Българската партийна система е в тежка криза. Това беше ясно на създателите на ДСБ още преди 5-6 години. Ние си давахме сметка за причините за кризата на десницата и за това, че тя сигурно ще обхване цялата българска политическа система.

ДСБ възникна като политическо представителство на гражданите, които са срещу фасадната българска демокрация и стоящата зад нея мафия; на хората, които не приемат безпринципно коалиране, заради властта. В дискусиите помежду ни, през последните седмици някои от нас заговориха за ДСБ с думите на управляващите. Дефинираха ни като част от елита. Т.нар. “елит” за мен е повърхността на навираната в очите на хората политическа фасада. Ние не сме нито “на”, нито “зад” политическата фасада, ние сме срещу нея. Преследвани от управляващите, включително чрез злоупотреба с властта, ние не сме елит и не сме част от политическото статукво. Всички партии на статуквото – и старите и новите, имат една обща черта – зависят от олигарсите и мутрите, а ние не зависим.

Ние сме безкомпромисни противници на всяка от управляващите партии – БСП, НДСВ и ДПС и това ни отличава от всички останали партии. Ние сме принципно и политически различни от останалата част от десницата, както и от ГЕРБ и Атака. Ние виждаме, че ГЕРБ и Атака са създадени, за да бъдат фалшива алтернатива на управляващите. Затова сме обект на най-агресивни атаки и от тях, наред с управляващите.

ДСБ сме за политика без компромиси не само с ценностите си, но и с всеки, който ги пренебрегва; искаме да реализираме почтено, решително, в полза на хората управление, но не го постигаме. Като виждат това, нашите избиратели се отчайват и ни напускат. Партия, която се бори да преодолее изборната бариера, не е заплаха за мафията.Искахме да изградим новата десница на европейска България, а имаме малка, предимно градска партия.

Заложихме много на членството си в Европейската народна партия. От нея не получихме никаква подкрепа за президентските избори и символична подкрепа за изборите за Европарламент. Подкрепа получи столичният кмет. Това предателство се стоварва като бумеранг върху нас и саботира политиката ни. За европейските политици печеленето на ченгета и комунистите се оказа по-ценно от подкрепата на демократите.

Трябва да си дадем сметка, че за нас е изключително трудно да постигнем едновременно и двете неща – да запазим непокътнат образа си и да управляваме. Но можем да направим една стъпка в тази посока на пред-стоящите местни избори.

Нашата програма “За силна България в Обединена Европа” остава един-ственият смислен политически проект за интегриращата се в НАТО и ЕС наша родина. Затова се краде от управляващите и техните фалшиви опоненти. Редица нейни постановки се изопачават и дори извращават, както става например в сферата на защитата на българските национални интереси.

Ясният ни облик, идващ от верността на програмата ни и на “Договора за силна България”, се признава от съюзници и противници.

За парламентарната ни дейност

ДСБ води много трудни битки и дебати в 40-то Народно събрание. При огромното управляващо мнозинство условията за компетентност, почтеност и ефикасност на опозицията са изключително тежки. Дълго време ДСБ се намира под кръстосан огън от страна на управляващите, на Атака и на част от десните партии. Въпреки тези условия, ние респектираме всички със своята принципност, смелост и решително отстояване на позиции. Не съм съгласен с тези, които не виждат и поставят под съмнение това. Всеки в Народното събрание признава ролята на 16-те депутати от ДСБ.

През изминалите 2 години сме задали 672 питания и въпроси, повече от която и да е друга парламентарна група. Изпълняваме обещанието си да бъдем безкомпромисна и твърда опозиция и да подлагаме на непрекъснат контрол управляващите. Макар и малко, ние успяваме да постигнем някои от заявените преди Избори’2005 цели: премахнахме практически имунитетите на депутатите и магистратите; наборната военна служба бе отменена след нашия натиск; разрушихме изградения от Държавна сигурност етнополитически щит над ДПС; бяхме инициатори за създаването на комисията, която разкри присвояването на държавни имоти от С. Сакскобургготски; отворихме отново досиетатаи разкрихме сътрудничес-твото към ДС на измамника-президент Първанов; стартирахме отмяната на вредни поправки на Конституцията и станахме инициатори на повечето от текстовете на нейната четвърта поправка. Инициирахме вота на недоверие за здравеопазването и предложихме пакет от 7 закона за продължаване на здравната реформа.

Ние разобличихме управляващото мнозинство за корупцията му: приватизацията на БТК, концесионния договор за магистрала “Тракия”, кражбите в столичната “Топлофикация”, петролопровода “Бургас-Александруполис”, АЕЦ “Белене”, похищенията над Държавния резерв, кражбите на отпуснатите за преодоляване на наводненията държавни средства от фирмите от “обръча” на Доган; окастрянето на защитената българска природа от Програма “Натура 2000”. Разобличихме злоупотребите на БСП с програмата “Петрол срещу храни”. Отправихме многобройни сигнали до прокуратурата.

Съпротивата ни спря създаването на т.нар. “Обществен съвет към министъра на вътрешните работи”, който имаше за цел да реабилитира ръководителите на бившата ДС.

Липсата на ефект сред обществото от тези наши усилия в Народното събрание се дължи на недоверието на хората към тази институция и негативния образ на всички народните представители. Ние сме добри вътре в една лоша институция.

За гражданското у нас

Възникнахме по идея на гражданското общество. То потърси свое политическо представителство чрез партия, която само създаде. Бях поканен да участвам в този процес. Беше ми предложено да стана председател на ДСБ сред надежди и силни чувства.

Връзката ни с гражданското общество е сложна. Партията, разбира се, в широк смисъл е гражданска структура, но не бива да има претенции да е гражданско общество, така както артистите нямат претенция да са публика, а лекарите – пациенти. Защото ДСБ има за задача чрез своите политически идеи и проекти да защитава и развива обществените институции, а чрез тях и самото общество.

Ние имаме претенцията, че ДСБ е гражданска партия, но нямаме последователна политика и трайни връзки на национално и местно ниво с не-правителствения сектор. Нямаме политика по отношение на консервативните религиозни общности, спрямо селото и фермерите. Затова те не ни разпознават като свое представителство. След изборите през 2005 г. изоставихме работата с малцинствата. Не познаваме в дълбочина техните проблеми и не можем да ги защитаваме ефективно.

Всичко това са признаци, че ДСБ не можа да запази и разшири позициите си в гражданското общество. Ние се отстранихме от него по вреден за себе си начин.

Един недопустим, за мен, признак на сектантство е липсата на търпимост към различното мнение. Трябва да бъдем отворени към членовете си, към нашите симпатизанти, към всички, които се вълнуват от нашата дейност. Не бива да допускаме всеки, отправил някаква критика, да бъде веднага обявяван за партиен враг, намразван и обругаван. Това прави много лоша услуга на ДСБ. Много категорично настоявам да се уважава всяка позиция, изказана на нашите форуми, включително и на настоящия. Никой от нас няма никаква нужда от безогледна защита, моя милост -също. Най-непоносимо за мен е, че ДСБ няма ясна своя вътрешна алтернатива, че нямаме достатъчно желание да уважим, изслушаме и приемем разумно нейните послания.

Като човек, който е следен от бившата ДС, заради критичните си изказвания по отношение на бившия български комунистически диктатор, за мен е абсурдно да ставам обект на безкритично приемане, да ме виждат като несменяем лидер. Напротив, виждам отговорността си като председател да поема цялата вина за грешките, довели до кризата. Виждам пълната си отговорност в това да не вменявам тези грешки на членовете на досегашното ръководство, на депутатите или на нашите организации. Това не означава, че не виждам техните грешки и слабости, но гредата в моето око ми пречи да посоча сламките в очите на останалите.

За местните избори

ДСБ отива в кризисно състояние на местните избори. Мнозина от нас си давахме сметка, че това неминуемо ще се случи при провал на евроизборите. Като председател се срещнах с най-големите ни организации и ги предупредих за опасността. Въпреки това тежко състояние, ДСБ не бива да си позволяват отчаяние и униние. Има фактор, който ни дава възможност да постигнем важен политически успех. Тройната коалиция отслабва непрекъснато, поради неизпълнени обещания, все по-разголваща се корупция, поради очевидната си прегръдка с мафията, поради поръчковите убийства, разтърсвана от публични протести.

Основната ни задача е да изберем колкото се може повече представители в местната власт – кметове и общински съветници. Партньори в решаването на тази задача са партиите от българската десница. Бъдещото Национално ръководство трябва да предложи на тези партии взаимодействие и взаимна подкрепа за местните избори на среща с техните ръководства.

ДСБ трябва с доброжелателност да подкрепя всички желания и усилия на десните партии, които искат да се реформират. Десните партии ще бъдат слаби, докато остават под външна зависимост, която винаги в последна сметка води към бившите комунисти и техния репресивен апарат, докато не се освободят напълно от влиянието на появилите се след приватизацията “сини” патрони и клиентели.

Ние сме в опозиция на Тройната коалиция. От тук следва, че ние трябва да сме опозиция на партиите от тази коалиция и на местните избори. За нас е важно да се удържи победа над управляващите партии. Сред тях винаги поставяме на първо място БСП. Ние не сме слепи за плахите опити в тази партия да започнат реформа, но съвсем очевидно е, че сега бившите комунисти остават като цяло зависими от собственото си минало и от най-опасните сили в нашето общество – бившия репресивен апарат и мафията. Атентатите срещу спонсорите им са поредното живо доказателство за това. ДПС поставяме на същото ниво. Това е машина за безогледна корупция, която руши силите на демократична България. Наш противник на местните избори са и царистите, заради мафиотската им обвързаност и непоправимите щети, които нанасят на страната.

Трябва да сме наясно, че загуба на Тройната коалиция на местните избори има потенциал да я разбие и да открие път към предсрочни парламентарни избори. На местните избори ДСБ трябва да бъдат, без изключение, навсякъде срещу управляващите, за да направим стъпка към изпълнение на основната си политическа цел – свалянето им от власт.

Както вече казах, нямаме илюзии за това, чеГЕРБ и Атака са фалшива алтернатива на БСП. Според мен, не бива да подкрепяме кандидати на тези две партии, на нито едни важни за националния политически живот общински избори. Невъзможно е да подкрепим софийския кмет, не само поради този политически аргумент, не само заради обвързаността му с организираната престъпност, а и поради пълната му неспособност да реши който и да било проблем на столичани. Вместо да отдели време, сили и внимание на проблемите на града и хората в него, той се впусна в партийно строителство. Затова ние трябва да разглеждаме кметските избори в София като начин за възпиране на фалшивата алтернатива.

Изборът за кмет настолицата винаги е бил част от националната политика. Затова тези избори са шанс за възстановяване на влиянието на ДСБ. Ако подкрепеният от нас кандидат отиде на балотаж, той ще спечели тези избори. С това ДСБ ще стане значим политически фактор в страната.

Към хората

Ние виждаме причината за общото недоволство от несигурността и ниските доходи в управлението на страната. Растежът на икономиката идва основно от продажбите на недвижими имоти и земи. Това облагодателства единици и не повдига нивото на общите доходи. Имотите се купуват с оглед спекулативни очаквания за повишаване на цените. Това развитие увеличава неравенството между доходите и стандарта на живот на хората. Затова при 45% нарастване на БВП през последните 6 години, има едва 13% реално покачване на средната заплата и пенсия. Ще напомня, че по времето на нашето четиригодишно управление, тези доходи нараснаха три пъти.

ДСБ са за това хората да имат право да протестират и да стачкуват срещу несправедливостта. Наш закон направи легални последните стачки на миньорите и лекарите в “Пирогов”. Недопустимо е стачкуващи работници да се гонят от фабриките от министър-социалист.

В страната не се развива технологично производство и затова вносът превишава все по-драстично износа. Няма какво да се изнася. Най-бедствен е търговският баланс с Русия, където срещу над 3 млрд. евро внос стоят стотина милиона български износ. Управляващите ни превърнаха в руски сателит и чист източник на валута. Това на свой ред им даде алиби да трупат бюджетни излишъци. Социалисти създават все по-бедни хора при все по-богата държава.

Българите са и все по-необразовани. Упадъкът на българското средно и висше образование и нарастващият брой младежи, които не завършват задължителното обучение или го завършват напълно формално при деградирали изисквания на учителите, създават опасна стратегическа немощ на българския народ. Ако не се противодейства бързо, ще бъдем напълно неспособни за бъдещо икономическо развитие.

Държавата се издържа от все по-малък брой заети. Едва 1.5 млн. българи от частния сектор издържат цялата държавна администрация, всичките важни публични сфери, пенсионерите и децата. Огромна част от хората от малцинствата не плащат данъци, значителна част от тях не плащат дори за вода и ток. За пример – около 8% от населението са български турци, които плащат само 1.5 % от данъците.

Основната причина за нарастващата несправедливост и разпадането на солидарността сред обществото е огромният и все по-разширяващ се сив сектор на икономиката в образованието и здравеопазването, все по-мащабната мафиотизация на всички обществени и икономически дейности. Несправедливото данъчно облагане просто насърчава укриването на трудовите доходи. Това ограничава приходите на НОИ, където намаляването на осигурителната вноска не доведе до нарастване на събираемостта. Накрая идва неспособността да се увеличат пенсиите.

Започна бягство на големи чуждестранни инвеститори. За първи път се наблюдава намаляване на притока на чуждестранни инвестиции. Инвеститорите бягат или не идват в България със своите технологии, заради господството на мутрите, заради безсилието и корупцията на полиция и прокуратура, заради липсата на законност. Без законност няма конкуренция. Не се печели конкуренция срещу мафиоти, които не спазват законите.

Можеше ли да бъде по-друго? Разбира се, че можеше. Преди 7 години нашата страна изпреварваше Румъния почти по всички икономически параметри, включително по средните доходи. Днес нашата средна заплата е само 51.6% от тази в Румъния и е колкото в Албания. Изостанахме, заради лошото управление и незавършените реформи, поради които разходите на бюджета се изливат в кофа без дъно. Ако бяхме се движили успоредно с Румъния, средната ни заплата щеше да бъде не 178, а 347 евро. Точно това относително обедняване струва на българите управлението на Сакскобургготски и Станишев.

Ние казваме на всички граждани, че има друга икономическа и социална политика, при които техните доходи и качество на живот могат да нарастват истински и с високи темпове. Има смела и решителна политика на ред и законност, при която тяхната сигурност и безопасността на техните деца ще бъдат гарантирани. Това е политиката на ДСБ.

Моят призив

Предстои избор на ново ръководство на ДСБ и затова нека направим така, че днес да стане изключително важно как ще се произнесе залата.

Предлагам всеки член на бъдещото ръководство да премине през одобрението на делегатите на Националното събрание. Предлагам кандидатите, посочени от бъдещия председател, да не бъдат гласувани наведнъж, а поотделно. Уставът го позволява.

Нека делегатите си дадат напълно сметка, че избират хора, които могат да носят отговорност като ръководители, а не се съгласяват автоматично с председателя. Тези кандидати, които нямат доверието на висшия ни орган, да не бъдат избрани само заради това, че влизат в представите за екипност на бъдещия председател. На тяхно място той да предложи други кандидати. Така в ръководството ще бъдат само политици, които са спечелили сами доверието на мнозинството в Националното събрание.

Предлагам гласуването да бъде явно, защото тайното гласуване може да се проточи неконтролирано дълго време. Ако част от предложените кандидати не получат доверието на делегатите, изборът ще трябва да продължи с нови лица, отново с тайно гласуване и отново може да не завърши успешно.

Предлагам бъдещият председател да заяви, че ще посочи за заместници тези 2-3 души, които съберат най-много доверие от събранието. Така висшият ни орган ще изгради полезна за партията вътрешна йерархия, ще стане ясно, кой замества лидера по волята на партията.

Затова призивът ми е: Когато гласуваме, да си даваме сметка, че бъдещите ни ръководители трябва да търсят тежката и трудна организационна работа, а не да се спасяват от нея. В ръководството трябва да имаме политици, които познават политическата работа и не се гнусят от нея; които имат много силна мотивация да бъдат с обикновените хора; които не отказват всяка възможност да говорят на хората и да бъдат пред очите им в буквалния и преносния смисъл на думата.

Предлагам също този начин на избор да се приложи и в нашите общински и градски събрания.