Политическа оценка на ДСБ относно политиката по опазване на околната среда през последните три години

Политиката по опазване на околната среда през последните три години се характеризира с:
1. Отказ от целенасочена политика, която да доведе до трайни резултати в различните области на околната среда. Тази политика се подменя с шумни популистки акции с цел привличането на медиен интерес. / събиране на отпадъци, подрязване на дръвчета, туристически походи…/
2. Инерция при провеждане на преговорите. Те се водят на базата на подготвените позиции от предишното правителство, без отразяване на значителното изоставане в инвестиционната дейност през изминалите 3 г. Не бяха защитени националните интереси в областта на енергетиката, промишлеността и др. области.
Общият извод е, че поради бездействие на правителството в областта на околната среда има реална опасност през 2007-ма година именно тази сфера да създаде проблеми за членството ни в ЕС.
Този извод се потвърждава от:
– прегледа на изпълнението на Правителствената програма за опазване на околната среда и водите;
– анализа на поетите ангажименти при затварянето на глава 22 – „Околна среда“
Правителството на Симеон Сакскобурготски си постави глобалната цел- „за прелом и радикално нов подход, с цел качествена промяна на живота и максимална близост до европейските стандарти“ без никаква представа за нейното изпълнение. Управляващите очевидно не си дават сметка, какво означава една такава цел. Глобалната цел е конкретизирана в 4 приоритета.
А. Първият приоритет за подобряване качеството на живот е катастрофално провален. Нито една задача, включена в краткосрочния и средносрочния период за подобряване качеството на живот не е изпълнена.
Примери:
– Поето е задължение да се изградят до края на мандата на правителството 24 градски пречиствателни станции за отпадъчни води, 13 от които със средства по програма ИСПА. До този момент не само нито една станция не е изградена, но не е започнало строителството даже на тези станции, за които беше подписан финансов меморандум през 2000-та година /Ст. Загора, Хасково, Димитровград/;
– Поет е ангажимент до 2002 година да се изградят канализационни колектори в 6 населени места и да започне строителството на 11 ГПСОВ. Досега са завършени само 2 колектора. Не е предприето нищо за решаване на проблемите в 9-те района с режим във водоснабдяването. Една година преди края на мандата все още не е представена в Парламента стратегията за управление на водните ресурси. Това е изключително важен документ за нашата страна, която е с много ограничени водни запаси;
– Поета е задачата да се изградят 23 регионални депа за ТБО /твърди битови отпадъци/ и рекултивацията на 3 стари сметища. Нито едно депо не е завършено, а строителството на 3 депа – Силистра, Созопол и Перник /изграждани със средства по ИСПА/ е преустановено поради сериозни проектни пропуски, които не са установени навреме;
– Абсолютно неизпълним е ангажимента за пречистване на 90% от отпадъчните води в предприятията;
– Не е направено нищо за изграждането на Национален център за третиране на опасни отпадъци и регионални съоръжения за опасни отпадъци, инсталации за третиране на излезли от употреба автомобили, луминисцентни лампи, битови домакински електроуреди, за компостиране на битови отпадъци, за въвеждане на система за събиране и преработка на пластмасови отпадъци;
– Във всички тези области са поети конкретни ангажименти и пред ЕС със срокове, които очевидно се пренебрегват.
Б. Вторият приоритет за интегриране на политиката по околната среда в секторните политики не е изпълнен. Липсва всякаква представа за начина, по който трябва да се реализира тази цел.
Примери:
– Решението за строителството на АЕЦ – Белене /високорисков обект/ е взето без оценка на въздействието върху околната среда;
– Нито една стратегия или план за развитие на отрасли или сектори на общественото производство не е оценена от позициите на околната среда – гори, транспорт, енергетика;
– Програмата за ликвидиране на щетите от стари замърсявания в Кремиковци, Нефтохим-Бургас и др. не се изпълнява;
– Програмите за рекултивация и отстраняване на стари замърсявания в ликвидираните миннодобивни предприятия на уранодобива и други минни обекти не се изпълняват;
– Програмите за привеждане на приватизираните предприятия в съответствие с екологичните изисквания също не се изпълняват.
В. Третият приоритет за опазване и поддържане на богатото биологично разнообразие не е изпълнен. Налице са сериозно отстъпление и недопустими компромиси в природозащитната дейност.
Примери:
– С промените на Закона за защитените територии е дадено изключително право на министъра на околната среда да променя границите на защитените територии. За първи път се създава възможност за заобикаляне на строгата защита на резерватите и националните паркове, което води до злоупотреби;
– Сериозно е застрашена екосистемата на НП „Пирин“. Концесионерът не изпълнява задълженията си за рекултивиране на просеките за писти и лифтове. Изграждат се обекти, които не фигурират в ТУП и концесионния договор. Това създава реален риск за изваждане на НП „Пирин“ от списъка на обектите на световното природно наследство;
– Не е разработен План за управление на народен парк „Витоша“, не са уточнени границите на парка, липсва контрол. На практика паркът е оставен без надзор и неговото състояние непрекъснато се влошава, а територията му се накърнява от незаконно строителство;
– Продължава възстановяването на собствеността и строителството в защитените територии по цялото Черноморско крайбрежие /Несебър, Синеморец и др./;
– Не е завършен планът за управление на Странджа. Поради апетитите на местната власт липсва желание да се защитават природните богатства;
– Не са обявени защитените територии съобразно изпълнението на проекта „Натура 2000“.
Г. Задачата за ускоряване процеса на интеграция на България в европейските структури и подготовката на страната за членство в Европейския съюз създава най-сериозни тревоги поради нейното неизпълнение.
– Увеличена е само числеността на персонала в министерствата и в значителна степен е хармонизирано законодателството.
ОБЩИЯТ ИЗВОД Е, ЧЕ ПОРАДИ БЕЗДЕЙСТВИЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО В ОБЛАСТТА НА ОКОЛНАТА СРЕДА ИМА РЕАЛНА ОПАСНОСТ ПРЕЗ 2007-МА ГОДИНА ИМЕННО ТАЗИ СФЕРА ДА СЪЗДАДЕ ПРОБЛЕМИ ЗА ЧЛЕНСТВОТО НИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Аргументи:
– Тази констатация не е чужда на проверяващите специалисти от ЕК. В доклада за тази година околната среда е сфера със сериозни критични бележки. Особено тревожна е неспособността на правителството да създаде организация за усвояване на предоставените средства от ЕС.
– Изключително тревожни са данните за усвояване на средствата по програма ИСПА. Общо за страната по всички видове мерки усвояването е 4,5%. В областта на околната среда е само 9,1%. Усвоените средства са предимно за технически консултации и надзор и една изключително малка сума е използвана за строителство. Например не е започнало строителството на ГПСОВ – Димитровград, Ст. Загора и Хасково, с подписан меморандум през 2000-та година. Търговете са провалени поради толериране на определени фирми. Очевидно става дума за корупционни практики, които се отхвърлят категорично от ЕК.
– За реализация на поетите ангажименти в преговорния процес са необходими над 9 милиарда евро. Тази оценка изисква от 2001-ва година, ежегодно да се осигуряват чрез държавния бюджет и други финансови механизми 700 милиона лева инвестиции. Реалната сума е от порядъка на 150 милиона. Трябва да се отбележи, че при това са ликвидирани всички механизми за подпомагане на бизнеса.
– Няма синхрон в работата на държавните институции, общините и бизнеса. В общините липсва административен капацитет за дейности по околната среда. Обещаните 500 служители не са осигурени. От друга страна бизнесът не е запознат с екологичните стандарти.
– Поети са ангажименти за изграждане на 55 нови и реконструкцията на 41 съществуващи ГПСОВ в градове с над 10 хил. жители. Общата стойност на предвиденото строителство през следващите 5 години надхвърля 950 млн. евро.
– Поети са ангажименти за изграждане на 283 ГПСОВ в населените места с население от 2 до 10 хил. жители за следващите 7 години на обща стойност 1250 млн. евро.
(Програмата за изпълнението на тези задължения сама по себе си говори за циничното отношение към проблема за изграждане на градски пречиствателни станции за отпадъчни води: През 2003-2005 година се предвижда изграждането съответно на 1,2 и 9 ГПСОВ за градове с над 10 хиляди жители, а през 2007-2009 г. – съответно 129,177 и 196 ГПСОВ за населени места от 2 до 10 хил. жители. Тези цифри говорят за абсурдността да се изпълнят поетите задължения.)
– Поетите ангажименти за големите горивни инсталации изискват само за очистни съоръжения в ТЕЦ да бъдат вложени над 3 млрд. евро. Тези задължения не са съобразени със затварянето на 3-ти и 4-ти блокове на АЕЦ – Козлодуй, а предвидената помощ от ЕС е символична. Взети са две решения с огромни финансови задължения. В средствата не са включени необходимите ресурси за решаването на огромния проблем с отпадъците – сгурията от ТЕЦ.
– Поетите ангажименти за определени отрасли могат да се окажат непреодолима преграда за редица предприятия от хранително-вкусовата промишленост – млекопреработване, месопреработване, производство на растителни масла, алкохол. Некомпетентното прилагане на някои изисквания източва ресурсите на фирмите. Например – търговията на кафе чрез таксите за опаковки.
– В областта на отпадъците са поети ангажименти, изискващи огромни ресурси, без ясни механизми за тяхното осигуряване.
В заключение трябва да отбележим, че политиката в областта на околната среда се характеризира с безотговорност и некомпетентност. Този факт може да изправи България, в навечерието на приемането ни в ЕС, пред нерешими проблеми поради неизпълнение на поетите задължения.