За три години управление на НДСВ и ДПС в образователното министерство се смениха два управленски екипа. И двата екипа демонстрираха неспособност да се справят с проблемите на българската образователна система, която от 15 години се намира в процес на промени.
Законодателната политика на МОН привидно запазваше и доразвиваше идеите, заложени в изработените от правителството на ОДС законодателни актове, но на практика саботираше някои от основните насоки, зададени в тях.
- Всички законодателни промени на Закона за народната просвета ликвидираха предпоставките за децентрализация на средното образование и прилагането на експериментираните по ФАР и по проекта на Световната банка делегирани бюджети. В момента местната власт няма никакви права в администрирането и методическото осигуряване на училищата, дори когато училището е общинско.
- Назначаването на директори, началници на инспекторати и инспектори зависи изцяло от прищевките на управленския екип. Затова и служителите в инспекторатите и в централното управление на МОН се смениха неколкократно.
- За да се оправдае отстъплението от всеобщата матура, беше променен и Законът за образователния минимум. Цялата кампания около отмяната на матурите за випуск 2003 беше придружена със скандали и непристойно поведение на управленския екип на МОН. Изплашен от високия градус на обществено недоволство и поради липса на административен капацитет, следващият екип отмени матурите за срок до 2006 г.
- Залитна се в популистки инициативи – задължителна предучилищна година за всички деца, равен достъп за децата със специални нужди, компютри за всички, училищно здравеопазване, без да се осигурява необходимото финансиране. Не се закупиха компютри за училищната мрежа, въпреки че правителството на ОДС остави предвидени разходи в бюджет 2001 г.
- Броят на алтернативните учебници беше ограничен до три, като по този начин се създадоха условия за предизвестена корупция, доколкото проблемът е да влезеш в тройката. МОН в продължение само на няколко месеца още в началото на мандата на сегашното правителство, смени процедурата за одобряване на учебници, като не остави у никого съмнение чии интереси стоят зад необмислените управленски решения. Така се ограничи и правото на избор на учители, родители и ученици.
- Промените в ЗВО бяха направени, само за да се уреди положението на НАОА, която има стотици висящи процедури. За съжаление, обаче, предлаганият механизъм, придружен с разформироването на агенцията и на съвета, както и с въвеждането на следакредитационен контрол, само ще увеличи броя на неразгледаните проекти. Този контрол е добро законодателно решение, добро намерение, но останало на книга.
- Агенцията за оценка и акредитация на професионалното образование е занемарена и предстои да бъде разформирована без ясни аргументи в полза на това решение. Като цяло МОН се отказва да влияе върху политиката в областта на професионалното образование и на обучението през целия живот и оставя всичко това в ръцете на МТСП. Последното е отстъпление от постигнатото по време на мандата на ОДС, когато със съвместните усилия на двете министерства бе създаден Център за развитие на човешките ресурси.
- Все още не е приет нов закон за научните степени и звания и рекомунизацията по линия на тоталитарния ВАК върви с пълна сила. България е последната страна в Източна Европа, която не е отменила тоталитарния си закон от 1973 г.
- В МС и в Парламентарната комисия по образование постъпват едновременно взаимно изключващи се законопроекти – напр. два проекта на МОН за промени в ЗВО, 4 проекта на управляващите за ЗНСЗ, които блокират ефективната дейност на законодателния орган. Трябва да се отбележи, че Министерският съвет и по-конкретно МОН изобщо не проявиха законодателна инициатива в тази област.
Структурата на МОН претърпя две радикални промени, чиято единствена цел бе да се освободим от неудобните и да назначим нашите хора, а както научаваме, сега се готви и трето преструктуриране. Резултатът е текучество на кадрите и управленски хаос и неразбории. В момента две от основните дирекции на МОН „Държавна политика във висшето образование“ и „Държавна политика в средното образование“ са без редовни директори. Като добавим и факта, че липсва заместник-министър за висшето образование (последният подаде оставка поради несъгласие с министъра, който прокара решение за откриване на факултет в разрез със ЗВО), неразборията е пълна. Същите смени на гвардията текат и в инспекторатите.МОН наследи от екипа на ОДС стратегия за развитието на образованието и проект за реформа, финансиран от Световната банка. В резултат на управленския хаос и неспособността на управленския екип да осигури ефективната работа по 8-те компонента, проектът беше провален и приключен предсрочно. Пропаднаха и онези компоненти, които се разработваха успешно – финансиране на ВО, Конкурентният фонд за университетите. МОН не дава признаци, че се кани да приложи техните резултати. Вместо това в публичното пространство се лансират „нови“ идеи за финансиране на ВО чрез ваучери, без да се знае, че единствената страна в Европа, която се опита да приложи този финансов механизъм, се отказа от него. Всъщност на ваучерите се гледа като на панацея, която ще освободи управляващите от взимането на отговорни управленски решения, каквито демографската криза неизбежно налага:· Оптимизация на училищната и университетската мрежа· Квалификацията и преквалификация на учителите· Преодоляване на възрастовия проблем на университетските преподавателиЗасега МОН панически бяга от всички тези проблеми и се надява да ги прехвърли на следващия управленски екип.В заключение може да се каже, че основните тенденции в работата на министерството са:– управленски хаос;– грубо администриране;– липса на дългосрочна политика и стратегия;– преследване на лични интереси и употреба на властта за лично облагодетелствуване;– липса на компетентност и последователност при преследването на поставените цели;– отстъпление от процеса на ранното чуждоезиково обучение;– отстъпление от въвеждането на гражданско образование.