Политическа оценка на ДСБ на резултатите от тригодишното управление на НДСВ и ДПС в икономиката

Министър-председателят Симеон Сакскобургготски и неговият екип дойдоха на власт като обещаха незабавно и несимволично увеличение на трудовите доходи и пенсиите, понижение на данъците, бърза, прозрачна и икономически ефективна приватизация, по-добри условия за бизнеса и по-добър живот за всички българи.
Правителството на НДСВ и ДПС наследи от правителството на ОДС най-добрите икономически условия от началото на прехода: напълно преодолени последствия от икономическата катастрофа, причинена от управлението на БСП; извършена най-болезнената и най-трудната част от закъснялата структурна реформа – ликвидацията на над 300 губещите предприятия и приватизацията на 80 % от държавните дружества; постигнати широко балансиран бюджет и финансова дисциплина; трайно стабилизиран лев; реален икономически растеж от 16,73 %; реално нарастване на доходите над 9 % и на производителността над 6 % годишно; повишаване на валутният резерв от 0,5 млрд. евро на 3,7 млрд. евро.
Г-н Сакскобургготски сам призна, че „летвата е вдигната високо“ и обеща неговото управление да я надхвърли като постигне много по-високи темпове на развитие. Страната ни наистина имаше възможности през изминалите три години да генерира средногодишен растеж от над 6,5 %, което е единствения начин България да се приближи в обозримо бъдеще до стандарта на живота в Европейския съюз.
Вместо да изпълни своите обещания, като реализира наследените възможности за ускорено развитие и подобряване живота на хората, кабинетът на г-н Сакскобургготски причини вреди на икономиката и на българските данъкоплатци.
Реалният растеж на разполагаемите доходи от 0,9 % и на пенсиите от 3,3 % годишно е най-ниският от 7 години насам. Общата данъчно-осигурителна тежест вместо да бъде намалена, беше увеличена и достигна 41 %.
Условията за бизнеса не бяха облекчени с нищо. Наблюдава се спад на растежа на производителността, а през 2004 г. и затихване нарастването на трудовата заетост.
Правителството е „рекордьор“ по бавна и непрозрачна приватизация, като за три години успя да продаде по-малко от 5 % от приватизационния ресурс. Икономическата ефективност на раздържавяването се определя от сделката за БТК, която беше продадена в неподходящ момент, при неблагоприятни условия, на скандално ниска цена и с открито пристрастие към купувачите.
Не се състоя фискалната децентрализация, а държавните субсидии вместо да намаляват, ежегодно се увеличават. Правителството не намира решение за излизане от спиралата на нарастващите загуби в БДЖ и на някои комунално-транспортни и военно-ремонтни предприятия, здравни и учебни заведения и др. Отсъствието на структурни реформи отново създава квази-дефицити и възпроизвежда чрез бюджета стопанска неефективност на държавния сектор.
Решенията на правителството да финансира от фискалния резерв и да даде държавни гаранции за изграждането на АЕЦ „Белене“, както и на други големи проекти без доказана необходимост и икономическа полза, заплашва с тежко финансово бреме поколения напред. Същевременно правителството претърпя пълен провал в усвояването на предприсъединителните фондове на Европейския съюз.
Кабинетът извърши сделки с външния дълг против интересите на България и във вреда на данъкоплатците, в резултат на което сега плащаме 96 млн. щ. долара годишно повече разходи по дълга, а очертаващите се загуби в дългосрочен план са над 500 млн. евро.
Необосновано и рязко бяха повишени цените, контролирани от държавата и местните власти: на електроенергията за бита и на хлебните изделия – почти двойно; многократно на лекарствата; значително на телефонните услуги на БТК, на водата и на сметосъбирането. Държавата грубо манипулира цената на зърното.
Горното ни дава основание за следната
ОЦЕНКА:
1. Икономическата политика на сегашното правителството е инерционна, неефективна и непрозрачна. Тя не оползотвори фундаменталните реформи в България през 1997 – 2001 година, които правеха напълно възможно ускоряването на икономическия растеж над 6.5 % годишно.
2. Правителството блокира усвояването на предприсъединителните фондове на ЕС, което причини застой в изграждането на инфраструктурата, регионалното развитие и в подобряване качеството на живота.
3. Правителството провежда политика на ниски трудови доходи и пенсии и на запазване на висока данъчна и осигурителна тежест.
4. Правителството демонстрира неспособност да управлява държавния дълг и фискалния резерв и със своите сделки и действия причини вреди на националната икономика.
5. Правителството забави структурните реформи, и чрез бюджетните субсидии възпроизвежда неефективността и нарастващите загуби на държавния сектор.
6. Правителството не само допусна, но и способства за необосновано повишаване на контролираните от държавата цени на редица стоки и услуги, като с това създаде условия за неоснователно обогатяване на свои доверени лица в бизнеса.
7. Приватизацията е в застой, провежда се непрозрачно, фаворизират се лица и фирми, сключват се крайно неизгодни договори, не се поема политическа отговорност за резултатите от сделките.
8. Икономическата политика на НДСВ и ДПС не допринася за развитието на пазара и за подобряването на общата стопанска активност. Тя е свързана предимно с уреждане на лични и групови интереси на хората във властта и на близките до тях бизнес-среди.
29 юли 2004 г.