Политическа оценка на ДСБ за управлението на външните отношения и отбраната за периода 2001-2004 г.

България постигна основна стратегическа цел като стана член на НАТО. На път е, след като вече приключи преговорите с ЕК, да стане в 2007 г. и член на ЕС – другата нейна основна стратегическа цел. Приветстваме тези постижения, защото приключват политически цикъл, започнат от нас.

1. Въпреки очакванията за по-висока степен на сигурност в следствие на тези събития, българите се чувстват по-несигурни. В областта на външните отношения и отбраната причините за това са:

Ø Тригодишното управление на НДСВ, ДПС и БСП на външните отношения и отбраната и особено след президентските избори от есента на 2001 г. бе белязано от паралелни разнобойни политики. Ø България има две външни политики – едната е на българския президент и на БСП като доминираща „силовия“ сектор част от управлението, а другата е с атлантическата емблема на министъра на външните работи.
Ø Заради тази недопустима разнопосочност и разноезичие на стратегическо равнище отделни ресорни министри необезпокоявано следват свой външнополитически дневен ред, продиктуван от корпоративните интереси, които представляват. Върху двата основни външнополитически разнобоя в управлението се наслагват ведомствени външни микрополитики. Така се стига до хаос, който прави външните отношения несигурни и с това България – слаба.
Ø България има две политики на отбраната -едната на българския президент и върховен главнокомандващ съвместно с ръководството на ГЩ, а другата – на ръководството на МО. Разнобоят в този сектор ражда несигурност с потенциал да превърне България в ненадежден съюзник и партньор в свободния свят. Тази несигурност прави българите у нас, а и навсякъде по света по-уязвими
Ø Синдромът на несигурността се обостря от институционалното отсъствие и управленската немощ на най-важната от конституционна гледна точка фигура в тези процеси – министър-председателя Симеон Сакскобурготски. Вече три години той демонстративно отказва да поеме публична отговорност за действия във външните отношения и отбраната или да разясни пред обществото смисъла и целите на водената политика. Понякога премиерът прави безуспешни опити да влезе в ролята на неубедителен помирител в разнобоя. Това обърква допълнително българската общественост и международната общност.

2. Слабото управление на външните отношения и отбраната предизвикаха:
Ø Спад на обществената подкрепа за важни външнополитически решения на страната.
Ø Страх и несигурност, дори паника сред българските граждани във връзка с цената на изпълнението на съюзнически задължения.
Ø Системно осуетяване или забавяне на хода на реформата на отбранителния сектор и на целия сектор за сигурност.
Ø Растяща пропаст между фасадата на отговорните външнополитически решения, взети от парламента с решаващия глас на дясната опозиция, от една страна, и реалното състояние на реформата в ключови сектори на отбраната и сигурността, които се изискват от целите на членството в ЕС, в НАТО и от участието ни в глобалната битка срещу тероризъм.
Ø България не води пълноценна регионална политика в Югоизточна Европа и Черноморския регион. Проявите в нея са белязани от рутинен, протоколен и лишен от инициатива стил. Отсъства стремеж България да се превърне в първостепенен фактор в тези два региона.

3. Заключенията на Демократи за силна България се потвърждават от следните поводи, предизвикали секторни кризи, противостоене или разминаване в обсъжданите днес сфери на управлението:
Ø Седем срещи на президента Георги Първанов с президента а Русия без видими резултати за България.
Ø Скандалът около износа на ембаргова продукция от заводите ТЕРЕМ в навечерието на срещата на върха на НАТО в Прага.
Ø Политическият и общественият дебат около премахването на ракетите SS-23.
Ø Корупцията при сделката за ремонт на МиГ-29, която по-късно се провали. Дипломатическото напрежение между България и страни от ЕС, предизвикано от нея.
Ø Дебатът около евентуално разполагане на американски бази на българска територия.
Ø Решението да подкрепим действията на международната общност в Ирак, включително чрез участие на български контингент.
Ø Подготвеността на нашите отговорни институции и военни за българско участие в коалиционни операции за поддържане или налагане на мир зад граница.
Ø Анализът на причините за трагичния инцидент в Кербала.
Ø Референдумът за бъдещето на АЕЦ Козлодуй.
Ø Липсата на прозрачност във воденето на преговорите с ЕС и съществените неясноти относно последствията от поетите от България ангажименти по някои чувствителни преговорни глави като : правосъдие и вътрешни работи, регионална политика, околна среда, конкуренция, земеделие и енергетика.
Ø Случаят Бриго Аспарухов и други назначения на дипломати и военни, на които бе отказан достъп до класифицирана информация на НАТО.
Ø Дейността на комисията „Петролгейт“
Ø Конфронтацията в рамките на управляващото мнозинство, по-конкретно между президент-БСП- началник на ГЩ от една страна, и правителството от друга, около съдържанието на Стратегически преглед на отбраната, около ролята на висшите военни в политическия живот на страната и във връзка с констатациите на генерал Никола Колев за отчайващото състояние на държавността в България.
Ø Съмненията за корупционни намерения във връзка с набелязаните да бъдат похарчени за модернизация на въоръжените сили 1,5 млрд. лв. в кратки срокове и при липса на прозрачност и конкуренция.
Ø Въшнополитическата символика на избора на момента за награждаване на Васил Мръчков с орден „Стара планина“. Сред другите адресати, този осъдителен акт на президент и правителство бе прицелен срещу посещението на турския премиер Реджеп Ердоган и разположен в навечерието на поредната визита в Русия на президента Първанов, който не счете за необходимо да се срещне с г-н Ердоган.
Ø Разнопосочните сигнали и послания на институциите около кризата с българските заложници в Ирак.