Политическа оценка на ДСБ за политиката на правителството на Симеон Сакскобургготски в областта на правосъдието и вътрешната сигурност за периода 2001 – 2004 г

Правосъдие
През 2001 година Национално Движение Симеон Втори обеща, че ще работи за „единство, стабилност и предвидимост на правния ред“. Правителството определи като основна цел реформа на българската съдебна система чрез въвеждането на европейски стандарти в правораздаването.
Това, което може да отчетем сега е, че под международният натиск и поетите ангажименти пред Европейския съюз се осъществиха плахи стъпки в посока на реформата на съдебната система – ограничаване на имунитета и несменяемостта на магистратите, въвеждане на мандатност за административните ръководители в органите на съдебната власт. Неосъществената съдебната реформа се оказва основен проблем пред европейската интеграция на България.
Конфронтацията на правителството с магистратите достигна измерения, непознати в най-новата история на България:
Конституционният съд обяви 44 разпоредби от Закона за съдебната власт за противоречащи на българската Конституция.
Конституционния съд обяви за противоконституционна разпоредба на Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г. поради нарушаване на конституционното изискване бюджетът да осигурява нормалното функциониране на съдебната власт.
Премиерът Симеон Сакскобурготтски заплаши съда, че ще бъде виновник за провала в приватизацията и приема ни в НАТО ако не се произнесе “ правилно“ по сделките с Булгартабак и БТК
Висши магистрати, ведно с министъра на правосъдието, бяха подслушвани по искане на министъра на вътрешните работи от същия кабинет .
Висши служители на МВР водят пропагандни войни с българския съд, за да оправдават собствените си несполуки.
Жертва на тази война са българските граждани. Те не получиха правосъдие. Утвърждаването на върховенството на закона – основен принцип на правовата държава – бе принизено до грозни скандали пред цялото общество и международната общност.
Осъществените през 2003 година конституционни промени в уредбата на съдебната власт и промените в устройствения Закон за съдебната власт също се извършиха при липсата на диалог с магистратите. Резултатът е политическо кадруване и отказ от сериозни структурни реформи.
Правителството не предприе реални действия за борба с корупцията в съдебната система. Управляващите директно търгуват места и назначения в съдебната власт – политическата корупция се превърна в основен стил на НДСВ.
В дейността по синхронизиране на българското право с правото на Европейския съюз правителството не информира българското общество, не отчита националните традиции и нагласи в конкретните нормативни решения .
Управляващите провалиха избора на национален омбудсман. Този резултат беше лесно предвидим още с приемането на Закона за омбудсмана, в който мнозинството на НДСВ, ДПС и БСП наложи чисто партиен принцип при номиниране на кандидати и изключи гражданското общество от процеса.
Ето какво записа в управленската си програма правителството и какво се случи на практика:
Вместо „издигане на авторитета на съдебната власт като част от общата стратегия за възвръщане на доверието в държавните институции“, правителството на Симеон Сакскобургготски предизвика серия от скандали и конфликти в съдебната система – между съд, прокуратура и следствие, от една страна и между МВР и съда, от друга.
Управляващите си позволиха арогантна намеса в работата на независимата съдебна власт и грубо незачитане на нейните актове от правителството и парламентарното мнозинство – пример за това са приватизационните сделки за БТК и Булгартабак, несъобразяване с актовете на Народното събрание и на съда по случая с АЕЦ Козлодуй.
Вместо „утвърждаване на механизми за стриктно прилагане на професионалните и моралните критерии при приемането на кадрови решения относно съдиите и другите магистрати“ правителството откровено въведе партизанщината и политическа гилотина при избора на ВСС, което бе възпроизведено и в работата на новоизбрания ВСС.
Правителството обеща „техническо и финансово обезпечаване на правораздавателната дейност, в това число създаване на единна информационна система на съда, прокуратурата и следствието и компютъризиране на документооборота“ , въвеждане на Единната информационна система за борба с престъпността, но въпреки осигуреното финансиране от международни донорски програми, нищо от тези обещания не бе осъществено. Липсва политическа воля за изпълнение.
Вместо „рационализиране, икономичност и бързина на съдебните процедури“ правителството се провали в провеждането на реформа в областта на правораздаването. Въпреки осигуреното по програма ФАР финансиране, правителството не успя и в дейността по изработване на нов НПК и ГПК, както и на Административно-процесуален кодекс. Не се осъществи мониторинг на започнатата от правителството на ОДС реформа и анализ на прилагането на въведената „жалба за бавност“ (ГПК) и „бързо производство“ (НПК)
Обещанията за нов Наказателен кодекс също не се случиха – вместо това сме свидетели на откъслечни промени, голяма част от които обслужват частни и корпоративни интереси – илюстрация за това е отпадането на наказателната отговорност за банкери, участвали във финансовата криза в банковия сектор през 1996 г.
Вместо „бързо и ефективно изпълнение на влезлите в сила решения по граждански дела“ правителството игнорира проблемите в съдебното изпълнение, въпреки че това се идентифицира от всички инвеститори и международни наблюдатели като основен проблем за подобряване на средата за бизнес.
Вместо „установяване на разумни срокове за окончателното приключване на наказателните производства“ управляващите не реформираха досъдебната фаза на наказателния процес и отчетоха нулева разкриваемост на тежките престъпления
Частичен успех отбеляза правителството при поетото обещание „за изравняване на националните с европейските стандарти в местата за лишаване от свобода “ като основно пренесе съдържанието на приетата от правителството на ОДС наредба в законови норми
Вместо „ясно разграничаване на правомощията на съда, прокуратурата и следствието при разглеждането на наказателни дела“ управляващите внесоха хаос в системата на наказателно правораздаване с идеите за промени в НПК чрез заобикаляне на Конституцията и фактическото ликвидиране на следствието. Въпреки ясните констатации за липса на капацитет в дознанието и изнесените факти,че за тригодишен период на следствието са прехвърлени 35 848 дела, поради невъзможност на дознателите да се справят със сложността им, правителството предприе абсолютно неадекватни мерки. Напротив – реши, че по законодателен път следва да прехвърли в компетентност на полицейското дознание още по-сложни от правна и фактическа гледна точка дела, а остави на следствието да разследва делата за корупция, като че ли досега там са отчетени някакви резултати. За българското общество остава надеждата, че ЕС ще предотврати това недоразумение.
Вместо „осигуряване на равни възможности за достъп до правосъдие“, министърът на правосъдието издаде Наредба за въвеждане на нови непосилни за българските граждани съдебни такси, което на практика е отказ от правосъдие. ЕС многократно подчертава значението на по-нататъшното развитие на системата за правна помощ с оглед гарантирането на еднакъв достъп до правосъдие за всички граждани и приканва България да изпълни предвидените планове. Засега и това не е направено.
Правителството на Симеон Сакскобургготски няма позиции за:
Мястото на прокуратурата и следствието в досъдебната фаза на наказателното производство и как трябва да се извършат промените в тази област
Как да се осигури водещата роля на съда и централното му място в съдебното производство
Каква наказателна политика е необходима на България, за да се справи с нарастващата престъпност и новите предизвикателства в света – международен тероризъм, трансгранична престъпност
Как да се въведе модерна система за съдебна статистика, която да гарантира възможността за навременна намеса и формулиране на ефективна политика в областта на гражданското и наказателното правораздаване
Правителството на Симеон Сакскобургготски дължи отговор:
Кога българското общество ще бъде коректно информирано за унищожителните критики в докладите на експертите на ЕС при проведения мониторинг от юни 2004 г. за изпълнението на ангажиментите на България по преговорната глава „Правосъдие и вътрешни работи“.
Защо пред обществото мястото на следствието се представя като основен и единствен проблем на съдебната реформа, а не се оповестяват оценките на Европейската комисия за работата на прокуратурата, МВР и съда.
Как се усвояват средствата по Програма ФАР за 2003 година, отпуснати на България за проекти за граждански и наказателни процедури, за информационни технологии за реформата на съдебната система и полицейска академия в размер на 14 млн. евро, отразени в Доклада на Европейската комисия за 2003 година.
Защо не се изпълняват поетите ангажименти по заема PAL II, като в паметната записка на Мисията за оценка по Втория програмен заем е отбелязано, че не е постигнат напредък в областта на алтернативното решаване на правни спорове, като фактор за действието на заема PAL II. Защо все още не е създадена национална система за алтернативно решаване на правните спорове и Министерство на правосъдието не разяснява действието и ползата от такава система.
Сигурност и обществен ред
Разпоредбата на чл. 105 от Конституцията на Република България очертава правомощията на Министерския съвет за осигуряване на обществения ред и националната сигурност:
Чл.105. (1) Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите.
(2) Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили.
Национална сигурност
Управлението на сектора за сигурност за периода 2001-2004 на правителството на Симеон Сакскобурготски се характеризира със следното:
Правителството абдикира от конституционните си задължения да ръководи дейността за осигуряването на обществения ред и защитата на националната сигурност
Правителството обезсмисли съществуването на Съвета по сигурност към Министерския съвет – този орган на практика не функционира
Министерският съвет не осъществява координация, анализ и планиране на дейността на специалните служби, независимо, че има вицепремиер, отговарящ за силовите ведомства
Министър-председателят демонстративно отказва да изпълнява задължението си да внася в Народното събрание ежегоден доклад за рисковете и заплахите пред националната сигурност
Въпреки, че в управленската програма на правителството като дългосрочна цел е посочено „Реализиране на Концепция за реформа на службите за сигурност и обществен ред“, до настоящия момент такава концепция не е изготвена – основно поради липса на политическа воля и на второ място – поради липсата на капацитет
В структурно и организационно отношение реформата на специалните служби е спряна, статуквото е запазено, като има сериозно отстъпление във функционално отношение
В кадрово отношение в специалните служби се осъществи пълна реабилитация и реставрация на кадрите на тайните служби на комунистическия режим
Промените в законодателството не са насочени към постигане на общата стратегическа цел за реформиране на сектора за сигурност, а са откъслечни и целят задоволяване на корпоративни и частни интереси
Независимо от планираното от правителството, все още не е разработена обща правна рамка за структурирането, функциите, задачите и дейностите на институциите и звената, имащи правомощия в сектора за опазването на обществения ред и сигурност, не е регламентирана координацията между тях.
Без законова регламентация продължават да работят Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана
В МВР бе спряна реформата за премахването на военните звания
До какво доведе това:
На фона на бездействието на правителството в сектора за сигурност се наблюдава сериозна активност на президента и неговата администрация и на политически фигури от крилото на Държавна сигурност в БСП
Министърът на вътрешните работи, главният секретар на МВР, директорите на специални служби демонстративно съгласуват решенията си с президента и със служители от неговата администрация, публично търсят и получават подкрепа от висши функционери на БСП
В кризисни ситуации функциите по обмен на информация и координация на специалните служби се осъществяват от комисии на Народното събрание, които съгласно конституционите си правомощия би следвало да осъществяват само законодателна дейност за регламентация на дейността на службите и контрол
Осъществява се напълно непрозрачен за обществото процес на вземане на решения от неоправомощени органи и лица
Разнопосочните сигнали, които институциите излъчват, както и липсата на единен център за анализ, планиране и координация, който съгласно Конституцията, може да бъде само към правителството, създават сериозни рискове пред националната сигурност на страната
В МВР т.н. „развитие и укрепване на административния капацитет“ се изроди в безпринципна кадрова търговия, довела до реставрация на възлови места на кадри на комунистическите тайни служби, обслужващи интересите на създадената от ДС сива икономика и организирана престъпност
Премиерът осъществява контрол над МВР, противопоставяйки политическото на професионално ръководство – голяма част от инициативите на министъра, от една страна, и на главния секретар, от друга, са в посока на това вредно надиграване
Предвидените в правителствената програма мерки за недопускане на терористични действия на територията на страната са повърхностни и едностранчиви. Основната насока на планираните задачи е в областта на информационните системи и технологии на МВР.
МВР е единствената институция в областта на борбата с тероризма, за която са планирани задачи и действия. В стратегическите документи на правителството не се споменават другите органи, имащи правомощия в тази област и изобщо не е планирано взаимодействието с тях. Не се предвижда единна информационна система, което е от критично значение с оглед на сигурността на страната.
Независимо от създаването на специална дирекция „Миграция“ в МВР, контролът върху допускането и движението на чужди граждани от рискови държави е неадекватен на новата обстановка в света и мястото и ролята на България в международната коалиция срещу тероризма.
Правителството не предприе създаване на нови институции и механизми, с които да отговори на новите предизвикателства за борба с тероризма, както направиха другите страни от антитерористичната коалиция
Обществен ред
Дейността на правителството на Симеон Сакскобургготски за периода
2001- 2004 за осигуряване на обществения ред се характеризира със следното:
Мерките на правителството за противодействие на престъпността се оказаха безполезни и безрезултатни. Причина за това е липсата на ясна наказателна политика за предотвратяване, разкриване и наказване на престъпленията. Извършителите на престъпления се чувстват недосегаеми, а гражданите – незащитени.
На фона на отчитаните оптимистичните резултати по отношение на битовата престъпност, постоянна, висока степен на тревожност в обществото предизвиква бумът на тежките криминални престъпления, които имат организиран характер.
Увеличен е броят на предумишлените убийства, извършени с общоопасни средства. Работата по тяхното разкриване е без резултат – въпреки обещанията на премиера, извършителите на тежките показни убийства не са разкрити, нито наказани. От правоохранителна институция, МВР се превърна в статистически институт по регистриране на престъпления.
След всяко демонстративно убийство от МВР съобщават , че пострадалият е „криминално проявен“, т.е. „правилно“ е пострадал. Премиерът и ръководни служители на МВР внушават на обществото, че тези престъпления не засягат обикновените хора и по този начин пасивно насърчават извънсъдебната разправа.
Мерките за борбата с корупцията не са приоритет на правителството независимо от централното им място в управленската програма. Основният, използван от правителството, начин за справяне с общественото недоволство е ограничаването на достъпа до публична информация, която злепоставя управляващите, включително и чрез засекретяване на информация.
Действията, които различните институции за борба с корупцията, демонстрират, засягат лица от долните етажи на администрацията. Създават се комисии за проверка на изнесени в публичното пространство факти за корупция. Резултатите от дейността на тези комисии не са послужили за вземането на сериозни управленски решения за отстраняване на причините и условия, нито един от случаите не стигна до органите правосъдието.
Дейността на МВР в досъдебната фаза на наказателния процес е незадоволителна. След възстановяването на дознанието като форма на раследване от правителството на ОДС, очакваше се да продължи реформата, като се работи за повишаване на квалификацията и подбора на дознатели и законодателно решаване на проблема с координацията с другите органи на досъдебното производство
Ръководството на МВР и главният прокурор, вместо да се взаимстват модел от страните на ЕС, възпроизведоха организация на работата, напомняща стереотипите от времето преди 1989 година. Приетата инструкция за взаимодействието на органите на досъдебното производство, която възпроизвежда Инструкцията за работа на органите на преврателното производство (ИРОПП) от началото на осемдесетте години, до този момент не е дала резултати за подобряването на координацията между органите на досъдебното производство.
МВР не постави необходимите квалификационни изисквания за служителите на дознанието, което доведе до назначаването на лица с разнообразно образование и квалификация
Обособяването на отделни дознателски звена в териториалните структури на МВР възпроизведе старата слабост – разкъсване на оперативно-издирвателната от разследващата дейност
Ръководството на МВР не успя да организира дейността на дознанието като орган на досъдебното производство, което доведе до сериозни процесуални проблеми по събиране на годни доказателства за реализиране на наказателната отговорност
Прикриването на изключително сериозните слабости в работата на МВР по разследването на престъпленията се осъществява чрез непрекъсната медийна кампания „ние ги хващаме, съдът ги пуска“. Това поведение създаде безпрецедентна конфронтация със съда.
/Накратко/
Кратките изводи на Демократи за силна България за управлението Сакскобургготски в областта на правосъдието и вътрешната сигурност за периода 2001 – 2004 г. са:
Управлението Сакскобургготски не гарантира обещаната ефективност на съдебна система -то разби съдебната власт.. Във войната на правителството с магистратите жертва станаха българските граждани, а победител организираната престъпност.
Управлението Сакскобургготски е непрозрачно и неефективно, няма воля и компетентност за повишаване на ефикасността на съдебното производството. То не изпълни най-важната цел – да отговори на очакванията на българските граждани за равенство пред закона за справедливо правораздаване.
Това управление принизи до грозни скандали пред цялото общество и международната общност върховенството на закона. Затова днес вътрешната несигурност и състоянието на съдебната система са основният риск пред европейската интеграция на България през 2007 г..
Симеон Сакскобургготски, в нарушение на Конституцията, предостави сектора за сигурност за управление на президента Георги Първанов, на БСП и на хора от репресивния апарат на комунистическия режим
Оживялата Държавна сигурност и най-тясно свързаната с нея организирана престъпност започнаха война за господство върху криминалния бизнес. На терена на престъпността се настаняват представители на старите силови групировки, организирани в нова мафиотска структура в съглашателство и с протекцията на властта.
От близо 50 поръчкови убийства досега нито едно не е разкрито. Основната причина за това е, че престъпниците се ползват със закрилата на властта. Тези убийства се обясняват като война между престъпния контингент, която не засяга обикновените граждани, но в тази война загиват невинни хора.
Българският сектор за сигурност изпада в парализа и показва неспособност, липса на професионализъм и компетентност да отрази заплахите на международния тероризъм.
Не се състоя обещаната от правителството битка с организираната престъпност – тази престъпност става все по-видима и брутална. Най-висшето политическо и професионално ръководство вместо да осигуряват обществения ред, превърнаха МВР в „министерство на пропагандата“.

Споделяне: 

Facebook

Последни Новини

Общинските съветници на Демократична България в СОС, във...
От началото на руската пълномащабна инвазия в Украйна започна паневропейска кампания за преименуване на...
Кристина Петкова: Липсата на диалог между институциите води...
С колегите от ПП-ДБ проведохме среща с Националния младежки форум, на която обсъдихме важни...
Бонка Василева: ГЕРБ няма как да си върне...
Големият ни противник в СОС е икономическото мнозинство. Чудесен пример е докладът за продължаването...
Атанас Атанасов: На Борисов му ритнахме вратата, защото...
https://www.youtube.com/shorts/Nd_H4Eu6xV0
Йордан Иванов: Без никаква изненада! ГЕРБ, нотариусите и...
Без никаква изненада! ГЕРБ, нотариусите и МВР са против отпадането на нотариалната заверка на...