Политическа оценка на ДСБ за извършеното от правителството на Симеон Сакскобургготски в областта на културата

Три години след идването си на власт Министърът на културата не направи най-важното: не определи ясни приоритети в културната политика на управляващите, не прояви политическа воля за решаване на проблемите, демонстрира липса на управленски идеи и приемственост в реформите.
Вместо това започна силно централизиране на управлението на културните институции и на финансирането на културата.
Центровете по изкуства се затвориха за българските творци, които нямат необходимата информация за дейността им и за критериите, по които се финансират проектите.
Скандалните назначения на директори на Народният театър „Иван Вазов“ и Националната опера опорочиха конкурсите за ръководители на национални културни институти.
Вместо финансиране на стойностни културни прояви продължава разпределянето на държавната субсидия без ясни критерии, без пазарни механизми за създаване на данъчни облекчения за спонсорство на културата, без алтернативни източници на финансиране, без обвързване на художествената стойност на продукта с възнаграждението на твореца.
Управляващите обезличиха всички форми на обществено участие в управлението на културните процеси.
Министерството се управлява непрозрачно, липсва публична отчетност, информацията на страницата на министерството в Интернет е от 2002 г.
Обществото научава за действията на Абрашев и екипа му след избухването на поредния скандал. Запомниха се опитът на Абрашев да превърне Националната галерия за чуждестранно изкуство в хотел; съгласието на Националния институт за паметниците на културата Античния форум на Филипополис, къщата на Димитър Яблански в София, Университетската ботаническа градина в Балчик – паметници на културата от национално и местно значение да се превърнат в обект на бизнес инвестиции.
Министърът на културата обезсмисли сключеното през 2001 г. Споразумение за съвместни действия между Министерството на културата и Националния граждански форум „Култура“, в който участват над 40 неправителствени и професионални организации като не изпълнява поетите в него ангажименти.
Управляващите внесоха в Народното събрание проектозакон за паметниците на културата и музеите, който не беше обсъден с неправителствените и творчески организации и целеше да удовлетвори бизнес интересите на спонсорите на НДСВ.
Ръководството на министерството крие от театралната гилдия готвения законопроект за театъра.
Министърът на културата и неговите подчинени нарушиха многократно българските закони.
Доказателство за това има в двата одитни доклада на Сметната палата.
Допусна нарушения на Закона за устройство на територията в случая с Университетската Ботаническа градина в Балчик.
Системно нарушава Закона за достъп до обществената информация чрез отказа за прозрачност и публичност за взети решения.
Прояви престъпно бездействие към опазването на паметниците на култура.
Отказа да се възползва от правомощията, предоставени му от Закона за паметниците на културата и музеите.
Министърът на културата Божидар Абрашев и неговият екип нямат обществен авторитет и не са в състояние да създават условия за устойчивото развитие на българската култура.
Изолира България от европейските културни процеси и не използва потенциала на европейските институции за финансиране на културни проекти.
Поредицата от обществени скандали и гафове предизвикаха многократното искане за неговата оставка и доведоха до нулевия му обществен рейтинг.
Демонстрира неспособност да защити пред министъра на финансите по-добър бюджет за култура доведе до постепенното му намаляване.
За три години уволни трима заместник-министри и много доказани професионалисти, с което показа неумението си ръководи екип и отказа да носи отговорност за направените грешки.
Демократи за силна България оценяват дейността на управлението на НДСВ и ДПС в областта на културата като ретроградно и безпомощно: без стратегия за развитието на българската култура, с орязан и конюнктурно разпределян бюджет, с нехайно отношение към опазването на културно-историческото наследство. Това демотивира българските творци, размива естетическите и етически критерии, разбива духовните устои на личността и обществото. Резултатът е – триумфът на пошлостта над естетиката.
Това стана пред очите на един безразличен зрител – министър-председателят на Република България Симеон Сакскобургготски. Той не се вслуша в гласовете на българските творци и общественици за отстраняването на Абрашев, превърна се в негов съучастник като позволи некомпетентното му управление да се превърне в опасност за българската култура.
Всичко това нямаше да се случи, ако беше гарантирано държавно осигуряване на националните културни институти чрез пряко финансиране от бюджета; ако бяха създадени гъвкави финансови механизми, обвързващи художествената стойност и материалния й еквивалент; ако държавата се бе ангажирала с подкрепа на некомерсиалното високостойностно изкуство и със защита на правата на отделния творец; ако бяха осигурени постепенното оттегляне на държавата от администрирането на културата и финансова независимост на общините при развитието на културната им политика.
И ако все пак днес българското общество е свидетел на стойностни културни прояви и постижения, ако български творци създават произведения с високи художествени качества, то това се дължи на таланта и на силния им дух.
Въпреки унизителни условия, в които са поставени от министър Абрашев.
24.07.2004 г.
Балчик