1. В своята управленска програма правителството обеща да приеме още през 2002 год. “Стратегия за приватизация в системата на енергетиката”. Такава цялостна Стратегия въобще не беше изготвена а започна разнопосочна приватизация, която може да създаде в бъдеще сериозни смущения в енергийната ни система.
2. Самата приватизация се извършва неясно, без да се подготвят и обявят предварително основните параметри, които категорично да защитават българските икономически интереси. Това води до хаотични решения, които след това дават лоши резултати.
3. Намеренията за създаване на Национална Ядрена Компания се лансират с чисто популистки цели, като същевременно се обслужват финансовите интереси на различните лобита в правителството и в ръководствата на НДСВ и ДПС.
4. Прибързаните и необосновани проекти за изграждане на нова ядрена мощност са в следствие от липсата вече трета година на стратегия за развитие на ядрената енергетика на България.
5. Независимо от обещаното в управленската програма на правителството на Симеон Сакскобургготски, няма нито развитие, нито яснота за привличането на стратегически инвеститор в раздържавяването на Мини “Марица – изток”, което създава несигурност, както за инвеститорите, така и за работещите в дружеството.
6. Вече трета година не може да се стартира пазарът на електроенергия за привилегировани потребители с право на регулиран достъп до мрежата и няма реално развитие на конкурентния енергиен пазар.
7. Заявените големи инвестиционни проекти вече са или изоставени или са силно забавени с години:
- Несъгласуваните действия между министерствата и бездействието на правителството на Симеон Сакскобургготски при изпълнението на междуправителственото Споразумение между България и Турция в областта на инфрастуктурата доведе до спиране на строителството на хидроенергийната каскада “Горна Арда”. Това даде възможност на турската страна едностранно да спре доставката на българска електроенергия, износ, който през 2000 и 2001 год. достигна 6 милиарда киловатчаса годишно.
- Правителството на ОДС подготви и подписа основните договори за изграждане и въвеждане в експлоатация на заместваща мощност от 600 мегавата в ТЕЦ “Марица – изток 1” и за рехабилитацията на ТЕЦ “Марица – изток 3” и вече трета година по първия проект въобще няма развитие, а втория изостава значително.
8. Ценовата политика в енергетиката е най-обществено значимия провал на управлението на Симеон Сакскобургготски в този сектор на икономиката. От 01.08.2001 год. до сега увеличението на цената на електроенергията спрямо цената от управлението на ОДС е около 95 %. Високите цени са израз на лошото управление, на липсата на финансова дисциплина, корупцията и на ниско ефективни решения в целия сектор. Израз на казаното тук е намаляването на печалбата на НЕК-ЕАД за 2003 год. с 3 пъти в сравнение с 2002 год.
9. Целите на правителството на НДСВ и ДПС не са да извършва национално отговорна приватизация, а социално непоносимата цена на тока определиха интереса и достигнатите не много високи продажни цени на електроразпределителните дружества. Далеч по-адекватни за приватизация щяха да бъдат тези дружества през 2006 – 2007 год. при приемането на България за пълноправен член на Европейския съюз.
10. Правителството на НДСВ и ДПС обяви за голям свой успех затварянето на Глава “Енергетика” през 2002 год. В действителност зад тази фасада се крие още един голям провал с тежки последици в бъдеще.
На 20.01.2002 год. Симеон Сакскобургготски обяви, че блокове 3 и 4 ще бъдат затворени през 2006 год. По такъв начин той обезсмисли договарянето на сроковете през 2002 год. При затварянето на Глава “Енергетика”, със записан срок за затваряне на тези блокове през 2006 година, правителството широко афишира очакваната партньорска проверка през 2003 год. и повторното отваряне на Глава “Енергетика” за преразглеждане на тези срокове
Партньорската проверка наистина беше извършена и беше дадена положителна оценка на блокове 3 и 4 на АЕЦ “Козлодуй”, но за отваряне на Глава “Енергетика” правителството на Симеон Сакскобургготски отказа да мисли. Така правителството със своето бездействие и несъгласуваност на институциите обезсмисли всички досегашни усилия на енергетици, правителство и парламент и не защити добре българските национални интереси. От друга страна, това създаде условия договорените компенсации за затваряне на блоковете и за пропуснатите ползи, да са твърде недостатъчни.
В резултат на това три годишно управление на отрасъл “Енергетика”, Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и правителството на НДСВ и ДПС като цяло създадоха в обикновения българин дълбокото усещане за несигурно бъдеще. Тази несигурност е породена от периодичните нерегламентирани и неаргументирани увеличения на цената на електроенергията до едно социално непоносимо ниво, от хаотичните и рисковани решения за бъдещето на българската енергетика, от изоставените или забавени големи инвестиционни проекти, което блокира възможностите на България за бърз икономически растеж.