Водеща: Сякаш не е нито работа на тези, които подкрепят, нито тези, които са срещу промените в закона, да се споразумяват по текстовете, така, както ги призова премиерът Бойко Борисов, и чак тогава законът да влезе за разглеждане в Народното събрание. Нали затова избираме политиците, за да носят политическа отговорност за решенията си, разбира се, като ги гласуват, след като чуят какво мисли обществото по тях? Струва ми се, че тази политическа логика засега спазва само ДСБ – единствената партия, която каза, че имат такива текстове и те отговарят на интересите и на двете групи хора. Добър ден на Петър Москов, заместник-председател на партията.

Петър Москов: Добър ден, г-жо Янкулова, на вас и на вашите слушатели.

Водеща: И защо разумният глас някак си не може да се чуе толкова дни вече? Вашият разумен глас, вашите предложения.

П. Москов: Първо, да ви благодаря за думите и да кажа, че всъщност с встъпителните си думи за нашето интервю вие казахте и същината на проблема. Знаете ли, политиката е възникнала като обществено занимание, за да може конфликтът да се иззема от улицата и да бъде решаван по един устройващ всички страни на конфликта начин. Това е смисълът да се занимаваш с политика, това е смисълът да си министър-председател или народен представител. В момента властта се държи като едно сърдито дете, което нещо другите другарчета на пясъчника са го разсърдили и то казва аз пък ще си взема камиончето и няма да си играя с вас. Това е инфантилно. Но защо не е чуваемо? Знаете ли, за мен големият проблем е, че има и сериозен опит да се измести истинската същност на конфликта. Защото безспорно на протестите на младите хора, които затваряха дни наред Орлов мост, има и еколози, които имат своята фанатична убеденост в нещо, което не всички споделяме. Но по същество голямата част от хората, които са там, а и голямата част от разумно мислещите политици в България, сред които принадлежи и ДСБ, считат, че тук не става въпрос за конфликт между еколози и противници на екологията, това само по себе си е глупаво. А става въпрос за наистина изразяване на позиция, че не може да се управлява така, щото законодателството на една държава да бъде привеждано съобразно бизнес плана на един определен икономически олигарх, в случая г-н Цеко Минев.

Водеща: Или пък да бъде привеждано така, както диктува натискът на улицата, на по-кресливите части от обществото, застанали на…

П. Москов: Или пък както…

Водеща: …правилното място под прозорците на премиера.

П. Москов: Или пък както диктува натискът на улицата. Разбирате ли, когато в една държава се случва следното нещо: цяла зима Витоша, която за първи път имаше сняг за ски може би от 10 години, ние всички софиянци не можахме да се качим, защото г-н Минев каза следното: аз затвярам планината за всички вас, затварям публичната държавна собственост за всички хора, които искат да се качат на Витоша, не просто да скарат ски, да се качат с лифтовете на Витоша и няма да я отворя, докато държавата не приведе законодателството си така, щото да угажда на моя план за печалба от Витоша. Вследствие на което държавата взе, че промени законодателството. Разбирате ли, това е скандалът и това е грозното, срещу което би трябвало наистина да се протестира с цената на всичко. Мога ли да попитам, защото всички познаваме натюрела на министър-председателя, който решава нещата набързо, пред камерите, на шосето, на моста, на поляната, нали, това е неговият стил, защо половин час протест на Орлов мост, затваряне на Орлов мост го накара той да се раздвижи, а това, че един човек беше затворил цяла зима Витоша, не му направи никакво впечатление. Срещу това е протеста. И текстовете, които бяхме предложили през 2010 г., които ще продължим сега и ще развием, са насочени натам. С две думи да кажа, какво бяхме предложили при промяната на закона в 2010 г. . .

Водеща: Само за момент, понеже зададохте въпрос, аз веднага се сещам за един отговор – защо не се раздвижи премиерът, когато Витоша цяла зима беше затворена? Ами, защото той и министрите от правителството, депутатите и техните семейства имаха безплатни карти за всички ски и лифт съоръжения на Пампорово.

П. Москов: Ами, ако истинският отговор е този, той е много тъжен. Означава, че това е поредното управление, което окончателно се е откъснало от смисъла на това да бъде наше представителство и е отишло някъде на безплатни лифтове, съоръжения, където да добрува, а… Знаете ли, проблемът с този закон всъщност изглежда по следния начин, и да го кажем на вашите слушатели, защото аз също не съм най-екологично настроеният човек, аз съм за един добър баланс между това да се опазва природата и това да

има степен на урбанизация, която да прави планината използваема за, ей така, хора като мен, които…

Водеща: Това всъщност е общественият баланс…

П. Москов: …първото им не е екологичното. Точно така.

Водеща: …в който…

П. Москов: Но аз казвам моята позиция.

Водеща: Винаги ще трябва да се търси пресечната точка на двата интереса.

П. Москов: Именно, именно. Но от това, което правят тези хора с промените в този закон, преди ветото на президента, беше всъщност да подарят, да подарят публична държавна собственост на един определен бизнесмен, на един определен инвеститор. По същата логика ние с вас…И, знаете ли, техният мотив е, че така бизнесът щял да се развива и щели да дават данъци. По същата логика ние с вас утре можем да отидем с един много прекрасен бизнес план, примерно, за развлекателен център и да поискаме да ни бъде отредена сградата на Министерството на вътрешните работи. Нали, никой няма да направи това за нас, защото ние не се наричаме Цеко Минев.

Водеща: Ще трябва да почакаме…

П. Москов: А когато властта в една държава…

Водеща: …да спечелим едни избори с вас.

П. Москов: Знаете ли, ако изборите се печелят, за да може публична собственост да бъде подарявана на олигарси, приближени до властта, то наистина трябва много сериозно да се замислим къде точно живеем…

Водеща: Г-н Москов…

П. Москов: …ако това нещо се случи.

Водеща: Господин Москов, моля ви…

П. Москов: Разбирате ли, скандалът, скандалът е да се променя…

Водеща: …останете така на телефона, искам да чуем още едно мнение…

П. Москов: Благодаря ви.

Водеща: …за това какво става в държавата и как се управлява, когато два митинга си крещят едни на други „за“ и „против“, „осанна“ и „разпни го“. Имаме връзка с политолога доц. Огнян Минчев. Здравейте.

Огнян Минчев: Здравейте.

Водеща: На вас нормална ли ви изглежда тази ситуация, в която оставиха еколози и природозащитници да се разбират с привържениците на ски туризма и урбанизацията на планината?

О. Минчев: Не е нормална тази ситуация. Ролята на държавата е да посредничи между различните обществени интереси, още повече когато те влизат в конфликт помежду си, така че тук държавата не си е свършила работата, ако тези два протеста или ако тези две различни гледни точки трябва да влизат в пряк конфликт помежду си на улиците на София, по улиците на София.

Водеща: Докъде може да стигне тази ненормална ситуация в политиката и управлението на страната?

О. Минчев: Няма предели, до които една ненормална ситуация може да стигне. За съжаление тя може да стигне прекалено далеч. Аз се надявам, че няма да стигне до прекалено големи отклонения от нормите на гражданско и политическо поведение в България и държавата трябва да си влезе в ролята тук. На практика това, което се случва, неправомерността на това, което се случва, е свързана с обстоятелството, че едва след като този закон за горите беше приет и беше отправен към Държавен вестник за публикуване, трябваше да се намеси министър-председателят и да каже, че уважава всички мнения и че ще остави тези мнения да…

Водеща: Се разберат.

О. Минчев: …се споразумеят с цел да се промени законът. Тук, тук е неправомерността в две направления. Първо, този разговор с различните обществени мнения, интереси, групи се води преди приемането на закона, а не след това. Обикновено такава е процедурата и това е логичната процедура. И на второ място, не може да се абдикира от ролята на държавата в този процес, тъй като не могат отделните групи, отделните интереси да се разберат просто ей така. Държавата трябва да ги вземе предвид, трябва да оцени относителната тежест на всяка една от тези визии, на всяко едно от тези мнения с оглед на дългосрочния обществен интерес като цяло на нацията, на страната и съответно да вземе решения, които максимално се доближават до този обществен интерес, след като вече отделните негови компоненти са се проявили.

Водеща: При ясното съзнание, че една група от хора няма да гласува за тази власт на следващите избори. Казвам го, защото за разлика от една банкова реклама, която тече по медиите, не може и вълкът да е сит, и агнето да е цяло, важното е да се събират повече гласове с оглед на наближаващите избори, а това означава отказ от носене на политическа и управленска отговорност.

О. Минчев: Вижте, в условията на демокрация ние не избираме хора, за да повишаваме популярността им. Ние избираме хора, за да взимат трудни решения, които обществото само не може да вземе. Това е ролята на държавата, ако трябва накратко да я определим. Ролята на политиците, на политическите, на държавните институции е да взимат тези решения, които обществото само не може да вземе, защото това са трудни решения, в определен смисъл неблагодарни решения много често, и от тази гледна точка е трудно хората, които са се нагърбили с взимането на тези решения, да могат да угодят на всички или поне на…винаги на по-голямата част от населението, от което зависят и следващите избори. Мисля, че повишаването на популярността в условията на власт е по-скоро характерно за друг тип режими, не за демократични.

Водеща: Това на вниманието на правителството и неговия лидер, който сега е зает с меренето на километри магистрали със своя предшественик Станишев. Видяхме ги в много, така, увлечен двубой тези дни. Какъв е шансът на хората, които с стремят да запазят здравия разум в тази ситуация? Въпрос и към Огнян Минчев, разбира се, и към Петър Москов. Надявам се все още да е на телефонната ни линия. Г-н Минчев, моля ви.

О. Минчев: Вижте, тъй като не бих искал аз категорично да посочвам на коя страна е здравият разум, бих искал косвено, косвено да кажа мнението си по този въпрос. На първо място, ако трябва да отговорим на въпроса трябва ли да се развива ски туризмът в България или изобщо трябва ли да има някакво взаимодействие между организирана човешка дейност и природа, принципният отговор, разбира се, е „да“. Само че този принципен отговор „да“ изисква много и категорично поставяни „ако“, защото, извинете, аз съм бил през последните години, през последните две десетилетия доста пъти в Банско и виждам по какъв начин този град беше превърнат в някаква карикатура от филма „Бразилия“. Беше застроен обилно, без никаква канализация, без никаква трансформация на инфраструктурата в този град, без абсолютно никакъв стремеж този ски курорт да въведе някакви стандарти било на обслужване, било на съобразяване с екология, с жизнена среда и т.н.

Водеща: Само за момент, г-н Минчев, всеки втори хотел в момента в Банско е обявен за продан, а от отчета на фирмата концесионер на ски пистите и съоръженията в Банско, като дадохте пример с Банско, този отчет е бил приет между другото на днешното заседание на правителството, става ясно, че за 2011 година фирмата е спечелила 11 милиона, а е платила на държавата само 245 хиляди лева концесионна такса. Това с оглед на държавния интерес и на частния, за да могат нашите слушатели да си направят сметката кой колко печели.

О. Минчев: Пореден пример за олигархично източване на държавата. Държавата е мащеха за много обществени интереси, интереси на обикновените хора, но винаги е майка за интересите на тези крупни олигарси, когато те трябва да вземат своето, то никак не е малко, но това е отделна тема за разговор. Давам примера с Банско и с превръщането му в град призрак, както вие казвате, с половината изпразнени хотели и избягали англичани, които се чудят как да си продадат апартаментите, за да подчертая следното: хищнически, брутално тъпанарски се строи, включително и курорти се строят в България. Няма никакъв респект не само към природа, няма никакъв респект към човек, към турист. Това са хора, които не познават елементарни стандарти. Не може в техните ръце да се даде преценката за това дали Рила да остане Рила, дали Пирин да остане Пирин, дали Витоша да остане Витоша. В техните ръце беше дадена преценката какво да стане с черноморския бряг на България и те на практика го заляха с бетон от горе до долу в мутро барок. Ако им дадем и планините, какво ни остава? Това е патосът на хората, обикновените хора, които протестират. Аз не искам да коментирам за това дали има някакви скрити гневни редове, политически, в средите на протестиращите, така както излизат подобни мнения…

Водеща: Се съмнява вицепремиерът Цветан Цветанов, да.

О. Минчев: …от страна на управляващите. Аз искам да кажа, че доколкото познавам тези хора и доколкото тези протести не са първите екологични протести в България, участниците в тях, общо взето, изпращат следното послание: откраднахте държавната собственост, откраднахте държавата, откраднахте морето, изсякохте горите, планините вече няма да ви дадем. Оттук нататък това, което ни е останало поне като природа, няма да ви го дадем. Това е посланието, ако трябва да го формулираме накратко.

Водеща: Благодаря ви. Доц. Огнян Минчев, политолог. Последна минута, за да завършим и с Петър Москов, заместник-председател на „Демократи за силна България“, партията, която не разчита митингите за и против промените в Закона за горите да се разберат и е подготвила текстове, които са стари между другото, но невидени, незабелязани от мнозинството. Сега отново ще им предложите на вниманието като изход от ситуацията, нали така?

П. Москов: Категорично да. Това, част от тях са текстовете, които работеха до промяната в този закон и които всъщност скандализираха, отмяната им скандализира хората. Т.е. това, което казваме, че е задължително, което важеше и в предишния закон и трябва да бъде върнато, което е наше предложение от 20100-а, е, че територии, които сменят своето предназначение – планински територии, горски, за лифтове и за влекове, те трябва да бъдат записани като територия с променено предназначение. От това следва съответно количество такси и ангажименти на предприемача. И когато водим разумен разговор, защото това се опитваме да правим, трябва да кажем на тоя човечец от Смолян, който викаше началника си, за да не го уволнят, че тези такси ще влязат в републиканския бюджет и с тях той ще има болница и път, а няма да ги получи, когато някой пореден Цеко Минев отиде и заграби допълнителни територии.

Водеща: Мисля, че да.

П.Москов: Това, което предвиждаме ние, е и допълнителна гаранция срещу възможността за това, че някой пореден Цеко Минев или друг човек следващата година отново няма да затвори планина, планина, повтарям, публична държавна собственост, и да каже, че този път не му трябват 60, а 200 декара, срещу което държавата отново да гледа безсилно или да не разбира, че се случва. Вие твърдите, че защото ходи безплатно на други места. Т.е. имаме идеи по аналогия със закона за енергетиката, където ясно е казано, че…

Водеща: Дано да е дошло времето сега тези ваши идеи да бъдат чути, осмислени и възприети, дори и като едно интелектуално ноу-хау за мнозинството. Благодаря ви. Петър Москов,заместник-председател на „Демократи за силна България“.