Покаяние за агентите митрополити

Решението на Светия синод да предостави исканите от Комисията по досиетата документи е очаквано. Законът позволява необходимата документация да бъде събрана и по друг начин, независимо дали синодът би предоставил документите или не. Така че проверката е неминуема, тя не може да бъде спряна и очевидно у синодалите е надделял здравият разум. Законът предвижда да се извърши проверка на членовете на Светия синод и на епископата, а не на всички свещеници. Личните ми догадки са, че Негово Светейшество Българският патриарх Максим няма да има данни за свързаност с органите на ДС. Но това мое мнение не почива на факти. По-сериозен е отговорът на въпроса е каква ще бъде реакцията и какъв ще бъде отзвукът в резултат на тази проверка.

Не мога да предвидя колко от проверяваните лица ще се окажат сътрудници на бившата ДС. Безпокоя се, че при констатиране на някаква съпричастност с ДС реакцията на обществото, и особено на медиите, би могла да бъде рязка и радикална. При всяко положение, когато се окажат факт, документите за принадлежност към ДС трябва да бъдат добре проучени. Всички, които са живели през комунизма, не могат да не си дават сметка, че е било трудно някой духовник да бъде ръкоположен за епископ и комунистическите тайни служби да не поискат от него някакви ангажименти.

Но е важно да се види кой от уличените какво точно е правил за ДС и дали просто се е подписал или е и доносничил. Очаквам медиите и обществото да проявят мъдрост и сдържаност, а не да започнат да обобщават и да произнасят фрази от рода „БПЦ е пленница на ДС“. Онези, за които се намери, че са сътрудничили на ДС и са навредили на църквата, както и на свои събратя в църквата и извън нея, те би трябвало да извършат акт на покаяние. Не говоря за църковно покаяние, което е тайнство между отделната личност и Бога, говоря за публична оценка и преоценка и съжаление за своята дейност. Съмнявам се обаче, че подобно нещо ще се случи с йерарсите в църквата, доколкото то не се случи с нито една от проверяваните категории. Двете реакции бяха „Служил съм на родината“ и „Не съм знаел, това не е вярно“. Силно се притеснявам, че подобни ще бъдат и реакциите при отварянето на досиетата на синодалите.

Много по-интересно е каква ще бъде реакцията на църковния народ – на миряните и на свещенослужителите. Интересно е как миряните ще продължат да съвместяват изискването по канон почитание към канонично ръкоположен епископ, който обаче ще се окаже, че е нарушил църковните и моралните принципи. Много ми се иска точно в този случай гласът на мирянството и на обикновеното свещенство най-после да стане силен, решителен и да поиска нещо.

Досега един митрополит – Старозагорският Галактион, е разкрит за сътрудничество с ДС по силата на друга проверка. Виждаме, че част от хората, сътрудничили на ДС, са склонни към нечестни договорености със сенчести бизнесмени, с чужди лобита. Имам предвид известните неканонични действия на Старозагорския митрополит, осветлен като агент Мишо, и който се прочу с производства на архонти като Слави Бинев, небеизвестния Чомбе от Петрич и т.н. Тази зависимост от ДС очевидно продължава и с една нечестна антиканонична колаборация с бизнеса, което е оскърбление за църквата.

Църквата не може да зависи от парите и благоволението на люде със съмнителен обществен морал. Има митрополити, които уронват престижа на църквата сред обществото. Това са и хората, които се опитаха да затруднят изпълнението на закона по отношение на Светия синод. Имам предвид Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, както и одиозното държание на Старозагорския митрополит Галактион. Но в БПЦ има достойни епископи и митрополити, за които силно се надявам, че няма да излязат никакви материали, уличаващи ги във връзка с ДС. В крайна сметка БПЦ не се състои от одиозните Кирил и Галактион, тя се състои и от архиереи с достойнство като Русенския митрополит Неофит, Ловчанския Гавраил, Сливенския Йоаникий. Надявам се да не се окаже, че 90% от проверените синодали са били свързани с ДС.