Десет години след приемането на България в ЕС, страната ни продължава да е извън едни от най-важните системи за сигурност на съюза, каквито са Шенгенското пространство и чакалня на Еврозоната (ERM-2). За този период от време влизането на България в тези две системи се превърна в приоритет на нацията. Преговорите за това би следвало да са основна, консенсусна национална задача по време на българското Председателство на Съвета на ЕС, защото интеграцията в Шенген и Еврозоната може да даде на българските граждани дългосрочна стабилност, сигурност и перспектива за доходи и благосъстояние, съответни на средните в Европа.
Освен това българското правителство би трябвало да предприема действия и за присъединяване на България към Европейския банков съюз. Този въпрос беше приоритетен след фалита на КТБ и в последствие отпадна от фокуса на управляващите.
Участието в Банковия съюз би донесло повече сигурност и външен контрол върху банковата система.
Макар и правителството да демонстрира усилия на външнополитическа активност по тези въпроси, то не успява да заблуди западните ни партньори за покровителстването над собствената му корупция и олигархични зависимости.
Оставането ни в сегашната политическа и икономическа изолация е основен риск за националната ни сигурност. Изоставането от ядрото на “Европа на много скорости” ще превърне България в европейска периферия, застрашена от влияние на страни извън ЕС и от корупция, авторитаризъм, бедност и геополитическа нестабилност, характерни за региона на Западните Балкани.
Причината за това е очевидна и назована от едни от най-влиятелните държави в съюза, а именно – “високи нива на корупция и организирана престъпност в страната”. В началото на Председателството, българското правителство получи силни негативни знаци от основни европейски съюзници. Авторитетни медии от тези страни с ирония перифразираха девиза на българското председателство като – “Корупцията прави силата”.
Не само случаят с разследвания кмет на община Септември, у когото са открити секретни доклади на ДАНС, е показателен за отказа на правителството да реформира сектор “Сигурност” и да покрие стандартите на Шенген и Еврозоната. Тези стандарти изискват засилен разузнавателен обмен и безкомпромисен контрол върху финансовите операции. Очевидно е, че секретна информация на службите за сигурност, която попада в един кмет, твърде вероятно е и да става достояние на определени кръгове от организираната престъпност. Но най-притеснителното за партньорите ни от ЕС е опасността, чувствителна информация от особена важност, обменяна между нашите и техните служби да изтече към чужди, враждебно настроени разузнавателни централи, посредством българските корупционни канали.
Ние, от Демократи за силна България, подхождаме с голяма загриженост към очертаващия се провал по тези основни приоритети пред нацията ни. Видно е, че премиерът Борисов, който лично ръководи дейността на специалните служби и носи цялата отговорност за тях, е зависим от задкулисни интереси, поради което няма политическата воля да предприеме радикални действия за реформиране и укрепване на сектор “Сигурност”, с цел достигане на необходимите стандарти за приемането ни в Шенген и Еврозоната.
Неизпълнението на тази най-важна задача представлява опасност за пълноправното членство на България в ЕС и поражда евроскептицизъм у българските граждани. За такъв непоправим провал реализирането на политическата отговорност трябва да бъде единствено чрез отстраняването на Борисов и неговото правителство от власт.
Позицията е изработена съвместно от НР на ДСБ и експерти от Нова Република
