След дълго мълчание президентът Георги Първанов намери удобен повод да припомни на българските граждани, че е „социалният президент“ като наложи вето на Закона за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца.
Връщането за ново обсъждане на ЗИД на ЗСПД ще лиши бременните и майките, които не отговарят на условията за достъп до осигурителната система, от подкрепата на държавата. Това ще се случи за времето на действие на закона, защото те са изключени от социалната мрежа за подпомагане.Така се нарушава Конституцията на Република България и Конвенция № 183 на МОТ, ратифицирана през 2002 г.
Мотивите за връщане за ново обсъждане на ЗИД на ЗСПД са несъстоятелни. С промените на ЗСПД и КСО се коригира допуснатата грешка от управляващите и се гарантира закрилата на бременните и майките, независимо дали са осигурени или не в съответствие с Конституцията на Република България.
Считаме реакция на президента за закъсняла. Ако беше загрижен за спазването на Конституцията, за преодоляване на демографската криза, за интересите на бременните жени и на майките, той имаше достатъчно причини да наложи вето още през 2002 и 2003 г., заради нарушение на Конституцията на Република България:
1. на приетия Закон за семейните помощи за деца, защото както ОДС посочи, този закон отне подкрепата на държавата за неосигурените бременни жени, лиши от месечни помощи за деца учениците до завършване на дванадесети клас;
2. на приетите изменения на Кодекса за социално осигуряване, защото въпреки предупрежденията на ОДС от социалната мрежа за подпомагане бяха изключени бременните и майките, които не отговарят на въведените условията за достъп до осигурителната система.
Демографската криза в България е много сериозна и ще доведе до много тежки последици в бъдеще. ОДС – Демократи за силна България и БСДП смятаме, че тя не може и не бива да се решава единствено с възможностите на общественото осигуряване.
Настояваме правителството да изработи Национална стратегия за преодоляване на демографската криза, която да бъде приета с консенсус от Народното събрание и да се гарантира нейното изпълнение от всяко следващо правителство.
23 юли 2004 г.
София
