В последните години българското общество се превръща в безпомощен свидетел на редица възмутителни действия, както и на бездействие на държавата и общините, по отношение на ценни сгради паметници на културата. Много от тях са оставени на произвола на времето от своитесобственици, които не се грижат за тях и ги оставят да се саморазрушават, за да построят после печеливш търговски обект.
Изключително тежко е състоянието, до което е доведен Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН); незадоволителни са резултатите от контролната и административно-наказателната дейност на местната власт и държавата по отношение грижата за недвижимите паметници на културата.
Националната политика в тази област е непоследователна, хаотична и кампанийна, пример за което са предложенията за изменение на Закона за културното наследство, приети на първо четене в Народното събрание. Те създават предпоставки за реконструкция и премахване на паметници на културата без необходимата експертиза, което излага на риск от загуба на автентичност или погубване на недвижимото културно наследство.Аргументът, че чрез „мълчаливото съгласие ще се преодолее бавното администриране на преписките и ще се ограничат бездействието на администрацията и възможностите за корупция“, е неоснователен. Точно обратно – така се създават условия за законно бездействие на администрацията и нейното корумпиране на местно ниво. Този принцип по отношение на паметниците на културата е включван и в ЗУТ и в ЗКН преди години и също така е отменян, което показва липса на визия и последователност в законодателния процес.
Опитът да се създаде практиката общинските администрации да решават съдбата на недвижимите паметници на културата е политическа стъпка в грешна посока. Правомощията на кметовете на общините и общинските съвети са ясно регламентирани в сега действащия Закон за културното наследство, който разписва подробно и правата и задълженията на собствениците или ползвателите на недвижими културни ценности. Заниженият контрол и неналагането на санкции са основна причина за лошото стопанисване на голяма част от недвижимото културно наследство и необратимите загуби на ценни обекти, а не само тромавата дейност на НИНКН. Предложението да се формират „специализирани звена от наличната численост на общинската администрация„, които да решават съдбата на паметниците на културата, е явен конфликт на интереси, тъй като те ще бъдат на пряко подчинение на кмета на общината, която ще се явява бенефициент и вносител на проекти, за които сама ще изготвя и съгласувателните становища.
Необходима е спешна реформа за подобряване и модернизиране на работата по опазване на недвижимото културно наследство, при спазване на основни принципи за разделяне на експертните от контролните функции на държавата и общините, поради коетопредлагаме:
1. Връщане на съгласувателните правомощия от Министерството на културата в НИНКН, с което ще се съкратят в голяма степен излишните бюрократични процедури в работата на НИНКН ище се отделят административно-контролните от експертните функции.
2. Правомощията на Инспектората за опазване на културното наследство да се ограничат в рамките на ЗКН, да се засилят неговите контролни функции, надзор и санкции, тъй като понастоящем той осъществява едновременно съгласувателна(регламентирана в Правилника за управление на дейността на Министерство на културата)и контролна дейност (регламентирана в Закона за културното наследство).
3. Повишаване на експертния и финансов капацитет на НИНКН, за да се създадат предвидените в Закона за културното наследствотериториални звена, които да подпомагат консултативно общинските администрации и гражданите по места.
4. Ясно и точно обвързване на правомощията на териториалните звена с определени категории недвижими културни ценности.
5. Актуализация на регистъра на недвижимите културни ценности, който е изключително остарял и включва обекти, които не притежават качества на паметници на културата, от една страна, а също така не включва обекти, които притежават такива.
6. Дигитализация на регистъра на недвижимите културни ценности и на съoтветния Национален документален архив за осигуряване на публичен дистанционен достъп до тях.
7. Създаване на публично достъпна информационна система за режимите за опазване на недвижимите културни ценности.
8. Директорът на НИНКН да се назначава от Министъра на културата след конкурс, въз основа на представена концепция за развитие на системата за опазване на НКН.
9. Стриктно прилагане от страна на държавата и общините на процедурите, предвидени в Закона за културното наследство, относно правата изадълженията на собствениците или ползвателите на недвижими културни ценности.
