Позиция на ДСБ относно преговорите на Турция за членство в ЕС (02-05-2006)

ЕС даде шанс на европеизацията на Турция със своето решение да започне с нея преговори за членство. Съюзът направи много сериозен компромис, защото турското представяне е неубедително по два от Копенхагенските критерии: В страната не са стабилизирани институциите, способни да гарантират демокрацията, върховенството на закона, правата на човека, закрилата на малцинствата, на свободата на словото и на религиозните свободи. Не се зачитат правата на жените, на малцинствата и вероизповеданията. Върху армията и сектора за сигурност не се упражнява достатъчен демократичен и политически контрол. Не е показана способност да се поемат произтичащите от членството задължения, включително придържане към целите на политическия съюз. Държавата употребява турските общности зад граница за намеса във вътрешните работи на други страни.

Приоритетният наш национален интерес е членство на България в ЕС, който бързо се развива и интегрира. Само тогава сигурността, справедливостта и стандартът на живот за българите ще се доближат до средните европейски равнища. Затова Р. България е длъжна да участва активно в дебата за Бъдещето на Европа, като дефинира напълно самостоятелно своя национален интерес във всеки аспект на тази тема. Ако не го правим, в случая с острата дискусия за турското членство в ЕС, рискуваме да предизвикаме подозрението, че българската политика е заложник на интересите на Турция, която чрез етническата партия ДПС влияе върху свободата ни да заявим и отстояваме своите интереси.

В основата на тази позиция стои убеждението на ДСБ, че преговорите на ЕС с Турция са инструмент за цялостно реформиране на тази наша съседна страна, от чиято демократизация и благоденствие България има дълбок интерес.

ДСБ заявяваме също така, че членството на неподготвена Турция в ЕС би навредило силно на българските интереси.

Аргументите в подкрепа на тази теза са:

1. Поради своята различна културна и циливизационна принадлежност, територия, населението, ниски доходи, членството на неподготвена Турция ще забави или провали задълбочаването на интеграцията на обединена Европа. Без такова задълбочаване България ще остане в бедната периферия на Съюза – арена на оспорвано влияние на Русия и Турция.

2. Въпреки прогресивния опит, който Турция натрупва като светска държава преобладаващата част от нейното население не споделя европейските ценности. Вселенският патриарх Вартоломей І предупреждава, че религиозната и културна нетолерантност все още доминира в Анкара и продължава да определя насоките на вътрешната й политика. Ако Турция бъде приета в ЕС с компромиси, тя ще внесе в него своите етнически конфликти и напрежения с други държави.

3. Анкара използва турски общности зад граница и турци с двойно гражданство за намеса в политическия живот и вътрешните работи на други държави. В частност по отношение на България:

– Турция съдейства на ДПС да монополизира вота на българските турци като по този начин се отнема тяхното право за демократичен и плуралистичен избор.

– Анкара подпомага изселническите организации на българските турци чрез организиране на гласоподаватели за участие в избори в България. Турски дипломати, депутати и министри участват в митингите, политическите мероприятия и дейността на ДПС. През 2000 г. българското правителство бе принудено да изгони турски дипломат за такава дейност.

– Турски политически и икономически фактори съсредоточават ресурси в „обръча от фирми“ около Ахмед Доган. Това превръща ДПС в „държава в държавата“. Използвайки позициите си в икономиката и във властта, ДПС корумпира с назначения и материални облаги много млади хора от различни етноси, корумпира политическото представителство и българския бизнес.

4. Членството на неподготвена Турция би й придало такава политическа тежест, че би отслабило интеграционните сили в ЕС. При системата за гласуване, залегнала в европейската Конституция, Турция би получила в Съвета на министрите гласове, колкото и Германия. Това е една от най-важните причини Франция и Холандия да кажат „не“ на проекта за европейска Конституция.

5. Турция е твърде бедна и обширна страна, чийто брутен вътрешен продукт на глава от населението е едва 27% от средния за ЕС. Тя ще се нуждае от значително европейско финансиране, което ще ощети други, относително изостанали държави-членки.

Заетите в турското земеделие са почти колкото в Обединена Европа и ще изискват огромни субсидии от аграрните фондове на ЕС.

Турската инфраструктурата в по-голямата си част е в лошо състояние и разходите за изграждането й ще бъдат значителни.

6. Перспективата за членство ще засили турската миграционна вълна към и през България. Общо 15 млн. души в Източна Турция са потенциални емигранти. Между 5-6 милиона е миграцията от Източен Анадол и Кюрдистан към турския индустриален Запад (Истанбул, Бурса, Измир), който вече не е в състояние да ги интегрира. ДПС постави цели български етнически смесени региони под своя безконтролна власт и така се подготви за посрещане и настаняване на емигранти от Турция.

Насоки на българската политика относно турските преговори.

За да защитят националния интерес българските институции трябва:

1. Да се придържат стриктно към текста в преговорната рамка, който предвижда, че преговорите с Турция са „процес с отворен край, чийто резултат не може да бъде предварително гарантиран.“ Народното събрание трябва да ревизира позицията в полза на „своевременно членство“ на Турция в ЕС, която бе изразена от кабинетите Сакскобургтски и Станишев, и от президента Първанов.

2. Да положат всички усилия България да стане пълноправен член на ЕС на 1 януари 2007 г., за да бъдат защитавани националните ни интереси възможно най-скоро в преговорите с Турция.

3. Да се обявят против нови „стратегически бонификации“ за Анкара в хода на преговорите. Да настояват Турция да се оценява единствено според нейните постижения при приемането и прилагането на съответно законодателство и според капацитета и волята й да поддържа политическите критерии за членство.

4. Да пренесат дебата за порочността на т.нар. „български етнически модел“ в плоскостта на отношенията България-Турция-ЕС. С оглед мюсюлманските и турските общности в други страни-членки на ЕС, този модел следва да бъде отхвърлен и заменен с европейските принципи и практики на между-етническа и религиозна толерантност и на защита на реалните човешки права и свободи.

5. Да създадат социално-икономически предпоставки за плурализъм при представителството на етническите турци в българския политически живот.

6. Да изискат от Турция убедителни доказателства, че се отказва напълно от използването на турските общности зад граница като оръдие за намеса във вътрешните работи на други държави.

7. Да премахнат етно-политическия чадър върху кадрите на ДПС, доказали своята административна некомпетентност и липса на морал.

8. Предвид системната подмяна на волята на българските избиратели, Народното събрание и правителството да предприемат ревизия на законодателството и подзаконовите актове, така че:

– да въведат съвременна информационна система за контрол върху автентичността на документите и върху данните, които доказват периода на постоянното пребиваване в Република България;

– в местни избори да участват само българските граждани с постоянно пребиваване на територията на България;

– в парламентарни и президентски избори постоянно пребиваващите в чужбина български граждани, да гласуват само на територията на държавата, в която живеят, и то само в посолствата и консулствата на Р. България.

9. Да предприемат спешни мерки за преодоляване на нашата демографска криза чрез привличане на имигранти, които ценят България и искат силното й членство в обединена Европа.

10. Да провеждат редовни консултации с Гърция и Румъния по хода на преговорите между ЕС и Турция и по съдържанието на национални позиции в хода на тези преговори.

Сътрудничество с Турция в сферата на сигурността.

Като ключов член на НАТО Република Турция е стратегически партньор на ЕС и на Р. България в сферата на сигурността. Отчитайки тази роля на Анкара в противодействието на съвременните рискове и заплахи срещу Европа българските институции следва:

1. Да задълбочават сътрудничеството си с правителството и правоприлагащите органи на Република Турция в борбата срещу тероризма, нелегалната миграция, организирана престъпност, вкл. трафика на хора и наркотици.

2. Да подобрят значително капацитета на България да изпълнява ролята си на външна граница на ЕС и да подпомагат Турция в развитие на нейните способности за граничен контрол.

3. Да взаимодействат с турските институции за по-нататъшно интегриране на Черноморския регион в евро-атлантическата общност.

Заключение: Ако Европейската комисия и Европейският парламент препоръчат на страните членки да подпишат Договора за присъединяване с Турция, позицията на българското правителство трябва да се приеме след провеждане на референдум сред българските граждани.