Представената „нова“ версия на Бюджет 2026 не изменя нито фискалния му профил, нито присъщите му рискове. Преди всичко – това остава бюджет на застоя, упадъка и отнемането на перспективите пред младото поколение българи и амбициозния, иновативен български бизнес. Фискалната конструкция остава по същество идентична с първоначалния проект – характеризираща се с прекомерна разходна експанзия, липса на структурни реформи и повишен риск за дългосрочната устойчивост на публичните финанси. Вместо да адресира провеждането на неотложните реформи сега, правителството де факто отлага решаването на проблемите до 2027 г., за когато отлага и повишаването на данъчната тежест.“
1. Липса на консолидация и неизпълнение на Закона за публичните финанси
Въпреки публичните твърдения за „стягане“, общият размер на разходите в КФП остава 45% от БВП – само минимално по-нисък от ноемврийските 45,8%. В целия средносрочен период делът на държавните разходи не пада под 40%, което представлява ясно и системно нарушение на Закона за публичните финанси.
- Дефицитът по ESA 2010 остава на ниво около 3%, като съществува значителен риск да бъде надхвърлен.
- номиналният размер на разходите е намален с под 1%.
- Автоматичните разходни механизми се запазват изцяло – МРЗ, пенсии, социални плащания и всички индексации продължават да оказват натиск върху бюджета.
- Разходите за отбрана остават водещ двигател на общата разходна динамика.
Следователно няма никакво фискално стягане, способно да охлади вътрешното потребление или инфлационния натиск.
2. Неустойчив дълг и растящи разходи за лихви
Коригираната прогноза за държавния дълг – 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) – се явява само козметична ревизия спрямо първоначално планираните 38 млрд. евро. Динамиката на дълга продължава да предполага приблизително 50 млн. евро ново дългово финансиране на дневна база.
Разходите за лихви се увеличават до 1,1 млрд. евро – с 30% над първоначалния проект, което отразява както по-високите пазарни лихви, така и растящия фискален натиск. Това е ясен индикатор, че цената на българския дълг ще продължи да расте.
3. Проинфлационен бюджет, задържан растеж и отсъствие на реформи
Вътрешното потребление остава силно стимулирано чрез разходната политика, което означава, че дори след декемврийските корекции бюджетът продължава да бъде проинфлационен.
Приходната част остава системно преоценена и неотразяваща реални икономически тенденции. Това води до изкуствено свален дефицит „на хартия“ и пренапрегнат баланс, чийто риск от неизпълнение е висок.
Най-големият проблем остава структурен: липсват каквито и да било оздравителни мерки и реформи.
4. Краткосрочни мерки, които ДСБ предлага
За да бъде овладян фискалният риск и да бъде ограничено проинфлационното въздействие на бюджета, ДСБ предлага следните незабавни мерки:
- Ограничаване на ръста на разходите за персонал – увеличение на общия фонд „Работна заплата“ в публичния сектор с максимум 5%.
- Държавните служители да започнат да плащат съответната част от осигурителните вноски, които сега се покриват изцяло от държавния бюджет.
- Реформа на администрацията и съкращаване на заетите в нея с 15 % в рамките на три години.
- Активизиране на приватизацията, насочена към фискални приходи и намаляване на неефективната държавна собственост.
- Предоговаряне на концесиите с цел повишаване на годишните концесионни вноски, съобразено със съвременната пазарна среда.
5. Дългосрочни реформи за стабилни публични финанси
ДСБ настоява за започване на истинска фискална модернизация чрез дълбоки структурни промени:
- Пълно преразглеждане на щатовете в централната и местната администрация, въвеждане на стандарти, базирани на технологии, демография и реални нужди.
- Отмяна на практиката за изплащане на множество заплати при пенсиониране и постепенна преминаване към правило за забрана за заемане на публични длъжности от лица, получаващи държавна пенсия.
- Премахване на автоматичните индексации на възнагражденията в публичния сектор.
- Фискална децентрализация, придружена от засилена отговорност на местната власт – актуализиране на данъчни оценки, реформа в такса смет.
- Корекция на опорочения режим на общинската капиталова програма чрез извеждането ѝ от ББР и възстановяване на стандартните механизми за фискален контрол и отчетност. Въвеждане на пълна прозрачност за всички договори, анекси и разходни програми (над 500 000 лв.), включително в държавните предприятия, с цел прекратяване на практиката значителни публични ресурси да се управляват чрез непрозрачни паралелни механизми.
Правителството трябва да подаде оставка незабавно!
